Профил Майкъл Фан е партньор в един от водещите VC

Профил Майкъл Фан е сътрудник в един от водещите VC фондове за вложения в гейминг промишлеността - Galaxy Interactive. Преди това е бил шеф тактики в Blade Group и е отговарял за стартирането на облачната гейминг услуга Shadow в Съединени американски щати. Има дълготраен опит в IT промишлеността, където е заемал разнообразни позиции - от разработка на артикули, бизнес и тактики до продажби. Роден в Китай и израснал във Франция, а сега е основан в Силициевата котловина.Пламен Моновски разказва себе си като ангел вложител, неприятен геймър и добър другар с Майкъл Фан. Майкъл, за какво игрите са значими и за какво въобще би трябвало да ни интересуват?
За мен е забавно, когато хората ми задават тези въпроси. На които съвсем постоянно давам отговор - а за какво да не ви интересуват? Вярвам, че игрите са фундаментално значими за човешките същества - в действителност заниманието е фундаментално значимо. Вижте животните - тяхната потребност от развлечение е симптом за просветеност. Четох някъде, че делфините, считани за доста умни животни, играят с по-малки и по-малко интелигентни животни и повода да го вършат е чисто развлечение.

Ако погледнем еволюцията, естественият асортимент се случва през доста дълги интервали, милиони години. Така че всъщност сме едни и същи с хората преди няколко хиляди години. Но софтуерно сме доста разнообразни. Дори преди 100 години хората са прекарвали по-голямата част от времето си в работа, с цел да оцелеят. Днес имаме доста повече свободно време. Изкуственият разсъдък ще ни освободи още повече време. Автономните коли значат, че ще имате още няколко часа, които преди не сте имали.
Реклама Но какво ще вършиме с цялото това свободно време? Ще търсите развлечение. Римските императори схващат, че за сполучливото ръководство на едно общество трябват самун и игри. И овреме са наясно, че заниманието е съществена човешка нужда.Не съм сигурен, че до момента съм чувал сходна концепция: че като развито, богато общество заниманието е фундаментално значимо за това да бъдем хора. Наричаме го остатък, разкош, само че не и нужда. И несъмнено, това се дължи и на възприятието за виновност.
Има една дума на френски - oisif, която няма позитивно значение. Означава човек, който се забавлява доста, само че няма същинска специалност, един тип лентяй. Много общества гледат на заниманието и на работата като противоположности. Работата е нещо положително, до момента в който заниманието е нещо неприятно. Време е ние като човешки същества да преразгледаме целите си. Не мисля, че контрастът сред работа и развлечение към този момент е годен. Имаме потребност и от двете, а евентуално от едното повече от другото.

Ще стигна още по-напред, като кажа, че за мен концепцията за развлечение е конструктивен детайл от човешките същества, тъй като води до наслада и благополучие.
Радост и благополучие?
С теб сме икономисти по обучение и приказваме непрекъснато по какъв начин се мерят преимуществата на една страна. Можем да бърборим за Брутният вътрешен продукт, произвеждане и продуктивност, народна власт, независимост на медиите и какво ли още не. Тези индикатори дефинират количествено толкоз доста неща, само че постоянно се запитвам - а какво в действителност мерим? Защо ни интересуват тези данни? Дадена страна има необикновен Брутният вътрешен продукт и напредък спрямо други страни - и какво от това? Има неограничена медийна независимост, всеки може да написа каквото желае, и какво от това? Като човек, като персона, постоянно съм се питал - какъв е смисълът?

И няма значение дали си набожен човек или безбожник, в последна сметка, в случай че зададеш този въпрос на доста хора - за какво правиш това, което правиш, те ще отговорят: тъй като желаеме да сме щастливи. И даже тези, които настояват " само желая да върша пари " и ги попиташ - а защо ти трябват парите, ще кажат, " с цел да се изфукам, да имам независимост и избор или да имам достъп ". И какво, в случай че имаш всички тези неща? Защото в последна сметка те вършат благополучен.
Реклама И къде е мястото на игрите в тази концепция за развлечение и благополучие?
Защото игрите са най-хубавият метод да откриете това развлечение и затова са съществена съставна част от рецептата за вашето благополучие. Игрите са метод, система, набор от правила, основани, с цел да забавляват хората. И гейминг дизайнерите са най-хубавите хора за реализиране на тази цел. Те са специалисти в основаването на правила за развлечение на хората. Те би трябвало да открият каква е мотивацията за всяка игра.
А какво е " мотивация "?
Мотивацията е от главно значение при игрите. Има два типа - вътрешна и външна мотивация. Вътрешната е премията за задачата, която изпълнявате през множеството време в играта. В Doom стреляте през 90% от времето. Ние назоваваме това moment-to-moment и дизайнерите на игри са страхотни в проектирането им и основаването на тласъци при игране. Външната мотивация са парите - най-големият мотиватор. Играта в казино не е толкоз занимателна, само че парите, които идват с нея, сигурно я вършат мечтана.
Но за разлика от парите, игрите са виртуални, а не " действителни ". Дори подправени?
Ни минимум. Още в нашия живот ще забележим виртуални светове, които са по-смислени за някои хора от физическия свят, тъй като ще им дават избор и еднаквост, които действителността не може да им даде. Не съм избрал да се родя в Пекин в края на комунизма на Мао. Не е мой избор да отида във Франция и да израсна в Париж. Дори името си не съм избрал. Естествено, не съм избрал и ДНК-то и цвета на косата ми. Има толкоз доста неща в живота ми, които не са мой избор. Но когато съм във виртуалната галактика и когато играя видеоигра, първо предпочитам тази галактика, предпочитам къде желая да отида и предпочитам кой желая да бъда. Мога да бъда човек, извънземно, животно, мога да бъда мъж, жена, мога да бъда нещо изцяло друго даже от бинарната полова система. Мога да съм с друг цвят. Мога да предпочитам кой желая да бъда, без никой да ме принуждава. И в случай че тласъците не дават отговор на това, което диря, мога да си потегли от тази галактика и да потърся нещо друго. Ако примерно съм в царството на Zelda, фантастична игра и галактика, и съм изцяло зает и потънал, само че един ден се усещам отегчен или не съм склонен с нещо, мога да избера да спра да играя, да спра да способствам за тази виртуална галактика и да отида някъде другаде.

И единствено помислете: е по какъв начин тогава тази галактика да не е по-добра от физическия свят и в случай че е по-добра от физическия свят, за какво тогава да не прекарвате от ден на ден и повече от времето си в нея? Разбира се, има някои реалистични проблеми, които би трябвало да решим - като да вземем за пример ще би трябвало да се храним (все още не е допустимо да ядем байтове). Но в случай че тази действителност бъде по-значима за вас (и тук е основната дума - по-значима), не е по никакъв начин необичайно да мислим, че през идващите няколко години (Apple наскоро показа техния Vision Pro) хората ще прекарват по-голямата част от времето си във виртуалния свят.