Златото на глупака: Ще имат ли съвременните градове своя история
Професорът по литература от Университета в Единбург Дейвид Фариър се опита да си показа какво ще остане от мегаполисите след десетки и стотици милиони години
Съвременният градски пейзаж е колкото геологичен, толкоз и урбанистичен, написа той. Ако Шанхай е бетонна пустиня, то Ню Йорк е същински град-каньон, където улици с небостъргачи образуват дълбоки долини. Първите градове възпроизвеждат средата, от която в миналото са зависели номадските хора, концентрирайки заслон и прехранване на едно място. Метрополисът на сегашното предлага на жителите си цялата планета в микросвят.
„ Ако градовете имат геологичен темперамент, поражда въпросът какво ще оставят след себе си в стратиграфията /пластовете и наслояванията в геологията/ на XXI век. Фосилите са тип планетарна памет за формите, които светът е носил в миналото. Точно както ландшафтът от дълбокото минало не е пропуснат, би трябвало да помислим каква история на дълбокото бъдеще ще оставят Шанхай, Ню Йорк и други огромни градове? – пита Фариер.
Някои може да допускат, че градовете са прекомерно ефимерни, с цел да оставят вкаменелости след себе си. Според Рома Агравал, строителен инженер в небостъргача Shard в Лондон, с цел да се строят здания в продължение на десетки хиляди години, човек ще би трябвало да се бори с колосални сили.
Въпреки това, почетният професор по палеобиология в университета в Лестър, Ян Заласевич, е убеден, че метрополисът ще остави следи след себе си - това е просто въпрос на дългоденствие, обилие и местонахождение.
Основните съставни елементи на един съвременен град водят началото си от геологията и затова по собствен личен метод са доста издръжливи. По-голямата част от желязната руда в света е формирана преди съвсем два милиарда години. Пясъкът, чакълът и кварцът в бетона са едни от най-трайните съставки на земята. Някога те са съществували в естествени залежи. Но в случай че преди са били задвижвани единствено от вода, гравитация или тектонична интензивност, в този момент те са наранени от композиция от човешка самодейност и въглеводородно гориво.
Живеем в най-великата градска епоха, която светът в миналото е виждал, написа Фариър. Преди триста години на планетата е имало единствено един град с милион поданици (Едо, модерно Токио), а през днешния ден многомилионните градове са повече от 500.
На всеки 100 години, минната и строителната промишленост придвижват по планетата скален материал, които би бил задоволителен, с цел да се сътвори нова планинска верига с широчина 40 км, дължина 100 км и височина 4 км. Бетонът, излят след Втората международна война, може да покрие цялата планета, суша и море. Както се споделя в скорошна публикация в „ Нейчър “, през днешния ден на планетата има повече здания и инфраструктура (1100 гигатона), в сравнение с дървета и шубраци (900 гигатона).
От огромно значение за това какви следи ще остави градът след себе си е неговото местонахождение. Например Манчестър в Обединеното кралство, който се намира на земя, която към момента се надига след последната ледникова ера, в последна сметка ще се срути изцяло, като следите от тухли, бетон и пластмасови частици ще бъде измита в Ирландско море. От 1900 година насам Шанхай е потопен 2,5 м заради добиване на подземни води и под тежестта си постройките му потъват в блатистата почва. Когато равнището на морето се повиши задоволително високо, Фариър счита, че богатите ще изоставен града, а бедните, които нямат къде да отидат, може да се наложи да се приспособят към полунаводнените условия.
„ Неизбежното наводняване може да пристигна от другата страна на морето или от сриването на голямата язовирна стена „ Три проломи “, нагоре по река Яндзъ. След 500 години там, където в миналото е била Шанхайската кула, ще остане единствено ниско ситуиран остров, затрупан с червени линии окислено желязо, останали от четирите големи стоманени суперколони, които в миналото са я държали на мястото й. Истинската история ще бъде подземен “, написа създателят.
Шанхайската кула има пет подземни равнища, в това число магазини и заведения за хранене, както и паркинг за 1800 автомобила. Погребани в гъста тиня, тези пространства ще бъдат предпазени от ерозия и ще стартират да се вкаменяват – това, което Заласевич назовава „ резултата на Помпей “.
Невероятни трансформации ще се случат с нещата, които ще останат в тези пространства. Например колите. Първоначално те просто ще ръждясват, само че с понижаване на равнището на О2, металните им съставни елементи ще стартират да се разтварят. Или може би част от шасито ще се минерализира посредством реакция със сулфиди. Желязото в стоманените греди или стоманобетона, кухненските принадлежности или даже малко количество желязо във високоговорителите на мобилните телефони ще придобият бляскав искра. Дори цели стаи - кухнята за хранене с плотове от неръждаема стомана - ще се трансфорат в злато за простаци, поради блясъка.
Защитени от суровите атмосферни въздействия и ултравиолетовите лъчи, пластмасите ще бъдат измежду най-издръжливите материали. Ако буболечката се натресе в разтопената пластмаса, защото Кулата ще бъде покрита от пластове и де факто запечатана, буболечката може да се резервира като насекомото в кехлибар от кино лентата „ Джурасик парк “.
„ С течение на времето пластмасата става нежна. Алуминиеви листове в отоплителните тръби ще се съединят със силикатите и последователно ще се трансфорат в китайска глина, създавайки идеалната среда за вкаменяване. След 100 хиляди години глината ще се втвърди в шисти, осеяна с призрачни отпечатъци от пластмасови дръжки на ножове, превключватели за осветяване или на тв стратегии “, написа Фариър.
След десетки милиони години трансформациите ще стартират да се забавят. Редките минерали, извлечени от изхвърлени мобилни телефони и други електронни устройства, ще стартират да образуват вторични минерални кристали и целият град ще бъде уплътнен до пласт от единствено няколко метра.
И след още 100 милиона години, когато стартират да се образуват нови планински вериги, пластът от уплътнени отломки, който в миналото са били Шанхайската кула, евентуално ще се надигне и ще бъде открит. Както твърди Фариър, откривателите на бъдещето ще могат да пресъздадат картина на живота през XXI с невероятни елементи, в случай че употребяват същите способи, които геолозите употребяват през днешния ден.
„ Изкопаеми колела или гумени ботуши ще демонстрират, че сме били двукраки, изкопаемите клавиатури ще подсказват формата на ръцете, а очилата или слуховите апарати ще покажат по какъв начин сме възприемали света. Отпечатъци от зъбни протези, мотоциклетна каска, инвалидна количка, неопренов костюм или даже манекен от магазин ще ни припомнят за очертанията на телата ни, може би даже, че сме имали полови разлики “, написа създателят. Човешкият разум също ще остави своя отпечатък. Мащабът и сложността на фосилните градове ще ни кажат, че сме били обществени същества. Възможно е да останат линиите на метрото, както и сектори от пътни тунели с бордюри, вентилационни системи и осветителни проводници.
Изкопаемите остатъци от Шанхайската кула могат да бъдат съпоставени с останките от други високи здания, с цел да образуват портрет на световна просвета на градските поданици, които са строили със същите синтетични материали и са употребявали едни и същи предмети ден след ден. Натрошените камъни и пластмаси в сметищата по света ще бъдат смесени с костите на пилетата, които хората ядат в големи количества всяка година.
„ Вероятно депата за боклуци, а не останките от самите градове, ще опишат най-подробните истории “, споделя Фариър. В допълнение, вкаменелостите ще загатнат за история за световното неравноправие и нашето влияние върху бъдещите генерации, които са принудени да живеят с следствията от нашата въглеродна взаимозависимост. Ето за какво откривателите приканва за по-внимателно обсъждане на мащаба на въздействието върху планетата и каква история ще опишат бъдещите вкаменелости за нас в далечното бъдеще.
Източник:
Съвременният градски пейзаж е колкото геологичен, толкоз и урбанистичен, написа той. Ако Шанхай е бетонна пустиня, то Ню Йорк е същински град-каньон, където улици с небостъргачи образуват дълбоки долини. Първите градове възпроизвеждат средата, от която в миналото са зависели номадските хора, концентрирайки заслон и прехранване на едно място. Метрополисът на сегашното предлага на жителите си цялата планета в микросвят.
„ Ако градовете имат геологичен темперамент, поражда въпросът какво ще оставят след себе си в стратиграфията /пластовете и наслояванията в геологията/ на XXI век. Фосилите са тип планетарна памет за формите, които светът е носил в миналото. Точно както ландшафтът от дълбокото минало не е пропуснат, би трябвало да помислим каква история на дълбокото бъдеще ще оставят Шанхай, Ню Йорк и други огромни градове? – пита Фариер.
Някои може да допускат, че градовете са прекомерно ефимерни, с цел да оставят вкаменелости след себе си. Според Рома Агравал, строителен инженер в небостъргача Shard в Лондон, с цел да се строят здания в продължение на десетки хиляди години, човек ще би трябвало да се бори с колосални сили.
Въпреки това, почетният професор по палеобиология в университета в Лестър, Ян Заласевич, е убеден, че метрополисът ще остави следи след себе си - това е просто въпрос на дългоденствие, обилие и местонахождение.
Основните съставни елементи на един съвременен град водят началото си от геологията и затова по собствен личен метод са доста издръжливи. По-голямата част от желязната руда в света е формирана преди съвсем два милиарда години. Пясъкът, чакълът и кварцът в бетона са едни от най-трайните съставки на земята. Някога те са съществували в естествени залежи. Но в случай че преди са били задвижвани единствено от вода, гравитация или тектонична интензивност, в този момент те са наранени от композиция от човешка самодейност и въглеводородно гориво.
Живеем в най-великата градска епоха, която светът в миналото е виждал, написа Фариър. Преди триста години на планетата е имало единствено един град с милион поданици (Едо, модерно Токио), а през днешния ден многомилионните градове са повече от 500.
На всеки 100 години, минната и строителната промишленост придвижват по планетата скален материал, които би бил задоволителен, с цел да се сътвори нова планинска верига с широчина 40 км, дължина 100 км и височина 4 км. Бетонът, излят след Втората международна война, може да покрие цялата планета, суша и море. Както се споделя в скорошна публикация в „ Нейчър “, през днешния ден на планетата има повече здания и инфраструктура (1100 гигатона), в сравнение с дървета и шубраци (900 гигатона).
От огромно значение за това какви следи ще остави градът след себе си е неговото местонахождение. Например Манчестър в Обединеното кралство, който се намира на земя, която към момента се надига след последната ледникова ера, в последна сметка ще се срути изцяло, като следите от тухли, бетон и пластмасови частици ще бъде измита в Ирландско море. От 1900 година насам Шанхай е потопен 2,5 м заради добиване на подземни води и под тежестта си постройките му потъват в блатистата почва. Когато равнището на морето се повиши задоволително високо, Фариър счита, че богатите ще изоставен града, а бедните, които нямат къде да отидат, може да се наложи да се приспособят към полунаводнените условия.
„ Неизбежното наводняване може да пристигна от другата страна на морето или от сриването на голямата язовирна стена „ Три проломи “, нагоре по река Яндзъ. След 500 години там, където в миналото е била Шанхайската кула, ще остане единствено ниско ситуиран остров, затрупан с червени линии окислено желязо, останали от четирите големи стоманени суперколони, които в миналото са я държали на мястото й. Истинската история ще бъде подземен “, написа създателят.
Шанхайската кула има пет подземни равнища, в това число магазини и заведения за хранене, както и паркинг за 1800 автомобила. Погребани в гъста тиня, тези пространства ще бъдат предпазени от ерозия и ще стартират да се вкаменяват – това, което Заласевич назовава „ резултата на Помпей “.
Невероятни трансформации ще се случат с нещата, които ще останат в тези пространства. Например колите. Първоначално те просто ще ръждясват, само че с понижаване на равнището на О2, металните им съставни елементи ще стартират да се разтварят. Или може би част от шасито ще се минерализира посредством реакция със сулфиди. Желязото в стоманените греди или стоманобетона, кухненските принадлежности или даже малко количество желязо във високоговорителите на мобилните телефони ще придобият бляскав искра. Дори цели стаи - кухнята за хранене с плотове от неръждаема стомана - ще се трансфорат в злато за простаци, поради блясъка.
Защитени от суровите атмосферни въздействия и ултравиолетовите лъчи, пластмасите ще бъдат измежду най-издръжливите материали. Ако буболечката се натресе в разтопената пластмаса, защото Кулата ще бъде покрита от пластове и де факто запечатана, буболечката може да се резервира като насекомото в кехлибар от кино лентата „ Джурасик парк “.
„ С течение на времето пластмасата става нежна. Алуминиеви листове в отоплителните тръби ще се съединят със силикатите и последователно ще се трансфорат в китайска глина, създавайки идеалната среда за вкаменяване. След 100 хиляди години глината ще се втвърди в шисти, осеяна с призрачни отпечатъци от пластмасови дръжки на ножове, превключватели за осветяване или на тв стратегии “, написа Фариър.
След десетки милиони години трансформациите ще стартират да се забавят. Редките минерали, извлечени от изхвърлени мобилни телефони и други електронни устройства, ще стартират да образуват вторични минерални кристали и целият град ще бъде уплътнен до пласт от единствено няколко метра.
И след още 100 милиона години, когато стартират да се образуват нови планински вериги, пластът от уплътнени отломки, който в миналото са били Шанхайската кула, евентуално ще се надигне и ще бъде открит. Както твърди Фариър, откривателите на бъдещето ще могат да пресъздадат картина на живота през XXI с невероятни елементи, в случай че употребяват същите способи, които геолозите употребяват през днешния ден.
„ Изкопаеми колела или гумени ботуши ще демонстрират, че сме били двукраки, изкопаемите клавиатури ще подсказват формата на ръцете, а очилата или слуховите апарати ще покажат по какъв начин сме възприемали света. Отпечатъци от зъбни протези, мотоциклетна каска, инвалидна количка, неопренов костюм или даже манекен от магазин ще ни припомнят за очертанията на телата ни, може би даже, че сме имали полови разлики “, написа създателят. Човешкият разум също ще остави своя отпечатък. Мащабът и сложността на фосилните градове ще ни кажат, че сме били обществени същества. Възможно е да останат линиите на метрото, както и сектори от пътни тунели с бордюри, вентилационни системи и осветителни проводници.
Изкопаемите остатъци от Шанхайската кула могат да бъдат съпоставени с останките от други високи здания, с цел да образуват портрет на световна просвета на градските поданици, които са строили със същите синтетични материали и са употребявали едни и същи предмети ден след ден. Натрошените камъни и пластмаси в сметищата по света ще бъдат смесени с костите на пилетата, които хората ядат в големи количества всяка година.
„ Вероятно депата за боклуци, а не останките от самите градове, ще опишат най-подробните истории “, споделя Фариър. В допълнение, вкаменелостите ще загатнат за история за световното неравноправие и нашето влияние върху бъдещите генерации, които са принудени да живеят с следствията от нашата въглеродна взаимозависимост. Ето за какво откривателите приканва за по-внимателно обсъждане на мащаба на въздействието върху планетата и каква история ще опишат бъдещите вкаменелости за нас в далечното бъдеще.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ