Успелите българи: Айше от с. Изворско е професор в Анкара
Професор доктор Айше Каяпънар е с корени от България. Но до върховете на науката доближава в Турция, където живее след всеобщото изселване на турци от България през 1989 година - така наречен Голяма екскурзия.
Доктор на историческите науки, тя е първата жена професор в университетския състав на Военната академия на Университета за национална отбрана в Анкара, където преподава. В същото време проф. Каяпънар е уважавано и известно име измежду общностите на изселниците от България заради дейната й активност по въпросите на тази забележителна част от хората с двойно поданство в Турция - турско и българско. Автор е на безчет научни разработки, има участия в редица научни конференции.
Родом от провадийското село Изворско, където приключва главно обучение в локалното учебно заведение с цялостно отличие, тя продължава да учи във френската гимназия " Фредерик Жолио-Кюри " във Варна, където също е отлична ученичка. Този интервал съответствува с насилствената подмяна на имената на българските турци от някогашния комунистически режим в България, което оставя дълбоки следи у нея, споделя Българска телеграфна агенция.
“До 1984 година (има поради акцията по подмяна на имената на турците в България - б. авт.) живеехме умерено, в другарски връзки със съседите българи, не се деляхме. Но след тази дата стана с напрежение, усещаше се враждебно отношение, доста наши близки бяха изпратени в пандиза поради оказване на опозиция против преименуването. Трудно, грубо време беше. Бяхме млади и не разбирахме какво тъкмо и за какво се случва ", спомня си тя.
Според нея обаче точно процесите, свързани с асимилационна политика на някогашната комунистическа власт в България, са съдействали за открояването на турската идентичност у общността на българските турци като цяло. В персонален проект за нея пък това е изиграло значима роля, с цел да се заеме с научна активност.
" Защото науката е инструмент, който ни дава опция за достоверна преценка на събитията “, споделя проф. Каяпънар.
През 1989 година дружно със фамилията си тя се заселва в Турция, където продължава образованието си. С висок триумф се дипломира в компетентност История в Анкарския университет, едно от най-престижните висши образователни заведения на Турция. През 1999 година със стипендия от турския Съвет за висше обучение отпътува за Франция, където пази докторска дисертация на тематика ”Османският санджак на Видин от XV до края на XVI век ”. През 2014 година, като лекар на историческите науки, управлява катедрата по история на Университета " Намък Кемал " в Текирдаг. По-нататък академична активност развива и в други висши образователни заведения, измежду които някои от най-престижните турски университети. От няколко години е учител във Военната академия на Университета за национална отбрана на Турция и живее в Анкара.
Сред научните й ползи огромно място заемат процесите на Балканите от османския интервал до наши дни: ”Дервенджийските села в Търновската каза/нахия от 1515-1613-1614 година ”, ”Алиано-бекташийските завиета в Източните Родопи /XV-XVI в./ “, " Примери за парични фондации в Русе и Търново /XVII-XIX в./ " и други
Владеенето на българския език я улеснява в общуването й с българските сътрудници, от една страна, а от друга - й разрешава да показва научни проучвания от турски източници, отнасящи се до малко познати феномени и събития, свързани с българската историческа просвета. Тя е първият академик от Турция, поканен да взе участие в научно жури за оценка на докторска дисертация на български академик във Великотърновския университет. С дейното й подпомагане се провежда първата по рода си интернационална научна конференция, отдадена на годишнината от така наречен Възродителен развой. За пръв път на нея дружно дискутират по казуса учени и експерти от Турция, България и от други страни.
“Понятията, наричани ”Възродителен развой “ и ”Голямата екскурзия ”, които нямат аналог в международната история, са разнообразни по време, само че имат общи аргументи и последици, които се простират в един по-дълъг интервал. Когато проучваме тези процеси от научна позиция, би трябвало да имаме поради социално-икономическата конюнктура, идеологическата и не последно място политическата обстановка, които ги родиха. Смятам, че макар миналото време тази процеси не са оценени задоволително, има още по какво да се работи, което е дълг на учените ”, споделя тя.
В многостранната й научна активност особено място заема активността на Мустафа Кемал (по-късно получава името Ататюрк - б.авт.) като боен аташе в София през 1913-1915 година
“Мисля, че изпращането му в София има връзка със Солун, където е роден. По това време в Солун има мощно българско въздействие, той поддържа връзка с българчета, израснал е в тяхна среда, както самичък споделя в едно изявление във в. " Утро ", схваща и приказва български език в неговия македонски акцент. Според мен има дълбоки знания, от които водачите на държавното управление на младотурците " Единство и напредък " (Иттихат ве теракки) са желали да се възползват, като го изпратят в София. С други думи, в случай че ще би трябвало българите да бъдат убеждавани за нещо, то Мустафа Кемал е този, който най-добре може да свърши тази работа ”, споделя проф. Каяпънар.
Според нея Ататюрк оползотворява извънредно плодотворно 15-те месеца, през които остава в България.
“Това доста ясно се удостоверява в отчетите -109 на брой, които изпраща от София до турския общоприет щаб ", споделя тя. " Те не са случайно написани донесения, а съдържат ясни изрази, с доста добър жанр. Налага се усещането, че по военнополитическите въпроси той разсъждава невъзмутимо, надалеч от всевъзможни страсти. Среща се и беседва с български военни, тъй като те имат опит, друг от този на османската войска, възгледите и мненията им са доста значими за него. Всъщност военните, с които поддържа връзка в София, също са впечатлени - правят оценка военните му качества, съгласно мен те доста добре схващат, че в действителност имат работа с боен талант ”, добавя Айше Каяпънар.
Тя обръща внимание и на по-малко известния факт, че турците в България събират обилни средства и ги изпращат на армията на Ататюрк по време на националноосвободителната война в Турция.
“Мнозина се причисляват към армията непринудено, българи също се бият в армията на Мустафа Кемал. Съществен факт е, че земеделското държавно управление на Александър Стамболийски изпраща оръжия и храни макар натиска на страните от Антантата. Всичко това е с помощта на връзките и другарствата, насъбрани от Ататюрк в България, който е един от основните архитекти на турско-българските връзки, които в наше време имат доста измерения ”, споделя още тя.
Доктор на историческите науки, тя е първата жена професор в университетския състав на Военната академия на Университета за национална отбрана в Анкара, където преподава. В същото време проф. Каяпънар е уважавано и известно име измежду общностите на изселниците от България заради дейната й активност по въпросите на тази забележителна част от хората с двойно поданство в Турция - турско и българско. Автор е на безчет научни разработки, има участия в редица научни конференции.
Родом от провадийското село Изворско, където приключва главно обучение в локалното учебно заведение с цялостно отличие, тя продължава да учи във френската гимназия " Фредерик Жолио-Кюри " във Варна, където също е отлична ученичка. Този интервал съответствува с насилствената подмяна на имената на българските турци от някогашния комунистически режим в България, което оставя дълбоки следи у нея, споделя Българска телеграфна агенция.
“До 1984 година (има поради акцията по подмяна на имената на турците в България - б. авт.) живеехме умерено, в другарски връзки със съседите българи, не се деляхме. Но след тази дата стана с напрежение, усещаше се враждебно отношение, доста наши близки бяха изпратени в пандиза поради оказване на опозиция против преименуването. Трудно, грубо време беше. Бяхме млади и не разбирахме какво тъкмо и за какво се случва ", спомня си тя.
Според нея обаче точно процесите, свързани с асимилационна политика на някогашната комунистическа власт в България, са съдействали за открояването на турската идентичност у общността на българските турци като цяло. В персонален проект за нея пък това е изиграло значима роля, с цел да се заеме с научна активност.
" Защото науката е инструмент, който ни дава опция за достоверна преценка на събитията “, споделя проф. Каяпънар.
През 1989 година дружно със фамилията си тя се заселва в Турция, където продължава образованието си. С висок триумф се дипломира в компетентност История в Анкарския университет, едно от най-престижните висши образователни заведения на Турция. През 1999 година със стипендия от турския Съвет за висше обучение отпътува за Франция, където пази докторска дисертация на тематика ”Османският санджак на Видин от XV до края на XVI век ”. През 2014 година, като лекар на историческите науки, управлява катедрата по история на Университета " Намък Кемал " в Текирдаг. По-нататък академична активност развива и в други висши образователни заведения, измежду които някои от най-престижните турски университети. От няколко години е учител във Военната академия на Университета за национална отбрана на Турция и живее в Анкара.
Сред научните й ползи огромно място заемат процесите на Балканите от османския интервал до наши дни: ”Дервенджийските села в Търновската каза/нахия от 1515-1613-1614 година ”, ”Алиано-бекташийските завиета в Източните Родопи /XV-XVI в./ “, " Примери за парични фондации в Русе и Търново /XVII-XIX в./ " и други
Владеенето на българския език я улеснява в общуването й с българските сътрудници, от една страна, а от друга - й разрешава да показва научни проучвания от турски източници, отнасящи се до малко познати феномени и събития, свързани с българската историческа просвета. Тя е първият академик от Турция, поканен да взе участие в научно жури за оценка на докторска дисертация на български академик във Великотърновския университет. С дейното й подпомагане се провежда първата по рода си интернационална научна конференция, отдадена на годишнината от така наречен Възродителен развой. За пръв път на нея дружно дискутират по казуса учени и експерти от Турция, България и от други страни.
“Понятията, наричани ”Възродителен развой “ и ”Голямата екскурзия ”, които нямат аналог в международната история, са разнообразни по време, само че имат общи аргументи и последици, които се простират в един по-дълъг интервал. Когато проучваме тези процеси от научна позиция, би трябвало да имаме поради социално-икономическата конюнктура, идеологическата и не последно място политическата обстановка, които ги родиха. Смятам, че макар миналото време тази процеси не са оценени задоволително, има още по какво да се работи, което е дълг на учените ”, споделя тя.
В многостранната й научна активност особено място заема активността на Мустафа Кемал (по-късно получава името Ататюрк - б.авт.) като боен аташе в София през 1913-1915 година
“Мисля, че изпращането му в София има връзка със Солун, където е роден. По това време в Солун има мощно българско въздействие, той поддържа връзка с българчета, израснал е в тяхна среда, както самичък споделя в едно изявление във в. " Утро ", схваща и приказва български език в неговия македонски акцент. Според мен има дълбоки знания, от които водачите на държавното управление на младотурците " Единство и напредък " (Иттихат ве теракки) са желали да се възползват, като го изпратят в София. С други думи, в случай че ще би трябвало българите да бъдат убеждавани за нещо, то Мустафа Кемал е този, който най-добре може да свърши тази работа ”, споделя проф. Каяпънар.
Според нея Ататюрк оползотворява извънредно плодотворно 15-те месеца, през които остава в България.
“Това доста ясно се удостоверява в отчетите -109 на брой, които изпраща от София до турския общоприет щаб ", споделя тя. " Те не са случайно написани донесения, а съдържат ясни изрази, с доста добър жанр. Налага се усещането, че по военнополитическите въпроси той разсъждава невъзмутимо, надалеч от всевъзможни страсти. Среща се и беседва с български военни, тъй като те имат опит, друг от този на османската войска, възгледите и мненията им са доста значими за него. Всъщност военните, с които поддържа връзка в София, също са впечатлени - правят оценка военните му качества, съгласно мен те доста добре схващат, че в действителност имат работа с боен талант ”, добавя Айше Каяпънар.
Тя обръща внимание и на по-малко известния факт, че турците в България събират обилни средства и ги изпращат на армията на Ататюрк по време на националноосвободителната война в Турция.
“Мнозина се причисляват към армията непринудено, българи също се бият в армията на Мустафа Кемал. Съществен факт е, че земеделското държавно управление на Александър Стамболийски изпраща оръжия и храни макар натиска на страните от Антантата. Всичко това е с помощта на връзките и другарствата, насъбрани от Ататюрк в България, който е един от основните архитекти на турско-българските връзки, които в наше време имат доста измерения ”, споделя още тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ