Професор д.и.н. Андрей Пантев - историк, дългогодишен преподавател в СУ

Професор д.и.н. Андрей Пантев - историк, дълготраен учител в СУ " Кл. Охридски ". Преподавал е балканска история в Съединени американски щати. Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно заседание. Президент е на Българската асоциация за американистика.
Едностранчивото усещане прави от обществото овца, споделя известният историк

- Професоре, какво ще кажеш за войната в Украйна, като историк виждаш ли аргументите и техните следствия в протичащото се?

- Какво да кажа, всички са полудели. В една война няма единствено отговорни и единствено невини. Какво да кажеш на човечество, което афишира Чайковски за зложелател на демокрацията и на Европа? Нямам какво да кажа, няма среда за това. Има смисъл да се приказва, когато има обикновено чувство за разсъдък. А такова няма.

- Но преди време ти беше един от четиримата депутати, които в Народното събрание гласоподаваха срещу влизането ни в НАТО.

- Аз и в този момент настоявам, че няма учредения и аргументи за съществуването на НАТО. Но ето, оказа се, че има.

- Причината постоянно е била и е една и съща: анти Русия.

- Една и съща е, само че събитията се трансформират. То е като мач сред ЦСКА и „ Левски “ – нашите са единствено положителни и са прави, другите са единствено зли и са неприятни. Това е ситуацията. Затова няма какво да се приказва, няма обикновено разбиране от страна на обществото. Просто всевъзможен глас на разсъдъка се афишира за прекаленост. Какво споделям аз в действителност няма никакво значение.

- А кое има значение?

- Има значение да не сме овце. Но наподобява, че човечеството се оказва овца. Едните имат вяра в едно, другите в тъкмо противоположното, каквото и да кажа, то си остава мое усещане. Както споделяше Вера Мутафчиева: „ В края на живота ти светът би трябвало да се сговни, с цел да не ти е жалост, че го напускаш “.

- Е, и преди в историята, при нас в това число, у някои кръгове е имало русофобия. Има ли разлика сред русофобията преди и в този момент?

- Днес русофилията или русофобията минават през филтъра на съветофилията и съветофобията. Което е неуместно, тъй като Русия през днешния ден е по-капиталистиеска страна от България и не мога да схвана какъв е този русофобски хъс. Имам възприятието, че още малко и ще забранят буквата Р, с цел да не се загатва Русия. Реалните обстоятелства демонстрират, че нещата се възприемат първосигнално. Когато забраняваш едни малките екрани, това буди интерес към тях, а не противоположното. Специално за руснаците се знае, че когато са обкръжени с неприязън, това ги сплотява, а не ги разединява. Знаеш какъв брой доста белогвардейски генерали са отказали да поддържат Хитлер по време на Втората международна война, макар че са потърпевши от руската власт.

- Как би трябвало да се държи България при тези условия?

- Досега България се държи относително рационално. Но самият факт, че се експонират повече изказванията и причините на едната страна, кара хората да стартират да мислят противоположното. Ако ме питат за какво желая да виждам съветска телевизия, ще кажа – тъй като преди време гледах БиБиСи. Мислещите хора търсят различна информация. Не може да гледаш единствено разрушени квартали от или убити дечица от едната страна, а да не мислиш за другите разрушени здания и за другите дечица, които също са убивани, и то от осем години насам. Не може да се желае от целия човешки жанр да е привързан към едностранчивата информация. Ние гледахме със боязън тези парцаливи нещастници, които идваха от Близкия Изток, а в този момент виждаме джипаджии и богато облечени хора, които бягат – разбирам за какво бягат и е естествено да сме състрадателни, само че сравнението демонстрира какъв брой едностранчиво се гледа на днешната реалност.

Интервю на Велиана Христова

В. " Земя "