Минен инженер – с най-голяма заплата след университета
Професионалните посоки с най-вече студенти са „ Медицина ”, „ Военно дело ”, „ Стоматология ”, „ Здравни грижи ” и „ Ветеринарна медицина ”
Красимир Вълчев посъветва да се учи математика и естествени науки
Студентите с дипломи от професионалните посоки „ Металургия ” и „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ” са измежду най-добре платените висшисти у нас. Те получават заплати от 1500 лв. нагоре и се подреждат измежду експертите с най-високи междинни приходи, приключили „ Информатика и компютърни науки ”, „ Математика ”, „ Комуникационна и компютърна техника ”, „ Електротехника, електроника и автоматика ” и „ Военно дело ”.
Данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за актуалната 2018 година бяха показани от просветния министър Красимир Вълчев в Министерството на образованието и науката (МОН). Снимка: Пламен Стоименов
Това демонстрират данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за актуалната 2018 година, които бяха показани от просветния министър Красимир Вълчев в Министерството на образованието и науката (МОН). Тя съпоставя представянето на 51 висши учебни заведения у нас в границите на 52 професионални посоки, въз основа на разнообразни индикатори. Резултатите могат да дадат изчерпателна информация на кандидат-студентите за това по какъв начин биха се осъществили, откакто завършат даден университет.
В тази посока рекомендацията на министър Вълчев е да се влага в образование по математика и естествени науки, защото се чака нескончаем дефицит на студенти в специалностите с по-високо заплащане.
„ Топ 10 на направленията, които в последните 5 години са с най-голямо и най-бързо нарастване на приходите в безспорни стойности, са „ Металургия ”, „ Фармация ”, „ Информатика и компютърни науки ”, „ Математика ”, „ Материали и материалознание ”, „ Машинно инженерство ”, „ Електротехника, електроника и автоматика, изследване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ”, „ Изобразително изкуство ”, а на 11 място е „ Енергетика ”, уточни Георги Стойчев – началник на консорциума, подготвил последното, осмо издание на рейтинговата система. По думите му тук влизат най-вече инженерни професионални посоки, свързани със бранша на високите технологии.
„ Едно от тези посоки, което не е толкоз известно измежду кандидат-студентите, само че което има извънредно висока добавена стойност – „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ”, е в топ 3 на най-голям застрахователен приход на приключилите. В същото време това направление е в топ 3, само че по най-нисък триумф от тапия за приблизително обучение на студентите, признати в първи курс. Тоест по направлението постъпват студенти с ниски достижения, само че откакто завършат, те се подреждат измежду елита от позиция на приходите ”, обясни той.
Според рейтинговата система през 2018 година броят на студентите у нас понижава с близо 15% спрямо 2013 година Има 13 професионални посоки, в които понижението е 30%. С близо 20 000 по-малко са студентите в стопански специалности за последните две години, като понижението в тази посока продължава, разясни министър Вълчев. Тук се включват и направленията „ Психология ”, „ Администрация и ръководство ”, „ Обществени връзки ”, „ Право ”, „ Политически науки ”, „ Туризъм ”. При тях към момента имаме неидентифициран раздор сред бъдещото търсене на пазара на труда и настоящето търсене на обучение.
В пет професионални посоки обаче има сериозен растеж – към и над 30%. Най-голямо нарастване има в „ Медицина ” (81%), „ Военно дело ” (52%), „ Стоматология ” (45%), „ Здравни грижи ” (37%) и „ Ветеринарна медицина ” (30%).
Оказва се, че студентите по медицина са повече от тези, които са влезнали да следват „ Право ”. „ Медицина ” е на 4 място измежду най-масовите посоки в българското висше обучение и е с 10 885 студенти, отстъпвайки единствено на „ Икономика ” с 41 937 студенти, на „ Администрация и ръководство ” с 18 186 и на „ Педагогика ” с 13 430.
В момента МОН прави проучване дали при избора на студентите за университет е взета поради рейтинговата система. Данните ще са подготвени през февруари 2019 година.
4 на 100 повече
Всеки втори предстоящ доктор е чужденец
Делът на задграничните студенти в България се усилва от към 4 % през 2013 година до над 6 % през 2018 година Най-много чужденци се образоват в направленията „ Медицина ” – близо 53 % от студентите в него не са българи. В „ Стоматология ” процентът им е 39.
В частните университети у нас се образоват близо 13 на 100 от студентите у нас. Делът на студентите в частните висши учебни заведения е максимален в направлението „ Театрално и кино изкуство ” и в „ Теория на изкуствата ” (общо 64%), както и в направленията „ Администрация и ръководство ” и „ Национална сигурност ” (над 40%).
Просветният министър Красимир Вълчев:
Алма Матер по традиция е отпред на класацията
Министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи, че по традиция Софийският университет „ Св. Климент Охридски ” е отпред в рейтинговата система на МОН. Според данните от нея досега се следи, че броят на студентите у нас понижава, а реализацията се усъвършенства. В същото време обаче страната ни не може да даде нужната материална база за развиване на активността на учените.
За да не се получи свръхнаситеност в избрани специалности, трендовете би трябвало да бъдат канализирани, уточни още отрасловият министър. Според разбора на МОН се откроява усъвършенстван интерес към педагогичен специалности, който обаче не може да компенсира неналичието на фрагменти от последните години, посочи Вълчев.
Съпоставката сред университетите демонстрира, че в специалността стопанска система преди всичко се подрежда Американският университет, на второ е Алма Матер, а третото е за УНСС. „ Когато преподаването по стопанска система не е част от обичайните специалности, се следи по-ниска реализируемост и е значимо не какво учим, а къде учим ”, сподели Георги Стойчев.
Съществува и противоположна наклонност – има специалности, за които няма изключително значение в кой университет у нас са приключени. Пример за това е медицината. Оказва се, че студентите от всички медицински университети у нас са със междинен триумф от дипломата над 5.50. Затова Стойчев дефинира висшите учебни заведения като “близнаци ”.
Министър Красимир Вълчев заяви, че рейтинговата система регистрира очевидно нарастване на научната продукция на висшите учебни заведения, както като размер и качество, по този начин и на влияние.
Индексът на цитируемост на българските университети се е нараснал двойно за последните четири години.
Висшистите с 300 лв. повече
Безработицата е спаднала до 2,44%
Средният застрахователен приход на приключилите се усилва с съвсем 300 лв. за последните 4 години. Той е достигал до 1151 лв. през 2018 година, при 1075 лв. през 2017 година и 867 лв. през 2014 година
Данните от системата сочат още, че най-ниска безработица – под 1%, и най-висока степен на приложение на добитото висше обучение – над 90%, за поредна година има при приключилите професионалните посоки – „ Медицина ”, „ Фармация ”, „ Стоматология ” и „ Военно дело ”. Най-ниско пък остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите „ Туризъм ” (19,67%).
Резултатите демонстрират, че делът на записаните безработни измежду приключилите български висши учебни заведения през последните 5 години спада до 2,44 % от над 4% през 2013 година
Въпреки че делът на наетите висшисти, които през последните 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, се усилва до 49,26% от под 46% през 2014 година, всеки втори работи на място, където университетска тапия не е нужна. В рейтинговата система може да се открие кои са специалностите, които упражняват най-често младежите в първите години след завършването на университета. Например, 11% от приключилите история работят като продавачи.
Красимир Вълчев посъветва да се учи математика и естествени науки
Студентите с дипломи от професионалните посоки „ Металургия ” и „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ” са измежду най-добре платените висшисти у нас. Те получават заплати от 1500 лв. нагоре и се подреждат измежду експертите с най-високи междинни приходи, приключили „ Информатика и компютърни науки ”, „ Математика ”, „ Комуникационна и компютърна техника ”, „ Електротехника, електроника и автоматика ” и „ Военно дело ”.
Данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за актуалната 2018 година бяха показани от просветния министър Красимир Вълчев в Министерството на образованието и науката (МОН). Снимка: Пламен Стоименов Това демонстрират данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за актуалната 2018 година, които бяха показани от просветния министър Красимир Вълчев в Министерството на образованието и науката (МОН). Тя съпоставя представянето на 51 висши учебни заведения у нас в границите на 52 професионални посоки, въз основа на разнообразни индикатори. Резултатите могат да дадат изчерпателна информация на кандидат-студентите за това по какъв начин биха се осъществили, откакто завършат даден университет.
В тази посока рекомендацията на министър Вълчев е да се влага в образование по математика и естествени науки, защото се чака нескончаем дефицит на студенти в специалностите с по-високо заплащане.
„ Топ 10 на направленията, които в последните 5 години са с най-голямо и най-бързо нарастване на приходите в безспорни стойности, са „ Металургия ”, „ Фармация ”, „ Информатика и компютърни науки ”, „ Математика ”, „ Материали и материалознание ”, „ Машинно инженерство ”, „ Електротехника, електроника и автоматика, изследване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ”, „ Изобразително изкуство ”, а на 11 място е „ Енергетика ”, уточни Георги Стойчев – началник на консорциума, подготвил последното, осмо издание на рейтинговата система. По думите му тук влизат най-вече инженерни професионални посоки, свързани със бранша на високите технологии. „ Едно от тези посоки, което не е толкоз известно измежду кандидат-студентите, само че което има извънредно висока добавена стойност – „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ”, е в топ 3 на най-голям застрахователен приход на приключилите. В същото време това направление е в топ 3, само че по най-нисък триумф от тапия за приблизително обучение на студентите, признати в първи курс. Тоест по направлението постъпват студенти с ниски достижения, само че откакто завършат, те се подреждат измежду елита от позиция на приходите ”, обясни той.
Според рейтинговата система през 2018 година броят на студентите у нас понижава с близо 15% спрямо 2013 година Има 13 професионални посоки, в които понижението е 30%. С близо 20 000 по-малко са студентите в стопански специалности за последните две години, като понижението в тази посока продължава, разясни министър Вълчев. Тук се включват и направленията „ Психология ”, „ Администрация и ръководство ”, „ Обществени връзки ”, „ Право ”, „ Политически науки ”, „ Туризъм ”. При тях към момента имаме неидентифициран раздор сред бъдещото търсене на пазара на труда и настоящето търсене на обучение.
В пет професионални посоки обаче има сериозен растеж – към и над 30%. Най-голямо нарастване има в „ Медицина ” (81%), „ Военно дело ” (52%), „ Стоматология ” (45%), „ Здравни грижи ” (37%) и „ Ветеринарна медицина ” (30%).
Оказва се, че студентите по медицина са повече от тези, които са влезнали да следват „ Право ”. „ Медицина ” е на 4 място измежду най-масовите посоки в българското висше обучение и е с 10 885 студенти, отстъпвайки единствено на „ Икономика ” с 41 937 студенти, на „ Администрация и ръководство ” с 18 186 и на „ Педагогика ” с 13 430.
В момента МОН прави проучване дали при избора на студентите за университет е взета поради рейтинговата система. Данните ще са подготвени през февруари 2019 година.
4 на 100 повече
Всеки втори предстоящ доктор е чужденец
Делът на задграничните студенти в България се усилва от към 4 % през 2013 година до над 6 % през 2018 година Най-много чужденци се образоват в направленията „ Медицина ” – близо 53 % от студентите в него не са българи. В „ Стоматология ” процентът им е 39.
В частните университети у нас се образоват близо 13 на 100 от студентите у нас. Делът на студентите в частните висши учебни заведения е максимален в направлението „ Театрално и кино изкуство ” и в „ Теория на изкуствата ” (общо 64%), както и в направленията „ Администрация и ръководство ” и „ Национална сигурност ” (над 40%).
Просветният министър Красимир Вълчев:
Алма Матер по традиция е отпред на класацията
Министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи, че по традиция Софийският университет „ Св. Климент Охридски ” е отпред в рейтинговата система на МОН. Според данните от нея досега се следи, че броят на студентите у нас понижава, а реализацията се усъвършенства. В същото време обаче страната ни не може да даде нужната материална база за развиване на активността на учените. За да не се получи свръхнаситеност в избрани специалности, трендовете би трябвало да бъдат канализирани, уточни още отрасловият министър. Според разбора на МОН се откроява усъвършенстван интерес към педагогичен специалности, който обаче не може да компенсира неналичието на фрагменти от последните години, посочи Вълчев.
Съпоставката сред университетите демонстрира, че в специалността стопанска система преди всичко се подрежда Американският университет, на второ е Алма Матер, а третото е за УНСС. „ Когато преподаването по стопанска система не е част от обичайните специалности, се следи по-ниска реализируемост и е значимо не какво учим, а къде учим ”, сподели Георги Стойчев.
Съществува и противоположна наклонност – има специалности, за които няма изключително значение в кой университет у нас са приключени. Пример за това е медицината. Оказва се, че студентите от всички медицински университети у нас са със междинен триумф от дипломата над 5.50. Затова Стойчев дефинира висшите учебни заведения като “близнаци ”.
Министър Красимир Вълчев заяви, че рейтинговата система регистрира очевидно нарастване на научната продукция на висшите учебни заведения, както като размер и качество, по този начин и на влияние.
Индексът на цитируемост на българските университети се е нараснал двойно за последните четири години.
Висшистите с 300 лв. повече
Безработицата е спаднала до 2,44%
Средният застрахователен приход на приключилите се усилва с съвсем 300 лв. за последните 4 години. Той е достигал до 1151 лв. през 2018 година, при 1075 лв. през 2017 година и 867 лв. през 2014 година
Данните от системата сочат още, че най-ниска безработица – под 1%, и най-висока степен на приложение на добитото висше обучение – над 90%, за поредна година има при приключилите професионалните посоки – „ Медицина ”, „ Фармация ”, „ Стоматология ” и „ Военно дело ”. Най-ниско пък остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите „ Туризъм ” (19,67%).
Резултатите демонстрират, че делът на записаните безработни измежду приключилите български висши учебни заведения през последните 5 години спада до 2,44 % от над 4% през 2013 година
Въпреки че делът на наетите висшисти, които през последните 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, се усилва до 49,26% от под 46% през 2014 година, всеки втори работи на място, където университетска тапия не е нужна. В рейтинговата система може да се открие кои са специалностите, които упражняват най-често младежите в първите години след завършването на университета. Например, 11% от приключилите история работят като продавачи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ