Проф. Пламен Павлов, историк: Паметниците на комунизма са като паметниците на нацизма
Проф. Пламен Павлов, историк във ВТУ, изявление за " Труд News "
Столичният съвет взе решение за демонтажа и преместването на паметника на Съветската войска в София, едно от местата е в музея на социалистическото изкуство. Всъщност такова решение бе взето още преди тъкмо 30 години, от този момент минаха 13 Народното събрание, 19 държавни управления, четирима столични кметове и толкоз общински препоръки. Трябваше ли в този момент да се извърши въпреки всичко това решение, професор Павлов?
-Трябваше да бъде изпълнено, тъй като в действителност 30 години е трагикомично да се взема решение на един монумент, който явно буди доста огромни несъгласия. Друг е въпросът обаче, че аз не одобрявам този музей на социалистическото изкуство. Вежди Рашидов даде не доста добър вид на подобен музей. Когато става дума за монументи от времето на тоталитаризма, може би би трябвало да се откри някакво друго място. И това би трябвало да стане с разискване с сътрудниците от музеите, от Националния исторически, от Археологическия. Т. е. да се види целият опит наш и непознат, с цел да може да бъде решен този въпрос един път вечно. А не от време на време да припламва и да води до някакви истерични положения. Същото важи и за " Альоша " в Пловдив, който е един анормален акцент на този античен град. Винаги има спекулации, външна интервенция на Русия... Според мен би трябвало да се инициира някакъв спор.
Вие какво бихте предложили, професоре?
Според мен най-подходящо би било този музей да бъде някъде в ареала на някогашния комбинат " Кремиковци ", да се направи един парк на тоталитарното изкуство и там да бъдат преместени сходни монументи. Защото другият метод е те да бъдат нахвърляни някъде Просто би трябвало да се осмисли един интервал от българската история, не да се зачертава, а да може да бъде забелязан и пояснен. Затова преди време аз бях доста запазен към събарянето на мавзолея. Той можеше да бъде преформатиран като изложбена зала, примерно. Виждаме, че другият метод - да се остави нещо е не по-малко нездравословен, в сравнение с това да се ликвидира нещо. Така че аз като експерт и учител по българска история моля към Столичния съвет и политиците да се потърси мнението на специалистите и на експертите и да се откри някакво обикновено и цивилизовано продължително решение, каквото има към този момент в някои други страни.
" Кремиковци " също е монумент от това време...
Аз се притеснявам, че някой ден ще бъде ликвидирано всичко и няма да има помен, както стана с някои други остарели здания. А би трябвало да имаме памет и за 20 век, освен за 10-ти и 11-ти. Рискуваме да съборим всичко. Нека някаква част бъде осмислена, там може да бъде изместен и " Альоша ". Освен това самият монумент на руската войска основателно буди страсти и аз съм последният човек, който ще го пази. Но въпреки всичко той носи избрани естетически послания, дава отговор на избран интервал от българската история - на опита да се съветизира България с сходни монументи, каквито има в Пловдив, в Русе, Варна... " Альоша " е един анормален акцент върху физиономията на целия град. Но би трябвало да се откри доста здравомислещ метод, а не да бъде кампанийно. Но другояче самото решение на Столичния общински съвет, въпреки и закъсняло, е вярно.
Дори има към този момент конкурс какво би трябвало да бъде направено на това място, откакто паметникът бъде изместен...
И въпреки всичко бих апелирал към музейните служащи, към Института за исторически проучвания. Вече има натрупа опит, който по никакъв начин не е дребен.
Трябваше ли един жител да разбие с чук паметната плоча, на която написа " На руската войска освободителка от признателния български народ ", та да се разбързат по този начин софийските общинари?
Това е прочувствена реакция на човек, който е афектиран от надписа. Аз споделям неговата засегнатост, само че не мисля, че рушенето е най-хубавият вид. Друг е въпросът, че 30 години не се откри политическа воля, в това число и от тези, които претендират да са антикомунисти, да се постави някакъв илюстративен материал, който да изясни какъв е този монумент и че нас никой не ни е освобождавал, а на процедура тази войска ни е окупирала. Този монумент е знак на окупацията. Паралелите с Виена и Берлин са безусловно неточни, тъй като там в действителност е имало сражения на руската войска, която дава жертви. А у нас няма нито един погубен руски боец. Има умряли от рани, само че има и разстреляни от своите за мародерство.
Според вас експанзията на Русия в Украйна повлия ли на решението на СОС?
Тя бе следващият катализатор, само че по принцип това е един проблем, който поражда преди избори. За страдание виждаме, че има едно много незадълбочено политизирано отношение към паметника, а не предпочитание да се осмисли този интервал от нашата история и да бъде съхранен. Тези монументи на комунизма са почти като паметниците на нацизма, в случай че тръгнем да търсим паралели. Те не могат да останат в същия тип. От друга страна всеки коренен метод би трябвало да бъде предпазен със съществени причини.
Има ли боязън от Русия у нашите политици, с цел да не смеят 30 години да отстранен този монумент в центъра на София, който е по-висок от паметника на Апостола Васил Левски, а " Шпагин " -ът на руския войник стърчи над Алма матер?
Дали по-скоро е боязън или отвращение да не се скапват някакви връзки... Тук апропо самото съветско посолство доста постоянно се държи провокативно. На нас ни омръзна да ни изясняват по какъв начин на 9 септември 1944 година сме били освободени за повторно, по какъв начин буквите идват от Македония, по какъв начин Кирил и Методий са надали не съветски герои. Това са неща, които надълбоко ни наскърбяват и този метод се ползва и когато става дума за сходни монументи. Паметникът на руската войска се трансформира в конфронтационно място, място на конфликти, на което се веят повече съветски, в сравнение с български флагове, което е нежелателно. Иначе който харесва сходни монументи да върви някъде в Софийското поле и да си ги гледа.
Какво приказва за манталитета на българите това рушене на монументи, професор Павлов?
Това не се отнася единствено за българите, не е единствено наш проблем. След октомврийската гражданска война в Русия са рушени монументи от времето на царизма - статуята на Петър I в Петербург е хвърлена в Нева. Видяхме по какъв начин в Съединени американски щати и в западния свят рушаха монументи на Христофор Колумб, тъй като бил колонизатор. Не бива публичната страст да се материализира в рушенето на монументи.
При социализма бяха отстранени паметните плочи на починалите във войните за национално обединяване бойци от Шести пехотен софийски полк, на тяхно място бе повдигнат павилион на фешън къща " Лада ", а по-късно - НДК...
Това също е огромна драма и връщането им също буди доста страсти. У нас нездравите страсти доста постоянно вземат връх над деликатното и съществено разискване на нещата.
Бе опустошен и паметникът " 1 300 години българска страна " при започване на градината пред НДК...
Той се беше съвсем разрушил самичък. Това приказва и за самото качество на тези монументи, както и на този на Съветската войска. Те не се поддържат. Същевременно има монументи като тези на пътя на опълчението - една поредност от 84 паметника от Свищов до Стара Загора, които на процедура са ничии. Една колежка - лекар Жулиета Кюлева от Търновския музей - ги изследва най-добре. Сега имам уверението на Бони Петрунова, че Националният музей ще ги осинови. Някой се е сетил през 1977-78 година, че пътят на опълченците би трябвало да бъде маркиран, с цел да се види нашият личен принос в Освобождението. И се оказа, че тези бетонни кубове от няколко типа са ничии - нито общински, нито регионални, нито държавни. Затова желая да благодаря посредством вашия вестник на професор Бони Петрунова, че пое ангажимент Националният музей да ги поддържа тези монументи. Те са доста добре направени, в духа на една доста добра хармония. Ето виждаме, че има цяла група монументи, които ние изцяло сме не запомнили, което е неприемливо.
Като заговорихме за опълченци, не е ли доста мижав Паметника на българските опълченци, който се намира в градинката зад Централния боен клуб и е единствен в София?
Не, той е добър монумент, просто би трябвало по-добре да се осмисли. Е, на фона на гигантоманията от 50-те години се губи в действителност... Затова би трябвало да бъде по-добре експониран.
Може ли да чакаме, че този развълнуван спор за или срещу паметника на руската войска ще стегне предизборно поразкапаните редици на Българска социалистическа партия? Вчера те проведоха жива верига към паметника срещу преместването му.
Мисля, че не. Струва ми се, че Българска социалистическа партия за следващ път нанася удар в празното пространство. Няма ли по-смислени дела от това? Самата Българска социалистическа партия какво - утвърждава ли това, че на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България и следва руската окупация? А България е поддържала дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и не е взела участие във войната против него. Да не приказваме, че Българска комунистическа партия също има жертви вследствие на това " двойно избавление ".
Защо съгласно вас Българска социалистическа партия се е вкопчила по този начин в този монумент?
Не мога да отговоря от името на Българска социалистическа партия. Не знам дали това, което управлението на Българска социалистическа партия прави дали подхожда на мисленето на цялата партия, изключително на по-младите хора в нея. Когато има предизборна акция и когато се бориш да влезеш в Народното събрание, тъй като Българска социалистическа партия до такава степен я докара, да размахваш плашила от предишното? По радиото чух по какъв начин руската войска ни била освободила. Очевидно в България публичното мнение не споделя тази свята истина за Българска социалистическа партия. Когато България е окупирана от руската войска, към този момент е скъсала с Германия, дори u е оповестила война. Въобще нещата са несъпоставими със обстановката в останалата част на Европа. Днес е денят, в който означаваме 80 години от спасяването на българските евреи - тематика, към която Българска социалистическа партия имаше доста огромни искания, че надали не Тодор Живков е избавил българските евреи. Но спасяването на българските евреи опонира на това, което споделя този монумент. Нека да напомня, че преди години Мария Захарова, говорителката на съветското Външно министерство, беше споделила, че руската войска е избавила българските евреи. Може би този монумент утвърждава и сходни неистини. А през днешния ден е и денят, в който преди 70 години е бил заровен Сталин, по-скоро е мумифициран и подложен до Ленин в мавзолея. Не споделям, че има директен паралел с изявите на Българска социалистическа партия, само че въпреки всичко има някакъв чудноват паралел. Българска социалистическа партия би имала бъдеще като партия в случай че скъса с цялото това сталинско завещание. А самият монумент е успех на сталинския вид монументализъм, което опонира на нашата лична българска традиция.
Паметникът е издигнат една година след гибелта на Сталин, през 1954 година, по времето на Вълко Червенков...
Като знаем какъв брой мъчно се задвижва комунистическата бюрократична машина, той несъмнено е бил плануван много по-рано. Освен това и след Сталин нещата не престават да си вървят по сталински. Дори и през днешния ден...
Българска социалистическа партия обаче твърди, че паметникът е знак на успеха им над фашизма?
Над кой фашизъм? В България не е имало фашизъм, ние историците сме на това мнение. Не сме изпратили войски на Източния фронт, избавили сме си евреите - изобщо доста от тези пропагандни тези, които Българска социалистическа партия вкарва в този монумент, са отречени от дълго време от самата историческа реалност.
Визитка
Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 година. От 1962 година живее в Русе, където приключва междинното си обучение. През 1978 - 1982 година приключва история във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ”, където от 1984 година е учител по история на Византия и балканските страни.
Сценарист и съветник на документални филми, отдадени на българското минало и ориста на българите в чужбина за няколко малките екрани. От юли 2018 година всеки петък разгласява публикации като водещ на седмичната графа " Мистериите на българските земи ” във в. " Труд ”. В интервала 1998 - 2002 година е ръководител на Държавната организация за българите в чужбина. Председател на Кръг " Будител ” (от 2010 г.). През 2018 година е определен за ръководител на Фондация " Васил Левски ”.
Столичният съвет взе решение за демонтажа и преместването на паметника на Съветската войска в София, едно от местата е в музея на социалистическото изкуство. Всъщност такова решение бе взето още преди тъкмо 30 години, от този момент минаха 13 Народното събрание, 19 държавни управления, четирима столични кметове и толкоз общински препоръки. Трябваше ли в този момент да се извърши въпреки всичко това решение, професор Павлов?
-Трябваше да бъде изпълнено, тъй като в действителност 30 години е трагикомично да се взема решение на един монумент, който явно буди доста огромни несъгласия. Друг е въпросът обаче, че аз не одобрявам този музей на социалистическото изкуство. Вежди Рашидов даде не доста добър вид на подобен музей. Когато става дума за монументи от времето на тоталитаризма, може би би трябвало да се откри някакво друго място. И това би трябвало да стане с разискване с сътрудниците от музеите, от Националния исторически, от Археологическия. Т. е. да се види целият опит наш и непознат, с цел да може да бъде решен този въпрос един път вечно. А не от време на време да припламва и да води до някакви истерични положения. Същото важи и за " Альоша " в Пловдив, който е един анормален акцент на този античен град. Винаги има спекулации, външна интервенция на Русия... Според мен би трябвало да се инициира някакъв спор.
Вие какво бихте предложили, професоре?
Според мен най-подходящо би било този музей да бъде някъде в ареала на някогашния комбинат " Кремиковци ", да се направи един парк на тоталитарното изкуство и там да бъдат преместени сходни монументи. Защото другият метод е те да бъдат нахвърляни някъде Просто би трябвало да се осмисли един интервал от българската история, не да се зачертава, а да може да бъде забелязан и пояснен. Затова преди време аз бях доста запазен към събарянето на мавзолея. Той можеше да бъде преформатиран като изложбена зала, примерно. Виждаме, че другият метод - да се остави нещо е не по-малко нездравословен, в сравнение с това да се ликвидира нещо. Така че аз като експерт и учител по българска история моля към Столичния съвет и политиците да се потърси мнението на специалистите и на експертите и да се откри някакво обикновено и цивилизовано продължително решение, каквото има към този момент в някои други страни.
" Кремиковци " също е монумент от това време...
Аз се притеснявам, че някой ден ще бъде ликвидирано всичко и няма да има помен, както стана с някои други остарели здания. А би трябвало да имаме памет и за 20 век, освен за 10-ти и 11-ти. Рискуваме да съборим всичко. Нека някаква част бъде осмислена, там може да бъде изместен и " Альоша ". Освен това самият монумент на руската войска основателно буди страсти и аз съм последният човек, който ще го пази. Но въпреки всичко той носи избрани естетически послания, дава отговор на избран интервал от българската история - на опита да се съветизира България с сходни монументи, каквито има в Пловдив, в Русе, Варна... " Альоша " е един анормален акцент върху физиономията на целия град. Но би трябвало да се откри доста здравомислещ метод, а не да бъде кампанийно. Но другояче самото решение на Столичния общински съвет, въпреки и закъсняло, е вярно.
Дори има към този момент конкурс какво би трябвало да бъде направено на това място, откакто паметникът бъде изместен...
И въпреки всичко бих апелирал към музейните служащи, към Института за исторически проучвания. Вече има натрупа опит, който по никакъв начин не е дребен.
Трябваше ли един жител да разбие с чук паметната плоча, на която написа " На руската войска освободителка от признателния български народ ", та да се разбързат по този начин софийските общинари?
Това е прочувствена реакция на човек, който е афектиран от надписа. Аз споделям неговата засегнатост, само че не мисля, че рушенето е най-хубавият вид. Друг е въпросът, че 30 години не се откри политическа воля, в това число и от тези, които претендират да са антикомунисти, да се постави някакъв илюстративен материал, който да изясни какъв е този монумент и че нас никой не ни е освобождавал, а на процедура тази войска ни е окупирала. Този монумент е знак на окупацията. Паралелите с Виена и Берлин са безусловно неточни, тъй като там в действителност е имало сражения на руската войска, която дава жертви. А у нас няма нито един погубен руски боец. Има умряли от рани, само че има и разстреляни от своите за мародерство.
Според вас експанзията на Русия в Украйна повлия ли на решението на СОС?
Тя бе следващият катализатор, само че по принцип това е един проблем, който поражда преди избори. За страдание виждаме, че има едно много незадълбочено политизирано отношение към паметника, а не предпочитание да се осмисли този интервал от нашата история и да бъде съхранен. Тези монументи на комунизма са почти като паметниците на нацизма, в случай че тръгнем да търсим паралели. Те не могат да останат в същия тип. От друга страна всеки коренен метод би трябвало да бъде предпазен със съществени причини.
Има ли боязън от Русия у нашите политици, с цел да не смеят 30 години да отстранен този монумент в центъра на София, който е по-висок от паметника на Апостола Васил Левски, а " Шпагин " -ът на руския войник стърчи над Алма матер?
Дали по-скоро е боязън или отвращение да не се скапват някакви връзки... Тук апропо самото съветско посолство доста постоянно се държи провокативно. На нас ни омръзна да ни изясняват по какъв начин на 9 септември 1944 година сме били освободени за повторно, по какъв начин буквите идват от Македония, по какъв начин Кирил и Методий са надали не съветски герои. Това са неща, които надълбоко ни наскърбяват и този метод се ползва и когато става дума за сходни монументи. Паметникът на руската войска се трансформира в конфронтационно място, място на конфликти, на което се веят повече съветски, в сравнение с български флагове, което е нежелателно. Иначе който харесва сходни монументи да върви някъде в Софийското поле и да си ги гледа.
Какво приказва за манталитета на българите това рушене на монументи, професор Павлов?
Това не се отнася единствено за българите, не е единствено наш проблем. След октомврийската гражданска война в Русия са рушени монументи от времето на царизма - статуята на Петър I в Петербург е хвърлена в Нева. Видяхме по какъв начин в Съединени американски щати и в западния свят рушаха монументи на Христофор Колумб, тъй като бил колонизатор. Не бива публичната страст да се материализира в рушенето на монументи.
При социализма бяха отстранени паметните плочи на починалите във войните за национално обединяване бойци от Шести пехотен софийски полк, на тяхно място бе повдигнат павилион на фешън къща " Лада ", а по-късно - НДК...
Това също е огромна драма и връщането им също буди доста страсти. У нас нездравите страсти доста постоянно вземат връх над деликатното и съществено разискване на нещата.
Бе опустошен и паметникът " 1 300 години българска страна " при започване на градината пред НДК...
Той се беше съвсем разрушил самичък. Това приказва и за самото качество на тези монументи, както и на този на Съветската войска. Те не се поддържат. Същевременно има монументи като тези на пътя на опълчението - една поредност от 84 паметника от Свищов до Стара Загора, които на процедура са ничии. Една колежка - лекар Жулиета Кюлева от Търновския музей - ги изследва най-добре. Сега имам уверението на Бони Петрунова, че Националният музей ще ги осинови. Някой се е сетил през 1977-78 година, че пътят на опълченците би трябвало да бъде маркиран, с цел да се види нашият личен принос в Освобождението. И се оказа, че тези бетонни кубове от няколко типа са ничии - нито общински, нито регионални, нито държавни. Затова желая да благодаря посредством вашия вестник на професор Бони Петрунова, че пое ангажимент Националният музей да ги поддържа тези монументи. Те са доста добре направени, в духа на една доста добра хармония. Ето виждаме, че има цяла група монументи, които ние изцяло сме не запомнили, което е неприемливо.
Като заговорихме за опълченци, не е ли доста мижав Паметника на българските опълченци, който се намира в градинката зад Централния боен клуб и е единствен в София?
Не, той е добър монумент, просто би трябвало по-добре да се осмисли. Е, на фона на гигантоманията от 50-те години се губи в действителност... Затова би трябвало да бъде по-добре експониран.
Може ли да чакаме, че този развълнуван спор за или срещу паметника на руската войска ще стегне предизборно поразкапаните редици на Българска социалистическа партия? Вчера те проведоха жива верига към паметника срещу преместването му.
Мисля, че не. Струва ми се, че Българска социалистическа партия за следващ път нанася удар в празното пространство. Няма ли по-смислени дела от това? Самата Българска социалистическа партия какво - утвърждава ли това, че на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България и следва руската окупация? А България е поддържала дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и не е взела участие във войната против него. Да не приказваме, че Българска комунистическа партия също има жертви вследствие на това " двойно избавление ".
Защо съгласно вас Българска социалистическа партия се е вкопчила по този начин в този монумент?
Не мога да отговоря от името на Българска социалистическа партия. Не знам дали това, което управлението на Българска социалистическа партия прави дали подхожда на мисленето на цялата партия, изключително на по-младите хора в нея. Когато има предизборна акция и когато се бориш да влезеш в Народното събрание, тъй като Българска социалистическа партия до такава степен я докара, да размахваш плашила от предишното? По радиото чух по какъв начин руската войска ни била освободила. Очевидно в България публичното мнение не споделя тази свята истина за Българска социалистическа партия. Когато България е окупирана от руската войска, към този момент е скъсала с Германия, дори u е оповестила война. Въобще нещата са несъпоставими със обстановката в останалата част на Европа. Днес е денят, в който означаваме 80 години от спасяването на българските евреи - тематика, към която Българска социалистическа партия имаше доста огромни искания, че надали не Тодор Живков е избавил българските евреи. Но спасяването на българските евреи опонира на това, което споделя този монумент. Нека да напомня, че преди години Мария Захарова, говорителката на съветското Външно министерство, беше споделила, че руската войска е избавила българските евреи. Може би този монумент утвърждава и сходни неистини. А през днешния ден е и денят, в който преди 70 години е бил заровен Сталин, по-скоро е мумифициран и подложен до Ленин в мавзолея. Не споделям, че има директен паралел с изявите на Българска социалистическа партия, само че въпреки всичко има някакъв чудноват паралел. Българска социалистическа партия би имала бъдеще като партия в случай че скъса с цялото това сталинско завещание. А самият монумент е успех на сталинския вид монументализъм, което опонира на нашата лична българска традиция.
Паметникът е издигнат една година след гибелта на Сталин, през 1954 година, по времето на Вълко Червенков...
Като знаем какъв брой мъчно се задвижва комунистическата бюрократична машина, той несъмнено е бил плануван много по-рано. Освен това и след Сталин нещата не престават да си вървят по сталински. Дори и през днешния ден...
Българска социалистическа партия обаче твърди, че паметникът е знак на успеха им над фашизма?
Над кой фашизъм? В България не е имало фашизъм, ние историците сме на това мнение. Не сме изпратили войски на Източния фронт, избавили сме си евреите - изобщо доста от тези пропагандни тези, които Българска социалистическа партия вкарва в този монумент, са отречени от дълго време от самата историческа реалност.
Визитка
Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 година. От 1962 година живее в Русе, където приключва междинното си обучение. През 1978 - 1982 година приключва история във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ”, където от 1984 година е учител по история на Византия и балканските страни.
Сценарист и съветник на документални филми, отдадени на българското минало и ориста на българите в чужбина за няколко малките екрани. От юли 2018 година всеки петък разгласява публикации като водещ на седмичната графа " Мистериите на българските земи ” във в. " Труд ”. В интервала 1998 - 2002 година е ръководител на Държавната организация за българите в чужбина. Председател на Кръг " Будител ” (от 2010 г.). През 2018 година е определен за ръководител на Фондация " Васил Левски ”.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ