ГЕРБ най-сетне с проект срещу порочното обжалване на обществени поръчки
Проект за промени в Закона за публичните поръчки (ЗОП) за да бъдат "преодолени практиките на преднамерено и безпричинно обжалване ", са внесли тези дни ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов и още 7 негови сътрудници от ГЕРБ. Така най-накрая ръководещите вършат опит да изпълнят остаряло заричане - да сложат завършек на порочното попречване на търгове за значими планове от компании, в това число от кухи компании и подставени лица, написа в. "Сега ".
"В част от жалбите или от изхода на производството пред Комисията за защита на конкуренцията е видно, че единственият резултат, който се реализира, е доста закъснение във времето на провеждането на процедурите и възлагането на поръчките. Това води до увреждане на ползите на възложителя и до проблеми с усвояването на средства от еврофондовете ", се показва в претекстовете към законопроекта.
Затова депутатите оферират да се вкара отговорност за породени вреди, когато някой злоупотреби с правото на обжалване. Предвижда се още всеки, който оспорва тръжна процедура, да се обоснове и да потвърди, че е "заинтересовано лице ". Целта е да се преодолее практиката да се подават бланкетни тъжби, в които най-общо се твърди, че има противоречие с условията на възложителя. Освен това в жалбата би трябвало да има съответни доказателства, когато се претендира за обиден интерес от присъединяване и продобиване на поръчката.
Съществена смяна е нова наредба, съгласно която процедурата ще стопира едвам след формиране на производството пред Комисия за защита на конкуренцията. Така се преодоляват нередовните тъжби, при които провеждането на публични поръчки стопира наложително за към 15-20 дни, до момента в който вероятно Комисия за защита на конкуренцията образува произвеждане. Тази процедура визира към една трета от всички подавани тъжби.
Изрично се прецизира и от по кое време стартира да тече срокът за обжалване, нещо което досега е било неразбираемо и е създавало проблеми в практиката. А с цел да се форсира производството, известия и призовки към този момент ще се връчват единствено на електронен адрес и факс.
В същото време финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатско запитване неотдавна декларира, че съгласно статистиката за интервала от 2010 година до 2017 година процентът на обжалваните процедури не е висок. Съотношението на позволените от Комисията за защита на конкуренцията тъжби по отношение на общия брой годишно оповестени процедури се движи в границите сред 5 и 15 на 100. Процентът на жалбите, които въобще не са били гледани от Комисия за защита на конкуренцията, тъй като са били нередовни, е много по-висок.
През 2016 година бе признат нов Закон за публичните поръчки, съгласуван с европейската инструкция. Въпреки това и тези разпореждания се оказаха незадоволителни да пресекат голословните и користни обжалвания.
"От влизането в действие на новия Закон за обществените поръчки до момента процентът на обжалваните публични поръчки е намалял до 8%. Реалният брой на засегнатите от обжалване поръчки е още по-малък, защото 30% от жалбите са нередовни и въобще не стигат до разглеждане пред Комисия за защита на конкуренцията, а в част от случаите една поръчка се апелира повече от един път на разнообразни стадии от провеждането й ", твърди министърът на финансите.
"В част от жалбите или от изхода на производството пред Комисията за защита на конкуренцията е видно, че единственият резултат, който се реализира, е доста закъснение във времето на провеждането на процедурите и възлагането на поръчките. Това води до увреждане на ползите на възложителя и до проблеми с усвояването на средства от еврофондовете ", се показва в претекстовете към законопроекта.
Затова депутатите оферират да се вкара отговорност за породени вреди, когато някой злоупотреби с правото на обжалване. Предвижда се още всеки, който оспорва тръжна процедура, да се обоснове и да потвърди, че е "заинтересовано лице ". Целта е да се преодолее практиката да се подават бланкетни тъжби, в които най-общо се твърди, че има противоречие с условията на възложителя. Освен това в жалбата би трябвало да има съответни доказателства, когато се претендира за обиден интерес от присъединяване и продобиване на поръчката.
Съществена смяна е нова наредба, съгласно която процедурата ще стопира едвам след формиране на производството пред Комисия за защита на конкуренцията. Така се преодоляват нередовните тъжби, при които провеждането на публични поръчки стопира наложително за към 15-20 дни, до момента в който вероятно Комисия за защита на конкуренцията образува произвеждане. Тази процедура визира към една трета от всички подавани тъжби.
Изрично се прецизира и от по кое време стартира да тече срокът за обжалване, нещо което досега е било неразбираемо и е създавало проблеми в практиката. А с цел да се форсира производството, известия и призовки към този момент ще се връчват единствено на електронен адрес и факс.
В същото време финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатско запитване неотдавна декларира, че съгласно статистиката за интервала от 2010 година до 2017 година процентът на обжалваните процедури не е висок. Съотношението на позволените от Комисията за защита на конкуренцията тъжби по отношение на общия брой годишно оповестени процедури се движи в границите сред 5 и 15 на 100. Процентът на жалбите, които въобще не са били гледани от Комисия за защита на конкуренцията, тъй като са били нередовни, е много по-висок.
През 2016 година бе признат нов Закон за публичните поръчки, съгласуван с европейската инструкция. Въпреки това и тези разпореждания се оказаха незадоволителни да пресекат голословните и користни обжалвания.
"От влизането в действие на новия Закон за обществените поръчки до момента процентът на обжалваните публични поръчки е намалял до 8%. Реалният брой на засегнатите от обжалване поръчки е още по-малък, защото 30% от жалбите са нередовни и въобще не стигат до разглеждане пред Комисия за защита на конкуренцията, а в част от случаите една поръчка се апелира повече от един път на разнообразни стадии от провеждането й ", твърди министърът на финансите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ