Либералите, които не търпят инакомислещи
Приятелите ми смятат, че съм извънредно търпелив човек, с високо равнище на толерантност към всичко друго. Не осъждам за никого по външни признаци, не го упреквам, че мисли друго от мен. Цвят на кожата, вяра или половост – в никакъв случай не са били мотив за моето разграничение от който и да било, само че когато стане дума за съвременни и прокламирани „ на кг “ схващания, ставам извънредно подозрителна и автоматизирано се включва сериозното ми мислене и песимизъм. Видя ли опит някакъв умствен модел да бъде натрапен „ от горната страна “, без до него да се доближи по натурален път, незабавно в мозъка ми светва сигнална лампичка, че евентуално в дъното са пари. Много пари.
Бизнесът, с който съм се занимавала през годините, ме е предиздвикал да прочета много за маркетинг и логика на психиката на продажбата, за методите на демагогията, т.е. воденето на хората за носа. Това, което се случва сега, е типичен случай на измама, посипан щедро с капиталови похвати. Когато някой влага пари в нещо, той прави всичко по силите си да го наложи като концепция, да накара хората да имат вяра в полезността и правилността му. Независимо дали въпросното „ нещо “ е належащо, то наложително се показва като истина. Маркетингов прийом, ясно е.
Европейският съюз, на разположение с купища НПО-та, влага доста огромни пари във всевъзможни акции, които да ни убеждават в „ нещо “, което не съществува – че сме нетолерантни и хомофоби.
Хомосексуалистите, най-малко откогато аз се помня в съзнателна и съзидателна възраст, в никакъв случай не са били преследвани по какъвто и да било метод. Никога не са били обект на дискриминация или каквото и да било посягане. Аз персонално съм назначавала във компанията си педераст.
Познавам безчет хора с такава половост, които заемат задоволително виновни постове, без това да им основава проблеми. Кому би трябвало тогава тази акция? Защо е нужно да се хвърлят толкоз доста пари в нещо, към този момент завоювано? Единственият отговор е, че е належащо прозорецът на Обертон да бъде отворен оптимално необятно, с цел да могат по-късно да бъдат свободно пуснати през него други хрумвания.
Независимо дали съм или не хомофоб, в действителност хомосексуализмът е най-обикновено отклоняване от нормата. За това не следва да има възражения. Така или другояче, в доста огромна част от случаите индивидът няма средствата самичък да се опълчи на отклонението си. И би било също толкоз идиотско да го караме да се съпротивлява на непреодолимото увлечение към личния си пол, колкото и да бием някого по лявата ръка, да я връзваме и да го караме да написа с дясната, тъй като нормата е такава.
Ясно е, че сходни разлики съществуват и те би трябвало да бъдат признати без хората да бъдат осъждани за това. Обществото ни към този момент го е постигнало от дълго време. Защо обаче някой се стреми толкоз настойчиво да ни накара да приемем, че в действителност не иде тирада за нещо, настрана от нормата, а че то е толкоз общоприетоо, колкото самата норма? Вероятно, тъй като сега, когато приемем едно отклоняване за нормалност, умерено можем да въведем като естествени и ред други. Прозорецът на Обертон ще се отвори за педофилия, зоофилия, кой знае още защо. Защо да не е обич неустоимото привличане на един възрастен мъж от една Лолита? Какво неприятно може да има в консумирането на една такава връзка?
Очевидно е, че някой има нужда от това цяла Европа да одобри либерализма за своя съществена доктрина. Употребявам думата доктрина не инцидентно, тъй като колкото и необичайно да е, либералите са извънредно нетолерантни към другомислещите. Влизайки в несъгласие със личната си доктрина на толерантността, те вършат всичко по силите си в цяла Европа да няма инакомислещи. Всички да се умиляваме от двама гея, осиновили момченце, да отваряме вратите и трапезите си за всевъзможен жанр бежанци, без значение дали са джихадисти, ислямски фундаменталисти, или просто откровени садисти. Отново желая дебело да подчертая, че не съм никакъв фоб. Чисто и просто употребявам хватките на либералите, отвеждам концепциите до крайностите им, с цел да покажа какъв брой не са прави съперниците ми.
Първото, което ме хвърля в подозрение, е това, че някой поставя големи старания да бъдат признати концепциите му на 100% за най-правилни. Второто са вложените много огромни пари. Инвестирани в това – да се одобри форма на обич, която няма по какъв начин да създаде деца. Инвестирани в това – да се одобряват несигурно количество хора, част от които за нищо на света не биха се интегрирали с европейската просвета и биха се борили с нея по своя си метод – с кръв и изтриване. Елементарният логичен извод е, че някой желае да получи в следствие понижаване на популацията.
И тук става забавно. Населението на Европа освен, че не е огромно, а противоположното – Европа има негативен приръст от години. Защо обаче тъкмо тук намират почва концепциите на новия демократизъм, които са явно в дисонанс с естествените модели на човешкото възпроизвеждане? Явно този някой, целящ понижаване на международния приръст, има нужда на първо време да тества методологията си. В Китай, Индия или Арабския свят, където популацията е най- бързо растящо и многочислено, биха простреляли за наставление всеки, опитващ се нападателно да трансформира обичаи. Европа е подобаващото място – традицията е разтърсена, хората са кардинално толерантни към другото от години и доста отворени към новото и модерното.
Ако не това е задачата, за какво се наливат пари в рекламиране на хомосексуализма, а вездесъщите и чувствителни към международните премеждия европейски влъхви не пропагандират правата на дамите в Саудитска Арабия? Защо не отделят големи количества финансов запас за Йемен, където безчет деца са подложени на чудовищно недохранване? Може би загрижените за равните права на хората щяха да вложат част от предопределените за хомосексуалните двойки средства в цялостната с небогати фамилии България, където родителите едвам свързват двата края. Вместо да влагат в НПО-та, които да пазят малцинствата, щяха да си отворят ушите за писъците на редовно и всекидневно тероризирани от същите тези малцинства дядовци и баби на България. А Хелзинкският комитет, вместо да пази Хасан от линча на селото, в което постоянно е изнасилвал и ограбвал бабички, щеше да отбрани тези безпомощни старци.
Нямам нищо срещу ромите. Обожавам циганска музика, безпределно одобрявам фолклора им, считам, че те са извънредно надарени от Господ хора с доста гении. „ Циганка съм “ е заглавието на едно мое стихотворение. Но не мога да претърпявам разюзданите роми, артикул на НПО-та, които считат, че целият свят им е задължен и които безнаказано грабят, бият и тормозят който им скимне.
Дълбоко съм уверена, че актуалната демократична теория е най-лицемерната идеология, до която съм се докосвала. Наливат се големи средства в три направления – хомосексуализъм, малцинства и бежанци. Останалите гнили вонящи язви на обществото ни се подминават. В актуалното общество няма апетит. Няма чудовищна беднотия в Европа. Няма двойни стандарти и толериране на незаконни практики. Няма. Обаче има общество нетолерантно, консервативно и закостеняло. То не е готово да се отвори за новите полезности на другостта. Ах, каква неволя! Лесно е на преситените европейци да си вършат вятър с правата на всякакви, онеправдани съгласно тях, прослойки. Защо обаче са необичайно нечувствителни към същинските проблеми на гладната Източна Европа, за мен остава мистерия.
Според неолибералната теория актуалният човек би трябвало да има неограничена независимост. Ние сме длъжни да му осигурим от най-крехка детска възраст благоприятни условия за избор на пол и полови желания. Традиционното е консервативно и остаряло, дано да приказваме за новото, за особеното. Няма нищо неприятно момченцата да обичат момченца, или да изберат да станат момиченца. Нека влагаме в това! Съвременният човек няма право да бъде несъгласен със свободата на горния избор!
Извинете, само че се обърках. Не мога да ги схвана. Аз съм учила, че имам право да предпочитам в какво да имам вяра и дали да приема нечие мнение безрезервно. Точно този модел на мислене не мога да приема безрезервно. Прекалено доста въпроси ми изникват, както се вижда. Затова предпочитам да бъда демократичен реакционер и традиционалист, който приема хората без да ги съди, тъкмо такива, каквито са, с всичките им странности, чудатости и разлики. Стига да не правят зло.
*Авторът Диляна Тинева е лингвист със задълбочени знания на английската история и литература. Поетеса. Собственик на огромна компания в България. Омъжена, с две дъщери. В момента живее в Германия.
Бизнесът, с който съм се занимавала през годините, ме е предиздвикал да прочета много за маркетинг и логика на психиката на продажбата, за методите на демагогията, т.е. воденето на хората за носа. Това, което се случва сега, е типичен случай на измама, посипан щедро с капиталови похвати. Когато някой влага пари в нещо, той прави всичко по силите си да го наложи като концепция, да накара хората да имат вяра в полезността и правилността му. Независимо дали въпросното „ нещо “ е належащо, то наложително се показва като истина. Маркетингов прийом, ясно е.
Европейският съюз, на разположение с купища НПО-та, влага доста огромни пари във всевъзможни акции, които да ни убеждават в „ нещо “, което не съществува – че сме нетолерантни и хомофоби.
Хомосексуалистите, най-малко откогато аз се помня в съзнателна и съзидателна възраст, в никакъв случай не са били преследвани по какъвто и да било метод. Никога не са били обект на дискриминация или каквото и да било посягане. Аз персонално съм назначавала във компанията си педераст.
Познавам безчет хора с такава половост, които заемат задоволително виновни постове, без това да им основава проблеми. Кому би трябвало тогава тази акция? Защо е нужно да се хвърлят толкоз доста пари в нещо, към този момент завоювано? Единственият отговор е, че е належащо прозорецът на Обертон да бъде отворен оптимално необятно, с цел да могат по-късно да бъдат свободно пуснати през него други хрумвания.
Независимо дали съм или не хомофоб, в действителност хомосексуализмът е най-обикновено отклоняване от нормата. За това не следва да има възражения. Така или другояче, в доста огромна част от случаите индивидът няма средствата самичък да се опълчи на отклонението си. И би било също толкоз идиотско да го караме да се съпротивлява на непреодолимото увлечение към личния си пол, колкото и да бием някого по лявата ръка, да я връзваме и да го караме да написа с дясната, тъй като нормата е такава.
Ясно е, че сходни разлики съществуват и те би трябвало да бъдат признати без хората да бъдат осъждани за това. Обществото ни към този момент го е постигнало от дълго време. Защо обаче някой се стреми толкоз настойчиво да ни накара да приемем, че в действителност не иде тирада за нещо, настрана от нормата, а че то е толкоз общоприетоо, колкото самата норма? Вероятно, тъй като сега, когато приемем едно отклоняване за нормалност, умерено можем да въведем като естествени и ред други. Прозорецът на Обертон ще се отвори за педофилия, зоофилия, кой знае още защо. Защо да не е обич неустоимото привличане на един възрастен мъж от една Лолита? Какво неприятно може да има в консумирането на една такава връзка?
Очевидно е, че някой има нужда от това цяла Европа да одобри либерализма за своя съществена доктрина. Употребявам думата доктрина не инцидентно, тъй като колкото и необичайно да е, либералите са извънредно нетолерантни към другомислещите. Влизайки в несъгласие със личната си доктрина на толерантността, те вършат всичко по силите си в цяла Европа да няма инакомислещи. Всички да се умиляваме от двама гея, осиновили момченце, да отваряме вратите и трапезите си за всевъзможен жанр бежанци, без значение дали са джихадисти, ислямски фундаменталисти, или просто откровени садисти. Отново желая дебело да подчертая, че не съм никакъв фоб. Чисто и просто употребявам хватките на либералите, отвеждам концепциите до крайностите им, с цел да покажа какъв брой не са прави съперниците ми.
Първото, което ме хвърля в подозрение, е това, че някой поставя големи старания да бъдат признати концепциите му на 100% за най-правилни. Второто са вложените много огромни пари. Инвестирани в това – да се одобри форма на обич, която няма по какъв начин да създаде деца. Инвестирани в това – да се одобряват несигурно количество хора, част от които за нищо на света не биха се интегрирали с европейската просвета и биха се борили с нея по своя си метод – с кръв и изтриване. Елементарният логичен извод е, че някой желае да получи в следствие понижаване на популацията.
И тук става забавно. Населението на Европа освен, че не е огромно, а противоположното – Европа има негативен приръст от години. Защо обаче тъкмо тук намират почва концепциите на новия демократизъм, които са явно в дисонанс с естествените модели на човешкото възпроизвеждане? Явно този някой, целящ понижаване на международния приръст, има нужда на първо време да тества методологията си. В Китай, Индия или Арабския свят, където популацията е най- бързо растящо и многочислено, биха простреляли за наставление всеки, опитващ се нападателно да трансформира обичаи. Европа е подобаващото място – традицията е разтърсена, хората са кардинално толерантни към другото от години и доста отворени към новото и модерното.
Ако не това е задачата, за какво се наливат пари в рекламиране на хомосексуализма, а вездесъщите и чувствителни към международните премеждия европейски влъхви не пропагандират правата на дамите в Саудитска Арабия? Защо не отделят големи количества финансов запас за Йемен, където безчет деца са подложени на чудовищно недохранване? Може би загрижените за равните права на хората щяха да вложат част от предопределените за хомосексуалните двойки средства в цялостната с небогати фамилии България, където родителите едвам свързват двата края. Вместо да влагат в НПО-та, които да пазят малцинствата, щяха да си отворят ушите за писъците на редовно и всекидневно тероризирани от същите тези малцинства дядовци и баби на България. А Хелзинкският комитет, вместо да пази Хасан от линча на селото, в което постоянно е изнасилвал и ограбвал бабички, щеше да отбрани тези безпомощни старци.
Нямам нищо срещу ромите. Обожавам циганска музика, безпределно одобрявам фолклора им, считам, че те са извънредно надарени от Господ хора с доста гении. „ Циганка съм “ е заглавието на едно мое стихотворение. Но не мога да претърпявам разюзданите роми, артикул на НПО-та, които считат, че целият свят им е задължен и които безнаказано грабят, бият и тормозят който им скимне.
Дълбоко съм уверена, че актуалната демократична теория е най-лицемерната идеология, до която съм се докосвала. Наливат се големи средства в три направления – хомосексуализъм, малцинства и бежанци. Останалите гнили вонящи язви на обществото ни се подминават. В актуалното общество няма апетит. Няма чудовищна беднотия в Европа. Няма двойни стандарти и толериране на незаконни практики. Няма. Обаче има общество нетолерантно, консервативно и закостеняло. То не е готово да се отвори за новите полезности на другостта. Ах, каква неволя! Лесно е на преситените европейци да си вършат вятър с правата на всякакви, онеправдани съгласно тях, прослойки. Защо обаче са необичайно нечувствителни към същинските проблеми на гладната Източна Европа, за мен остава мистерия.
Според неолибералната теория актуалният човек би трябвало да има неограничена независимост. Ние сме длъжни да му осигурим от най-крехка детска възраст благоприятни условия за избор на пол и полови желания. Традиционното е консервативно и остаряло, дано да приказваме за новото, за особеното. Няма нищо неприятно момченцата да обичат момченца, или да изберат да станат момиченца. Нека влагаме в това! Съвременният човек няма право да бъде несъгласен със свободата на горния избор!
Извинете, само че се обърках. Не мога да ги схвана. Аз съм учила, че имам право да предпочитам в какво да имам вяра и дали да приема нечие мнение безрезервно. Точно този модел на мислене не мога да приема безрезервно. Прекалено доста въпроси ми изникват, както се вижда. Затова предпочитам да бъда демократичен реакционер и традиционалист, който приема хората без да ги съди, тъкмо такива, каквито са, с всичките им странности, чудатости и разлики. Стига да не правят зло.
*Авторът Диляна Тинева е лингвист със задълбочени знания на английската история и литература. Поетеса. Собственик на огромна компания в България. Омъжена, с две дъщери. В момента живее в Германия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ