Борис Джонсън – Чорлавият бунтар
„ Приятели, би трябвало да ви оповестя, че съществуват избрани хора, които надълбоко подценяват тази страна. И си мислят, че Брекзит няма да се случи. Някои медийни наблюдаващи – у нас и по света – допускат, че сами ще се откажем. (…) Мислят си че ще се отчаем да търсим пътя отвън Европейски Съюз и просто ще седнем за земята и ще заплачем. (…)
Тук съм, с цел да ви кажа че тази страна ще успее в новото си национално начинание и ще реализира големи триумфи. “
С тези думи стартира пространният коментар на английския външен министър Борис Джонсън, оповестен през уикенда от вестник “Дейли Телеграф ” и разбунил духовете в политическата джунгла на Острова. С предстоящото във вторник ревю на задачите и тактиките на Лондон за излизане от Европейски Съюз, което министър председателят Тереза Мей би трябвало да направи във Флоренция на срещата на водачите на съюза, надъхващият коментар на Джонсън, в жанр “ще се сражаваме и по плажовете ”, се счита от мнозина наблюдаващи като “бунт на палубата ” в кабинета на консерваторите. И намерено предявяване на искания от страна на някогашния кмет на Лондон към лидерската позиция в партията на торите, които се раздира от дълбоки вътрешни крамоли, свързани най-вече с Брекзит.
Още повече, че Борис Джонсън беше едно от лицата на акцията “за ” излизане на Англия от Европейски Съюз – с аления си “боен рейс ”, декориран с оказалия се цялостна машинация за гласоподавателите надпис: “Да вкараме 350-те милиона лири, които даваме на Европейски Съюз всяка седмица, в опазването на здравето си ”. Несъмнено още един от мотивите, английският първи посланик да се окаже изцяло изолиран в договарянията сред Лондон и Брюксел и съпътствалите ги месеци на яростни парламентарни диспути, които се водеха от името на държавното управление от сътрудника му, Дейвид Дейвис. Което за човек, който счита Уинстън Чърчил за собствен нравствен наставник, не е преференциалната обстановка, в която би желал да се намира, с цел да дърпа конците.
Защото Александър Борис де Фефъл Джонсън ( ”БоДжо ” за таблоидите на Албиона) в никакъв случай не играе на дребно и не бяга от рискови залагания, каквото и да си мисли светът за него.
Роден на 19 юни 1964 година в Манхатън, Ню Йорк, актуалният английски първи посланик е минал през едни от най-престижните образователни заведения в международна големина: от Европейското учебно заведение в Брюксел и “фабриката за сноби ” – английският лицей “Итън ” с кралска стипендия, до тапия по филантропични науки и философия в университета на Оксфорд. На последното място се сдушва с една съответна група негови сътрудници, с които години по-късно ще образуват гръбнака на новото потомство английски консерватори – Дейвид Камерън, Уилям Хейг, Джереми Хънт, Майкъл Гоув – всичките членове на едно и също “студентско приятелство ”, известно с пиянските си, вандалски прояви.
С края на “бурните години ”, 1980-те, Борис Джонсън взема решение да се захване с публицистика. Първият му допир с специалността е с флагмана на английската консервативна мисъл, вестник “Таймс ”, откъдето бива уволнен скоропостижно, поради фалшифициран откъс. “БоДжо ” обаче не се отхвърля от призванието и отива в “Дейли Телеграф ”, с цел да остане до 1999 година техен сътрудник и редактор по европейски въпроси, позиционирайки се като открит евроскептик. Приемането му в партията на консерваторите съвсем се застъпва с назначението му за основен редактор на “Спектейтър ”, която позиция заема до 2005 година Междувременно, четири години по-рано е към този момент определен за народен представител от торите и дружно с приятелите от студентските години – Майкъл Хауърд и Дейвид Камерън – е част от кабинета в сянка. Последното ще е първата крачка към издигането на профила му на водещ политик от консервативната партия.
Преизбран през 2005 година, три години по-късно (2008 г.) Борис Джонсън се отдръпва от депутатското си място, с цел да заеме поста на кмет на Лондон, отбелязвайки първото проваляне за лейбъристите на Тони Блеър след близо десетилетие доминация на политическия пейзаж. Като градоначалник БоДжо ще остане в спомените на лондончани колкото с организирането на летните Олимпийски игри през 2012 година и системата за колела чартърен, толкоз и с комичните фрагменти, съпътствали тези събития. Забраната за консумация на алкохол в градския превоз в английската столица и сполучливото й използване, също се счита за едно от достиженията му.
Отегчен от триумфите си, през 2015 година Джонсън още веднъж се кандидатира на народен представител в акцията, в която Дейвид Камерън даде обещание на гласоподавателите да организира референдум за излизане от Европейски Съюз. Нататък историята е относително близка в спомените.
Чърчил, черкезите
и съветските евреи
Еклектична персона е английският “държавен секретар по външната политика и английската общественост ”, не ще и дума?! Не единствено бездънен обожател на личността и политиките на Уинстън Чърчил, и създател на негова биография ( ”Факторът Чърчил ”, изд. “Хермес ”, 2015 г.), английският първи посланик има много разнородно родословие – по бащина линия измежду предците му има турски черкези, а по майчина съветски евреи. Цялото в композиция с противозаконни деца на английски и немски благородници. Да се чуди човек за какво медиите на Острова направиха такава сцена от новината, че си изрусява косата.
ЗА НЕГО
Не желая
да ме закара
до у дома
На фона на дебатите за Брекзит, намесата на Борис Джонсън в този момент идва от задната седалка. Честно казано, не е Борис индивидът, който бих желала да ме закара до у дома. Не желая от него той да е индивидът, който ще ръководи процеса Брекзит. Това ще направи Тереза Мей.
Амбър Ръд,
вътрешен министър
на Англия,
във връзка обявата
на Джонсън през уикенда
Този път
го прави от Австралия
„ Тук ще би трябвало да прекъснем живото предаване. Видяхте външния министър Борис Джонсън да прави това, което прави най-добре. Този път в Австралия.
Адам Бултън,
коментатор на “Скай Нюз ”,
след живо включване
на външния министър
от банкет в Мелбърн
Фантастично предава
нашите
послания
Харесвам да има и други в Консервативната партия, които са известни, които излизат и изясняват нашите послания, хрумвания и полезности. Борис го прави фантастично.
Дейвид Камерън,
министър председател на Англия
пред Би Би Си през 2013 година
Тук съм, с цел да ви кажа че тази страна ще успее в новото си национално начинание и ще реализира големи триумфи. “
С тези думи стартира пространният коментар на английския външен министър Борис Джонсън, оповестен през уикенда от вестник “Дейли Телеграф ” и разбунил духовете в политическата джунгла на Острова. С предстоящото във вторник ревю на задачите и тактиките на Лондон за излизане от Европейски Съюз, което министър председателят Тереза Мей би трябвало да направи във Флоренция на срещата на водачите на съюза, надъхващият коментар на Джонсън, в жанр “ще се сражаваме и по плажовете ”, се счита от мнозина наблюдаващи като “бунт на палубата ” в кабинета на консерваторите. И намерено предявяване на искания от страна на някогашния кмет на Лондон към лидерската позиция в партията на торите, които се раздира от дълбоки вътрешни крамоли, свързани най-вече с Брекзит.
Още повече, че Борис Джонсън беше едно от лицата на акцията “за ” излизане на Англия от Европейски Съюз – с аления си “боен рейс ”, декориран с оказалия се цялостна машинация за гласоподавателите надпис: “Да вкараме 350-те милиона лири, които даваме на Европейски Съюз всяка седмица, в опазването на здравето си ”. Несъмнено още един от мотивите, английският първи посланик да се окаже изцяло изолиран в договарянията сред Лондон и Брюксел и съпътствалите ги месеци на яростни парламентарни диспути, които се водеха от името на държавното управление от сътрудника му, Дейвид Дейвис. Което за човек, който счита Уинстън Чърчил за собствен нравствен наставник, не е преференциалната обстановка, в която би желал да се намира, с цел да дърпа конците.
Защото Александър Борис де Фефъл Джонсън ( ”БоДжо ” за таблоидите на Албиона) в никакъв случай не играе на дребно и не бяга от рискови залагания, каквото и да си мисли светът за него.
Роден на 19 юни 1964 година в Манхатън, Ню Йорк, актуалният английски първи посланик е минал през едни от най-престижните образователни заведения в международна големина: от Европейското учебно заведение в Брюксел и “фабриката за сноби ” – английският лицей “Итън ” с кралска стипендия, до тапия по филантропични науки и философия в университета на Оксфорд. На последното място се сдушва с една съответна група негови сътрудници, с които години по-късно ще образуват гръбнака на новото потомство английски консерватори – Дейвид Камерън, Уилям Хейг, Джереми Хънт, Майкъл Гоув – всичките членове на едно и също “студентско приятелство ”, известно с пиянските си, вандалски прояви.
С края на “бурните години ”, 1980-те, Борис Джонсън взема решение да се захване с публицистика. Първият му допир с специалността е с флагмана на английската консервативна мисъл, вестник “Таймс ”, откъдето бива уволнен скоропостижно, поради фалшифициран откъс. “БоДжо ” обаче не се отхвърля от призванието и отива в “Дейли Телеграф ”, с цел да остане до 1999 година техен сътрудник и редактор по европейски въпроси, позиционирайки се като открит евроскептик. Приемането му в партията на консерваторите съвсем се застъпва с назначението му за основен редактор на “Спектейтър ”, която позиция заема до 2005 година Междувременно, четири години по-рано е към този момент определен за народен представител от торите и дружно с приятелите от студентските години – Майкъл Хауърд и Дейвид Камерън – е част от кабинета в сянка. Последното ще е първата крачка към издигането на профила му на водещ политик от консервативната партия.
Преизбран през 2005 година, три години по-късно (2008 г.) Борис Джонсън се отдръпва от депутатското си място, с цел да заеме поста на кмет на Лондон, отбелязвайки първото проваляне за лейбъристите на Тони Блеър след близо десетилетие доминация на политическия пейзаж. Като градоначалник БоДжо ще остане в спомените на лондончани колкото с организирането на летните Олимпийски игри през 2012 година и системата за колела чартърен, толкоз и с комичните фрагменти, съпътствали тези събития. Забраната за консумация на алкохол в градския превоз в английската столица и сполучливото й използване, също се счита за едно от достиженията му.
Отегчен от триумфите си, през 2015 година Джонсън още веднъж се кандидатира на народен представител в акцията, в която Дейвид Камерън даде обещание на гласоподавателите да организира референдум за излизане от Европейски Съюз. Нататък историята е относително близка в спомените.
Чърчил, черкезите
и съветските евреи
Еклектична персона е английският “държавен секретар по външната политика и английската общественост ”, не ще и дума?! Не единствено бездънен обожател на личността и политиките на Уинстън Чърчил, и създател на негова биография ( ”Факторът Чърчил ”, изд. “Хермес ”, 2015 г.), английският първи посланик има много разнородно родословие – по бащина линия измежду предците му има турски черкези, а по майчина съветски евреи. Цялото в композиция с противозаконни деца на английски и немски благородници. Да се чуди човек за какво медиите на Острова направиха такава сцена от новината, че си изрусява косата.
ЗА НЕГО
Не желая
да ме закара
до у дома
На фона на дебатите за Брекзит, намесата на Борис Джонсън в този момент идва от задната седалка. Честно казано, не е Борис индивидът, който бих желала да ме закара до у дома. Не желая от него той да е индивидът, който ще ръководи процеса Брекзит. Това ще направи Тереза Мей.
Амбър Ръд,
вътрешен министър
на Англия,
във връзка обявата
на Джонсън през уикенда
Този път
го прави от Австралия
„ Тук ще би трябвало да прекъснем живото предаване. Видяхте външния министър Борис Джонсън да прави това, което прави най-добре. Този път в Австралия.
Адам Бултън,
коментатор на “Скай Нюз ”,
след живо включване
на външния министър
от банкет в Мелбърн
Фантастично предава
нашите
послания
Харесвам да има и други в Консервативната партия, които са известни, които излизат и изясняват нашите послания, хрумвания и полезности. Борис го прави фантастично.
Дейвид Камерън,
министър председател на Англия
пред Би Би Си през 2013 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ