Пристигнахме в Полша, но там нямаше къде да останем. Бежанците

" Пристигнахме в Полша, само че там нямаше къде да останем. Бежанците от Украйна бяха прекалено много. " Това споделя Татяна от Запорожие. С околните си тя пристигнала в Германия. Днес е в Бон. " Ще се върнем незабавно щом бомбите спрат. "

Стотици хиляди украински бежанци са пристигнали в Германия от началото на войната в Украйна насам. Броят на публично записаните е над 300 000. Има ги и в остарялата столица Бон, където първо ги записват в общината, а по-късно им дават адреси на служби, към които да се насочат. 40-годишната Татяна, досегашна шефка на супермаркет, е пристигнала дружно с двете си дъщери, със сестра си и с нейните деца. Петгодишният Вовка е най-малкият от тях. Всички възрастни в близост му се възхищават - по какъв начин е съумял да издържи дългото пътешестване.

" От Запорожие сме и успяхме доста бързо да напуснем Украйна - влаковете пътуват постоянно, изтеглят хората централизирано и проведено, не беше комплицирано. Заминахме на 11 март, само че знам, че и в този момент евакуацията е допустима - моя другарка отпътува неотдавна. Много хора отпътуват, тъй като се опасяват, гърмежите са извънредно доста - сирените се чуват непрекъснато, боязън ни е даже да спим нощем. Страх ни е и да излизаме на открито, даже да няма дейни бойни дейности. Децата плачат, отхвърлят да се хранят, стресът е непрекъснат - поради непрекъснатата нужда да се бяга към бомбоубежищата. За една нощ сирените могат да прозвучат и 3-4 пъти и да накарат хората да се втурнат към убежищата. Всичко това е доста ужасно и по тази причина този, който може, отпътува. "
Редакцията предлага
" В Полша нямаше къде да останем "

Самата Татяна е оставила в Украйна брачна половинка си. " Мъжете ни останаха в Украйна. Хубавото във всичко неприятно е, че имаме опция да се чуваме постоянно. " А по какъв начин е избрала точно Германия?

" Не сме избирали Германия, за нас беше значимо да заминем някъде. Пристигнахме първо в Полша, само че там хората са прекалено много - нямаше по какъв начин да останем, нямаше по какъв начин да намерим къде да се установим. Казаха ни - в случай че имате опция и в случай че издържите, пътувайте по-нататък, изберете накъде да поемете. Има и рейсове, и влакове, има и доста доброволци, които оказват помощ. В Полша оказват голяма помощ на бежанците. Още щом преминахме границата на 11 март, което стана през нощта и беше заплашителен мраз, незабавно ни дадоха завивки, топла храна, чай, бонбони за децата. Дадоха им и играчки и въпреки да ставаше дума за обикновени дреболии, децата по този начин се зарадваха - притискаха играчките към себе си, сякаш за първи път виждат нещо сходно ", споделя Татяна и продължава:

" Настаниха ни в разпределителен център, където имаше храна, можеше да се отиде до тоалетна, работеше медицински пункт. Хората в действителност бяха доста - трябваше да спим на пода, на който бяха сложени матраци. И въпреки че беше умерено и не беше студено, не можехме да останем вечно. Имаме другари в Чехия, с които се чухме няколко пъти, само че те за два дни по този начин и не съумяха да ни намерят жилище. Казаха ни: " Хората са толкоз доста, че не можем да ви помогнем ". Те към този момент бяха приютили свои родственици и нямаха място за нас. И техният съвет беше - заминавайте някъде по-надалеч. "

" Така се озовахме в Бон "

Татяна, сестра ѝ и децата им решили да поемат към Германия. " Взехме рейса и дойдохме. Автобусът беше доброволчески, той ни докара до Берлин. Беше изпратен от автобусна компания, която беше подготвена да ни заплати и нощувките в хотел в Берлин за две седмици. Ние останахме там една седмица, а оттова заминахме за Бохум - в тамошния център за систематизиране на украинските бежанци по лагерите в немските градове. В Бон живяхме две седмици в подобен лагер и в този момент към този момент, откакто ни записаха в общината, разполагаме с нов адрес, към който да се насочим. Но не знаем какво ни чака там - тръгваме към неизвестността. "

А дали желаят бързо да се върнат в Украйна - или биха желали да останат по-дълго в Германия? " Не става въпрос за искане - към този момент ни е значимо там нещата да се успокоят, да няма повече бомби. Щом спрат, ще се върнем ", споделя Татяна.

Тя и околните ѝ потеглят нататък по пътя си - към един от кварталите на Бон, където се намира идващият им дом. Носят единствено най-необходимото, а част от него са и две топки за игра за дребния Вовка.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Сергей и Лена от Киев, които откриха избавление в София