Уникалният остров, чиито пари са големи колкото хората
Пристигането на остров Яп ще извърши даже най-преситените туристи с чувство за благоговение. Единственият самолетен полет до микронезийския остров минава над гъсти гори, блатно таро, плитки лагуни и и гъста мрежа от мангрови дървета, заобиколени от извиващ се риф.
Истинското удивление не идва от идиличните картини, нито от посрещането от локално момиче в обичайната пола от хибискус. То се демонстрира, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари.
Стотици от тези необикновени дискове с размерите на човешки растеж са разпръснати на всички места из острова, написа " Би Би Си ", представена от webcafe.bg.
Някои са сложени пред шепата хотели, други са подредени на редици покрай плажа или надълбоко в сърцевината на горите. Всяко селце има своя банка с каменни пари - тези, които са прекомерно тежки, с цел да бъдат местени, биват показвани на малал (площадките за танци).
Уникалната каменна валута се употребява на острова от няколко века, въпреки че никой не е напълно сигурен по кое време тъкмо се е зародила концепцията. Това, което е известно, е че всеки от камъните е друг, изпълнен с бездънен смисъл, като са издълбавани и пренасяни от жителите на Яп чак от Палау, островна нация на 400 км на югозапад.
Първите от тях са употребявани като дарове и са завършени като кит - и по тази причина са наричани ‘раи'-камъни. Постепенно те еволюират до валута. Получават и дупки, издълбани в центъра им, с цел да бъдат по-удобни за превозване през океанските води.
Проблемът на остров Яп е, че той в никакъв случай не е имал издръжливи камъни или скъпи метали, от които да се вършат монетите.
Вместо това опитните локални моряци, наемани главно от богати висши вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, с цел да превозят варовик от непознатите каменоломни.
С подобряването на техниките и инструментите, каменните пари стартират да стават даже по-големи от хората, които старателно ги оформят и дълбаят. Когато на острова се появяват железни принадлежности, донесени от европейски търговци в края на XIX век, добивът на варовик става по-лесен. Някои исторически източници от 80-те години на XIX в. настояват, че 400 мъже от общо 7000 души население в Яп са работели в една от каменоломните в Палау.
При завръщането си моряците предават завършените камъни на висшите вождове, които се събират от разнообразни селища. Вождовете задържат по-големите пари, плюс 2/5 от по-малките монети. Понякога дават имена на някои камъни, постоянно избирали своето лично име, или това на родственици. Определят цената им на база на още по-стара парична система със седефени монети.
Оттам нататък камъните влизат в послание и могат да бъдат купени. Ако вождът реши, че една каменна пара коства 50 седефени пари, всеки може да направи размяната, стига да разполага със съответната стойност.
В наши дни седефите са сменени от вездесъщите американски долари - най-малко за всекидневни транзакции като покупката на хранителни артикули. Но за по-концептуални замени, да вземем за пример - откупуването на права, камъните остават жизненоважно разплащателно средство за 11-те хиляди поданици на Яп.
Местен гражданин споделя, че е фамилията му е употребило каменни пари единствено два пъти. Единия път - като обезщетение за бракоразвод: " Използвахме ги, когато един от братята ми сътвори проблеми на друго семейство. Бракът му се провали. Бащата на някогашната му брачна половинка, който е един от вождовете, получи една каменна пара като опрощение и го одобри ".
За разлика от западната идея за авансово закрепената стойност на валутата, цената на каменните пари постоянно се трансформира. Каменните пари се правят оценка по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и даже съгласно компликациите, свързани с придобиването на камъка.
Стойността на каменните пари зависи и от това на кого ги давате.
Жителите на Яп оскъпяват всеки камък, като го „ доукрасяват " с спомагателни истории и митове за произхода му.
Семействата рядко напущат родните си села, а племенните старейшини предават на потомците си информация за всеки камък. Така парите служат като памет за предишното и оказват помощ за заздравяването на връзки и взаимоотношения, които датират още от времената на воини и кланове.
В някои случаи камъните имат гравирани надписи, обозначаващи сражения отпреди повече от 200 години.
На към 40 км от столицата Колония се намира банката за каменни пари " Мангьол ". Няколко дузини камъни са подредени по величина пред " пебея ", открита постройка в центъра на селото, където локалните поданици се събират, с цел да търгуват, да честват и от време на време да учат децата.
Раите са особено ситуирани, всяка от тях е кодирана с секрети връзки, връзки на селища, истории на бракове, спорове и дълбоки извинения. Историите са с вековна възраст и се знаят единствено от локалните поданици. Те надлежно дефинират кои камъни са най-ценни.
Няма потребност да се вършат повече раи, защото островът на процедура има непрекъснат брой пари в послание, и доста малко от тях в миналото въобще се поместват. Дори счупените камъни резервират своята история, която им придава по-голяма полезност, в сравнение с биха имали новите.
От време на време въпреки всичко се вършат и нови каменни пари, просто с цел да се подсигурява, че уменията на предходните генерации няма да бъдат забравени.
Ако камъните са толкоз скъпи и елементарно налични, какво стопира някой да си присвои непознатите пари или да ги открадне?
Кражбата на раи е релативно рядко срещан феномен, защото локалните хора не пазят секрети между тях. Повечето събития в селото са известни на всички и в случай че се случи нелегално лишаване, то бързо ще бъде разкрито.
Съседните острови до Яп - Гуам, Палау и Чуук - са мощно повлияни от европейската и американската колонизация, и носят забележими белези от Втората международна война. Гуам остава американска територия с огромна военна база на острова, оформила неговата просвета, до момента в който в лагуната на Чуук има към 60 потопени парчета от кораби, резултат от унищожителната интервенция " Хейлстоун " през 1944.
Яп обаче като цяло заобикаля американските бомбардировки, откакто японската окупация при започване на XX век завършва. Затова здравината и дълготрайността на камъните раи въплъщава достоверността на културата през вековете.
Истинското удивление не идва от идиличните картини, нито от посрещането от локално момиче в обичайната пола от хибискус. То се демонстрира, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари.
Стотици от тези необикновени дискове с размерите на човешки растеж са разпръснати на всички места из острова, написа " Би Би Си ", представена от webcafe.bg.
Някои са сложени пред шепата хотели, други са подредени на редици покрай плажа или надълбоко в сърцевината на горите. Всяко селце има своя банка с каменни пари - тези, които са прекомерно тежки, с цел да бъдат местени, биват показвани на малал (площадките за танци).
Уникалната каменна валута се употребява на острова от няколко века, въпреки че никой не е напълно сигурен по кое време тъкмо се е зародила концепцията. Това, което е известно, е че всеки от камъните е друг, изпълнен с бездънен смисъл, като са издълбавани и пренасяни от жителите на Яп чак от Палау, островна нация на 400 км на югозапад.
Първите от тях са употребявани като дарове и са завършени като кит - и по тази причина са наричани ‘раи'-камъни. Постепенно те еволюират до валута. Получават и дупки, издълбани в центъра им, с цел да бъдат по-удобни за превозване през океанските води.
Проблемът на остров Яп е, че той в никакъв случай не е имал издръжливи камъни или скъпи метали, от които да се вършат монетите.
Вместо това опитните локални моряци, наемани главно от богати висши вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, с цел да превозят варовик от непознатите каменоломни.
С подобряването на техниките и инструментите, каменните пари стартират да стават даже по-големи от хората, които старателно ги оформят и дълбаят. Когато на острова се появяват железни принадлежности, донесени от европейски търговци в края на XIX век, добивът на варовик става по-лесен. Някои исторически източници от 80-те години на XIX в. настояват, че 400 мъже от общо 7000 души население в Яп са работели в една от каменоломните в Палау.
При завръщането си моряците предават завършените камъни на висшите вождове, които се събират от разнообразни селища. Вождовете задържат по-големите пари, плюс 2/5 от по-малките монети. Понякога дават имена на някои камъни, постоянно избирали своето лично име, или това на родственици. Определят цената им на база на още по-стара парична система със седефени монети.
Оттам нататък камъните влизат в послание и могат да бъдат купени. Ако вождът реши, че една каменна пара коства 50 седефени пари, всеки може да направи размяната, стига да разполага със съответната стойност.
В наши дни седефите са сменени от вездесъщите американски долари - най-малко за всекидневни транзакции като покупката на хранителни артикули. Но за по-концептуални замени, да вземем за пример - откупуването на права, камъните остават жизненоважно разплащателно средство за 11-те хиляди поданици на Яп.
Местен гражданин споделя, че е фамилията му е употребило каменни пари единствено два пъти. Единия път - като обезщетение за бракоразвод: " Използвахме ги, когато един от братята ми сътвори проблеми на друго семейство. Бракът му се провали. Бащата на някогашната му брачна половинка, който е един от вождовете, получи една каменна пара като опрощение и го одобри ".
За разлика от западната идея за авансово закрепената стойност на валутата, цената на каменните пари постоянно се трансформира. Каменните пари се правят оценка по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и даже съгласно компликациите, свързани с придобиването на камъка.
Стойността на каменните пари зависи и от това на кого ги давате.
Жителите на Яп оскъпяват всеки камък, като го „ доукрасяват " с спомагателни истории и митове за произхода му.
Семействата рядко напущат родните си села, а племенните старейшини предават на потомците си информация за всеки камък. Така парите служат като памет за предишното и оказват помощ за заздравяването на връзки и взаимоотношения, които датират още от времената на воини и кланове.
В някои случаи камъните имат гравирани надписи, обозначаващи сражения отпреди повече от 200 години.
На към 40 км от столицата Колония се намира банката за каменни пари " Мангьол ". Няколко дузини камъни са подредени по величина пред " пебея ", открита постройка в центъра на селото, където локалните поданици се събират, с цел да търгуват, да честват и от време на време да учат децата.
Раите са особено ситуирани, всяка от тях е кодирана с секрети връзки, връзки на селища, истории на бракове, спорове и дълбоки извинения. Историите са с вековна възраст и се знаят единствено от локалните поданици. Те надлежно дефинират кои камъни са най-ценни.
Няма потребност да се вършат повече раи, защото островът на процедура има непрекъснат брой пари в послание, и доста малко от тях в миналото въобще се поместват. Дори счупените камъни резервират своята история, която им придава по-голяма полезност, в сравнение с биха имали новите.
От време на време въпреки всичко се вършат и нови каменни пари, просто с цел да се подсигурява, че уменията на предходните генерации няма да бъдат забравени.
Ако камъните са толкоз скъпи и елементарно налични, какво стопира някой да си присвои непознатите пари или да ги открадне?
Кражбата на раи е релативно рядко срещан феномен, защото локалните хора не пазят секрети между тях. Повечето събития в селото са известни на всички и в случай че се случи нелегално лишаване, то бързо ще бъде разкрито.
Съседните острови до Яп - Гуам, Палау и Чуук - са мощно повлияни от европейската и американската колонизация, и носят забележими белези от Втората международна война. Гуам остава американска територия с огромна военна база на острова, оформила неговата просвета, до момента в който в лагуната на Чуук има към 60 потопени парчета от кораби, резултат от унищожителната интервенция " Хейлстоун " през 1944.
Яп обаче като цяло заобикаля американските бомбардировки, откакто японската окупация при започване на XX век завършва. Затова здравината и дълготрайността на камъните раи въплъщава достоверността на културата през вековете.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ