Завеса! Всички ефективни присъди в държавата вече са тайна за обществото
Присъдите по наказателните каузи на всички инстанции, с които подсъдимите се осъждат на затвор, към този момент са загадка. Това е решила комисията "Професионална подготовка и осведомителни технологии " на Висшия правосъден съвет.
В прорез със закона комисията е наредила на всички съдилища да преустановят публикуването в онлайн регистрите на присъди, с които е наложено дейно изтърпяване на санкции "лишаване от независимост ". Реално за това, че някой е наказан дейно, към този момент ще се схваща едвам в случай че и откакто той бъде вкаран в пандиза.
Комисията на Висш съдебен съвет се базира на скандалните последни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в действие на 5 ноември. В тях има възбрана правосъдните решения на последна инстанция да се качват онлайн, преди прокуратурата да уведоми съда, че наказаният е задържан.
Идеята беше да се понижи рискът от бягство на нарушителите и да се подсигурява, че наказаните ще лежат в пандиза. Безсмислието на смяната идва от това, че наказаните не чакат на онлайн регистрите, с цел да видят наказването си, а ще бъдат известени най-малкото от юристите си. Комисията самоволно уголемява обсега на закона и до присъдите на първа и втора инстанция, които не са дефинитивни и могат да се апелират.
Според адвокати протичащото се е непозволено разширително пояснение на закона от комисията на Висш съдебен съвет, която няма такова право. Членове на Висш съдебен съвет обявиха, че са възмутени от дейностите на сътрудниците си.
Комисията на Висш съдебен съвет, която е взела решението за ограничението на публичността, се управлява от някогашната прокурорка Калина Чапкънова. В нея влизат още двама прокурори - Гергана Мутафова и Светлана Бошнакова, и трима съдии - Боряна Димитрова, Даниела Марчева и Севдалин Мавров.
На съвещанието на 1 ноември, когато е взето неуместното решение, Мавров е отсъствал. Мутафова твърди, че на 1 ноември комисията не е вземала такова решение.
"Това е потресаващо непропорционална мярка, която не може да реализира никаква цел, с изключение на да лиши обществото от право на информация ", съобщи юрист Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация ". Според него по този начин от обществото тотално се скрива методът, по който се движи битката с престъпността, и това дали се раздава правдивост.
"Каква генерална предварителна защита ще се реализира, когато хората няма да знаят кой на какво се осъжда, по какъв начин ще работи възпиращият резултат на присъдите? Това е цялостен парадокс - хем се лимитира правото на обществото на достъп до информация, хем не се вземат ограничения, с цел да се попречват бягствата на наказани хора, т.е. обществото губи два пъти, губи на квадрат ", счита той.
"Във века на връзките разсъдъкът е да има мигновена топла връзка сред съда, който постановява решението, и прокуратурата. Това може да стане за секунди и е въпрос на обикновена организация. По остарял тоталитарен инстикт, вместо да се подхващат подобен вид дейности, се избира да се ограничи главното конституционно право на достъп до информация. В нашата страна, когато възникне проблем, тези, от които зависи решаването му, потеглят да го вземат решение посредством ограничение на правата на хората, а не посредством възстановяване на организацията и потенциала на институциите ", разяснява юрист Михаил Екимджиев, представен от “Сега “.
Върховни съдии разясняват импровизирано, че законът не разрешава публикуването в интернет единствено на присъдите на последна инстанция. "Нещо са объркали сътрудниците (във Висш съдебен съвет – б.р.) ", разясняват съдии от Върховен касационен съд.
Промените на Наказателно-процесуален кодекс, свързани с публикуването на правосъдните актове, са измежду текстовете, прокарани скоростно преди лятната почивка на Народното събрание. Специално тази корекция е импортирана сред двете четения от трима депутати от ГЕРБ - Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
От 1 януари 2015 година до 1 януари 2017 година 821 наказани са съумели да избягат след оповестяването на присъдата им. 471 от тях са задържани и изпратени в пандизите. Останалите 350 души са в неопределеност. В дългата върволяк бегълци са дупнишките братя Галеви и Илиан Тодоров от Перник, наказан за две убийства пред дискотека "Соло ". Там е някогашният служител на реда Александър Вълков, наказан за ликвидиране след развой, проточил се 17 година При това преди 2 година Вълков персонално чу окончателната си 7-годишна присъда във висшия съд и прокуратурата не направи нищо за задържането му.
В прорез със закона комисията е наредила на всички съдилища да преустановят публикуването в онлайн регистрите на присъди, с които е наложено дейно изтърпяване на санкции "лишаване от независимост ". Реално за това, че някой е наказан дейно, към този момент ще се схваща едвам в случай че и откакто той бъде вкаран в пандиза.
Комисията на Висш съдебен съвет се базира на скандалните последни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в действие на 5 ноември. В тях има възбрана правосъдните решения на последна инстанция да се качват онлайн, преди прокуратурата да уведоми съда, че наказаният е задържан.
Идеята беше да се понижи рискът от бягство на нарушителите и да се подсигурява, че наказаните ще лежат в пандиза. Безсмислието на смяната идва от това, че наказаните не чакат на онлайн регистрите, с цел да видят наказването си, а ще бъдат известени най-малкото от юристите си. Комисията самоволно уголемява обсега на закона и до присъдите на първа и втора инстанция, които не са дефинитивни и могат да се апелират.
Според адвокати протичащото се е непозволено разширително пояснение на закона от комисията на Висш съдебен съвет, която няма такова право. Членове на Висш съдебен съвет обявиха, че са възмутени от дейностите на сътрудниците си.
Комисията на Висш съдебен съвет, която е взела решението за ограничението на публичността, се управлява от някогашната прокурорка Калина Чапкънова. В нея влизат още двама прокурори - Гергана Мутафова и Светлана Бошнакова, и трима съдии - Боряна Димитрова, Даниела Марчева и Севдалин Мавров.
На съвещанието на 1 ноември, когато е взето неуместното решение, Мавров е отсъствал. Мутафова твърди, че на 1 ноември комисията не е вземала такова решение.
"Това е потресаващо непропорционална мярка, която не може да реализира никаква цел, с изключение на да лиши обществото от право на информация ", съобщи юрист Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация ". Според него по този начин от обществото тотално се скрива методът, по който се движи битката с престъпността, и това дали се раздава правдивост.
"Каква генерална предварителна защита ще се реализира, когато хората няма да знаят кой на какво се осъжда, по какъв начин ще работи възпиращият резултат на присъдите? Това е цялостен парадокс - хем се лимитира правото на обществото на достъп до информация, хем не се вземат ограничения, с цел да се попречват бягствата на наказани хора, т.е. обществото губи два пъти, губи на квадрат ", счита той.
"Във века на връзките разсъдъкът е да има мигновена топла връзка сред съда, който постановява решението, и прокуратурата. Това може да стане за секунди и е въпрос на обикновена организация. По остарял тоталитарен инстикт, вместо да се подхващат подобен вид дейности, се избира да се ограничи главното конституционно право на достъп до информация. В нашата страна, когато възникне проблем, тези, от които зависи решаването му, потеглят да го вземат решение посредством ограничение на правата на хората, а не посредством възстановяване на организацията и потенциала на институциите ", разяснява юрист Михаил Екимджиев, представен от “Сега “.
Върховни съдии разясняват импровизирано, че законът не разрешава публикуването в интернет единствено на присъдите на последна инстанция. "Нещо са объркали сътрудниците (във Висш съдебен съвет – б.р.) ", разясняват съдии от Върховен касационен съд.
Промените на Наказателно-процесуален кодекс, свързани с публикуването на правосъдните актове, са измежду текстовете, прокарани скоростно преди лятната почивка на Народното събрание. Специално тази корекция е импортирана сред двете четения от трима депутати от ГЕРБ - Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова.
От 1 януари 2015 година до 1 януари 2017 година 821 наказани са съумели да избягат след оповестяването на присъдата им. 471 от тях са задържани и изпратени в пандизите. Останалите 350 души са в неопределеност. В дългата върволяк бегълци са дупнишките братя Галеви и Илиан Тодоров от Перник, наказан за две убийства пред дискотека "Соло ". Там е някогашният служител на реда Александър Вълков, наказан за ликвидиране след развой, проточил се 17 година При това преди 2 година Вълков персонално чу окончателната си 7-годишна присъда във висшия съд и прокуратурата не направи нищо за задържането му.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ