Първенците на България – кои са най-високите върхове у нас и какво знаем за тях?
Природните благосъстояния на България са приказни, спиращи дъха и неповторими. В страната има такова многообразие на естествени дадености, че значително можем да се считаме за късметлии. Както се споделя имаме си от всичко – планини, морета, реки, гори, езера, водопади и още доста други хубости, които природата ни е оставила като великодушен подарък. От нас зависи този подарък да бъде вярно употребен и да бъде опазен за идващите генерации.
Планините на България са място, на което с изключение на красиви гледки, можем да намерим успокоение, тишина и от време на време даже в тази тишина, отговори или велики хрумвания, които ни хрумват измежду хубостта и величието на планинските пейзажи.
Кои са най-високите върхове у нас и какъв брой добре сме осведомени с другите обстоятелства за тях? Разберете това в идващите редове.
Мусала
Мусала е най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Той се намира в Рила и е с височина от 2925.40 метра. Мусала е цели 8 метра по-всиок от връх Митикас в планината Олимп, за огромно страдание на гърците. Мусала се подрежда на 7-мо място по височина в Европа.
Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, близо до известния курорт Боровец и на към 80 km от София.
Името на върха е останало още от времето на османското иго и в дословен превод значи „ пътят към Бога “. На самия връх има дребна сграда – чайна, където може да си купите топъл чай и да си вземете щемпел, тъй като връх Мусала е един от 100-те национални туристически обекта на България.
На върха са построени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките и Базовата екологична обсерватория „ Мусала “ на Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българска академия на науките.
Първото документирано зимно нанагорнище на Мусала е през 1923 година, когато десетима души, отпред с Павел Делирадев и Пейо Пеев, тръгвайки от Боровец, изкачват върха по хребета Маркуджика и слизат през Маричината котловина.
Вихрен
Вихрен е вторият по височина връх в България и се намира в Пирин. Със своите 2914 метра надморска височина, малко под Мусала се оказва, че той е по-труден за нанагорнище в сравнение с първенецът на страната. Вихрен се подрежда трети по височина на Балканския полуостров след Мусала (2925.40) и Митикас в планината Олимп в Гърция )2917 метра над морското ниво). Намира се в северния дял на Пирин на основното било сред връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток).
До 1942 година върхът се е наричал Елтепе, което в превод „ значи връх на бурите “. В днешни дни това име носи дребен подслон в подножието на Вихрен.
Гледан от Банско Вихрен наподобява на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е особено, че наподобява по доста друг метод от другите направления.
Полежан
Връх Полежан е висок 2851 метра и въобще не е за подценяване. Маршрутът стартира от хижа Безбог, около Безбожкото езеро. Още напълно първоначално се „ хвърляме в дълбокото “. Първите две тераси, не инцидентно са наречени „ душевадки “. С тях малко по-рязко се качва огромна денивелация и е значимо да се почива по-начесто и да се пие повече вода. Изкачването им се увенчава с неповторима панорама от високо към Безбожкото езеро. В този сектор е добре да си починете за малко повече време и по-късно да продължите към върха. Следва доста по-полегат сектор, който минава през красиви местности и циркуси, до момента в който се стигне до едно нагорнище, което има две разклонения – наляво за връх Полежан и надясно за връх Безбог.
Полежан (до 29 юни 1942 година Мангър тепе, Мангър-тепе) е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол.
Черни връх
Макар и не толкоз висок като предходните три върха, Черни връх е най-високият връх във Витоша. Той се извисява над София със своите 2290 метра над морското ниво.
Към Черни връх е било проведено първото всеобщо туристическо вървене, като с това се е сложило началото на проведеното туристическо придвижване у нас. Инициативата е била на Алеко Константинов, а в прехода са взели участие голям брой хора, един от които е бил самият Иван Вазов. Това се случва на 27 август 1895 година С това се е дало и началото на всеобщия туризъм у нас.
На върха има метеорологична станция, издигната през 1935 година – малко след оповестяването на Витоша за национален парк, първият подобен на Балканския полуостров. В станцията има дребна туристическа чайна, както и пост на Планинската избавителна работа
Ботев
Първенецът на Стара планина е сложен за нанагорнище, въпреки и не толкоз висок като останалите върхове. Той се издига на 2376 метра над морското равнище и несъмнено е, както планинарите го назовават „ тегав “, изключително, в случай че се изкачва от хижа Рай и Райското пръскало. Въпреки това, компликацията си заслужава, тъй като ще излезете на една равна повърхнина, на която се намира хижа Рай и тъкмо зад нея е водопад Райско пръскало, който е най – високият в България и на Балканския полуостров със своите 124.5 метра.
На връх Ботев са построени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с ефирен и радио сигнал над 65% от територията на България.
В България има още толкоз доста върхове, които си заслужава да се покорят, само че въпреки всичко тези са едно положително начало. Определено си заслужава да си извършите лист с мечтаните от вас върхове и да започнете да ги изкачвате един по един. Все отново, както гласи известната приказка: “Опознай родината, с цел да я обикнеш “.
Планините на България са място, на което с изключение на красиви гледки, можем да намерим успокоение, тишина и от време на време даже в тази тишина, отговори или велики хрумвания, които ни хрумват измежду хубостта и величието на планинските пейзажи.
Кои са най-високите върхове у нас и какъв брой добре сме осведомени с другите обстоятелства за тях? Разберете това в идващите редове.
Мусала
Мусала е най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Той се намира в Рила и е с височина от 2925.40 метра. Мусала е цели 8 метра по-всиок от връх Митикас в планината Олимп, за огромно страдание на гърците. Мусала се подрежда на 7-мо място по височина в Европа.
Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, близо до известния курорт Боровец и на към 80 km от София.
Името на върха е останало още от времето на османското иго и в дословен превод значи „ пътят към Бога “. На самия връх има дребна сграда – чайна, където може да си купите топъл чай и да си вземете щемпел, тъй като връх Мусала е един от 100-те национални туристически обекта на България.
На върха са построени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките и Базовата екологична обсерватория „ Мусала “ на Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика при Българска академия на науките.
Първото документирано зимно нанагорнище на Мусала е през 1923 година, когато десетима души, отпред с Павел Делирадев и Пейо Пеев, тръгвайки от Боровец, изкачват върха по хребета Маркуджика и слизат през Маричината котловина.
Вихрен
Вихрен е вторият по височина връх в България и се намира в Пирин. Със своите 2914 метра надморска височина, малко под Мусала се оказва, че той е по-труден за нанагорнище в сравнение с първенецът на страната. Вихрен се подрежда трети по височина на Балканския полуостров след Мусала (2925.40) и Митикас в планината Олимп в Гърция )2917 метра над морското ниво). Намира се в северния дял на Пирин на основното било сред връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток).
До 1942 година върхът се е наричал Елтепе, което в превод „ значи връх на бурите “. В днешни дни това име носи дребен подслон в подножието на Вихрен.
Гледан от Банско Вихрен наподобява на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е особено, че наподобява по доста друг метод от другите направления.
Полежан
Връх Полежан е висок 2851 метра и въобще не е за подценяване. Маршрутът стартира от хижа Безбог, около Безбожкото езеро. Още напълно първоначално се „ хвърляме в дълбокото “. Първите две тераси, не инцидентно са наречени „ душевадки “. С тях малко по-рязко се качва огромна денивелация и е значимо да се почива по-начесто и да се пие повече вода. Изкачването им се увенчава с неповторима панорама от високо към Безбожкото езеро. В този сектор е добре да си починете за малко повече време и по-късно да продължите към върха. Следва доста по-полегат сектор, който минава през красиви местности и циркуси, до момента в който се стигне до едно нагорнище, което има две разклонения – наляво за връх Полежан и надясно за връх Безбог.
Полежан (до 29 юни 1942 година Мангър тепе, Мангър-тепе) е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол.
Черни връх
Макар и не толкоз висок като предходните три върха, Черни връх е най-високият връх във Витоша. Той се извисява над София със своите 2290 метра над морското ниво.
Към Черни връх е било проведено първото всеобщо туристическо вървене, като с това се е сложило началото на проведеното туристическо придвижване у нас. Инициативата е била на Алеко Константинов, а в прехода са взели участие голям брой хора, един от които е бил самият Иван Вазов. Това се случва на 27 август 1895 година С това се е дало и началото на всеобщия туризъм у нас.
На върха има метеорологична станция, издигната през 1935 година – малко след оповестяването на Витоша за национален парк, първият подобен на Балканския полуостров. В станцията има дребна туристическа чайна, както и пост на Планинската избавителна работа
Ботев
Първенецът на Стара планина е сложен за нанагорнище, въпреки и не толкоз висок като останалите върхове. Той се издига на 2376 метра над морското равнище и несъмнено е, както планинарите го назовават „ тегав “, изключително, в случай че се изкачва от хижа Рай и Райското пръскало. Въпреки това, компликацията си заслужава, тъй като ще излезете на една равна повърхнина, на която се намира хижа Рай и тъкмо зад нея е водопад Райско пръскало, който е най – високият в България и на Балканския полуостров със своите 124.5 метра.
На връх Ботев са построени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с ефирен и радио сигнал над 65% от територията на България.
В България има още толкоз доста върхове, които си заслужава да се покорят, само че въпреки всичко тези са едно положително начало. Определено си заслужава да си извършите лист с мечтаните от вас върхове и да започнете да ги изкачвате един по един. Все отново, както гласи известната приказка: “Опознай родината, с цел да я обикнеш “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ