Розово Фламинго
Природата е основала доста чудни творения и измежду тях блестящо свети розовото фламинго. Тази птица е измежду най-лесно разпознаваемите поради мощно извития си клюн и блестящо розовите си пера. И е измежду най-красивите птици, наред с блестящия ибис, казуара, лебедите, жеравите, чаплите.
Прекрасният им цвят в действителност буди учудване и удивление, само че от всички 6 типа нито един не е розов по рождение. Освен това не всички са с еднообразно мощно оцветяване, има блестящо обагрени, както и неясно розови. За тях важи максимата, че сме това, което ядем, тъй като изумителния им розов цвят се дължи на нормалната им храна.
Много други занимателни и забавни детайлности съставляват битието на тези птици и множеството са известни, само че постоянно има какво още да се научи за тях.
Разпространение на розовото фламинго
Розовото фламинго е с латинско наименование Phoenicopterus roseus и принадлежи на семейство Фламингови. Те наброяват 6 типа, от които розовото е най-разпространено и по тази причина се назовава нормално фламинго. Пет от шестте типа са с пламтящо оперение, един е бял.
Птицата е разказана от Питър Палас през 1811 година. Среща се в Африка, Индийския субконтинент, Близкия изток и Южна Европа. Розовото фламинго няма подвид.
Розовата птица избира да води затънал живот на островите, лагуните на морския бряг и солените блата по крайбрежията на езерата, като единствено един тип, който живее на север, е мигриращ и тъкмо той гнезди в нашите географски ширини. Този регион на гнездене от време на време е на хиляди километри от мястото, което прелитат. У нас може да се следят колонии на розово фламинго на Атанасовското езеро. Гледката е поразителна, тъй като птиците трансформират езерото в едно безпределно розово обаяние.
Фосили от фламинго на възраст от 50 милиона години са открити при разкопки, което прави птицата един от най-древните поданици на планетата.
Описание на розовото фламинго
Снимка: pixabay.com Розовото фламинго е най-големият жив тип фламинго с височина от 110-150 сантиметра и тегло от 2 до 4 кг. Най-големите мъжки са високи 187 сантиметра и тежат 4, 5 кг.
Забележителното във типа му е странната извита човка, която влачи във водата и по този начин прецежда и задържа микроорганизмите от плитката вода. Птицата има грациозна дълга шия и тънки дълги крайници, само че всички тези грациозни черти се губят пред хубостта на перата му.
Цветът на оперението, поради който птицата е толкоз забележима, е от бял до блестящо розов. Обикновено възрастните човеци, които са над 3-годишни, имат пера с гальовен розов цвят, като крилете им са червени, а маховите пера са черни. Розови са краката, както и клюнът на птицата.
Истинският цвят на птицата се появява с времето. Причината са бактериите във водата и храната им, която е богата на бета коротин, придаващ цвета на възрастните птици. Той варира от неясно до блестящо розово. По цвета може да се познае и до каква степен птицата има здравословни проблеми. Здравите птици са мощно розови, а бледият цвят приказва за някакъв проблем. При блестящо слънце цветът обаче избледнява. Розовото фламинго, което живее в плен в зоологически градини, също е по-бледо на цвят, тъй като на гледачите е мъчно да обезпечат подобен състав на храната им, който да ги прави блестящо розови.
Пигментните каротеноиди, придаващи цвета на перата, са ситуирани в опашната основа на птицата. Когато чистят перата си, птиците търкат човките си в тези жлези, а след това разнасят розовия пигмент по перата на тялото, шията и гърба. Колкото по-често птицата търка крилата си, толкоз по-ярко розови стават. Възможно е птицата да употребява красивия цвят на оперението си за размножаване, защото е видяно, че блестящо оцветените птици се развъждат по-рано.
Женските птици по-често си вършат разкрасяващи процедури, търкайки перата си, а също така процесът се ускорява, когато виталните условия са по-добри.
Розовият клюн на фламингото е другата му забележителна специфичност. Той е здрав, солиден, закривен надолу и в основата си червен, а на върха черен. Подвижната част не е долната, а горната, с което клюнът на фламингото се отличава от човките на всички други птици.
Друга забележителна специфичност на фламингото е стоенето на един крайник. Това се изяснява с обстоятелството, че множеството време птицата прекарва в студена вода и се допуска, че по този начин топлината на тялото се резервира по-добре.
Поведение на розовото фламинго
Фламингото е извънредно забавна за наблюдаване птица поради доста свои особености. Една от тях е метода, по който си почива. Тя нормално стои на един крайник, с глава, наведена наляво или надясно, като всяка птица има желана посока. Орнитолозите открили, че посоката, която птицата избира, с цел да държи главата си, се дефинира от степента на настъпателност на тази птицата по отношение на останалите от ятото.
Птиците, почиващи с глава, наклонена на ляво, били по-агресивни и най-често взели участие в свадите, само че в полза на истината множеството птици предпочитали дясната посока.
Не е открита взаимозависимост, съгласно която птицата избира дали да почива повече на единия, или на другия крайник.
Хранене на розовото фламинго
Начинът на хранене на тези птици е незабравим. С помощта на краката си птицата разбърква калта. Навежда главата си надолу, загребва вода и кал от плитчините и я филтрира, като изяжда единствено това, което влиза в хранителната им диета - планктон, синьо-зелени водорасли, семена, дребни скариди, микроскопични организми и мекотели.
Хранят се основно нощем, когато ветровете стихнат. Пигментираната храна на розовите фламингота оцветява перата им в розово.
Размножаване на розовото фламинго
Фламингото е моногамна птица, която гнезди на колонии, наброяващи от време на време хиляди двойки. Гнездото има форма на конус и стърчи като хълмче, а материалите за изработката му са глината и калта. Височината е гнездото е 50-70 сантиметра.
Женската снася от 1 до 3 яйца, само че най-често едно бяло яйце, с инкубационен интервал от 1 месец.
Макар че птиците са зрели на 3 години, те стартират да се развъждат към 5-6- годишна възраст.
Малките пилета не са розови, те се излюпват със сив пух, както най-често е при птиците. В развъждането на дребните е другата основна разлика на фламингото от другите птици. Родителите кърмят дребните с птиче мляко, което сами създават. Тази храна се назовава буп и наподобява на млякото на бозайниците. Това е полутвърдо вещество, което има някаква аналогия със сирене, само че алено на цвят и приготвено от уловената храна на родителите. Може да се създава както от майката, по този начин и от бащата. Консистенцията съдържа повече белтъчини и мазнини от кравето и майчиното мляко. Участието на полусмилаемия секрет от жлезите на панкреаса и долната част на хранопровода прави млякото на розовото фламинго близко по хранителна стойност до това на бозайниците. В него има и каротеноиди.
Храната прави пилетата доста дейни. Те напущат гнездото скоро след излюпването, а след месец сменят пуха си с нов тоалет. След 65-80 дни пилетата получават независими летателни умения и тогава се образува филтърния им уред.
Солената и сладката вода се употребява за пиянство, а това става като птицата облизва капките по перата си.
Продължителността на живота на розовото фламинго е приблизително 30-40 години, само че има птици, които са стигнали до 50-годишна възраст.
