Българите са в летаргия: 2/3 си харесват 3 март за национален празник, искат правни реформи, но полекичка
Принципна поддръжка за правни промени, само че без особена запознатост;Нежелание за понижаване на пълномощията на президентите;Почти никаква поддръжка за промяна на националния празник;Слабо толериране на двойно поданство във властта.
Това демонстрира най-новото проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания, показват социолозите.
Очевидно е, че българите са обхванати от някаква заспалост, която може да е единствено лятна, само че може и да не е. Промените не ни вълнуват изключително, внезапните придвижвания са нежелани и от отговорите излиза, че желаеме всичко да ни е наред, само че без да си даваме доста напън.
Сериозна опозиция против предлагането за смяна на националния празник, попътен вятър за правосъдните промени и опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества – тези хипотези обрисуват от „ Галъп “ на база данните от проучване, извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Социолозите означават, че на този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, „ тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост “ с евентуална конституционна смяна, „ а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката “.
На първо четене не се вижда съществено несъгласие в всеобщото схващане сред 3 март и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина:
33% посочват 3 март, а 10,7% показват 24 май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида „ одобрявам ги еднообразно “, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Когато обаче става дума за по-директния въпрос „ оставяме или променяме датата и с коя друга “, съвсем 2/3 от българите (69,3%) одобряват оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това демонстрира най-новото проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания, показват социолозите.
Очевидно е, че българите са обхванати от някаква заспалост, която може да е единствено лятна, само че може и да не е. Промените не ни вълнуват изключително, внезапните придвижвания са нежелани и от отговорите излиза, че желаеме всичко да ни е наред, само че без да си даваме доста напън.
Сериозна опозиция против предлагането за смяна на националния празник, попътен вятър за правосъдните промени и опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества – тези хипотези обрисуват от „ Галъп “ на база данните от проучване, извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Социолозите означават, че на този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, „ тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост “ с евентуална конституционна смяна, „ а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката “.
На първо четене не се вижда съществено несъгласие в всеобщото схващане сред 3 март и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина:
33% посочват 3 март, а 10,7% показват 24 май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида „ одобрявам ги еднообразно “, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Когато обаче става дума за по-директния въпрос „ оставяме или променяме датата и с коя друга “, съвсем 2/3 от българите (69,3%) одобряват оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ