Нов глобален консенсус за зелен преход, в който никой не е забравен
" Приблизително 120 милиона души бяха тласнати в последна беднотия през последните три години и към момента сме надалеч от постигането на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации до 2030 година Следователно би трябвало да сложим хората в центъра на тактиката си за повишение на човешкото богатство ", декларират политиците.
Президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, министър председателят на Англия Риши Сунак, ръководителят на Еврлопейския съвет Шарл Мишел, министър председателят на Барбадос Миа Мотли, президентът на Сенегал Маки Сол и президентът на Кения Уилям Руто са подписалите писмото.
Техният проект е да извърнат внимание и на най-уязвимите общности, с цел да може зеленият преход да се случи по най-хубавия за всички метод.
Ето целия текст на писмото, озаглавено " Зелен преход, който не оставя никого зад себе си ":
" Усилено работим, с цел да помогнем на хората и планетата. Множеството припокриващи се разтърсвания затрудниха качествата на страните да се оправят с глада, бедността и неравенството. Това е спънка пред построяването на резистентност и на вложението в бъдещето.
Уязвимостта на дълга в страните с ниски и междинни приходи е съществена спънка за икономическото им възобновяване. То затруднява и предприемането на дълготрайни стратегически планове.
Необходими са незабавни дейности за справяне с бедността и неравенствата. Приблизително 120 милиона души бяха тласнати в последна беднотия през последните три години. Все още сме надалеч от постигането на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации до 2030 година
Следователно би трябвало да сложим хората в центъра на нашата тактика за повишение на човешкото богатство - на всички места по планетата ни. Искаме система, която да дава отговор по-добре на потребностите ни. Система, която разрешава развиване и справяне с уязвимостите, засилени от климатичните промени. Последните може в допълнение да отслабят способността на страните да отстранен бедността и да реализират приобщаващ стопански напредък.
Изменението на климата ще генерира по-големи и по-чести бедствия и ще засегне непропорционално най-бедните и най-уязвимите групи от популацията по света.
Тези провокации пресичат граници и основават екзистенциални опасности за обществата и стопанските системи. Искаме нашата система да доставя повече за планетата. Преходът към свят с " нулеви излъчвания " и постигането на задачите, заложени в Парижкото съглашение за климата са опция за това потомство да отключи нова епоха на резистентен световен стопански напредък.
Ние имаме вяра, че справедливият екологичен преходи, които не изоставя никого, е вярното решение. Той ще бъде мощна мощ за облекчение на бедността и поддръжка за приобщаващо и стабилно развиване. Това изисква цялостни дълготрайни вложения, които да подсигуряват равна опция на всички хора и страни.
Вдъхновени от историческата Глобална рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал, ние също се нуждаем от нови стопански модели. Те би трябвало да признават голямата стойност на природата за човечеството.
Ние сме уверени, че намаляването на бедността и опазването на планетата са сходни цели. Трябва да се съсредоточим върху справедливия преход, с цел да подсигуряваме, че бедните и най-уязвимите могат изцяло да се възползват от преимуществата на новите благоприятни условия, вместо да поемат непропорционално разноските.
Ние осъзнаваме, че може да се наложи страните да следват разнообразни пътеки на преход в сходство с лимита от 1,5° по Целзий на Парижкото съглашение. Обстоятелствата на всяка страна са разнообразни и би трябвало да се съобразим с това.
Преходът е неосъществим за реализиране, в случай че липсва взаимност. А за това са нужни стопански благоприятни условия и резистентен напредък, които да го финансират.
Ние, водачите на разнообразни стопански системи по целия свят, сме обединени в решимостта си да изградим нов световен консенсус. Ще използваме срещата на върха в Париж на 22-23 юни за подписването на нов световен финансов пакт. Това ще бъде решителен политически миг за възобновяване на изгубените през последните години облаги. Това ще форсира напредъка към нашите цели за стабилно развиване и обективен и зелен преход.
Ние сме ясни по отношение на нашата тактика: уговорките към климата и икономическото развиване би трябвало да бъдат изпълнени. Това би трябвало да стане и в сходство с Програмата за деяние от Адис Абеба. Трябва да използваме всички източници на финансиране, в това число публична помощ за развиване, вътрешни запаси и частни вложения.
Постигането на този консенсус би трябвало да стартира със съществуващите финансови задължения. Колективните цели за финансиране на климата би трябвало да бъдат реализирани през 2023 година Пренасочването на специфични права на тираж към уязвими страни или еквивалентни бюджетни вноски би трябвало да бъде приключено също тази година, като също по този начин се обмислят нови способи за потреблението им за възстановяване на кредитирането.
Никоя страна не би трябвало да чака години, с цел да облекчи на дълга си. Нуждаем се от по-голямо и по-навременно съдействие във връзка с дълга - както за страните с ниски, по този начин и за тези със междинните приходи. Това стартира с бързо намиране на решения за страните в затруднено състояние. Основен приоритет е да продължим амбициозната промяна на нашата система от многостранни банки за развиване, надграждайки съществуващия подтик.
Молим банките за развиване да подхващат виновни стъпки. Те би трябвало да създадат доста повече със съществуващите запаси. Те би трябвало да усилят потенциала за финансиране и активизирането на частен капитал, учредени на ясни цели и тактики във връзка с частния финансов принос и активизирането на вътрешни запаси.
Тези финансови запаси са от значително значение, само че при промяната тук става дума за нещо доста повече от пари. Тя би трябвало да даде по-ефективен действен модел, учреден на метод, управителен от страната.
Банки за развиване би трябвало да работят дружно като екосистема - в тясно съдействие с други обществени организации и отвесно построени фондове. Където е уместно и с филантропи, държавни капиталови фондове, частни финанси и гражданско общество. Сао по този начин ще реализираме допустимо най-голямото влияние.
След като това бъде реализирано, може да се наложи да обмислим нарастване на капитала, което укрепва институционалния потенциал на всяка организация.
Технологиите, уменията, устойчивостта,публичните и частни вложения ще бъдат в основата на нашите партньорства. С тяхна помощ ще насърчим свободното придвижване на научни и софтуерни гении и ще допринесем за приобщаваща, отворена, обективна и недискриминационна стопанска система.
Ние ще отидем оттатък формалната помощ за развиване и ще насърчим стратегия за устойчиви и приобщаващи вложения в разрастващи се и нововъзникващи стопански системи. Тази стратегия ще бъде учредена на икономическата добавена стойност и локалната промяна. Цялостният ни метод ще изисква нови индикатори и актуализация на нашите принадлежности за отчетност.
Публичните финанси ще останат от огромно значение за постигането на нашите цели. Трябва да стартираме с подсилване на нашите принадлежности (Международната асоциация за развиване, Тръстът за понижаване на бедността и напредък на МВФ, Международният фонд за развиване на селското стопанство, Зеленият фонд за климата и други концесионни структури на нашите банки, както и Глобалният щит против климатичните рискове).
Но ние признаваме, че постигането на нашите цели за развиване и климат - в това число попречване, минимизиране и адресиране на загуби и вреди - ще изисква нови, новаторски и постоянни източници на финансиране. Те ще са от вида на назад изкупуване на задължения, вноски от браншове, които просперират с помощта на глобализацията, и по-надеждни пазари на заеми за въглеродни излъчвания и биоразнообразие.
Повишаването на устойчивостта посредством повсеместен набор от финансови принадлежности е приоритет. Трябва ни по-силна световна защитна мрежа, с която да смекчим въздействието на климатичните промени и възходящия брой бедствия.
Това допуска построяването на устойчиви на климатични промени и бедствия механизми за закъснение на измененията, застрахователни мрежи и финансиране за реагиране при изключителни обстановки, в това число по-стабилен модел на финансиране на филантропична помощ.
Смекчаването на резултата от климатичните промени ще зависи в огромна степен от увеличението на частните финансови потоци. Това изисква унищожаване на непредвидени регулаторни спънки, възстановяване на бизнес средата, използване на общи стандарти и съответно създаване на потенциал. Необходимо е и понижаване на възприеманите опасности, като да вземем за пример на валутните и кредитните пазари. Това може да изисква социална поддръжка, както и шерване на надеждни данни. Като цяло, нашата система би трябвало да понижи цената на капитала за зеления преход в разрастващите се и нововъзникващите стопански системи.
Съвместната ни работа би трябвало да се базира на солидарността и групови дейности. Само с тях можем да се оправим с провокациите, пред които са изправени страните с ниски приходи. Само с тях можем да осъществим нашата световна стратегия.
Ще продължим да настояваме за прогрес, като използваме други значими събития, в това число срещите на високо ниво на Г-20 в Индия и Бразилия, срещата на върха за стабилно развиване и бъдещите COP конгреси, като идният в Дубай тази година.
В цялата си интернационална работа и договаряния ще се стремим да напредваме с съответни дейности. Стремим се към изцяло осъществяване на поетите задължения за стабилно развиване за нашите нации и нашата планета. "
Оригиналният текст на писмото може да бъде прочетен
Президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, министър председателят на Англия Риши Сунак, ръководителят на Еврлопейския съвет Шарл Мишел, министър председателят на Барбадос Миа Мотли, президентът на Сенегал Маки Сол и президентът на Кения Уилям Руто са подписалите писмото.
Техният проект е да извърнат внимание и на най-уязвимите общности, с цел да може зеленият преход да се случи по най-хубавия за всички метод.
Ето целия текст на писмото, озаглавено " Зелен преход, който не оставя никого зад себе си ":
" Усилено работим, с цел да помогнем на хората и планетата. Множеството припокриващи се разтърсвания затрудниха качествата на страните да се оправят с глада, бедността и неравенството. Това е спънка пред построяването на резистентност и на вложението в бъдещето.
Уязвимостта на дълга в страните с ниски и междинни приходи е съществена спънка за икономическото им възобновяване. То затруднява и предприемането на дълготрайни стратегически планове.
Необходими са незабавни дейности за справяне с бедността и неравенствата. Приблизително 120 милиона души бяха тласнати в последна беднотия през последните три години. Все още сме надалеч от постигането на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации до 2030 година
Следователно би трябвало да сложим хората в центъра на нашата тактика за повишение на човешкото богатство - на всички места по планетата ни. Искаме система, която да дава отговор по-добре на потребностите ни. Система, която разрешава развиване и справяне с уязвимостите, засилени от климатичните промени. Последните може в допълнение да отслабят способността на страните да отстранен бедността и да реализират приобщаващ стопански напредък.
Изменението на климата ще генерира по-големи и по-чести бедствия и ще засегне непропорционално най-бедните и най-уязвимите групи от популацията по света.
Тези провокации пресичат граници и основават екзистенциални опасности за обществата и стопанските системи. Искаме нашата система да доставя повече за планетата. Преходът към свят с " нулеви излъчвания " и постигането на задачите, заложени в Парижкото съглашение за климата са опция за това потомство да отключи нова епоха на резистентен световен стопански напредък.
Ние имаме вяра, че справедливият екологичен преходи, които не изоставя никого, е вярното решение. Той ще бъде мощна мощ за облекчение на бедността и поддръжка за приобщаващо и стабилно развиване. Това изисква цялостни дълготрайни вложения, които да подсигуряват равна опция на всички хора и страни.
Вдъхновени от историческата Глобална рамка за биоразнообразието Кунминг-Монреал, ние също се нуждаем от нови стопански модели. Те би трябвало да признават голямата стойност на природата за човечеството.
Ние сме уверени, че намаляването на бедността и опазването на планетата са сходни цели. Трябва да се съсредоточим върху справедливия преход, с цел да подсигуряваме, че бедните и най-уязвимите могат изцяло да се възползват от преимуществата на новите благоприятни условия, вместо да поемат непропорционално разноските.
Ние осъзнаваме, че може да се наложи страните да следват разнообразни пътеки на преход в сходство с лимита от 1,5° по Целзий на Парижкото съглашение. Обстоятелствата на всяка страна са разнообразни и би трябвало да се съобразим с това.
Преходът е неосъществим за реализиране, в случай че липсва взаимност. А за това са нужни стопански благоприятни условия и резистентен напредък, които да го финансират.
Ние, водачите на разнообразни стопански системи по целия свят, сме обединени в решимостта си да изградим нов световен консенсус. Ще използваме срещата на върха в Париж на 22-23 юни за подписването на нов световен финансов пакт. Това ще бъде решителен политически миг за възобновяване на изгубените през последните години облаги. Това ще форсира напредъка към нашите цели за стабилно развиване и обективен и зелен преход.
Ние сме ясни по отношение на нашата тактика: уговорките към климата и икономическото развиване би трябвало да бъдат изпълнени. Това би трябвало да стане и в сходство с Програмата за деяние от Адис Абеба. Трябва да използваме всички източници на финансиране, в това число публична помощ за развиване, вътрешни запаси и частни вложения.
Постигането на този консенсус би трябвало да стартира със съществуващите финансови задължения. Колективните цели за финансиране на климата би трябвало да бъдат реализирани през 2023 година Пренасочването на специфични права на тираж към уязвими страни или еквивалентни бюджетни вноски би трябвало да бъде приключено също тази година, като също по този начин се обмислят нови способи за потреблението им за възстановяване на кредитирането.
Никоя страна не би трябвало да чака години, с цел да облекчи на дълга си. Нуждаем се от по-голямо и по-навременно съдействие във връзка с дълга - както за страните с ниски, по този начин и за тези със междинните приходи. Това стартира с бързо намиране на решения за страните в затруднено състояние. Основен приоритет е да продължим амбициозната промяна на нашата система от многостранни банки за развиване, надграждайки съществуващия подтик.
Молим банките за развиване да подхващат виновни стъпки. Те би трябвало да създадат доста повече със съществуващите запаси. Те би трябвало да усилят потенциала за финансиране и активизирането на частен капитал, учредени на ясни цели и тактики във връзка с частния финансов принос и активизирането на вътрешни запаси.
Тези финансови запаси са от значително значение, само че при промяната тук става дума за нещо доста повече от пари. Тя би трябвало да даде по-ефективен действен модел, учреден на метод, управителен от страната.
Банки за развиване би трябвало да работят дружно като екосистема - в тясно съдействие с други обществени организации и отвесно построени фондове. Където е уместно и с филантропи, държавни капиталови фондове, частни финанси и гражданско общество. Сао по този начин ще реализираме допустимо най-голямото влияние.
След като това бъде реализирано, може да се наложи да обмислим нарастване на капитала, което укрепва институционалния потенциал на всяка организация.
Технологиите, уменията, устойчивостта,публичните и частни вложения ще бъдат в основата на нашите партньорства. С тяхна помощ ще насърчим свободното придвижване на научни и софтуерни гении и ще допринесем за приобщаваща, отворена, обективна и недискриминационна стопанска система.
Ние ще отидем оттатък формалната помощ за развиване и ще насърчим стратегия за устойчиви и приобщаващи вложения в разрастващи се и нововъзникващи стопански системи. Тази стратегия ще бъде учредена на икономическата добавена стойност и локалната промяна. Цялостният ни метод ще изисква нови индикатори и актуализация на нашите принадлежности за отчетност.
Публичните финанси ще останат от огромно значение за постигането на нашите цели. Трябва да стартираме с подсилване на нашите принадлежности (Международната асоциация за развиване, Тръстът за понижаване на бедността и напредък на МВФ, Международният фонд за развиване на селското стопанство, Зеленият фонд за климата и други концесионни структури на нашите банки, както и Глобалният щит против климатичните рискове).
Но ние признаваме, че постигането на нашите цели за развиване и климат - в това число попречване, минимизиране и адресиране на загуби и вреди - ще изисква нови, новаторски и постоянни източници на финансиране. Те ще са от вида на назад изкупуване на задължения, вноски от браншове, които просперират с помощта на глобализацията, и по-надеждни пазари на заеми за въглеродни излъчвания и биоразнообразие.
Повишаването на устойчивостта посредством повсеместен набор от финансови принадлежности е приоритет. Трябва ни по-силна световна защитна мрежа, с която да смекчим въздействието на климатичните промени и възходящия брой бедствия.
Това допуска построяването на устойчиви на климатични промени и бедствия механизми за закъснение на измененията, застрахователни мрежи и финансиране за реагиране при изключителни обстановки, в това число по-стабилен модел на финансиране на филантропична помощ.
Смекчаването на резултата от климатичните промени ще зависи в огромна степен от увеличението на частните финансови потоци. Това изисква унищожаване на непредвидени регулаторни спънки, възстановяване на бизнес средата, използване на общи стандарти и съответно създаване на потенциал. Необходимо е и понижаване на възприеманите опасности, като да вземем за пример на валутните и кредитните пазари. Това може да изисква социална поддръжка, както и шерване на надеждни данни. Като цяло, нашата система би трябвало да понижи цената на капитала за зеления преход в разрастващите се и нововъзникващите стопански системи.
Съвместната ни работа би трябвало да се базира на солидарността и групови дейности. Само с тях можем да се оправим с провокациите, пред които са изправени страните с ниски приходи. Само с тях можем да осъществим нашата световна стратегия.
Ще продължим да настояваме за прогрес, като използваме други значими събития, в това число срещите на високо ниво на Г-20 в Индия и Бразилия, срещата на върха за стабилно развиване и бъдещите COP конгреси, като идният в Дубай тази година.
В цялата си интернационална работа и договаряния ще се стремим да напредваме с съответни дейности. Стремим се към изцяло осъществяване на поетите задължения за стабилно развиване за нашите нации и нашата планета. "
Оригиналният текст на писмото може да бъде прочетен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ