Варненци ще могат да наблюдават днес преминаването на Меркурий пред Слънцето
При ясно време феновете на астрономически феномени във Варна, ще могат да следят рядко протичащо се събитие - прекосяването на Меркурий пред Слънцето, наричано още откъс или пренос. При ясно небе то ще може да бъде забелязано през днешния ден, 11 ноември от 14:35 ч. до залеза в 16:49 ч., научи Moreto.net.
Явлението е сходно на слънчево затъмнение, само че се провокира от Меркурий или Венера, а не от Луната. Когато планетите се окажат сред Земята и Слънцето, те закриват дребна част от слънчевия диск. Преминаващата планетата наподобява като дребна черна точка, преместваща се по Слънцето. Много по-често се случват пасажите на Меркурий. За един век се следят приблизително 13 пасажа.
За безвредното и задоволително удобно наблюдаване е необходим бинокъл или зрителна тръба с нарастване най-малко 15 пъти, както и любителски телескоп. Всички принадлежности обаче би трябвало да са предпазени със слънчеви филтри, намаляващи интензитета на слънчевата светлина до безвредни за човешките очи стойности. Не поглеждайте към Слънцето през уред с незащитени обективи или окуляри, защото това е извънредно рисково за зрението.
Явлението няма да може да се види единствено с опушени или с тъмни стъкла от електроженни маски - обичайно употребявани при наблюдения на слънчеви затъмнения. Малкият забележим диаметър на Меркурий от единствено 10″ не разрешава той да бъде видян без увеличителен уред, даже на фона на слънчевия диск.
За да се следи това рядко събитие би трябвало да бъдат изпълнени по едно и също време две условия. Първото е Меркурий да бъде в така наречен долно съединяване, т.е. да се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита. Второто изискване е, че в същия миг Меркурий би трябвало да бъде във възходящия или в низходящия възел на своята орбита, т.е. да минава през еклиптичната низина (равнината на земната орбита).
Ако всичко бъде изпълнено, Слънцето, Меркурий и Земята се оказват подредени по права линия, която в действителност е продължение на линията, съединяваща възлите на орбитата на Меркурий. Само тогава можем да забележим дребния мрачен контур на планетата на фона на яркия безоблачен диск.
Двете условия се оказват по едно и също време осъществени в избрани години към датите 9 май или 11 ноември. Когато следим откъс към 11 ноември - като идния, Меркурий се намира във възходящия възел на орбитата си, т.е. пресича еклиптиката, издигайки се северно от нея, с ъглов диаметър към 10″. Такива ноемврийски пасажи се случват през интервали от 7, 13 или 33 години.
При пасажите към 9 май, какъвто бе този през 2016 година, Меркурий се намира в низходящия възел на орбитата си и прекосява еклиптиката, слизайки южно от нея. Тези феномени се случват по-рядко - на всеки 13 или 33 години.
При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски преноси от време на време се получават много по-къси шпации време сред два поредни пасажа. Например скоро след майски пренос можем да следим и ноемврийски. Такъв е случая с идния на 11 ноември, който се случва единствено 3.5 години след този на 9 май 2016 година
Следващото прекосяване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години - на 13 ноември 2032 година преди обяд.
Ъглов диаметър на Меркурий по време на явлението: 00′ 10″.
Ъглов диаметър на Слънцето: 32′ 18.6″.
Продължителност на цялото събитие: 5 часа, 28 минути и 47 секунди. /moreto.net
Явлението е сходно на слънчево затъмнение, само че се провокира от Меркурий или Венера, а не от Луната. Когато планетите се окажат сред Земята и Слънцето, те закриват дребна част от слънчевия диск. Преминаващата планетата наподобява като дребна черна точка, преместваща се по Слънцето. Много по-често се случват пасажите на Меркурий. За един век се следят приблизително 13 пасажа.
За безвредното и задоволително удобно наблюдаване е необходим бинокъл или зрителна тръба с нарастване най-малко 15 пъти, както и любителски телескоп. Всички принадлежности обаче би трябвало да са предпазени със слънчеви филтри, намаляващи интензитета на слънчевата светлина до безвредни за човешките очи стойности. Не поглеждайте към Слънцето през уред с незащитени обективи или окуляри, защото това е извънредно рисково за зрението.
Явлението няма да може да се види единствено с опушени или с тъмни стъкла от електроженни маски - обичайно употребявани при наблюдения на слънчеви затъмнения. Малкият забележим диаметър на Меркурий от единствено 10″ не разрешава той да бъде видян без увеличителен уред, даже на фона на слънчевия диск.
За да се следи това рядко събитие би трябвало да бъдат изпълнени по едно и също време две условия. Първото е Меркурий да бъде в така наречен долно съединяване, т.е. да се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита. Второто изискване е, че в същия миг Меркурий би трябвало да бъде във възходящия или в низходящия възел на своята орбита, т.е. да минава през еклиптичната низина (равнината на земната орбита).
Ако всичко бъде изпълнено, Слънцето, Меркурий и Земята се оказват подредени по права линия, която в действителност е продължение на линията, съединяваща възлите на орбитата на Меркурий. Само тогава можем да забележим дребния мрачен контур на планетата на фона на яркия безоблачен диск.
Двете условия се оказват по едно и също време осъществени в избрани години към датите 9 май или 11 ноември. Когато следим откъс към 11 ноември - като идния, Меркурий се намира във възходящия възел на орбитата си, т.е. пресича еклиптиката, издигайки се северно от нея, с ъглов диаметър към 10″. Такива ноемврийски пасажи се случват през интервали от 7, 13 или 33 години.
При пасажите към 9 май, какъвто бе този през 2016 година, Меркурий се намира в низходящия възел на орбитата си и прекосява еклиптиката, слизайки южно от нея. Тези феномени се случват по-рядко - на всеки 13 или 33 години.
При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски преноси от време на време се получават много по-къси шпации време сред два поредни пасажа. Например скоро след майски пренос можем да следим и ноемврийски. Такъв е случая с идния на 11 ноември, който се случва единствено 3.5 години след този на 9 май 2016 година
Следващото прекосяване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години - на 13 ноември 2032 година преди обяд.
Ъглов диаметър на Меркурий по време на явлението: 00′ 10″.
Ъглов диаметър на Слънцето: 32′ 18.6″.
Продължителност на цялото събитие: 5 часа, 28 минути и 47 секунди. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ