Доц. Киселова пред Дарик: Кризата е по-скоро на политическата система, отколкото в конституционния ред
“При действието на Търновската конституция промени в нейния текст са правени. Първата огромна основна смяна е била, с цел да се уреди вероизповеданието на престолонаследника. След това е, когато България афишира самостоятелност и от княжество става царство. В този смисъл, това са основни промени вобществено-политическото ни развиване. ” Това изясни доцент Наталия Киселова като огромни промени в Търновската конституция.
“Следващият много коренен миг в българската история е обвързван с измененията след Втората международна война и подписаните мирни контракти и оставането на България в Съветската сфера на въздействие, което влече републиканска форма на ръководство. Това е нова икономическа и обществена обстановка ”, продължи Киселова. По думите й измененията в Конституциятаот `71-а година е към този момент вътрешно развиване в границите на държавността, които са по-скоро свързани със структурата на ръководство, а не толкоз с формата и устройството на властта.
“Вече Великото национално заседание през `90-а - `91-а прави напълно нов акт, като концепцията е била не да се работи със заварения закон, а да се направи нещо напълно ново ”, изясни конституционалистът и добави, че актуалната обстановка не е коренно нова, с цел да постанова писането на нова Конституция. Тя изясни, че става въпрос по-скоро за рецесия на политическата система и сложи въпроса дали би трябвало да се трансформират законите, или конституционното устройство.
“Не е отговорно служебното държавно управление, че ръководи толкоз дълго. Ние може да подозираме президента в предпочитание да продължи да ръководи, единствено че в случай че политическите партии бяха по-отговорни, те нямаше да позволяват тази обстановка да се възпроизвежда към този момент няколко Народното събрание ”, изясни доцент Киселова по отношение на институцията “служебно държавно управление ” и хипотетичните изгоди и опасности от неговото унищожаване. “Ако премахнеш служебното държавно управление, това ще повлече неналичия в други съставни елементи на процедурите. Тоест, в случай че тръгнем на подобен диалог - дали е належащо служебно държавно управление, би трябвало да се мисли и за други механизми, които да стабилизират системата, с цел да не се разпадне ”, добави тя.
“Тази самодейност имаше роля и тя я изигра, а точно предизборно. Ще следя с интерес дали ще съумеят да съберат задоволително подписи. Ако приемем, че процедурата продължава, в реда на нещата е към тази самодейност да има и препоръчан вид по какъв начин те си показват президентската република ”, разяснява специалистът самодейността за референдум на Има Такъв Народ за привикване на Велико народно събрание. “Те, в действителност, подлагат на критика парламентарното ръководство, само че тези рецензии не са към самата конструкция на реализиране на ръководството. Те са рецензии към рецесията на партийното и политическо посланичество, което би трябвало да кажем, че Има Такъв Народ способстваха за това ”, добави тя.
“Следващият много коренен миг в българската история е обвързван с измененията след Втората международна война и подписаните мирни контракти и оставането на България в Съветската сфера на въздействие, което влече републиканска форма на ръководство. Това е нова икономическа и обществена обстановка ”, продължи Киселова. По думите й измененията в Конституциятаот `71-а година е към този момент вътрешно развиване в границите на държавността, които са по-скоро свързани със структурата на ръководство, а не толкоз с формата и устройството на властта.
“Вече Великото национално заседание през `90-а - `91-а прави напълно нов акт, като концепцията е била не да се работи със заварения закон, а да се направи нещо напълно ново ”, изясни конституционалистът и добави, че актуалната обстановка не е коренно нова, с цел да постанова писането на нова Конституция. Тя изясни, че става въпрос по-скоро за рецесия на политическата система и сложи въпроса дали би трябвало да се трансформират законите, или конституционното устройство.
“Не е отговорно служебното държавно управление, че ръководи толкоз дълго. Ние може да подозираме президента в предпочитание да продължи да ръководи, единствено че в случай че политическите партии бяха по-отговорни, те нямаше да позволяват тази обстановка да се възпроизвежда към този момент няколко Народното събрание ”, изясни доцент Киселова по отношение на институцията “служебно държавно управление ” и хипотетичните изгоди и опасности от неговото унищожаване. “Ако премахнеш служебното държавно управление, това ще повлече неналичия в други съставни елементи на процедурите. Тоест, в случай че тръгнем на подобен диалог - дали е належащо служебно държавно управление, би трябвало да се мисли и за други механизми, които да стабилизират системата, с цел да не се разпадне ”, добави тя.
“Тази самодейност имаше роля и тя я изигра, а точно предизборно. Ще следя с интерес дали ще съумеят да съберат задоволително подписи. Ако приемем, че процедурата продължава, в реда на нещата е към тази самодейност да има и препоръчан вид по какъв начин те си показват президентската република ”, разяснява специалистът самодейността за референдум на Има Такъв Народ за привикване на Велико народно събрание. “Те, в действителност, подлагат на критика парламентарното ръководство, само че тези рецензии не са към самата конструкция на реализиране на ръководството. Те са рецензии към рецесията на партийното и политическо посланичество, което би трябвало да кажем, че Има Такъв Народ способстваха за това ”, добави тя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ