Президентът Румен Радев с да свика Консултативния съвет за национална

Президентът Румен Радев с да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) поради откритите нередности в процедурата за концесия на Летище София. За това приканват от Гражданска самодейност за публичен и релсов превоз в писмо до президента. От организацията настояват, че процедурата е неразбираема и непрозрачна и сочат аргименти за това.

" Доказателство за това изказване е, че процедурата за отдаването на летището на концесия започва без да са признати всички наредби, свързани с новия закон за концесиите (т.е. документите е направена без цялостния размер нужни законови и подзаконови нормативни актове). Например наредбата за концесиите бе призната на 24 август 2018, съвсем месец и половина след оповестяване на концесионната процедура на 5 юли 2018 година Заложените в процедурата цели и условия са дадени общо, очевидно за да могат да се поясняват свободно и то постоянно в ущърб на концедента (държавата) ", пишат от организацията до президента

" Приходите от концесията на летище София са разграничени в два дяла – Първоначално концесионно заплащане, което е 550 млн. лева (стр. 14) Заедно с това, годишно концесионерът ще би трябвало да заплаща още 15 млн. лева или общо за 35 години това прави сумата от 525 млн. лева (стр. 140) Общата сума на концесионните такси като общ брой от първичното и годишно заплащане възлиза на 1, 075 милиарда лева за 35 години. Интересно е сравнението с неотдавна даденото на концесия летище на Белград. То е с по-малък трафик от софийското – 5 343 420 пасажери за 2017 година против 6 490 096 за софийското. Концесията е за 25 години, а общата концесионна такса е равностойна на 979 млн. лева Разделено на 25 години обаче, това значи по 39 млн. лева на година. Докато при софийското се получава концесионна такса от 29 млн. лева на година ", сочат още от гражданската самодейност.

" Защо използваме толкоз мощни думи? Отговорът ще открие всеки прочел плана на концесионен контракт. Например – на стр. 126 от проекто контракта виждаме, че концесионерът самичък ще дефинира главното перо в приходите си – летищните такси. От текста разбираме, че концесионерът самичък ще си направи изследване дали да строи втора писта и самичък ще оцени положението на оборудванията и дали и по кое време ще ги ремонтира. Можем да определим гореописания проблем като сходен на “самоконтрола” на строителя при строителството на пътя при Своге, където починаха 18 души при тежка автобусна злополука. Още по-голям недостатък в процедурата е, че концесионерът би трябвало самичък да си изготви и Първоначален общоприет проект. Т.е. това може да се дефинира като абдикиране от ръководство, самопризнание за управническа отпадналост и липса на потенциал. Убедени сме, че резултатите ще бъдат заплатени от всички жители и отсега нататък. Оставяме настрани обстоятелството, че Терминал 3 на летището е оставен да се построи за интервал от 10 години (!), в случай, че даже и с мудните процедури от отпущането на заеми, публични поръчки и така нататък до завършване, на Терминал 2 му трябваха 8 години. Не бива да забравяме, че концесионерът няма да прави процедури по Закон за обществените поръчки (гарантиращи даже минимална, само че въпреки всичко прозрачност). Той ще си избира самичък най-удобните реализатори ", написа в писмото до президента.

От организацията сочат също: " От проектодоговора излиза наяве, че страната ще дължи обезщетения на концесионера в случай че реши да строи или даде на различен концесионер да строи второ летище на София през времето на концесията, а точно – през идващите 35 години (!). С две думи – макар че даже и сега София има капацитет за втора аерогара и две пустеещи, само че относително подобаващи уреди (Божурище и Доброславци), тя няма да може да осъществя сходно желание. Ако в бъдеще би имало ръководство с политическа воля за второ летище на София, то ще бъде сложено в извънредно неизгодна позиция, поради нуждата от обезщетения (неустойки) на концесионера на Летище София. Като общественик би трябвало да си давате сметка, че тази уговорка би имала дълготрайно отрицателно влияние върху развиването на страната ".

От гражданската самодейност сочат няколко други възможности, които считат, че би трябвало да бъдат прегледани: Първата е за предоставяне на концесия за създаване на ново летище на мястото на Летище Божурище или на летището в Доброславци. Там концесионерът ще може да разгърне своята активност от кота „ 0 “, да построи инфраструктурата и да експлоатира оборудванията. Това е обективен метод в търсене на действителни вложения. Втората опция е за привличане на стратегически вложител, който против вложения да получи избран брой акции от държавното сдружение „ Летище София “ – да вземем за пример 49%. Държавата би трябвало да остане с контролния пакет от 51% без опция той да бъде продаван. Това ще значи дълготраен ангажимент на страната ни и дълготраен ангажимент на партньора/инвеститора.