Румен Радев и още 8 президенти към Русия: Преустановете атаките срещу цивилни
Президентът Румен Радев и още осем държавни глави осъдиха всеобщите съветски бомбени удари в украинските градове, осъществени през последните дни.
В взаимната декларация на водачите от формата Б9 участват президентите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Те приканиха за незабавното прекратяване на офанзивите против цивилни цели на територията на Украйна, които в сходство с интернационалното право се третират като военни закононарушения.
Президентите дефинират опасността за потребление на нуклеарни оръжия от страна на Русия като “неприемлива ” и удостоверяват своя ангажимент към гарантиране на груповата си сигурност.
Ситуацията в Украйна ескалира след гърмежа и пожара на Кримския мост рано сутринта на 8 октомври. Тогава част от оборудването, което свързва съветския град Таман с украинския Крим, анексиран от Русия, рухна. Властите в анексирания Крим упрекнаха Украйна, съветският президент го назова “терористичен акт ”, а в формалната версия за взривения камион Русия намеси и името на България, заявявайки, че машината е предходна през страната ни на път за Крим. Българските управляващи се опълчиха на опита страната да бъде забъркана в тази ситуация и отхвърлиха да имат още нещо. Служебният министър председател Гълъб Донев разгласи обществено, че в коментара на Москва е упоменато, че камионът минава през България, само че това не е обвиняване за съучастничество. Донев е изискал информация от ДАНС и Министерство на вътрешните работи, които да обяснят дали машината фактически е била на територията на страната.
Кримският мост беше отворен четири години след съветската анексия на Крим – през 2018 година. Лично Путин откри оборудването на обилна гала. Мостът е единствената връзка на незаконно анексирания Крим с Русия. От първите дни на необявената публично война, която Русия води от 24 февруари против Украйна, Киев разгласи моста за законна военна цел. Повреденият мост е стратегически обект за Кремъл в тази война, защото разрешава да се трансферират въоръжение и жива мощ към военните бази на полуострова.
Дни след детонацията на моста съветските сили започнаха да бомбардират цивилни в Украйна. Удари имаше в това число против столицата Киев. Това предизвика митинги и европейски страни и провокира остри реакции на най-високо политическо равнище.
В взаимната декларация на водачите от формата Б9 участват президентите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Те приканиха за незабавното прекратяване на офанзивите против цивилни цели на територията на Украйна, които в сходство с интернационалното право се третират като военни закононарушения.
Президентите дефинират опасността за потребление на нуклеарни оръжия от страна на Русия като “неприемлива ” и удостоверяват своя ангажимент към гарантиране на груповата си сигурност.
Ситуацията в Украйна ескалира след гърмежа и пожара на Кримския мост рано сутринта на 8 октомври. Тогава част от оборудването, което свързва съветския град Таман с украинския Крим, анексиран от Русия, рухна. Властите в анексирания Крим упрекнаха Украйна, съветският президент го назова “терористичен акт ”, а в формалната версия за взривения камион Русия намеси и името на България, заявявайки, че машината е предходна през страната ни на път за Крим. Българските управляващи се опълчиха на опита страната да бъде забъркана в тази ситуация и отхвърлиха да имат още нещо. Служебният министър председател Гълъб Донев разгласи обществено, че в коментара на Москва е упоменато, че камионът минава през България, само че това не е обвиняване за съучастничество. Донев е изискал информация от ДАНС и Министерство на вътрешните работи, които да обяснят дали машината фактически е била на територията на страната.
Кримският мост беше отворен четири години след съветската анексия на Крим – през 2018 година. Лично Путин откри оборудването на обилна гала. Мостът е единствената връзка на незаконно анексирания Крим с Русия. От първите дни на необявената публично война, която Русия води от 24 февруари против Украйна, Киев разгласи моста за законна военна цел. Повреденият мост е стратегически обект за Кремъл в тази война, защото разрешава да се трансферират въоръжение и жива мощ към военните бази на полуострова.
Дни след детонацията на моста съветските сили започнаха да бомбардират цивилни в Украйна. Удари имаше в това число против столицата Киев. Това предизвика митинги и европейски страни и провокира остри реакции на най-високо политическо равнище.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ