Палавите монаси никак не са модерно явление
През юли 1531 година Джон Лонгланд, свещеник на Линкълн, се насочва към августинското абатство Мисенден в Бъкингамшир. Той има за задача да свика специфичен арбитражен съд, който да проверява клюки за неприятно държание на монасите, които циркулират из енорията. Но той даже не може да си показа защо става въпрос.
Малко след идването на Лонгланд разкритията идват много и бързо. Местният канонист Робърт Палмър е упрекнат в скотски връзки с омъжената жена Маргарет Бишоп. Палмър признава, че е общувал с Маргарет, само че упорства, че сега, в който научава за същинските й планове, вместо да се отдаде плътска връзка, той си потегля. В опит да се измъкне от порицанието, той твърди, че абатът Джон Фокс е този, който в действителност споделя леглото на Маргарет. Абатът твърдо отхвърля контраобвинението, само че в този момент пък той в под светлините на прожекторите. Той е упрекнат в голям брой закононарушения, в това число непотизъм, финансови измами и прикриване аферата на Палмър с омъжената жена. Каноните също настояват, че той е назначил сестра си за пивовар, без да се преценява с нейния „ аморален темперамент “. Малко след идването на сестрата, предсказуемо се разпространяват слухове, че е бременна, безспорно последица от захождане с един от мъжете в абатството.
След следствията Лонгланд произнася присъда и на двамата мъже, и нито един от двамата не я понася добре. Палмър е затворен за неопределен срок, а абат Фокс е отхвърлен от служба.
Тази монашеска приказка е образец за прочут културен стандарт: за развратният и аморален човек от духовенството. От персонажа Мазето на италианския стихотворец Джовани Бокачо до неуместния и ненужен сър Оливър Мартекст на Шекспир, литературата от XIV век до ръководството на Хенри VIII, а и по-късно е цялостна с духовници, които се държат неприятно.
И стандартът, както знаем, е жив и през днешния ден. Средновековните епископи, монаси, викарии, даже монахини, не престават да са представяни неприлично във филмите, малкия екран, театъра и литературата. Те са най-забележителни не с непоколебимата си отдаденост на Божието слово, а със склонността си към разхайтеност, лакомия, алкохолизъм и незаинтересованост.
Джовани Бокачо
Проблемът не е артикул на самодоволството или безразличието на управляващите. Напротив, гарантиранцията, че духовенството ще остане на своя фундамент, е от първостепенно значение за средновековната черква. Всъщност църковните управляващи са толкова всеотдайни да съблюдават най-високите стандарти и да се защищават от Божия яд, че откриват механизъм за дисциплинарни дейности при положение на отклоняване от тази цел. В християнския свят манастирите, енориите и колежите са обект на чести визити и оценки, осъществявани от личните им началници или епархийски епископи.
В Англия тези инспекции се появяват за първи път към края на 13 век и стават все по-разпространени, което води до разпадането на манастирите през 30-те години на 16 век. Разследващите разкриват цяла гама от нарушения като душат навсякъде – като полово държание, по този начин и по-леки закононарушения като немарливост, ходене в несъответствуващи дрехи и „ обществени игри на зарове “. Те също по този начин държат виновни духовниците и за банални нарушения като несъответствуващи тонзури (частта на главата, която остава гола) и спане по време на работа.
И не е наложително да сте член на духовенството, с цел да бъдете осъдени. През 1442 година Ричард Грей си навлича проблеми, когато забременява Елизабет Уилъгби, бенедиктинска монахиня в Приорат Сейнт Майкълс в Стамфорд. Още по-лошото е, че Грей явно спи с Уайлъгби, до момента в който живее в манастира със брачната половинка си. Обезчестеният човек е извикан пред свещеник Уилям Алнуик, с цел да отговори на обвиняванията в „ осквернение и духовно блудничество “, които той признава. Неговото смирение, записано с необикновени детайлности, включва бичуване, до момента в който се разхожда из църквата в Стамфорд със свещ в ръка и облечен единствено в ленени облекла, четири неделни дни. След това на необут крайник би трябвало да отиде на поклонение в катедралата в Линкълн. Грей не съумя да извърши своето смирение, тъй като се разболява, и е отстранен от църквата.
Грей и Уилугби не са единствените, упрекнати в полова порочност. През 1500 година Уилям Бел, надзорник на Грей Фреърс в Нотингам, е упрекнат в „ инконтиненция с различен мъж “ (т.е. хомосексуалност). За Джон Шрюзбъри, духовник от абатството Дорчестър, се споделя, че отвлича жена през 1441 година и я е вкарал в камбанарията на манастира, където има скотски връзки с нея.
Средновековните духовници също имат има данни, че посещават обществени домове. Най-известните са в Банксайд, южен Лондон, върху земя, благосъстоятелност и под надзор на епископа на Уинчестър. Тези заведения са наречени „ яхнии “, а дамите, които работят в тях – „ Уинчестърски гъски “. Някои от техните клиенти бяха безспорно мъже от църквата.
