10-те най-забележителни археологически находки в света
През вековете хората са намирали и не престават да намират забавни и значими предмети от от дълго време изчезнали цивилизации. Независимо дали са открити посредством интензивно търсене или просто се натъкват на тях - което постоянно наподобява по този начин - тези находки могат да предадат основни детайлности за културите, които са ги основали, в това число техните ритуални практики, занаятчийски умения, публични полезности и всекидневен живот.
ARTnews класира 10-те от най-важните археологически съкровища в света. Те осветляват културите, които са ги оставили.
Статуите на Моаи
Източник: Pixabay
На чилийския Великденски остров (Рапа Нуи за местните) в югоизточната част на Тихия океан се намира сбирка от към 1000 монолитни скулптури. Издълбани от занаятчии най-вече от вулканичен туф, тези изправени, човекоподобни фигури имат огромни глави и стилизирани ъгловати лица, с изпъкнали носове, уши и устни. Смята се, че те са имали очни кухини, цялостни с бели корали и червени камъни по време на специфични церемонии. Височината на моаите варира от 6 до 30 фута и тежат до 80 тона. Много от тях в никакъв случай не са били приключени.
Въпреки че не се знае доста за статуите моаи, учените считат, че те са издигнати сред 400 и 1500 година сл. н. е. в чест на локални предшественици. Почти всички скулптури са обърнати към сушата, наблюдавайки и защитавайки жителите на острова. Група от седем обаче гледат на открито към океана – съгласно легендата те следят за лодки с пришълци.
Националният парк Рапа Нуи, където се намират статуите, е обект на Световното завещание на ЮНЕСКО от 1996 година Наскоро вулканично изригване докара до пожар, който съществено овъгли някои от моаите; управляващите към момента правят оценка вредите.
Розетският камък
Източник: Getty Images
Тази забележителна 2200-годишна стела е отчупена от по-голяма плоча, върху която е записан декрет от 196 година пр.н.е. на 13-годишния фараон Птолемей V по време на първата годишнина от неговата коронация. Въпреки че Розетският камък е единствено едно копие на указа, той е изписан с писмени знаци, курсив на египетски шрифт и старогръцки. Включването на трите писмености разреши на учените да дешифрират йероглифите въз основа на знанията си за другите два.
Камъкът, изработен от гранодиорит, е открит през 1799 година от бойци в армията на Наполеон, до момента в който копаят основите на цитадела покрай град Рашид (Розета) в делтата на река Нил в Северен Египет. Розетският камък е изложен в Британския музей през 1802 година Египетските управляващи упорстват той да бъде върнат в родината си.
Бронзовите медали на Бенин
Източник: Getty Images
Бенинският бронз е група от предмети, плячкосани през 1897 година от Кралство Бенин,в днешна Нигерия. Смята се, че става въпрос за над 5000 предмета, които включват фигурки, бивни, статуи на владетели на Бенин и маска от слонова кост.
През 1897 година английският откривател Джеймс Филипс и неговите спътници, дружно с 200 африкански носачи, са убити. За да отмъсти за гибелта им, Британската империя изпраща войски, които плячкосват кралството. Хиляди скъпи предмети се озовават в Британския музей, други са продадени на английски и немски институции и частни колекционери., някои са непокътнати от участниците във военната интервенция.
Властите в Нигерия желаят предметите да бъдат върнати в родината им. Съвсем неотдавна започва платформата Digital Benin, която има за цел да разпознава местоположението на повече от 5000 артефакти, разпръснати в 131 институции в 20 страни.
Свитъците от Мъртво море
Източник: Getty Images
Свитъците от Мъртво море, открити в пещерите на Кумран по северния бряг на Мъртво море, са антични еврейски религиозни ръкописи, датиращи от 3 в. пр.н.е. до 1 в. сл.н.е. Те включват повече от 800 документа, направени от животинска кожа, папирус и кована мед.
Първоначално открити през 1946-1947 година от бедуински пастири, те включват най-старите оживели ръкописи на цели книги, включени по-късно в християнския древен канон. Написани най-вече на иврит, само че също по този начин на арамейски и старогръцки, свитъците съхраняват доказателства за разнообразието в религиозната мисъл и обезпечават по-добро схващане на юдаизма и ранното християнство.
Свитъците също съдържат сбирка от незнайни до момента химни, молебствия, мнения и най-ранната версия на Десетте заповеди. Въпросът кой е написал свитъците към момента е мистерия – доста учени считат, че това са членовете на еврейска фракция, наречена есеи. Свитъците от Мъртво море се съхраняват в Музея на Израел в Йерусалим.
Англосаксонското корабно заравяне в Сътън Ху
Източник: Pixabay
В средновековна надгробна могила в Сътън Ху, частното имение на Едит Прити в Съфолк, Англия, археологът Базил Браун открива през 1939 година транспортен съд с дължина 86 фута на повече от 1000 години.
Гробната камера е цялостна с англосаксонски артефакти, в това число византийски сребърни принадлежности, златни бижута, сервиз за угощение, първокласен текстил и златни аксесоари за рокли, украсени с гранати. Човешките остатъци не са оживели в мощно киселинната почва.
Два открити детайла, които заслужават изключително внимание, са похлупак на торбичка от клоазон и богато декориран стоманен шлем. Геометричният похлупак на кожената торбичка със златни монети изобразява човек, ограден от два вълка извън и орел, който се спуска към плячката си.
Железният шлем, завит в плат, включва сводеста шапка и защитни елементи на страните. На повърхността му са изобразени летящи и танцуващи воини дружно с жестоки митични същества. Лицевата част на шлема носи облика на змей, чиито крила съставляват веждите (покрити с гранати) и чиято опашка образува мустаци.
Въпреки че не е известно кой е бил заровен, специалистите считат, че става въпрос за благороден придворен от 7 в., може би крал. Всички предмети са изложени в Британския музей в Лондон.
Златната маска от Сансиндуй
Източник: Getty Images
Археологическият обект от бронзовата ера в Сансиндуй в китайската провинция Съчуане e дал хиляди значими артефакти от откриването му от фермер през 1927 година, само че златната маска, открита в жертвена яма през 2021 година, е може би най-необикновената част от съкровището. Смята се, че е изработен от 84% злато, тежи малко над половин кг и може би е носена от сановник по време жертвени ритуали. Смята се, че е на 3000 години.
Артефакти от слонова кост, нефрит и злато, както и неотворена дървена кутия и няколко бронзови съда са открити с маската. Проучванията на артефакта и разкопките на мястото към момента се организират. Смята се, че предметите са били употребявани за ритуални практики от античното кралство Шу Хан, което управлявало басейна на Съчуан до 316 година пр.н.е.
Стафордширското богатство
Източник: Getty Images
Съдържащо съвсем 4600 фрагмента от англосаксонски железни произведения, украсени със злато и сребро, съкровището от Стафордшир е най-голямото по рода си. Открито през 2009 година в поле покрай село Хамеруич в Стафордшър, Англия, съкровището евентуално е благосъстоятелност на англосаксонски крале и принцове от 6 и 7 век.
Макар и дребни, обектите включват необикновено количество елементи. Както християнската, по този начин и езическата символика се появяват върху тях и демонстрират въздействия от разнообразни интервали и места. Стилизираните животни и комплицираните геометрични модели носят кодирани смисли. Много части са украсени с клоазон.
Съкровището от Стафордшир е изложено в Музея и художествената изложба на грънчарството в Стоук он Трент. Съкровището е заровено в средата на седми век след провалянето и гибелта на крал Пенда от Мерсия в борба, която поставя завършек на царуването на езическите владетели на Англия.
Маската на Тутанкамон
Източник: Getty Images
През 1922 година гробницата на младия фараон Тутанкамон е открита от Хауърд Картър в Долината на царете в Египет. Вътре са открити над 5000 предмета – от храни до колесници и златни тронове, както и мумифицираните телца на двете мъртвородени дъщери на фараона. Сред античните шедьоври е маската на 3300 години, с която е заровен крал Тут.
Посмъртната маска, изобразяваща лицето на краля, е направена от злато, добивано или от източната пустиня на Египет, или от Нубия, и лапис лазули - употребен за обрисуване на очите и веждите - от планините Бадахшан в Афганистан.
Египтологът Никълъс Рийвс, който проучва структурата на маската, смята, че лицето, изобразено на нея не принадлежи на младия фараон, а на Нефертити – брачна половинка на неговия татко Ехнаатон. Сканирането на картуши в гробната камера от Рийвс демонстрира, че самата гробница евентуално също е била предопределена за различен.
Маската е изложена в залата на фараон Тутанкамон в Египетския музей в Кайро.
Ацтекският каменен календар
Източник: Pixabay
Ацтекският каменен календар (Пиедра дел Сол) е голям диск, гравиран в йероглифни календарни знаци, които разкриват легенди за сътворението на ацтеките. Създадена сред 1502 и 1520 година, базалтовият диск е с размери 12 фута в диаметър и 3 фута дебелина и тежи почти 50 000 паунда. Въпреки името си, той би бил употребен не като календар, а като жертвен олтар.
Камъкът изобразява слънчевата година на ацтеките, която съдържа 18 месеца с по 20 дни, плюс 5 спомагателни дни, разграничени на „ епохи “ от 52 години. Календарът отразява вярата на ацтеките, че
Вселената е минала през четири международни творения, които са унищожени. По-късно камъкът се трансформира в народен знак на обединяването на мексиканските щати.
Дискът е бил отдаден на императора на ацтеките Моктесума II малко преди испанското завладяване през 1521 година Няколко десетилетия по-късно той е заровен под основния площад в днешната столица Мексико Сити. През 1790 година календарът е инцидентно открит по време на строителни действия и е инсталиран на катедралата Метрополитана в града до 1885 година Днес се съхранява в Националния антропологичен музей в Мексико Сити.
Гробът Суонтака
Източник: Getty Images
През 1968 година гробът Суонтака е открит по време на строителството на тръбопровод в Суонтака Веситорнинмяки, Хатула, Финландия. 1000-годишният гроб съдържа човешки остатъци, меч с бронзова ръкохватка, меч без ръкохватка и дамски бижута. В продължение на десетилетия се смяташе, че гробът пази останките на могъща жена, след това учените взеха решение, че става въпрос за двойно заравяне на мъж и жена.
Проучвания, извършени през предходната година обаче, разкриха, че тялото в гроба е едно и е положено върху пухено одеяло, облечено в кожи и женствени облекла, с меч без ръкохватка на лявото бедро.
ДНК разбор, извършен в университета в Хелзинки, откри доказателства за синдрома на Клайнфелтер, при който човек носи XXY полови хромозоми (вместо нормалните XX за дамите или XY за мъжете).
Съдейки по предметите, открити на мястото, специалистите считат, че този човек с нетрадиционна полова еднаквост е бил скъп и почитан член на общността.
ARTnews класира 10-те от най-важните археологически съкровища в света. Те осветляват културите, които са ги оставили.
Статуите на Моаи
Източник: Pixabay
На чилийския Великденски остров (Рапа Нуи за местните) в югоизточната част на Тихия океан се намира сбирка от към 1000 монолитни скулптури. Издълбани от занаятчии най-вече от вулканичен туф, тези изправени, човекоподобни фигури имат огромни глави и стилизирани ъгловати лица, с изпъкнали носове, уши и устни. Смята се, че те са имали очни кухини, цялостни с бели корали и червени камъни по време на специфични церемонии. Височината на моаите варира от 6 до 30 фута и тежат до 80 тона. Много от тях в никакъв случай не са били приключени.
Въпреки че не се знае доста за статуите моаи, учените считат, че те са издигнати сред 400 и 1500 година сл. н. е. в чест на локални предшественици. Почти всички скулптури са обърнати към сушата, наблюдавайки и защитавайки жителите на острова. Група от седем обаче гледат на открито към океана – съгласно легендата те следят за лодки с пришълци.
Националният парк Рапа Нуи, където се намират статуите, е обект на Световното завещание на ЮНЕСКО от 1996 година Наскоро вулканично изригване докара до пожар, който съществено овъгли някои от моаите; управляващите към момента правят оценка вредите.
Розетският камък
Източник: Getty Images
Тази забележителна 2200-годишна стела е отчупена от по-голяма плоча, върху която е записан декрет от 196 година пр.н.е. на 13-годишния фараон Птолемей V по време на първата годишнина от неговата коронация. Въпреки че Розетският камък е единствено едно копие на указа, той е изписан с писмени знаци, курсив на египетски шрифт и старогръцки. Включването на трите писмености разреши на учените да дешифрират йероглифите въз основа на знанията си за другите два.
Камъкът, изработен от гранодиорит, е открит през 1799 година от бойци в армията на Наполеон, до момента в който копаят основите на цитадела покрай град Рашид (Розета) в делтата на река Нил в Северен Египет. Розетският камък е изложен в Британския музей през 1802 година Египетските управляващи упорстват той да бъде върнат в родината си.
Бронзовите медали на Бенин
Източник: Getty Images
Бенинският бронз е група от предмети, плячкосани през 1897 година от Кралство Бенин,в днешна Нигерия. Смята се, че става въпрос за над 5000 предмета, които включват фигурки, бивни, статуи на владетели на Бенин и маска от слонова кост.
През 1897 година английският откривател Джеймс Филипс и неговите спътници, дружно с 200 африкански носачи, са убити. За да отмъсти за гибелта им, Британската империя изпраща войски, които плячкосват кралството. Хиляди скъпи предмети се озовават в Британския музей, други са продадени на английски и немски институции и частни колекционери., някои са непокътнати от участниците във военната интервенция.
Властите в Нигерия желаят предметите да бъдат върнати в родината им. Съвсем неотдавна започва платформата Digital Benin, която има за цел да разпознава местоположението на повече от 5000 артефакти, разпръснати в 131 институции в 20 страни.
Свитъците от Мъртво море
Източник: Getty Images
Свитъците от Мъртво море, открити в пещерите на Кумран по северния бряг на Мъртво море, са антични еврейски религиозни ръкописи, датиращи от 3 в. пр.н.е. до 1 в. сл.н.е. Те включват повече от 800 документа, направени от животинска кожа, папирус и кована мед.
Първоначално открити през 1946-1947 година от бедуински пастири, те включват най-старите оживели ръкописи на цели книги, включени по-късно в християнския древен канон. Написани най-вече на иврит, само че също по този начин на арамейски и старогръцки, свитъците съхраняват доказателства за разнообразието в религиозната мисъл и обезпечават по-добро схващане на юдаизма и ранното християнство.
Свитъците също съдържат сбирка от незнайни до момента химни, молебствия, мнения и най-ранната версия на Десетте заповеди. Въпросът кой е написал свитъците към момента е мистерия – доста учени считат, че това са членовете на еврейска фракция, наречена есеи. Свитъците от Мъртво море се съхраняват в Музея на Израел в Йерусалим.
Англосаксонското корабно заравяне в Сътън Ху
Източник: Pixabay
В средновековна надгробна могила в Сътън Ху, частното имение на Едит Прити в Съфолк, Англия, археологът Базил Браун открива през 1939 година транспортен съд с дължина 86 фута на повече от 1000 години.
Гробната камера е цялостна с англосаксонски артефакти, в това число византийски сребърни принадлежности, златни бижута, сервиз за угощение, първокласен текстил и златни аксесоари за рокли, украсени с гранати. Човешките остатъци не са оживели в мощно киселинната почва.
Два открити детайла, които заслужават изключително внимание, са похлупак на торбичка от клоазон и богато декориран стоманен шлем. Геометричният похлупак на кожената торбичка със златни монети изобразява човек, ограден от два вълка извън и орел, който се спуска към плячката си.
Железният шлем, завит в плат, включва сводеста шапка и защитни елементи на страните. На повърхността му са изобразени летящи и танцуващи воини дружно с жестоки митични същества. Лицевата част на шлема носи облика на змей, чиито крила съставляват веждите (покрити с гранати) и чиято опашка образува мустаци.
Въпреки че не е известно кой е бил заровен, специалистите считат, че става въпрос за благороден придворен от 7 в., може би крал. Всички предмети са изложени в Британския музей в Лондон.
Златната маска от Сансиндуй
Източник: Getty Images
Археологическият обект от бронзовата ера в Сансиндуй в китайската провинция Съчуане e дал хиляди значими артефакти от откриването му от фермер през 1927 година, само че златната маска, открита в жертвена яма през 2021 година, е може би най-необикновената част от съкровището. Смята се, че е изработен от 84% злато, тежи малко над половин кг и може би е носена от сановник по време жертвени ритуали. Смята се, че е на 3000 години.
Артефакти от слонова кост, нефрит и злато, както и неотворена дървена кутия и няколко бронзови съда са открити с маската. Проучванията на артефакта и разкопките на мястото към момента се организират. Смята се, че предметите са били употребявани за ритуални практики от античното кралство Шу Хан, което управлявало басейна на Съчуан до 316 година пр.н.е.
Стафордширското богатство
Източник: Getty Images
Съдържащо съвсем 4600 фрагмента от англосаксонски железни произведения, украсени със злато и сребро, съкровището от Стафордшир е най-голямото по рода си. Открито през 2009 година в поле покрай село Хамеруич в Стафордшър, Англия, съкровището евентуално е благосъстоятелност на англосаксонски крале и принцове от 6 и 7 век.
Макар и дребни, обектите включват необикновено количество елементи. Както християнската, по този начин и езическата символика се появяват върху тях и демонстрират въздействия от разнообразни интервали и места. Стилизираните животни и комплицираните геометрични модели носят кодирани смисли. Много части са украсени с клоазон.
Съкровището от Стафордшир е изложено в Музея и художествената изложба на грънчарството в Стоук он Трент. Съкровището е заровено в средата на седми век след провалянето и гибелта на крал Пенда от Мерсия в борба, която поставя завършек на царуването на езическите владетели на Англия.
Маската на Тутанкамон
Източник: Getty Images
През 1922 година гробницата на младия фараон Тутанкамон е открита от Хауърд Картър в Долината на царете в Египет. Вътре са открити над 5000 предмета – от храни до колесници и златни тронове, както и мумифицираните телца на двете мъртвородени дъщери на фараона. Сред античните шедьоври е маската на 3300 години, с която е заровен крал Тут.
Посмъртната маска, изобразяваща лицето на краля, е направена от злато, добивано или от източната пустиня на Египет, или от Нубия, и лапис лазули - употребен за обрисуване на очите и веждите - от планините Бадахшан в Афганистан.
Египтологът Никълъс Рийвс, който проучва структурата на маската, смята, че лицето, изобразено на нея не принадлежи на младия фараон, а на Нефертити – брачна половинка на неговия татко Ехнаатон. Сканирането на картуши в гробната камера от Рийвс демонстрира, че самата гробница евентуално също е била предопределена за различен.
Маската е изложена в залата на фараон Тутанкамон в Египетския музей в Кайро.
Ацтекският каменен календар
Източник: Pixabay
Ацтекският каменен календар (Пиедра дел Сол) е голям диск, гравиран в йероглифни календарни знаци, които разкриват легенди за сътворението на ацтеките. Създадена сред 1502 и 1520 година, базалтовият диск е с размери 12 фута в диаметър и 3 фута дебелина и тежи почти 50 000 паунда. Въпреки името си, той би бил употребен не като календар, а като жертвен олтар.
Камъкът изобразява слънчевата година на ацтеките, която съдържа 18 месеца с по 20 дни, плюс 5 спомагателни дни, разграничени на „ епохи “ от 52 години. Календарът отразява вярата на ацтеките, че
Вселената е минала през четири международни творения, които са унищожени. По-късно камъкът се трансформира в народен знак на обединяването на мексиканските щати.
Дискът е бил отдаден на императора на ацтеките Моктесума II малко преди испанското завладяване през 1521 година Няколко десетилетия по-късно той е заровен под основния площад в днешната столица Мексико Сити. През 1790 година календарът е инцидентно открит по време на строителни действия и е инсталиран на катедралата Метрополитана в града до 1885 година Днес се съхранява в Националния антропологичен музей в Мексико Сити.
Гробът Суонтака
Източник: Getty Images
През 1968 година гробът Суонтака е открит по време на строителството на тръбопровод в Суонтака Веситорнинмяки, Хатула, Финландия. 1000-годишният гроб съдържа човешки остатъци, меч с бронзова ръкохватка, меч без ръкохватка и дамски бижута. В продължение на десетилетия се смяташе, че гробът пази останките на могъща жена, след това учените взеха решение, че става въпрос за двойно заравяне на мъж и жена.
Проучвания, извършени през предходната година обаче, разкриха, че тялото в гроба е едно и е положено върху пухено одеяло, облечено в кожи и женствени облекла, с меч без ръкохватка на лявото бедро.
ДНК разбор, извършен в университета в Хелзинки, откри доказателства за синдрома на Клайнфелтер, при който човек носи XXY полови хромозоми (вместо нормалните XX за дамите или XY за мъжете).
Съдейки по предметите, открити на мястото, специалистите считат, че този човек с нетрадиционна полова еднаквост е бил скъп и почитан член на общността.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ