Майка ѝ изчезва, когато е на 1 г., 40 г. по-късно непознат ѝ казва по телефона какво се е случило
През целия си живот Мисти ЛаБийн се чуди за какво майка ѝ я е изоставила, когато е била единствено на една годинка. Травмата на изоставянето е преследва в продължение на десетилетия. 40 години по-късно вътрешните ѝ питания получават отговор и трансформират отношението ѝ към живота.
Живот с контузията на изоставянето
Изчезването на 20-годишната Кони Кристенсен от американския щат Уисконсин не е ненадейно за останалите ѝ родственици – и по-рано е напускала фамилията си, бягала е като тийнейджърка. По-късно през годините споменаването ѝ се трансформира в скрито шептене – всеки от околните ѝ е толкоз засегнат, че не желае да отделя спомагателна сила в говорене за нея. Все отново Кони е направила своя персонален избор.
Когато Мисти ражда обаче личните си деца болките от контузиите в нея се усилват. Връзката, която усеща с тях, я карат да мисли, че тя самата в никакъв случай би им предизвикала да изчезне. Неразбирането за какво майка ѝ го е направила е чувство, което се трансформира във вътрешен тормоз, споделя Си Ен Ен.
От другата страна - коя е самоличността на този мъртвец?
Това, което ЛаБийн не знае, че на стотици километра от родния ѝ дом, непознати за нея хора търсят отговор на същата история.
През 1982 година ловци в гора в източната част на Индиана откриват остатъци от мъртвец. Малко по-късно художник се пробва да пресъздаде мъртвото лице посредством изкуството на глинен бюст.
Поради наводняване намерните остатъци са неузнаваеми, в хода на следствието обаче стигат до университета на Индианаполис. Там се грижат за тяхното предпазване.
Съдебният доктор не стопира да се пробва да разбере самоличността на жертвата, а през идната година науката не стопира да се усъвършенства. През 2021 година технологията към този момент е задоволително добра. Следствената работа на окръг Уейн се връща към останките, открити в селския регион, с цел да ревизира за следващ път дали може да извлече ДНК от тях.
Първият опит се оказва следващ неуспех - няма задоволително генетичен материал за генериране на действителен ДНК профил. Следва втори опит за добиване на ДНК. Отново без триумф. Екипът, работещ по случая, обаче не се отхвърля – желае да извлече ДНК от кост в крайници на открития преди близо 40 години мъртвец.
Силата на платформите за ДНК връзки
В същото време някой от фамилията на Кристенсен се интересува от генеалогията и предизвиква членовете на фамилията ѝ да дава ДНК проби в обществени платформи за родствени връзки.
Събранните данни от компанията GEDmatch се употребяват и от DNA Doe Project - организация с нестопанска цел, която ревизира генетичните проби за идентифициране на анонимни остатъци.
Организацията към този момент разполага и с ДНК от костта на стъпалото на натрупа, открит в Индиана. Службата на правосъдния доктор на окръг Уейн се пробва да създаде евентуално родословие за индивида, който ловците в миналото са разкрили. След безрезултатните десетилетията в рамките единствено на 24 часа е реализирана сериозна преднина.
DNA Doe Project открива вероятни ДНК връзки посредством платформата GEDmatch сред открития в миналото мъртвец и братята и сестрите Кристенсен.
Да изчезнеш от историята на фамилията си
След това, преглеждайки фамилни изявления в обществените мрежи и некролози на родственици, следователите виждат нещо изключително - Кони Кристенсен е изчезнала от историята на фамилията си. Разследващите вземат решение да се свържат с порасналата към този момент щерка на изчезналата жена.
Освен самоличността на Кристенсен, правосъдният доктор обаче прави и друго изобретение – тя е умряла вследствие на огнестрелна рана.
Това разобличаване поражда поредност от нови въпроси – Какво е правела Кони в Индиана? Кой я е умъртвил? Защо?
Мисти ЛаБийн LaBean отива до мястото, на което са открити останките на майка ѝ. Не разбира как килърът ѝ е съумял да я води толкоз надалеч от най-близката автобусна линия.
Пускането на фамилната контузия
Мисти споделя, че от една страна се усеща малко по-добре, когато е научила причина за отсъствието на майка си, въпреки това обаче се изпълва с гняв - тъй като някой просто е лишил шанса ѝ да я познава.
Със сигурност контузията от изоставянето обаче към този момент се е трансформирала в друга болежка. ЛаБийн получава пръстена с опал, който проверяващите откриват на ръката на убитата жена. Изненадана е - в детството си първите бижута, които Мисти има, са с опали. На врата си носи златен синджир с опал, който има още дете.
„ Винаги съм обичала доста котките, по-късно разбрах, че ѝ майка ми е имала тази пристрастеност “, споделя Мисти, която през днешния ден работи като ветеринарен доктор.
Междувременно тленните остатъци на Кристенсен са положени измежду умрелите ѝ родственици, в това число до родителите ѝ.
