Български отпечатъци по фронта: Българите, които се бият за свобо...
През тези 700 дни видяхме в, обсадата на, клането в (а по-късно и ), по време на празници. Видяхме обаче и отблъскването на съветското нахлуване, стоицизма на бранители на Азов, саможертвата на доста мъже и дами. Видяхме още, че един българин от България - доброволец на фронта, почина в боевете.
Освен, който почина героичен, доста други българи не престават да са на фронта. Един от тях е, който познаваме още от екологичните митинги за природата на България и митингите против ръководството на Бойко Борисов от 2020 година. Сред групите на хората у нас, които провеждат изпращане на помощ и средства за украински въоръжени елементи, се твърди, че и други българи от България са доброволци на фронта. Имената им обаче не знаем. Не знаем още и имената за евентуално хиляди други българи от Украйна, които се борят да освободят страната си.
“За повече от 200 години, макар компликации и ограничения, гнет и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле божествен градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-сетне, с помощта на самостоятелна и свободна Украйна, започнахме да живеем свободно, и името “българин ” да носим намерено и с горделивост. Затова представителите на българската общественост в Украйна, един до друг със свои съграждани от други национални общности, пазят родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата татковина и роден дом за всеки от нас. В цяла Украйна и надалеч отвън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по генезис ”, гласеше откъс от един доста значим документ - отворено писмо на българи от Украйна, оповестено на 24 октомври, 2022 година.
Какво се споделя още в писмото?
През 2022 година година бесарабската българска и журналистка Тетяна Станева, чиято документална кино поредност " Писма от войната " следва да излезе напълно скоро, разгласява отвореното писмо към президента Румен Радев, тогавашния длъжностен министър председател Гълъб Донев и Народното събрание, подписано от 793 българи от Украйна.
“От името на всички украински българи апелирам, майко Българийо, заеми страната на светлината в тази война и отбрани ни нас, украинските българи ”, прикани тогава тя.
“Ние, украинските българи – част от които сме в Бесарабия, други – в Таврия, трети – тук в България, а четвърти – пръснати по света – всички ние през днешния ден се обръщаме към българите в България. Ние, украинските българи, вечно ще сме с два корена в сърцето си, само че един дом. И този дом за нас е Украйна ”, гласеше писмото.
“Българите в Украйна чакахме България еднопосочно и изрично да застане на страната на справедливата битка на Украйна и, надлежно, на наша страна. На българите в Украйна.
От друга страна, разбираме, че тук се повтарят откровените неистини на съветската агитация за това, че националните малцинства в Украйна са потиснати, и че бесарабските и таврийските българи чакат така наречените “освободители ”.
Нещо повече, научаваме, че надали не тъкмо това е повода България да откаже военна помощ на Украйна – с цел да “защити българите там от украинските нацисти ”.
Ако измежду вас има такива, които мислят по този начин, дано споделим някои обстоятелства:
Руската агитация твърди, че Украйна не разрешава на българите да приказват и учат български.
Истината е, че до разпадането на Съветския съюз българският език се е употребявал единствено като битов и точно в самостоятелна Украйна стартира да се учи в учебните заведения, откриват се български групи в университетите. Именно тогава се основават първите български сдружения и организации, стартират да се издават вестници, в ефир излизат радио и телевизионни излъчвания на български език. И всичко това ни го даде на нас – българите – Украйна. И всичко това се финансира от украинската страна. Това ли се назовава подтисничество? От това ли желаят да ни освобождават?
И в този момент най-тежката мантра: тази за Русия освободителка, избавила българите от турския ятаган и милостиво разрешила да се заселят в буренясалата и непригодна за живот бесарабска пустота. Това е най-тежкото клеймо – на неблагодарник! – с което и до момента съветската агитация се пробва да жигоса всеки, дръзнал да надигне глас против Русия. От друга страна, историческите обстоятелства недвусмислено приказват, че и за самото ни “спасяване ” и за настаняването на предците ни точно на тези земи Русия си е имала свои стратегически, политически и стопански ползи. Както, прочее, и даването ни на статута на колонисти, от признателност за което ние сме построили прелестния Преображенски събор в Болград. Българите можем да сме признателни. Но знаете ли какво става по-късно?
Нужно ли е да подсещаме за многочислените репресии от руските управляващи и разкулачването на „ кулаците “ (а в действителност работещи земеделци), и депортираните в Сибир? За дванадесетте хиляди българи, депортирани от Крим през 1944 година и разхвърлени из целия Сибир и Средна Азия? Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на изгнание за три царевични мамула? Да отваряме ли думата за двата така наречени Гладомора – изкуствено провокиран апетит: през 1932 – 1933, в резултат на който умират изчезват цели български села в Таврия, и 1946 – 1947, лишил живота на стотици хиляди българи в Бесарабия? Все още има живи очевидци на тези жестоки събития, а спомените на починалите са непокътнати в архиви, книги и филми. Можете да попитате, чуете, видите и прочетете за всичко това. Стига да имате предпочитание!
Това, което би трябвало да схваща всеки мислещ човек, е, че Руската империя, която сякаш подала ръка на нашите предшественици преди 200 години, за което трябвало да сме признателни, е нещо доста друго от последващия руски режим на атеистична Русия, от постсъветска „ демократична “ Русия, и от сегашната Русия с путинския терористичен режим. Трябва ли, съгласно вас, благодарността за тогавашната помощ да ни задължава да поддържаме закононарушението против човечеството, което прави Русия през днешния ден?
Макар въпросът да е риторичен, българите в Украйна имаме своя прецизен и безапелационен отговор на него.
За повече от 200 години, макар компликации и ограничения, гнет и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле божествен градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-сетне, с помощта на самостоятелна и свободна Украйна, започнахме да живеем свободно, и името “българин ” да носим намерено и с горделивост. Затова представителите на българската общественост в Украйна, един до друг със свои съграждани от други национални общности, пазят родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата татковина и роден дом за всеки от нас.
В цяла Украйна и надалеч отвън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по генезис – капитаните Димитър Бурлаков, награден с Указ на президента на Украйна Володимир Зеленски с медал “Богдан Хмелницки ” ІІІ степен, и Иван Пепеляшко, джентълмен на ордена “За геройство ” ІІІ степен. Както и на други – Иван Минков и Иван Чумаков от с. Криничне (Чушмелий), Максим Близнак и Евгений Качай от с. Лощинивка (Кайраклия), Михаил Киосе и Радион Вайцман от с. Калчево – все българи, отдали живота си в битката против съветската експанзия, за свободата на своята татковина Украйна.
Това е нашият отговор и той е безапелационен: българите в Украйна, дружно с всички други националности се борят за свободата, териториалната целокупност и независимостта на своята татковина Украйна.
И в тази битка имаме потребност от помощта на България ”, се споделя още в писмото.
Към всички тези имена през днешния ден прибавяме и това на, който почина при започване на годината. В края на октомври 2023 година пък Николай Панайотов от село Делени в Арцизката община и Олег Паскалов, роден в Богдановка, Тарутински регион. Добавят се още и имената на починалите братя Игор и Евгений Бончеви от с. Надеждовка, Арцизка община, Болградски регион. Има евентуално още доста имена, които може би някой ден ще разберем, може би не.
Одеса беше подложена на. Русия отстреля жилищни постройка, а, десетки бяха ранени.
Защо е значимо да знаем, че има българи на украинския фронт?
Борбата на Украйна е обективна, заслужено е и да завоюва. Загубените животи на борците заслужават примирение, както примирение заслужава и мотивацията им да се слагат под подобен риск. Изглежда обаче е мъчно да възприемем това, в случай че не го съотнесем към нещо по-близко до нас, до нас самите. Затова е значимо да знаем, че на фронта има българи. Преди да кажем “Русия, напред ”, би трябвало да знаем, че същата тази Русия избива и българи - дали българи от България, или българи от Украйна, допуска се, че националната болежка би трябвало да е идентична. Предполага се още, че общочовешката болежка по всички изгубени животи на герои, отбраняващи родината си или биещи се за вярванията си, би трябвало да не зависи от националност. Да вървим обаче малко по малко - или най-малко там, където дезинформацията тъпче доста преди нас.
ФрогНюз
Освен, който почина героичен, доста други българи не престават да са на фронта. Един от тях е, който познаваме още от екологичните митинги за природата на България и митингите против ръководството на Бойко Борисов от 2020 година. Сред групите на хората у нас, които провеждат изпращане на помощ и средства за украински въоръжени елементи, се твърди, че и други българи от България са доброволци на фронта. Имената им обаче не знаем. Не знаем още и имената за евентуално хиляди други българи от Украйна, които се борят да освободят страната си.
“За повече от 200 години, макар компликации и ограничения, гнет и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле божествен градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-сетне, с помощта на самостоятелна и свободна Украйна, започнахме да живеем свободно, и името “българин ” да носим намерено и с горделивост. Затова представителите на българската общественост в Украйна, един до друг със свои съграждани от други национални общности, пазят родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата татковина и роден дом за всеки от нас. В цяла Украйна и надалеч отвън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по генезис ”, гласеше откъс от един доста значим документ - отворено писмо на българи от Украйна, оповестено на 24 октомври, 2022 година.
Какво се споделя още в писмото?
През 2022 година година бесарабската българска и журналистка Тетяна Станева, чиято документална кино поредност " Писма от войната " следва да излезе напълно скоро, разгласява отвореното писмо към президента Румен Радев, тогавашния длъжностен министър председател Гълъб Донев и Народното събрание, подписано от 793 българи от Украйна.
“От името на всички украински българи апелирам, майко Българийо, заеми страната на светлината в тази война и отбрани ни нас, украинските българи ”, прикани тогава тя.
“Ние, украинските българи – част от които сме в Бесарабия, други – в Таврия, трети – тук в България, а четвърти – пръснати по света – всички ние през днешния ден се обръщаме към българите в България. Ние, украинските българи, вечно ще сме с два корена в сърцето си, само че един дом. И този дом за нас е Украйна ”, гласеше писмото.
“Българите в Украйна чакахме България еднопосочно и изрично да застане на страната на справедливата битка на Украйна и, надлежно, на наша страна. На българите в Украйна.
От друга страна, разбираме, че тук се повтарят откровените неистини на съветската агитация за това, че националните малцинства в Украйна са потиснати, и че бесарабските и таврийските българи чакат така наречените “освободители ”.
Нещо повече, научаваме, че надали не тъкмо това е повода България да откаже военна помощ на Украйна – с цел да “защити българите там от украинските нацисти ”.
Ако измежду вас има такива, които мислят по този начин, дано споделим някои обстоятелства:
Руската агитация твърди, че Украйна не разрешава на българите да приказват и учат български.
Истината е, че до разпадането на Съветския съюз българският език се е употребявал единствено като битов и точно в самостоятелна Украйна стартира да се учи в учебните заведения, откриват се български групи в университетите. Именно тогава се основават първите български сдружения и организации, стартират да се издават вестници, в ефир излизат радио и телевизионни излъчвания на български език. И всичко това ни го даде на нас – българите – Украйна. И всичко това се финансира от украинската страна. Това ли се назовава подтисничество? От това ли желаят да ни освобождават?
И в този момент най-тежката мантра: тази за Русия освободителка, избавила българите от турския ятаган и милостиво разрешила да се заселят в буренясалата и непригодна за живот бесарабска пустота. Това е най-тежкото клеймо – на неблагодарник! – с което и до момента съветската агитация се пробва да жигоса всеки, дръзнал да надигне глас против Русия. От друга страна, историческите обстоятелства недвусмислено приказват, че и за самото ни “спасяване ” и за настаняването на предците ни точно на тези земи Русия си е имала свои стратегически, политически и стопански ползи. Както, прочее, и даването ни на статута на колонисти, от признателност за което ние сме построили прелестния Преображенски събор в Болград. Българите можем да сме признателни. Но знаете ли какво става по-късно?
Нужно ли е да подсещаме за многочислените репресии от руските управляващи и разкулачването на „ кулаците “ (а в действителност работещи земеделци), и депортираните в Сибир? За дванадесетте хиляди българи, депортирани от Крим през 1944 година и разхвърлени из целия Сибир и Средна Азия? Да преразказваме ли спомените на нашите дядовци, изпращани на изгнание за три царевични мамула? Да отваряме ли думата за двата така наречени Гладомора – изкуствено провокиран апетит: през 1932 – 1933, в резултат на който умират изчезват цели български села в Таврия, и 1946 – 1947, лишил живота на стотици хиляди българи в Бесарабия? Все още има живи очевидци на тези жестоки събития, а спомените на починалите са непокътнати в архиви, книги и филми. Можете да попитате, чуете, видите и прочетете за всичко това. Стига да имате предпочитание!
Това, което би трябвало да схваща всеки мислещ човек, е, че Руската империя, която сякаш подала ръка на нашите предшественици преди 200 години, за което трябвало да сме признателни, е нещо доста друго от последващия руски режим на атеистична Русия, от постсъветска „ демократична “ Русия, и от сегашната Русия с путинския терористичен режим. Трябва ли, съгласно вас, благодарността за тогавашната помощ да ни задължава да поддържаме закононарушението против човечеството, което прави Русия през днешния ден?
Макар въпросът да е риторичен, българите в Украйна имаме своя прецизен и безапелационен отговор на него.
За повече от 200 години, макар компликации и ограничения, гнет и издевателства, смени на власт и режими, българите направиха от Буджакската степ и таврийското Диво поле божествен градини, запазихме езика, културата и идентичността, и най-сетне, с помощта на самостоятелна и свободна Украйна, започнахме да живеем свободно, и името “българин ” да носим намерено и с горделивост. Затова представителите на българската общественост в Украйна, един до друг със свои съграждани от други национални общности, пазят родната си земя от нашествениците. Защото украинската земя е нашата татковина и роден дом за всеки от нас.
В цяла Украйна и надалеч отвън нейните граници са известни имената на героите в тази война – българи по генезис – капитаните Димитър Бурлаков, награден с Указ на президента на Украйна Володимир Зеленски с медал “Богдан Хмелницки ” ІІІ степен, и Иван Пепеляшко, джентълмен на ордена “За геройство ” ІІІ степен. Както и на други – Иван Минков и Иван Чумаков от с. Криничне (Чушмелий), Максим Близнак и Евгений Качай от с. Лощинивка (Кайраклия), Михаил Киосе и Радион Вайцман от с. Калчево – все българи, отдали живота си в битката против съветската експанзия, за свободата на своята татковина Украйна.
Това е нашият отговор и той е безапелационен: българите в Украйна, дружно с всички други националности се борят за свободата, териториалната целокупност и независимостта на своята татковина Украйна.
И в тази битка имаме потребност от помощта на България ”, се споделя още в писмото.
Към всички тези имена през днешния ден прибавяме и това на, който почина при започване на годината. В края на октомври 2023 година пък Николай Панайотов от село Делени в Арцизката община и Олег Паскалов, роден в Богдановка, Тарутински регион. Добавят се още и имената на починалите братя Игор и Евгений Бончеви от с. Надеждовка, Арцизка община, Болградски регион. Има евентуално още доста имена, които може би някой ден ще разберем, може би не.
Одеса беше подложена на. Русия отстреля жилищни постройка, а, десетки бяха ранени.
Защо е значимо да знаем, че има българи на украинския фронт?
Борбата на Украйна е обективна, заслужено е и да завоюва. Загубените животи на борците заслужават примирение, както примирение заслужава и мотивацията им да се слагат под подобен риск. Изглежда обаче е мъчно да възприемем това, в случай че не го съотнесем към нещо по-близко до нас, до нас самите. Затова е значимо да знаем, че на фронта има българи. Преди да кажем “Русия, напред ”, би трябвало да знаем, че същата тази Русия избива и българи - дали българи от България, или българи от Украйна, допуска се, че националната болежка би трябвало да е идентична. Предполага се още, че общочовешката болежка по всички изгубени животи на герои, отбраняващи родината си или биещи се за вярванията си, би трябвало да не зависи от националност. Да вървим обаче малко по малко - или най-малко там, където дезинформацията тъпче доста преди нас.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ