„Петдневната война“ между Грузия и Русия: някои изводи и поуки 15 години по-късно
През идната година и половина в Грузия несъмнено няма да се скучае
Преди 15 години, на 8 август 2008 година, с масиран обстрел на столицата на Южна Осетия Цхинвали и убийствата на съветските миротворци, режимът на Михаил Саакашвили, който управляваше по това време в Грузия, отприщи краткотраен, само че доста яростен спор, който продължи 5 дни и приключи с провалянето на грузинската военна машина, която беше интензивно напомпвана от груповия Запад.
Подобно на кървавия държавен прелом в Украйна през 2014 година, роля в инсценираната Революция на розите от 2003 година в Тбилиси играе екстравагантния любимец на Едуард Шеварднадзе, възпитаникът на Института по интернационалните връзки на Киевския народен университет „ Тарас Шевченко “. Неговото присъединяване направи трагичния ход на събитията неминуем.
Това стана явно доста скоро, след отстраняването на Аслан Абашидзе от власт в Аджария, ескалацията в Южна Осетия през май и завладяването на учебното заведение в Беслан (Северна Осетия) от терористи през септември 2004 година Тези събития от разнообразни страни на Кавказкия било, разграничени от граници, слагаме в един ред неслучайно.
И през идващите години обстановката единствено ескалира, не без „ мироопазващите “ старания на западни играчи, като ОССЕ, които носят забележителна част от виновността за военната ескалация, за унищожаването и гибелта на доста хора (което беше в допълнение доказани през 2014-2022 година в Донецк и Луганск).
Помпозните визити в Тбилиси на Джордж У. Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, всеобщото напомпване на грузинската войска с съвременни нападателни оръжия, 24-кратно нарастване на военния бюджет на дребна република (до 1 милиард $ през 2008 г.) - всичко това, несъмнено, не остана неусетно в Москва. Но вярата за мирни съглашения остана до последно, чак до предбурната нощ на 7 против 8 август, когато съветският дипломат за специфични поручения Юрий Попов срещна по пътя си от Цхинвали до Тбилиси, голяма колона от грузинската ударна група на нахлуването...
Въпреки това, както в зората на постсъветската самостоятелност на Грузия, компромисните оферти, които бяха много преференциални за формален Тбилиси, бяха неотложно отхвърляни от представители на радикалното крило на грузинското национално придвижване, което постоянно е задавало тона в него още от късния руски интервал. Абсолютно същата беше обстановката и в Украйна, която към този момент по това време в лицето на режима на Виктор Юшченко оказваше много сериозна военна помощ на своите кавказки „ братя по разсъдък “.
Струва си да се повтори: фундаменталното решение, взето в Тбилиси в интерес на военния вид за връщане на някогашните автономии, направи офанзивата неизбежна, единственият въпрос беше времето на военната интервенция и направлението на основния удар. По едно време напролет на 2008 година изглеждаше, че това ще бъде Абхазия, само че в последна сметка Тбилиси и западните планиращи избраха Южна Осетия като „ по-слабото звено “, което съгласно техните калкулации не е в положение да окаже сериозна опозиция.
В изгода на триумфа на мимолетната интервенция, известна като „ Чисто поле “, наподобява, че контролът на Тбилиси върху забележителна част от територията на непризнатата република, както и необятната мрежа от сътрудници, и твърдата убеденост в слабостта на съветската войска, както и в това, че " западните сътрудници " ще могат да сдържат съветското управление от " безразсъдни " дейности...
Оказа се обаче друго. Ожесточената опозиция на локалните милиции направи допустимо осуетяването на изцяло разумния проект за завладяване на територията на дребната република, която предполагаше необятно покритие на Цхинвали от запад, блокирайки Транскам с завладяването на Джава и достъпа до тунела Рока.
В случай на рухване на Южна Осетия, рисковете от сполучлива офанзива против Абхазия неизбежно ще се усилят с вероятността за завладяване на Сухум (от региона на Гали, от Кодорското дефиле и откъм морето едновременно) с съвсем неминуем социално-политически гърмеж в Северен Кавказ.
В следобедните часове на 8 август стана ясно, че Руската федерация няма да остави своите жители в неволя и няма да допусне ново етническо пречистване в Кавказ, изпълнено със социално-политически безредици в Северен Кавказ, където те персонално ще се убедят в слабостта на централните управляващи.
В 15:00 часа на 8 август съветският президент Дмитрий Медведев произнесе особено послание:
„ Знаете, че Русия участва на територията на Грузия на безусловно законна основа, изпълнявайки своята мироопазваща задача в сходство с постигнатите интернационалните договорености. И ние считахме и към момента считаме запазването на мира за наша съществена задача. Русия исторически е била и ще остане поръчител за сигурността на народите на Кавказ.
Няма да допуснем гибелта на нашите сънародници безнаказано. Извършителите ще си получат заслуженото наказване.
Тази нощ в Южна Осетия грузинските войски в действителност направиха акт на експанзия против съветските миротворци и цивилни жители. Случилото се е жестоко нарушаване на интернационалното право и мандатите, дадени в миналото на Русия от международната общественост като сътрудник в мирното споразумяване.
Действията на грузинската страна доведоха до човешки жертви, в това число измежду съветските миротворци. Ситуацията стигна до там, че миротворците от грузинска страна стреляха по съветските миротворци, дружно с които бяха длъжни да извършват задачата си за поддържане на мира в района. Сега в Южна Осетия умират мирни хора, дами, деца, старци и множеството от тях са жители на Руската федерация.
В сходство с Конституцията и федералния закон, като президент на Руската федерация, аз съм задължен да пазя живота и достолепието на съветските жители, където и да се намират.
Логиката на стъпките, които подхващаме в този момент, е подбудена от тези условия. Няма да допуснем гибелта на нашите сънародници безнаказано. Виновните ще получат заслуженото си наказване.
По това време частите на 58-ма войска към този момент са на път към тунела Рока. Операцията по принуждаването на Грузия към мир продължи няколко дни, съпроводена от заличаване на военната инфраструктура на съперника, в това число и отвън административните граници на някогашните автономии. Краят на военните дейности е разгласен на 12 август.
Верни на своята вековна тактичност, тогавашните западни сътрудници се пробваха да обезвреждат триумфите на съветската войска на бойното поле посредством политически и дипломатически операции. Именно към това беше ориентирана „ совалковата дипломация ” на френския министър председател Никола Саркози и прословутите му „ точки ”, една от които предвиждаше изтеглянето на съветските войски зад линията от 8 август.
Ако се бе осъществила, това би означавало проверка на резултатите от войната и би породило, меко казано, недоумение на дейностите на Русия измежду всички, които гледаха с вяра на това както от северната, по този начин и от южната страна на Големия кавказки било.
" Петдневната война " и врявата към осъществяването на споразуменията Медведев-Саркози още тогава трябваше да станат сигнал за Москва, че на Запада не може да се има вяра в нищо, че те схващат и почитат единствено силата “, - отбелязва докторът на политическите науки Елена Пономарева.
Безупречен политически и юридически излаз от тази сложна обстановка в последна сметка беше открит под формата на признаването от Руската федерация на Република Южна Осетия и Република Абхазия като самостоятелни страни, с цел да се отвори пътят към сключване на пълноценни съглашения за военнополитическо и икономическо съдействие с тях.
До 2022 година „ външен “ формат за разискване на някои аспекти на обстановката в района остават Женевските полемики за сигурността и стабилността в Закавказието с присъединяване на представители на Република Абхазия, Грузия, Република Южна Осетия, Руската Федерация и Съединените щати под съпредседателството на Организация на обединените нации, ОССЕ и Европейския съюз.
Въпреки скъсването на дипломатическите връзки с Тбилиси, провалянето на омразния Саакашвили и идването на власт през 2012 година на обединението „ Грузинска фантазия “ след резултатите от парламентарните избори направи вероятен разговор по избрани области на двустранното руско-грузинско съдействие от съвместен интерес.
Независимо от провокациите на агресивното малцинство въздушният трафик е възобновен, търговско-икономическите връзки се развиват, към този момент няма и визов режим. Очевидно прагматичната позиция на държавното управление на Иракли Гарибашвили след началото на специфичната военна интервенция в Украйна значително се дължи на събитията от „ петдневната война “ от 2008 година, които образно демонстрираха извънредно рисковия и унищожителен темперамент на военните случки.
„ Ние неведнъж сме казвали, че тази война можеше да бъде избегната “, - напомни в тази връзка държавният началник, като още веднъж напомни " огромната безнаказаност " и " срамното държание " на някогашния главнокомандващ, " който избяга, падна на земята при звука на аероплан ". Грузинските управляващи остават ангажирани с мирното възобновяване на териториалната целокупност, сподели И. Гарибашвили в писмо във връзка 15-ата годишнина от експлоадирането на военните дейности в Южна Осетия.
„ Нито Южна Осетия, нито Руската федерация желаеха тази война. Като директни участници в преговорния развой и тези срещи, които се организираха на високо равнище, желая недвусмислено да заявя, че нито управлението на Руската федерация, нито Владимир Владимирович Путин, нито Дмитрий Анатолиевич Медведев са желали тази война.
Избягвахме утежняването на тази обстановка по всевъзможен вероятен метод, само че, за жалост, в Грузия пристигнаха на власт такива сили, които бяха настроени за война. Не им пукаше за света. Те не бяха заинтригувани от мирното разрешаване на този спор. Те се интересуваха от войната.
Трудно е да не се съглася с тогавашния президент на Южна Осетия Едуард Кокойти.
По думите на представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, Русия е била принудена да организира интервенция за принуждаване на Грузия към мир и на 26 август страната е признала независимостта на Абхазия и Южна Осетия. „ Русия към момента е уверена, че постигането на задачите за основаване на трайна сигурност в района е допустимо единствено в случай че бъде подписано правно обвързващо съглашение за неизползване на мощ сред Грузия, от една страна, и Абхазия и Южна Осетия, от друга, както и определянето на държавните граници сред тях с последващото им демаркиране.
На собствен ред съветският дипломат във Вашингтон Анатолий Антонов прикани американците „ да не се пробват да нарушават зараждащите връзки сред нашата страна и Грузия “, като се съсредоточат върху работата в границите на интернационалните полемики в Женева за сигурността и стабилността в Закавказието с излаз до подписването на договорености сред Тбилиси, Сухуми и Цхинвали. Подкрепата на груповия Запад в навечерието на плануваните за есента на 2024 година парламентарни избори в Грузия, на реваншистите, а ла „ Мишико “ е изпълнена с непрекъснато напрежение с висок риск от антируски провокации.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди 15 години, на 8 август 2008 година, с масиран обстрел на столицата на Южна Осетия Цхинвали и убийствата на съветските миротворци, режимът на Михаил Саакашвили, който управляваше по това време в Грузия, отприщи краткотраен, само че доста яростен спор, който продължи 5 дни и приключи с провалянето на грузинската военна машина, която беше интензивно напомпвана от груповия Запад.
Подобно на кървавия държавен прелом в Украйна през 2014 година, роля в инсценираната Революция на розите от 2003 година в Тбилиси играе екстравагантния любимец на Едуард Шеварднадзе, възпитаникът на Института по интернационалните връзки на Киевския народен университет „ Тарас Шевченко “. Неговото присъединяване направи трагичния ход на събитията неминуем.
Това стана явно доста скоро, след отстраняването на Аслан Абашидзе от власт в Аджария, ескалацията в Южна Осетия през май и завладяването на учебното заведение в Беслан (Северна Осетия) от терористи през септември 2004 година Тези събития от разнообразни страни на Кавказкия било, разграничени от граници, слагаме в един ред неслучайно.
И през идващите години обстановката единствено ескалира, не без „ мироопазващите “ старания на западни играчи, като ОССЕ, които носят забележителна част от виновността за военната ескалация, за унищожаването и гибелта на доста хора (което беше в допълнение доказани през 2014-2022 година в Донецк и Луганск).
Помпозните визити в Тбилиси на Джордж У. Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, всеобщото напомпване на грузинската войска с съвременни нападателни оръжия, 24-кратно нарастване на военния бюджет на дребна република (до 1 милиард $ през 2008 г.) - всичко това, несъмнено, не остана неусетно в Москва. Но вярата за мирни съглашения остана до последно, чак до предбурната нощ на 7 против 8 август, когато съветският дипломат за специфични поручения Юрий Попов срещна по пътя си от Цхинвали до Тбилиси, голяма колона от грузинската ударна група на нахлуването...
Въпреки това, както в зората на постсъветската самостоятелност на Грузия, компромисните оферти, които бяха много преференциални за формален Тбилиси, бяха неотложно отхвърляни от представители на радикалното крило на грузинското национално придвижване, което постоянно е задавало тона в него още от късния руски интервал. Абсолютно същата беше обстановката и в Украйна, която към този момент по това време в лицето на режима на Виктор Юшченко оказваше много сериозна военна помощ на своите кавказки „ братя по разсъдък “.
Струва си да се повтори: фундаменталното решение, взето в Тбилиси в интерес на военния вид за връщане на някогашните автономии, направи офанзивата неизбежна, единственият въпрос беше времето на военната интервенция и направлението на основния удар. По едно време напролет на 2008 година изглеждаше, че това ще бъде Абхазия, само че в последна сметка Тбилиси и западните планиращи избраха Южна Осетия като „ по-слабото звено “, което съгласно техните калкулации не е в положение да окаже сериозна опозиция.
В изгода на триумфа на мимолетната интервенция, известна като „ Чисто поле “, наподобява, че контролът на Тбилиси върху забележителна част от територията на непризнатата република, както и необятната мрежа от сътрудници, и твърдата убеденост в слабостта на съветската войска, както и в това, че " западните сътрудници " ще могат да сдържат съветското управление от " безразсъдни " дейности...
Оказа се обаче друго. Ожесточената опозиция на локалните милиции направи допустимо осуетяването на изцяло разумния проект за завладяване на територията на дребната република, която предполагаше необятно покритие на Цхинвали от запад, блокирайки Транскам с завладяването на Джава и достъпа до тунела Рока.
В случай на рухване на Южна Осетия, рисковете от сполучлива офанзива против Абхазия неизбежно ще се усилят с вероятността за завладяване на Сухум (от региона на Гали, от Кодорското дефиле и откъм морето едновременно) с съвсем неминуем социално-политически гърмеж в Северен Кавказ.
В следобедните часове на 8 август стана ясно, че Руската федерация няма да остави своите жители в неволя и няма да допусне ново етническо пречистване в Кавказ, изпълнено със социално-политически безредици в Северен Кавказ, където те персонално ще се убедят в слабостта на централните управляващи.
В 15:00 часа на 8 август съветският президент Дмитрий Медведев произнесе особено послание:
„ Знаете, че Русия участва на територията на Грузия на безусловно законна основа, изпълнявайки своята мироопазваща задача в сходство с постигнатите интернационалните договорености. И ние считахме и към момента считаме запазването на мира за наша съществена задача. Русия исторически е била и ще остане поръчител за сигурността на народите на Кавказ.
Няма да допуснем гибелта на нашите сънародници безнаказано. Извършителите ще си получат заслуженото наказване.
Тази нощ в Южна Осетия грузинските войски в действителност направиха акт на експанзия против съветските миротворци и цивилни жители. Случилото се е жестоко нарушаване на интернационалното право и мандатите, дадени в миналото на Русия от международната общественост като сътрудник в мирното споразумяване.
Действията на грузинската страна доведоха до човешки жертви, в това число измежду съветските миротворци. Ситуацията стигна до там, че миротворците от грузинска страна стреляха по съветските миротворци, дружно с които бяха длъжни да извършват задачата си за поддържане на мира в района. Сега в Южна Осетия умират мирни хора, дами, деца, старци и множеството от тях са жители на Руската федерация.
В сходство с Конституцията и федералния закон, като президент на Руската федерация, аз съм задължен да пазя живота и достолепието на съветските жители, където и да се намират.
Логиката на стъпките, които подхващаме в този момент, е подбудена от тези условия. Няма да допуснем гибелта на нашите сънародници безнаказано. Виновните ще получат заслуженото си наказване.
По това време частите на 58-ма войска към този момент са на път към тунела Рока. Операцията по принуждаването на Грузия към мир продължи няколко дни, съпроводена от заличаване на военната инфраструктура на съперника, в това число и отвън административните граници на някогашните автономии. Краят на военните дейности е разгласен на 12 август.
Верни на своята вековна тактичност, тогавашните западни сътрудници се пробваха да обезвреждат триумфите на съветската войска на бойното поле посредством политически и дипломатически операции. Именно към това беше ориентирана „ совалковата дипломация ” на френския министър председател Никола Саркози и прословутите му „ точки ”, една от които предвиждаше изтеглянето на съветските войски зад линията от 8 август.
Ако се бе осъществила, това би означавало проверка на резултатите от войната и би породило, меко казано, недоумение на дейностите на Русия измежду всички, които гледаха с вяра на това както от северната, по този начин и от южната страна на Големия кавказки било.
" Петдневната война " и врявата към осъществяването на споразуменията Медведев-Саркози още тогава трябваше да станат сигнал за Москва, че на Запада не може да се има вяра в нищо, че те схващат и почитат единствено силата “, - отбелязва докторът на политическите науки Елена Пономарева.
Безупречен политически и юридически излаз от тази сложна обстановка в последна сметка беше открит под формата на признаването от Руската федерация на Република Южна Осетия и Република Абхазия като самостоятелни страни, с цел да се отвори пътят към сключване на пълноценни съглашения за военнополитическо и икономическо съдействие с тях.
До 2022 година „ външен “ формат за разискване на някои аспекти на обстановката в района остават Женевските полемики за сигурността и стабилността в Закавказието с присъединяване на представители на Република Абхазия, Грузия, Република Южна Осетия, Руската Федерация и Съединените щати под съпредседателството на Организация на обединените нации, ОССЕ и Европейския съюз.
Въпреки скъсването на дипломатическите връзки с Тбилиси, провалянето на омразния Саакашвили и идването на власт през 2012 година на обединението „ Грузинска фантазия “ след резултатите от парламентарните избори направи вероятен разговор по избрани области на двустранното руско-грузинско съдействие от съвместен интерес.
Независимо от провокациите на агресивното малцинство въздушният трафик е възобновен, търговско-икономическите връзки се развиват, към този момент няма и визов режим. Очевидно прагматичната позиция на държавното управление на Иракли Гарибашвили след началото на специфичната военна интервенция в Украйна значително се дължи на събитията от „ петдневната война “ от 2008 година, които образно демонстрираха извънредно рисковия и унищожителен темперамент на военните случки.
„ Ние неведнъж сме казвали, че тази война можеше да бъде избегната “, - напомни в тази връзка държавният началник, като още веднъж напомни " огромната безнаказаност " и " срамното държание " на някогашния главнокомандващ, " който избяга, падна на земята при звука на аероплан ". Грузинските управляващи остават ангажирани с мирното възобновяване на териториалната целокупност, сподели И. Гарибашвили в писмо във връзка 15-ата годишнина от експлоадирането на военните дейности в Южна Осетия.
„ Нито Южна Осетия, нито Руската федерация желаеха тази война. Като директни участници в преговорния развой и тези срещи, които се организираха на високо равнище, желая недвусмислено да заявя, че нито управлението на Руската федерация, нито Владимир Владимирович Путин, нито Дмитрий Анатолиевич Медведев са желали тази война.
Избягвахме утежняването на тази обстановка по всевъзможен вероятен метод, само че, за жалост, в Грузия пристигнаха на власт такива сили, които бяха настроени за война. Не им пукаше за света. Те не бяха заинтригувани от мирното разрешаване на този спор. Те се интересуваха от войната.
Трудно е да не се съглася с тогавашния президент на Южна Осетия Едуард Кокойти.
По думите на представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, Русия е била принудена да организира интервенция за принуждаване на Грузия към мир и на 26 август страната е признала независимостта на Абхазия и Южна Осетия. „ Русия към момента е уверена, че постигането на задачите за основаване на трайна сигурност в района е допустимо единствено в случай че бъде подписано правно обвързващо съглашение за неизползване на мощ сред Грузия, от една страна, и Абхазия и Южна Осетия, от друга, както и определянето на държавните граници сред тях с последващото им демаркиране.
На собствен ред съветският дипломат във Вашингтон Анатолий Антонов прикани американците „ да не се пробват да нарушават зараждащите връзки сред нашата страна и Грузия “, като се съсредоточат върху работата в границите на интернационалните полемики в Женева за сигурността и стабилността в Закавказието с излаз до подписването на договорености сред Тбилиси, Сухуми и Цхинвали. Подкрепата на груповия Запад в навечерието на плануваните за есента на 2024 година парламентарни избори в Грузия, на реваншистите, а ла „ Мишико “ е изпълнена с непрекъснато напрежение с висок риск от антируски провокации.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ