През последните десетилетия в политиката се наложи метафоричния израз червени

...
През последните десетилетия в политиката се наложи метафоричния израз червени
Коментари Харесай

Как Нинова и тясното ръководство на БСП прецака червените линии!?

През последните десетилетия в политиката се наложи метафоричния израз „ червени линии “. В тях постоянно се влага друго наличие. Обикновено те се схващат като: 1/. Праг на търпението на политическа партия или страна към дейностите на друга партия или държава; 2/. Предел, до който може да се отстъпва от избрана позиция при преговори; 3/. Основната смислова нишка, която има в избран партиен, политически или различен документ или словесна изява (червена нишка); 4/. Отстояване на ценностна позиция на дадена партия, отводът от която я трансформира в различен вид партия.

След трикратни провали през 2021 година в парламентарните избори управлението на Българска социалистическа партия, преди договарянията за присъединяване в извънредно дясно ръководство, сложи самобитните червени линии. На 30 март 1921 година Нинова показа Програма за първите 100 дни за ръководство. В нея има цели, които могат да се дефинират като „ червени линии “ и най-много: „ Премахване на плоския налог и въвеждане на прогресивно подоходно облагане за физическите лица, с което 3.5 млн. заети остават с досегашният налог. 120 хиляди жители ще заплащат по-висок налог, а 755 946 фамилии по-ниски налози “. На 3.12.2021 година Нинова очерта три целта: 1/. Истинската смяна на досегашния модел на ръководство, възобновяване държавността и разделяне на управляващите, правова страна, правдивост, тъждество, независимост и мир. 2/. Превеждане на страната и на българския народ през рецесиите с грижа за хората . 3/. Активна проевропейска външна политика на равноправни сътрудници с другите страни – членки на Европейски Съюз. От тях съдържателно произтичат три червени влакна за „ Българска социалистическа партия – Коалиция за България “: правдивост, тъждество, грижа за бедните хора. Пропуснати бяха взаимност и народна власт. На 27.11.2021 година Нинова съобщи: „ има две червени линии, които Българска социалистическа партия няма да премине. Едната е въпросът за участието на Македония в Европейски Съюз. Другата – Истанбулската спогодба “.

А дали след 14 ноември 2021 година някои от „ алените влакна “ и „ алените линии “, бяха прецакани от тясното управление на Българска социалистическа партия?

Първата алена линия е социалистическата полезност за правдивост, по този начин както е избрана в член 2 на Устава на Българска социалистическа партия: „ …да осигуряваме надеждна отбрана на хората на труда, на бедните и изоставените, на служащите и чиновниците … “, т.е. в цялата си политика Българска социалистическа партия. А това в последна сметка става посредством справедливото и солидарно систематизиране на данъчната тежест и обществените разноски в обществото. Натякването на обществото, че новоприетият бюджет бил най-социален е една лъжа. Извеждат се на напред във времето цифрите за разноските за обществени действия и се съпоставят с сходните от предходни години и на тази основа се вършат внушения. Делът (в %) за обществени разноски в новия бюджет е на съвсем същото ниво с предходния, т.е. съблюдава се обществената политика на ГЕРБ за обедняване на бедните. В същото време голямата маса от хората в страната с по този начин плануваните по-високи обществени разноски ще получат доста по-малко обществени услуги и помощи, ще имат по-малка покупателна дарба заради внезапното повишаване на цените на стоките от първа витална нужда. В същото време държавното управление и м-р Нинова са загрижени за поддръжката на бизнеса с парите на потребителите (т.е. работещите небогати, безработните и пенсионерите) посредством Данък добавена стойност.

Справедливостта, равенството и солидарността са основополагащи социалистически хрумвания и полезности. Обратните на тях са полезностите на десните от обединението – безконечен личностен нарцисизъм, нагон за облага и безусловно неравноправие, безкрайна далавера. И с тези десни настоящето управление на Българска социалистическа партия прекрачи своите идейни червени линии. Главното прекосяването на дясно е същностният отвод от примата на отбрана на ползите на хората на труда.

Ето един фрапантен образец за оттегляне от идейната социалистическа алена линия. При дебатите по бюджета извънредно десният Ивайло Мирчев във връзка повишението на прага на осигурителния приход съобщи, че това „ би трябвало да се прави отговорно и заслужено за българския бизнес и приведе образеца за IT бранша, в чиито интерес не било да заплаща по-високи осигуровки. По този мотив пораждат редица въпроси. Справедливо ли е бедният да заплаща осигуровки върху целият си приход, а богатия единствено върху една част от него? Равенство ли е, този който получава минималната работна заплата или даже двукратният размер на междинната работна заплата, да заплаща цялостният размер на осигуровките, а този който получава три и повече пъти по-голям приход да не заплаща цялостният размер на осигуровките?

В Кодекса за обществено обезпечаване като основополагащи правила на българското обществено обезпечаване са посочени в член 3, ал.1 задължителност и изчерпателност и в алинея 2 взаимност. Десните Мирчев, многоапартаментникът М. Димитров, Б. Борисов и Д. Пеевски се бореха за опазване на оптимален застрахователен предел от 3000 лв.. Наложено бе горната граница да е 3400 лв.. Размерът на осигуровката върху спомагателните 400 лв. за богатите в паричното им ястие е едвам забележима троха. Бълха ги охапала богатите с повишение на осигуровките върху 400 лв.. Защо е по този начин? Защо депутатите неистово бранят богатите от солидарно заплащане на осигуровките върху целия размер на техните приходи? В България богатите са прекомерно дребна част от обществото, само че те употребяват голямата привилегия да заплащат най-ниските корпоративни налози в Европа и нахално най-ниския налог върху дивидента (само от 5%), до момента в който приходът на бедните върху приходите на физическите лица (т.е. работещите бедни) се полза с 10%. Отговорът е елементарен – тъй като визира персоналните финансови ползи на депутатите, министрите и централната държавна администрация, множеството кметове, т.е. всички, които получават заплати посредством държавния бюджет и приходите от налози и такси.

По данните на Министерството на финансите през 2020 година плащащите налог за получаваните приходи от труд и от наеми са над 3 млн. души, т.е. всички без пенсионерите, безработните и децата. И всички те заплащат осигуровки за 2021 година единствено в размера до 3000 лева, а след 1 април 2022 година – до 3400 лева Само за възнагражденията за труд над 3000 и до 5000 лева са 104 000 души, заплати от 5 000 до 10 000 са още 50 359 души или 155 215 са за българските условия така наречен „ богати работещи “. И „ доста богати работещи “ (над 10 000 лева.) са 18 018 души. Всичко към 5% от данъкоплатците са в групата на заявилите, че получават над 3000 лева месечно заплащане. Тези хора ли пазят представителите на Българска социалистическа партия в Народното събрание? Тези „ богати работещи “ се оказаха „ по-равни “ от останалите „ равни “ български жители.

Кои са тези „ по-равни “ при заплащането на осигуровките? Въздух под налягане е тезата, че това са хората от IT бранша. По приблизителни калкулации неплащащите осигуровки над 3000 лева са към 173 000 души. В същото време заетите в IT бранша са 26 000 души. Но в него не всички получават над 3000 лева заплати. Има надали повече от 10 000 специалисти, програмисти и мениджъри в този бранш, които действително получават хонорари месечно над 3000 лева В България има една голяма група от хора, освободени от наложителни осигуровки над 3000 лева до момента и над 3400 лева в бъдеще. Кои са тези хора? В тази огромна група от богати работещи са и работодатели-бизнесмени от приблизително и висше ниво, мениджъри на частни и някои държавни компании, висококвалифицирани лекари, високоплатени юристи, нотариуси, съдии, банкери, публицисти (изявени мисири и мисирки) и други Но в тази група не те са болшинството, а това са най-вече високоплатените държавни служители, издържани със средства на данъкоплатците (т.е. от 95% бедни). В тях се включват: депутатите (240) със междинни заплати към и над 8000 лева; министри, зам. министри, основни секретари, политически кабинети на министрите; чиновници в Министерския съвет, министерствата и безкрайното голям брой централни ведомства (над 110 на брой), които по Приложение 1 към член 3, ал.2 на Постановление на Министерски съвет от 26 ноември 2020 година са на управително равнище от 4 степен (12 позиции), получаващи минимално 3400 лева, както и тези от експертните равнища 1, 1а и 2. Този високоплатен държавен уред бе раздут от ГЕРБ. И в този момент „ антигербаджийте “ от Демократична България, ИТБ, Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ и тясното управление на Българска социалистическа партия взеха решение да поддържат, подкрепяйки и себе си. И това под маската на поддръжка на IT бранша.

Или втори образец за прецакване на идейната алена линия за правдивост, тъждество и взаимност в обществото е гласуването на бюджета на страната. В съвсем всички европейски страни преобладаващо място в приходите в държавния бюджет имат директните (корпоративните) налози. Съотношението е друго според от възприетите данъчни ставки. У нас, по неотдавна изнесените от м-р Василев данни, преобладават косвените (от потреблението) налози (75%) против незначителния дял на корпоративните (25%). В Европейски Съюз няма развита страна, в която корпоративните налози да са по-малко от 19-20%, а в някои страни са и над 30%, само че в България са едвам 10%. Бедните (работещите небогати, безработните, пенсионерите) харчат съвсем целия размер от приходите се за прехрана на живота (лечение, храна, вода, светлина, топлота, превоз, непретенциозно облекло за членовете на семейството). Върху целия размер на приходите си (а те са равни на разходите) те заплащат посредством Данък добавена стойност 20% налог. А има и опълнителни заплащания посредством акцизите на пари към бюджета от всеобщите консуматори както и от измислените от Европейски Съюз санкционни такси върху потреблението на въглищата за произвеждане на електричеството.

И защо тъждество може да става дума, когато на бедния работещ не му остават пари да купи закуска на децата си, а богаташа, който посещава скъпите заведения за хранене, нощните клубове заплаща единствено 9% Данък добавена стойност за храните. Тези, които си подготвят заради беднотия храната вкъщи, заплащат 20%. По създание в България безпаричен богат храни . Откъде се вземат парите за подкрепяне на богатите (бизнеса) в изискванията на пандемия и енергийна рецесия? Предимно от налозите на бедните посредством Данък добавена стойност, акцизите и „ екологични такси “ в енергетиката, т.е. изкуствено нарасналите цени на електричеството.

Нашият несръчен бизнес, образуван от лапачи, непрестанно желае все нови и нови доплащания от парите на бедните. В същото време той понижава трудовите хонорари и редуцира служащите. И това е заслужено ли съгласно министрите от Българска социалистическа партия в извънредно дясното държавно управление на харвардците и включилите се към тях български менте предприемачи? За богаташите, ръководещи България е ясно. Те са милионери в зелено, те имат големи материални и парични благосъстояния , даже държат на депозити в банките до към 15 млн. лева (министър Събев и др.). Те мислят за богатите и увеличение на своите благосъстояния, а не за бедните, т.е. те са крайни неолиберални егоисти. А не са ли такива и компактно подкрепящите ги представители на социалистическата партия Нинова, Свиленски, Проданов, Гьоков, Иванов? Например, Проданов не се ли грижи единствено по какъв начин по-скоро и повече да се усили благосъстоянието на богатите хотелиери и ресторантьори, притежатели на нощни клубове и така нататък? Проследете непрекъснатите му изявленията и изказвания и ще разберете истината, че евентуално за него няма друга грижа. Богатството – за богатите, а бедните – кучета ги яли . Истината е тази, колкото и да демагогстват пред телевизионните камери. Тази истина виждаха и виждат голямата маса гласоподаватели с леви убеждения, само че те не желаят да поддържат Българска социалистическа партия поради прокарваната от тясното управление на партията дясна икономическа политика.

Има и трети доста настоящ в последните дни образец за така наречен правдивост, тъждество и взаимност. Става дума за украинските бежанци. При война постоянно бежанците са нещастни. И напълно обикновено е да им си оказва хуманна помощ и поддръжка. Друг е въпросът това по какъв начин да става? Българското държавно управление взело решение на всеки украински емигрант да се дава помощ от 40 лева дневно. Срещу няколкото демократично и свободно изказани отзиви, че това е прекалено, се нададе като по команда ужасяващ писък и анатема от страна на мисирки-журналистки с петцифрени месечни заплати и извънредно десни политолози, социолози и други соросоидни хрантутници.

А да забележим каква е обществената цена на този прекалено човечен акт на харвардците от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “. Безспорно 40 лева наподобява малко за хора, които са зарязали дом и работа и са в непозната страна. Те би трябвало да имат някакво най-малко минимално витално ниво в страната, в която са потърсили леговище. Но дали това леговище би трябвало да е привилегия? Да, на всеки емигрант при нужда би трябвало да се обезпечи гратис лекуване и достъп до храна. Това е писменост на хуманизма. Доколко е заслужено решението за обезпечаване по 40 лева дневно на украински емигрант? Това значи на емигрант по 1200 лева на месец. В същото време по данните на м-р Василев в България 873 000 души имат приходи под 650 лв. на месец, а към 2 млн. души български данъкоплатци са с месечни приходи под 1000 лева Само да напомним и че междинният размер на пенсията с добавките за ковид-кризата не надвишава 600 лева и че към 2 млн. пенсионери получават пенсии в размер под 1000 лв.. В същото време охранените мисирки и мисирковци в трите основни малките екрани ронят сълзи за нещастните бежанци, настанени в четиризвездни хотели. Колко от българските работещи небогати и от безработните, да не приказваме за пенсионерите са настаняван за месеци в четиризвездни хотели? Това заслужено ли е по отношение на българските жители? Българските жители, второ качество ли са по отношение на украинските бежанци? Това не е ли израз на държавна българофобия? За харвардците българофобията евентуално е простена. Суверенът им зад океана им диктува друго. Защо министрите на Българска социалистическа партия поддържат такова българофобско решение? А и от кое място се вземат тези 40 лева? Не е ли отново най-вече от парите на бедните българи, които до момента хранят богатите, а в този момент би трябвало да хранят и бежанците, когато самите те са под всякакво човешко ниво на живот ?

Управляващите извънредно десни богаташи, такива като Сорер, Петков, Василев, Събев, Караджов и други си мислят единствено по какъв начин да има повече бежанци в България, с цел да ги наемат на работа в български компании и да им заплащат по-малко от заплатите на българските служащи. Християни били ръководещите ни богаташи! А като християни би трябвало да дават едната от двете си ризи на близък си. Възниква въпросът за какво православният министър на превоза не подари едната си риза на православните бежанци от Украйна, т.е. най-малко 7.5 млн. лева от депозита си? Тогава страната, т.е. работещите небогати в България няма да устоят нуждаещите се украински бежанци. А за какво високоплатените с мисирки и мисирковци от националните малките екрани не дарят най-малко половина от заплатите си на нуждаещите се украинчета? А за какво би трябвало от парите на бедния пенсионер с пенсии от 500-600 лева, да не приказваме за тези от извънредно ниските пенсии, да се вземат посредством налозите пари за бежанците? И за какво министър Проданов желае разноските в скъпите хотели на бежанците да се заплащат отново от налозите на бедните? Колко от министрите и депутатите подариха, като християни, най-малко половината от заплатите си за прехрана на украинските бежанци? Нали сякаш са християни и човеколюбци?

Да вземем и другите прогласени от Нинова и от тясното управление на Българска социалистическа партия сякаш „ червени линии “. И кратичко да ги определим. Най-напред е цялостният неуспех с сякаш несимволичното увеличение на пенсиите. Провал през януари, проспани дни и дейности от Нинова и Гьоков, подлъгани и притиснати до стената от министър Василев от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “. А и високопарните Гьокови изказвания за „ значимото “ нарастване на пенсиите от 1 юли 2022 година с цели 6% при действителна инфлация от над 20%. Някога, след 1 юли 2022 година било щяло да има актуализиране на пенсиите? А могат ли пенсионерите при високото ниво на действителна инфлация да устоят до юли? Да, стана както в известния израз за празно заричане – „ Татко ще ми купи колело, само че в миналото “.

Най-социалната и известната алена линия за въвеждане на справедливото подоходно облагане бе заметена под килима, освен заради несъгласието на десните, а и заради нежеланието на депутатите и министрите от Българска социалистическа партия да заплащат по-високи налози. Тях изцяло ги устройва плоският налог и срамно ниският налог дял от 5%. Питайте Кънев и Гуцанов дали желаят да заплащат естествен налог дял от 15-20% “, колкото е в съвсем всички европейски страни?

Продължително време тясното управление на Българска социалистическа партия развяваха по малките екрани настояването за отвод от комерсиалния принцип в опазването на здравето и отхвърли от това лечебните заведения да са търговски сдружения? За три и половина месеца на власт дясното американофило-русофобско държавно управление не направи безусловно нищо за опазването на здравето, то единствено „ проучва “. Вместо държавни лечебни заведения с държавно финансиране и обособени от здравната каса частни лечебни заведения имаме непретенциозно подкрепяне на няколко общински лечебни заведения. А цените на медикаментите и на доплащанията в лечебните заведения порастват. А болните от хронични заболявания непреклонно умират. Но това не ги вълнува харвардците. За тях е значимо да служат на богатите и на американците, да натрупват нови благосъстояния за сметка на бедните. И депутатите от Българска социалистическа партия звучно, оглушително мълчат в Народното събрание.

Многогодишната алена линия – построяването на АЕЦ „ Белене “. Този обект е от икономическа значимост за развиването на България и най-много за Средна Северна България. Това е обект, утвърден посредством референдум от българския народ и в полза на българския народ. По политически аргументи той е саботиран от русофобо- американофилите от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “. В съглашението с десните партии управлението на Българска социалистическа партия отстъпи пред натиска на хардвардците Петков и Василев, прокарващи антибългарски стопански ползи. По създание Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ продължи линията на ГЕРБ и Борисов за отвод от АЕЦ „ Белене “. Сега в Средна Северна България към този момент схванаха, че алената позиция се прецаква и от управлението на Българска социалистическа партия. От загробването на АЕЦ „ Белене “, заради политическия каприз на Съединени американски щати, България загуби десетки милиарда лв. облага.

Предадена бе и алената позиция за битката против Истанбулската спогодба . Представител на държавното управление, в което зам. ръководител на Министерския съвет е Нинова, в несъгласие с решението на българския Конституционен съд, гласоподава в Организация на обединените нации всъщност за поддръжка на тази спогодба.

С наивни пояснения тясното управление на Българска социалистическа партия оправдава и престъпването на другите две червени линии – Северна Македония и налагането на наказания против Русия в несъгласие на българската историческа памет и актуалните социално-икономически национални ползи . Нинова била срещу, тя не отиде в Северна Македония, тя не била гласоподава глобите против Русия, само че стои един до друг с тези, които направиха това (Петков, Василев, Ганчовска, Събев, Караджов) и всъщност с присъединяване си в дясното американофилско и антибългарско държавно управление мина алената линия. Иска или не желае тя това, всъщност се нанася удар на българската стопанска система и се подвигат неимоверно цените, народът обеднява.

Къде останаха алените социалистически линии за най-характерните за социалистическите партии полезности като правдивост, взаимност и тъждество, за Северна Македония, срещу налагането на наказания на Русия, срещу Истанбулската спогодба? Това са въпроси без отговор. Овладялите управлението на Българска социалистическа партия няма да дадат отговор. Отговор би трябвало да дадат членовете на тази партия. Те би трябвало да отговорят докога ще търпят това управление, водещо Българска социалистическа партия към идващ нов още по-голям неуспех. Ляво насочените небогати хора в България на изборите през 2021 година демонстрираха червен картон на управлението на Българска социалистическа партия. Сега би трябвало и членовете на Българска социалистическа партия да създадат най-сетне същото.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР