Защо подоходното неравенство е лошо за борбата с климатичните промени?
През последните десетилетия неравенството в приходите се е нараснало в съвсем всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Средният приход на най-богатите 10% от популацията през днешния ден е към девет пъти по-висок от междинния приход на най-бедните 10%. Преди двадесет и пет години разликата беше седем пъти. Докато общият разцвет се е нараснал през последните десетилетия, растежът не е обективен и не всички са се възползвали от подобрението, съгласно разбор на World Economic Forum.
По-голямото неравноправие подхранва недоверието, недоволството и десния популизъм. Лицата, чиито приходи са нарастнали по-малко от тези на другите други, по-често поддържат радикалните десни партии, демонстрира ново европейско изследване. Склонността да се поддържат тези партии е по-голяма измежду хората, които считат, че личните им приходи са ниски, в случай че живеят в страна, където подоходното неравенството се е нараснало повече.
Шведско изследване открива, че уволнението на родените в страната служащи от Швеция след финансовата рецесия от 2009 година довежда до засилена поддръжка за шведската крайнодясна националистическа партия, Шведските демократи. Този резултат е по-голям в региони, където са се преместили огромен дял от нискоквалифицираните имигранти. Друго ново шведско изследване открива, че крайно-дясната шведска партия е била изключително сполучлива в области, в които по-голяма част от популацията са стопански " загубеняци " спрямо останалата част от популацията.
В някои страни реакцията против възходящото неравноправие се показва в предпочитание за по-силна национална страна, противопоставяща се на засилващия се тренд на глобализация. Виждаме това най-ясно в Съединени американски щати и Англия. Двете страни се затварят от останалия свят: Съединени американски щати, като приключват и предоговарят търговски съглашения, а Обединеното кралство, като напущат Европейски Съюз.
Рискът не е единствено от рецесия на демократичните демокрации, когато неравенството се усили. Сега сме изправени пред едно от най-големите провокации на човечеството - климатичната опасност. Ограничаването на световното повишаване на температурата изисква сложни промени, скъпи ограничения и интернационално съдействие. Но с цел да бъдат вероятни дейностите, преходът към нисковъглеродна стопанска система изисква разноските да се споделят и разпределение на икономическият разцвет по-равномерно.
Ако тези, които към този момент са изостанали, също би трябвало да поемат разноските за трансформацията, съществува неминуем риск, че ще се провалим в тази исторически значима задача. Когато, както е казусът във Франция, където над 20% от растежа на Брутният вътрешен продукт през последните десетилетия е отишъл при най-богатите 1%, предложение за нарастване на цената на горивата става провокация за огромни митинги.
За да се реализиран задачите на Парижкото съглашение във връзка с климата, излъчванията би трябвало да намалеят с 45% до 2030 година спрямо 2010 година, съгласно Междуправителствената експертна група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC). Ако преходът към общество с ниско наличие на въглеродни излъчвания е общопризнат, жителите би трябвало да усещат, че ограниченията са обективни и че не вършат излишно или незаслужено сложен живота на елементарните хора и общности.
Справедлив преход значи, че най-големите източници на излъчвания също би трябвало да поемат доста по-голяма част от разноските. Отдавна се знае, че богатите страни би трябвало да поемат по-голяма отговорност за прехода и това е изцяло вярно. Но като отбелязва световното профсъюзно придвижване, дружно с доста други елементи на гражданското общество, преди конференцията на Организация на обединените нации по изменение на климата в Катовице през декември 2018 година " частта на всяка страна от това световно изпитание би трябвало да бъде заслужено разпределена сред нейните общности, семейства, и физически лица ".
В изследване на Chancel и Piketty от 2015 година създателите пресмятат, че междинното равнище на излъчванията за френски жител от работническата класа (група, състояща се от долната междинна класа и работническата класа, доста от които евентуално вземат участие в митингите в Париж през последните месеци) се прави оценка на към 6,5 тона CO2e годишно. Това е равнище на излъчванията, близо до междинното за света. За съпоставяне, съгласно оценките, първите 1% по приходи от популацията на Съединени американски щати отделят приблизително 318,3 тона CO2е на човек годишно.
Правилният преход значи и преход, който не визира незаслужено тези служащи, които са заети в браншове, където са нужни бързи промени. В бранша на изкопаемите горива към момента работят доста хора, които би трябвало да се усещат сигурни, че ще могат да получат нови работни места с положителни приходи. Много други браншове също към момента са подвластни от въглища и петрол за своите интервенции. Сред тях са стоманодобивната и химическата индустрия, както и огромна част от транспортния бранш. Тези браншове и заетите в тях хора се нуждаят от поддръжка за създаване на други възможности, които вършат тези промишлености неутрални във връзка с климата.
Как да реализираме обективен преход?
Тенденцията от последните няколко десетилетия - увеличение на неравенството в приходите и благосъстоянието - би трябвало да бъде обърната
Когато всички знаят, че ще споделят възходящия разцвет, е по-вероятно да успеем да преминем към по-устойчиво общество. Добре платените работни места и положителните условия на труд са от главно значение за заслужено общество.
Необходима е политика за климата, водена от вложения
Необходимият преход няма да се реализира без частни и обществени вложения в технологии без изкопаеми горива, както и в артикули и услуги без изкопаеми горива. Необходими са ни климатично неутрални енергийни системи, публичен превоз, който не е задвижван от потребни изкопаеми, само че също по този начин и индустриални процеси без изкопаеми за стоманодобивната, циментовата и химическата индустрия. Трябва да се подтиква търсенето на интелигентни решения, свързани с климата и това включва обществените институции, които би трябвало да наложат условия за обществените поръчки за безвъглеродни и " умни " решения.
Без просветителни начинания съществува риск преходът към климата и устойчивостта да стагнира
Както страните, по този начин и организациите сътрудници би трябвало да поемат отговорност и да подсигуряват, че съществуват условия за образование на работното място и други благоприятни условия за обучение. Необходимо е непрестанно образование и развиване на уменията, с цел да се даде опция на работната мощ да развие уменията, нужни за прехода. Възможности за преквалификация, финансова помощ за студенти и положителни осигуровки за безработица са нужни също по този начин за основаване на икономическа сигурност в преходния план за групите, чиито работни места са директно наранени.
Ако хората в секторите, които би трябвало да се приспособяват, не бъдат подкрепени, съществува неминуем риск те да не одобряват нужните промени за попречване на изменението на климата.
Ако хората с ниски приходи и хората в селските региони би трябвало да поемат непропорционално огромен дял от разноските за понижаване на излъчванията, резултатът ще бъдат всеобщи митинги. Ако благосъстоянието, основано в обществото, не се споделя от всички споделена заслужено отговорност, следствията ще бъдат десният популизъм, недоволството, недоверието и отричането на изменението на климата. /money.bg
По-голямото неравноправие подхранва недоверието, недоволството и десния популизъм. Лицата, чиито приходи са нарастнали по-малко от тези на другите други, по-често поддържат радикалните десни партии, демонстрира ново европейско изследване. Склонността да се поддържат тези партии е по-голяма измежду хората, които считат, че личните им приходи са ниски, в случай че живеят в страна, където подоходното неравенството се е нараснало повече.
Шведско изследване открива, че уволнението на родените в страната служащи от Швеция след финансовата рецесия от 2009 година довежда до засилена поддръжка за шведската крайнодясна националистическа партия, Шведските демократи. Този резултат е по-голям в региони, където са се преместили огромен дял от нискоквалифицираните имигранти. Друго ново шведско изследване открива, че крайно-дясната шведска партия е била изключително сполучлива в области, в които по-голяма част от популацията са стопански " загубеняци " спрямо останалата част от популацията.
В някои страни реакцията против възходящото неравноправие се показва в предпочитание за по-силна национална страна, противопоставяща се на засилващия се тренд на глобализация. Виждаме това най-ясно в Съединени американски щати и Англия. Двете страни се затварят от останалия свят: Съединени американски щати, като приключват и предоговарят търговски съглашения, а Обединеното кралство, като напущат Европейски Съюз.
Рискът не е единствено от рецесия на демократичните демокрации, когато неравенството се усили. Сега сме изправени пред едно от най-големите провокации на човечеството - климатичната опасност. Ограничаването на световното повишаване на температурата изисква сложни промени, скъпи ограничения и интернационално съдействие. Но с цел да бъдат вероятни дейностите, преходът към нисковъглеродна стопанска система изисква разноските да се споделят и разпределение на икономическият разцвет по-равномерно.
Ако тези, които към този момент са изостанали, също би трябвало да поемат разноските за трансформацията, съществува неминуем риск, че ще се провалим в тази исторически значима задача. Когато, както е казусът във Франция, където над 20% от растежа на Брутният вътрешен продукт през последните десетилетия е отишъл при най-богатите 1%, предложение за нарастване на цената на горивата става провокация за огромни митинги.
За да се реализиран задачите на Парижкото съглашение във връзка с климата, излъчванията би трябвало да намалеят с 45% до 2030 година спрямо 2010 година, съгласно Междуправителствената експертна група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC). Ако преходът към общество с ниско наличие на въглеродни излъчвания е общопризнат, жителите би трябвало да усещат, че ограниченията са обективни и че не вършат излишно или незаслужено сложен живота на елементарните хора и общности.
Справедлив преход значи, че най-големите източници на излъчвания също би трябвало да поемат доста по-голяма част от разноските. Отдавна се знае, че богатите страни би трябвало да поемат по-голяма отговорност за прехода и това е изцяло вярно. Но като отбелязва световното профсъюзно придвижване, дружно с доста други елементи на гражданското общество, преди конференцията на Организация на обединените нации по изменение на климата в Катовице през декември 2018 година " частта на всяка страна от това световно изпитание би трябвало да бъде заслужено разпределена сред нейните общности, семейства, и физически лица ".
В изследване на Chancel и Piketty от 2015 година създателите пресмятат, че междинното равнище на излъчванията за френски жител от работническата класа (група, състояща се от долната междинна класа и работническата класа, доста от които евентуално вземат участие в митингите в Париж през последните месеци) се прави оценка на към 6,5 тона CO2e годишно. Това е равнище на излъчванията, близо до междинното за света. За съпоставяне, съгласно оценките, първите 1% по приходи от популацията на Съединени американски щати отделят приблизително 318,3 тона CO2е на човек годишно.
Правилният преход значи и преход, който не визира незаслужено тези служащи, които са заети в браншове, където са нужни бързи промени. В бранша на изкопаемите горива към момента работят доста хора, които би трябвало да се усещат сигурни, че ще могат да получат нови работни места с положителни приходи. Много други браншове също към момента са подвластни от въглища и петрол за своите интервенции. Сред тях са стоманодобивната и химическата индустрия, както и огромна част от транспортния бранш. Тези браншове и заетите в тях хора се нуждаят от поддръжка за създаване на други възможности, които вършат тези промишлености неутрални във връзка с климата.
Как да реализираме обективен преход?
Тенденцията от последните няколко десетилетия - увеличение на неравенството в приходите и благосъстоянието - би трябвало да бъде обърната
Когато всички знаят, че ще споделят възходящия разцвет, е по-вероятно да успеем да преминем към по-устойчиво общество. Добре платените работни места и положителните условия на труд са от главно значение за заслужено общество.
Необходима е политика за климата, водена от вложения
Необходимият преход няма да се реализира без частни и обществени вложения в технологии без изкопаеми горива, както и в артикули и услуги без изкопаеми горива. Необходими са ни климатично неутрални енергийни системи, публичен превоз, който не е задвижван от потребни изкопаеми, само че също по този начин и индустриални процеси без изкопаеми за стоманодобивната, циментовата и химическата индустрия. Трябва да се подтиква търсенето на интелигентни решения, свързани с климата и това включва обществените институции, които би трябвало да наложат условия за обществените поръчки за безвъглеродни и " умни " решения.
Без просветителни начинания съществува риск преходът към климата и устойчивостта да стагнира
Както страните, по този начин и организациите сътрудници би трябвало да поемат отговорност и да подсигуряват, че съществуват условия за образование на работното място и други благоприятни условия за обучение. Необходимо е непрестанно образование и развиване на уменията, с цел да се даде опция на работната мощ да развие уменията, нужни за прехода. Възможности за преквалификация, финансова помощ за студенти и положителни осигуровки за безработица са нужни също по този начин за основаване на икономическа сигурност в преходния план за групите, чиито работни места са директно наранени.
Ако хората в секторите, които би трябвало да се приспособяват, не бъдат подкрепени, съществува неминуем риск те да не одобряват нужните промени за попречване на изменението на климата.
Ако хората с ниски приходи и хората в селските региони би трябвало да поемат непропорционално огромен дял от разноските за понижаване на излъчванията, резултатът ще бъдат всеобщи митинги. Ако благосъстоянието, основано в обществото, не се споделя от всички споделена заслужено отговорност, следствията ще бъдат десният популизъм, недоволството, недоверието и отричането на изменението на климата. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ