Подслушват ли извънземните нашите телефонни разговори?
През предишния век по нехайство сме излъчвали наличието си към към 75 близки звездни системи. За към една четвърт от тези звезди е доказано, че екзопланети обикалят в тяхната обитаема зона. Някои може да са обитаеми с образован живот, кадърен да получава нашите от дълго време изтекли излъчвания. Но какъв тип сигнали изтичат в космоса в този момент? Могат ли извънземни да прихванат нашите сателитни сигнали и да подслушват телефонните ни диалози?
Telecommunication signals are leaking into space and someone might be listening.
— IFLScience (@IFLScience)
За да разбере последното приключване на сигнали, радиоастрономически екип построил модел на техносигнатурите на Земята, софтуерните странични артикули, които излъчваме в космоса. Последният път, когато учените симулирали излъчванията на Земята, Фара Фосет преследявала телевизионни нарушители в „ Ангелите на Чарли “, а ABBA дебютирали в „ Top of the Pops “. В днешно време милиарди мобилни устройства предават поточно гигабайти наличие през континентите, излъчвайки вълнообразни модели широколентови сигнатури.
В продължение на десетилетия радиоастрономите за търсене на извънземен живот (SETI) са се фокусирали върху изследването на космоса за теснолентов радиоизблик, който да алармира: „ Хей, ние сме тук “.
Съливан, Браун и Уедърил предложили различна методология на SETI в своята фундаментална изследователска публикация от 1978 година Т желали да „ подслушват “ непознати извънземни сигнали, които може далечна цивилизация да изпуска при потреблението на ежедневните си радиотехнологии.
Is E.T. Eavesdropping On Our Phone Calls?
— Thomas Schwenk (@spaceflightone)
За да потвърдят, че сходно нещо е допустимо, те пресметнали най-мощното радиоизтичане от Земята по това време на теснолентови телевизионни излъчвания и антибалистични ракетни системи. Вземайки поради планетарните ъгли и извънземните приемници, съпоставени с нашите, екипът стигнал до заключението, че излъчваме задоволително радиоизлъчвания, с цел да бъдем открити от звездни системи на най-малко 25 светлинни години.
Документът, който разгласили с направените изследвания, обяснил науката зад SETI, само че по-късно радиоастрономите, на които постоянно недостигали финансиране и време за наблюдения с телескоп, се върнали към общоприетото си търсене на теснолентови сигнали, чакайки някой „ уау “ сигнал да изскочи някъде из Вселената.
Технологиите ни почнали да се развиват в по-енергийно ефикасни системи. Кабелната телевизия се появила през 80-те години на предишния век, а домашните компютри през 90-те, променяйки структурата и мощността на предавателните ни сигнали. По-нискочестотните предавания значат, че ще по-малко евентуално да бъдем открити.
„ Учените от SETI продължаваха да споделят, че ставаме радиобезшумни “, спомня си Майкъл Гарет, професор по астрономия в Манчестърския университет, пред IFLScience. „ Но тогава всички тези сигнали с ниска мощ от нашите Wi-Fi и мобилни устройства продължиха да се умножават. Моят мобилен телефон може би има един ват мощ, само че в този момент има милиарди от тях по цялата планета. Това е нещо като призрачен сън да се живее в този пашкул от непрекъснат радио звук. "
Can aliens find Earth by listening to your phone calls? - study
— Thomas Schwenk (@spaceflightone)
„ Откриването на извънземен сигнал би било невероятна опция да се учим от друга просвета. Има някакво задоволство да открием, че не сме сами, че тази празнина на пространството в действителност не е празна “, сподели Рамиро Саид, радиоастроном от Мозамбик пред IFLScience.
Саид и неговият сътрудник Гарет, дружно с Налини Хиралал-Исур от Университета на Мавриций, решили, че данните за радиоизтичането от Земята се нуждае от актуализация.
Включвайки данни за геолокация от софтуера на OpenCelliD, екипът засякъл 30 милиона кули за мобилни телефони по целия свят. Осреднявайки честотния диапазон и мощността на всеки клетъчен уебсайт, те съпоставили пиковата изходна мощ от антенните лъчи на мобилните кули. След това, като взели поради някои теоретично съществуващи извънземни наблюдаващи от три близки звездни системи, това, което се появило, бил вълнообразен модел на радиоизтичане, до момента в който мобилните кули се издигат и залязват с въртенето на Земята.
„ Откриватието не се отнася единствено до мощността на предаването. Ние вземаме поради фактори като периодичност, време и честотна лента. Разбира се, има и чувствителността на приемащия телескоп, неговата посока и разстояние “, изясни Саид. „ Така че една северна звезда, наблюдаваща Земята, би могла да прихване по-голямата част от изтичащите данни от нашите мобилни телефони, тъй като множеството от предаванията на кулите са в северното полукълбо. “
Констатациите на екипа разкриват, че алено джудже на към 8 светлинни години от нас, обозначено като HD95735, получава нашите най-мощни предавания - 4 гигавата, които блестят на хоризонта от мобилни кули в Китай и Съединени американски щати. Гледаща към нашия екватор е Звездата на Барнард - алено джудже, на към 6 светлинни години с доказана екзопланета. В посока към южното ни полукълбо е Алфа Кентавър А – слънце, в звездна система с три тела на към 4 светлинни години от нас. Екипът открил, че тези звезди могат да уловят към 3 гигавата излъчвания от кули, изтекли от елементи на Европа, Азия, Африка и Австралия.
Тези предавания обаче, мъчно биха се разкрили от теоретично действителен телескоп от вида Green Bank наоколо до 10 светлинни години. Броят на клетъчните кули евентуално е невисок и изчисленията на екипа се основават на честотите, предавани от зараждащите се мобилни технологии. Бъдещите 5G технологии дават обещание високочестотни, широколентови структури, които ще могат да излъчват доста по-мощно и в по-широк обсег на електромагнитния набор.
По темата
Telecommunication signals are leaking into space and someone might be listening.
— IFLScience (@IFLScience)
За да разбере последното приключване на сигнали, радиоастрономически екип построил модел на техносигнатурите на Земята, софтуерните странични артикули, които излъчваме в космоса. Последният път, когато учените симулирали излъчванията на Земята, Фара Фосет преследявала телевизионни нарушители в „ Ангелите на Чарли “, а ABBA дебютирали в „ Top of the Pops “. В днешно време милиарди мобилни устройства предават поточно гигабайти наличие през континентите, излъчвайки вълнообразни модели широколентови сигнатури.
В продължение на десетилетия радиоастрономите за търсене на извънземен живот (SETI) са се фокусирали върху изследването на космоса за теснолентов радиоизблик, който да алармира: „ Хей, ние сме тук “.
Съливан, Браун и Уедърил предложили различна методология на SETI в своята фундаментална изследователска публикация от 1978 година Т желали да „ подслушват “ непознати извънземни сигнали, които може далечна цивилизация да изпуска при потреблението на ежедневните си радиотехнологии.
Is E.T. Eavesdropping On Our Phone Calls?
— Thomas Schwenk (@spaceflightone)
За да потвърдят, че сходно нещо е допустимо, те пресметнали най-мощното радиоизтичане от Земята по това време на теснолентови телевизионни излъчвания и антибалистични ракетни системи. Вземайки поради планетарните ъгли и извънземните приемници, съпоставени с нашите, екипът стигнал до заключението, че излъчваме задоволително радиоизлъчвания, с цел да бъдем открити от звездни системи на най-малко 25 светлинни години.
Документът, който разгласили с направените изследвания, обяснил науката зад SETI, само че по-късно радиоастрономите, на които постоянно недостигали финансиране и време за наблюдения с телескоп, се върнали към общоприетото си търсене на теснолентови сигнали, чакайки някой „ уау “ сигнал да изскочи някъде из Вселената.
Технологиите ни почнали да се развиват в по-енергийно ефикасни системи. Кабелната телевизия се появила през 80-те години на предишния век, а домашните компютри през 90-те, променяйки структурата и мощността на предавателните ни сигнали. По-нискочестотните предавания значат, че ще по-малко евентуално да бъдем открити.
„ Учените от SETI продължаваха да споделят, че ставаме радиобезшумни “, спомня си Майкъл Гарет, професор по астрономия в Манчестърския университет, пред IFLScience. „ Но тогава всички тези сигнали с ниска мощ от нашите Wi-Fi и мобилни устройства продължиха да се умножават. Моят мобилен телефон може би има един ват мощ, само че в този момент има милиарди от тях по цялата планета. Това е нещо като призрачен сън да се живее в този пашкул от непрекъснат радио звук. "
Can aliens find Earth by listening to your phone calls? - study
— Thomas Schwenk (@spaceflightone)
„ Откриването на извънземен сигнал би било невероятна опция да се учим от друга просвета. Има някакво задоволство да открием, че не сме сами, че тази празнина на пространството в действителност не е празна “, сподели Рамиро Саид, радиоастроном от Мозамбик пред IFLScience.
Саид и неговият сътрудник Гарет, дружно с Налини Хиралал-Исур от Университета на Мавриций, решили, че данните за радиоизтичането от Земята се нуждае от актуализация.
Включвайки данни за геолокация от софтуера на OpenCelliD, екипът засякъл 30 милиона кули за мобилни телефони по целия свят. Осреднявайки честотния диапазон и мощността на всеки клетъчен уебсайт, те съпоставили пиковата изходна мощ от антенните лъчи на мобилните кули. След това, като взели поради някои теоретично съществуващи извънземни наблюдаващи от три близки звездни системи, това, което се появило, бил вълнообразен модел на радиоизтичане, до момента в който мобилните кули се издигат и залязват с въртенето на Земята.
„ Откриватието не се отнася единствено до мощността на предаването. Ние вземаме поради фактори като периодичност, време и честотна лента. Разбира се, има и чувствителността на приемащия телескоп, неговата посока и разстояние “, изясни Саид. „ Така че една северна звезда, наблюдаваща Земята, би могла да прихване по-голямата част от изтичащите данни от нашите мобилни телефони, тъй като множеството от предаванията на кулите са в северното полукълбо. “
Констатациите на екипа разкриват, че алено джудже на към 8 светлинни години от нас, обозначено като HD95735, получава нашите най-мощни предавания - 4 гигавата, които блестят на хоризонта от мобилни кули в Китай и Съединени американски щати. Гледаща към нашия екватор е Звездата на Барнард - алено джудже, на към 6 светлинни години с доказана екзопланета. В посока към южното ни полукълбо е Алфа Кентавър А – слънце, в звездна система с три тела на към 4 светлинни години от нас. Екипът открил, че тези звезди могат да уловят към 3 гигавата излъчвания от кули, изтекли от елементи на Европа, Азия, Африка и Австралия.
Тези предавания обаче, мъчно биха се разкрили от теоретично действителен телескоп от вида Green Bank наоколо до 10 светлинни години. Броят на клетъчните кули евентуално е невисок и изчисленията на екипа се основават на честотите, предавани от зараждащите се мобилни технологии. Бъдещите 5G технологии дават обещание високочестотни, широколентови структури, които ще могат да излъчват доста по-мощно и в по-широк обсег на електромагнитния набор.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ