Хасиенда за октет прозорци, съзерцаващи морето
През месец май постоянно гладното любознание на читателите бе постоянно позасищано с гатанки за къщата на барселонската улица " Франциско Рибалта " 8. Така и не се разбра дали тя е благосъстоятелност на един банкянски пожарникар, на негова инцидентна учинайка или на клуба на анонимните алкохолици от Карнобат. Заговори се, че притежателка на къщата може да е знойна танцьорка на фламенко, родом от Провадия, която е показвала своите умения даже пред Франциск - папа римски. „ Трудно е да дириш истината, изключително в случай че тя не е нужна никому! “, е споделил Конфуций пред петия конгрес на Китайската комунистическа партия. В шумотевицата към собствеността на къщата безгрижно бе подценена нейната причудлива история. Тя като че ли е тъкана по образеца на мита за евреина Ахасфер. Той не разрешил на подкарания към Голгота Спасител да приседне в сянката на дома му. Безсърдечието и неверието на Ахасфер му донесли постоянно скиталчество. Така и къщата на Гауди-Овчаров обикаля безкрайно света, без даже да знае повода за своето наказване.
Първите сведения за нея са открити в библиотеката на Барселонския университет. Оставил ги е доцент Мануел Валера Фернандес от факултета по физика - артистична натура, неведнъж изпълнявала ролята на свободен електрон в каталунските театри. Доц. Фернандес е записал, че през 1923 година при проектант Антонио Гауди се явява маркиз Поза – благородник, баритон (според Джузепе Верди) и правоприемник по бащина линия на Великия инквизитор Торквемада. Маркизът желае да зарадва своята нова държанка доня Консепсия с двуетажна хасиенда и упорства Гауди да я проектира и построи. Основното му условие – дискретна фасада в минималистичен средиземноморски жанр. Къщата не би трябвало да притегля любопитни погледи. За предпочитане е те да бъдат възпирани отдалеко - жив плет от китайски рози и железна ограда, по която заплашително пълзят ластуни на тикви цигулки. Гауди приема поръчката, само че заради огромната си претовареност с градежа на Саграда Фамилия я трансферира на своя български сътрудник проектант Овчаров. През ноември 1924 година къщата е издигната в имот на ул. " Хуан Лопес де Падиля ". Съседи и минувачи са очаровани от обилните форми на нейната обитателка доня Консепсия и сигнално оранжевите тикви, обхванали металната ограда. Къщата получава странното название „ колиба за марокански въглища “. А през 1926 година тя ненадейно изчезва – на нейно място е издигнато шоу „ Фугас “, в което концертират френски петомани виртуози. Тук записките на доцент Фернандес прекъсват. А къщата ненадейно се появява година по-късно. Сега тя се е настанила на крайбрежна улица в Конакри. Нейни фотоси са оповестени в дневника на съветския професор Иля Иванов. Той я наема по време на експедицията си в Гвинея. Там ученият прави първия сполучлив опит за основаване на хибрид сред човек и примат. Родители стават френската арфистка Жаклин дьо Анжерер и 18-годишното шимпанзе Корнелиус. Техният наследник се ражда в къщата на Гауди-Овчаров на 7 ноември 1928 година Вместо да проплаче, младенецът изговаря първите си думи:
От вика като под лък на виола / затрептяха / далечните струни напразно. / Ах!*
По-късно хибридът на проф. Иванов става дядо на настоящия френски президент Макрон. А къщата продължава своето скиталчество. Има точни данни, че през 1938 година тя е видяна на крайбрежния бул. " Мохамед VI " в Танжер. Първоначално я населяват арабски контрабандисти на оръжие. После става аптекарски склад, под чието прикритие работят сътрудници на адмирал Канарис, снабдяващи със сведения за защитата на Гибралтар преминаващите през протока немски подводници. Къщата се прибира в Испания след края на гражданската война. Забелязана е във Валенсия, където приютява обществен дом. В него работят единствено виолистки с музикално обучение. В дома има и денонощен салон за пушене на опиат, чиито стени са декорирани от Андре Дерен.
Сведенията за къщата от годините на Втората международна война са нищожни. Стари варненци настояват, че са я виждали през 1942 година към Евксиноград. Била е дом на търговеца на дървени въглища Юмер Давулай. Там е осъществено ужасяващо злочинство. Ревнивият Давулай убива и осаламява своя ухажор - Флориан, чобанин от с. Шума, Годечко. Престъпникът се избавя с бягство на гръцкия остров Лесбос. Години по-късно в родата на жертвата Флориан се ражда изтъкнат партиен дюлгерин.
Днес къщата живее на улица " Франциско Рибалта " в Барселона. Рибалта е испански художник от 16-и век. Негова картина краси една от стаите на къщата. Изобразява затлъстял пожарникар, гасящ пламнал свинарник. Платното е пренаситено с облици на ужасени свине с опърлена четина и безразсъден взор. То е въодушевило Гоя за капричиото му " Сънят на разсъдъка ражда чудовища ".
---------------
*- от Федерико Гарсия Лорка
Първите сведения за нея са открити в библиотеката на Барселонския университет. Оставил ги е доцент Мануел Валера Фернандес от факултета по физика - артистична натура, неведнъж изпълнявала ролята на свободен електрон в каталунските театри. Доц. Фернандес е записал, че през 1923 година при проектант Антонио Гауди се явява маркиз Поза – благородник, баритон (според Джузепе Верди) и правоприемник по бащина линия на Великия инквизитор Торквемада. Маркизът желае да зарадва своята нова държанка доня Консепсия с двуетажна хасиенда и упорства Гауди да я проектира и построи. Основното му условие – дискретна фасада в минималистичен средиземноморски жанр. Къщата не би трябвало да притегля любопитни погледи. За предпочитане е те да бъдат възпирани отдалеко - жив плет от китайски рози и железна ограда, по която заплашително пълзят ластуни на тикви цигулки. Гауди приема поръчката, само че заради огромната си претовареност с градежа на Саграда Фамилия я трансферира на своя български сътрудник проектант Овчаров. През ноември 1924 година къщата е издигната в имот на ул. " Хуан Лопес де Падиля ". Съседи и минувачи са очаровани от обилните форми на нейната обитателка доня Консепсия и сигнално оранжевите тикви, обхванали металната ограда. Къщата получава странното название „ колиба за марокански въглища “. А през 1926 година тя ненадейно изчезва – на нейно място е издигнато шоу „ Фугас “, в което концертират френски петомани виртуози. Тук записките на доцент Фернандес прекъсват. А къщата ненадейно се появява година по-късно. Сега тя се е настанила на крайбрежна улица в Конакри. Нейни фотоси са оповестени в дневника на съветския професор Иля Иванов. Той я наема по време на експедицията си в Гвинея. Там ученият прави първия сполучлив опит за основаване на хибрид сред човек и примат. Родители стават френската арфистка Жаклин дьо Анжерер и 18-годишното шимпанзе Корнелиус. Техният наследник се ражда в къщата на Гауди-Овчаров на 7 ноември 1928 година Вместо да проплаче, младенецът изговаря първите си думи:
От вика като под лък на виола / затрептяха / далечните струни напразно. / Ах!*
По-късно хибридът на проф. Иванов става дядо на настоящия френски президент Макрон. А къщата продължава своето скиталчество. Има точни данни, че през 1938 година тя е видяна на крайбрежния бул. " Мохамед VI " в Танжер. Първоначално я населяват арабски контрабандисти на оръжие. После става аптекарски склад, под чието прикритие работят сътрудници на адмирал Канарис, снабдяващи със сведения за защитата на Гибралтар преминаващите през протока немски подводници. Къщата се прибира в Испания след края на гражданската война. Забелязана е във Валенсия, където приютява обществен дом. В него работят единствено виолистки с музикално обучение. В дома има и денонощен салон за пушене на опиат, чиито стени са декорирани от Андре Дерен.
Сведенията за къщата от годините на Втората международна война са нищожни. Стари варненци настояват, че са я виждали през 1942 година към Евксиноград. Била е дом на търговеца на дървени въглища Юмер Давулай. Там е осъществено ужасяващо злочинство. Ревнивият Давулай убива и осаламява своя ухажор - Флориан, чобанин от с. Шума, Годечко. Престъпникът се избавя с бягство на гръцкия остров Лесбос. Години по-късно в родата на жертвата Флориан се ражда изтъкнат партиен дюлгерин.
Днес къщата живее на улица " Франциско Рибалта " в Барселона. Рибалта е испански художник от 16-и век. Негова картина краси една от стаите на къщата. Изобразява затлъстял пожарникар, гасящ пламнал свинарник. Платното е пренаситено с облици на ужасени свине с опърлена четина и безразсъден взор. То е въодушевило Гоя за капричиото му " Сънят на разсъдъка ражда чудовища ".
---------------
*- от Федерико Гарсия Лорка
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ