Жаби - какво трябва да знаем
През ХІХ век в Сорбоната е повдигнат първият монумент на жабата поради приноса, който това земноводно животно има към науката. В Токио също има монумент на тези забележителни представители на фауната, поради десетте хиляди екземпляра от тях, послужили за научни опити. Много значими за индивида открития са осъществени благодарение на жаби.
Какво кара науката да се обърне тъкмо към тези животни за своите опити? Това, че жабата въплъщава най-дългия опит в историята на живота на планетата ни в битката за битие. Затова тя има универсална анатомия и физиология, които я вършат неповторимо приспособима към живот в граничната зона сред сушата и водата. Благодарение на това тя е била съвременник на динозаврите и през днешния ден продължава да бъде и наш съвременник.
Характеристика на жабите
Безопашатите земноводни, с латинско название Anura, назоваваме разговорно жаби. Те са разред земноводни, побиращ към 5000 типа. Размерите им варират в необятни граници - от 1 до 30 сантиметра.
Повечето жаби имат дълги задни крайници, късо тяло, пръстите им са съединени с ципа, както на предните, по този начин и на задните крайници. Очите им са мощно изпъкнали на открито и нямат опашка.
Най-характерната им дарба е да вършат големи скокове, което е резултат на дълга еволюция на задните крайници. Те са дълги и формирани от 10 кости, играещи ролята на лостове. Предните пък са великолепно замислено от природата устройство за меко кацане.
Кожата на жабата е гола и покрита със слуз, поради което интензивността им зависи от влажността и температурата на въздуха. Цветът на тялото се въздейства също от температурата, само че и от цвета на околния декор, светлината и влажността. Жабите възприемат измененията в околната среда непосредствено с кожата си. Четири пъти в годината жабата сменя кожата си.
Една от най-оригиналните акомодации към изискванията на живот в граничната зона е слуховият уред на жабата. Тя възприема слуховите сигнали с три канала. Звуковите сигнали във въздуха улавя с клетките на вътрешното ухо през тъпанчето и ушната кост. Сигналите, които се популяризират в почвата, възприема от костите и мускулите на краката и предава през черепните кости до вътрешното ухо.
Жабата гледа безстрастно околния свят с две огромни, изпъкнали очи. Ретината на жабешкото око проучва информацията, употребявайки специфични кафези. Наричат ги детектори на засичане. Всеки вид детектор реагира единствено на избрани свойства на обектите. Например придвижването в избрана посока. Всеки вид раздразнение се предава посредством обособени нервни нишки до избран пласт на мозъка. Там получената информация се обработва и жабата възприема обекта като едно цяло.
Жабите могат да гледат по едно и също време напред, нагоре и в страни. Освен това очите им играят значима роля на храносмилането. Чрез очите жабата изтласква храната по-надолу в храносмилателната система. Затова когато се храни, тя постоянно мига с очи. Те в никакъв случай не си затварят очите за дълго, даже по време на сън.
Дишането при жабите е два вида-белодробно и кожно. На сушата дишат с бели дробове, а когато влязат във водата стартират да одобряват въздух през кожата. Организмът им има неповторима класификация - когато се потапя във водата животното предизвика прекъсване на дихателната си система, а когато излезе на сушата белите дробове и устата се отварят за дишане.
Системата за циркулация също е доста забавна. Сърцето на земноводното се състои от две секции, а в тялото тече както венозна, по този начин и артериална кръв, която е смесена.
Начин на живот и разпространяване на жабите
Тези земноводни животни населяват съвсем всички елементи на света. Живеят на всички места. Може да бъдат срещнати в езерата, блатата, на земята, даже на няколко метра дълбочина в твърди глинени пластове или по дърветата. Все отново избират топлите места и са публикувани най-много в тропиците.
Придвижват се по всички вероятни способи. В взаимозависимост от средата, в която се намират, те се движат със скачане, бягане, вървене, плуване, катерене. Има и летящи жаби, както и такива, които копаят дупки, през които се придвижват. Смятат ги за най-хубавите джъмпери без опашки. Някои типове жаби са същински първенци, скачат 50 пъти колкото дължината на тялото си. Ускорението по време на скок може да стигне 20 метра в секунда.
Жабите са дейни през топлия сезон. В слънчево и горещо време те седят на сянка, а когато е облачно и дъждовно на драго сърце обикалят покрайнината. Когато настъпи студът, те се скриват във влажни места, под нападалите листа на дърветата или на дъното на водоемите, където зимуват. Тропическите жаби са дейни целогодишно.
Хранене на жабите
Храненето на жабите също е едно от най-интересните неща в тях. Те имат зъби на горната челюст в устата си, само че те са прекомерно слаби, с цел да раздират плячката и по тази причина служат единствено с цел да я задържат в устната празнина. Улавянето на храната става посредством езика.
Той е дълъг, леплив и доста преносим. Когато жабата забележи евентуална жертва, тя я наблюдава и когато е задоволително близо, с цел да бъде уловена, жабата изхвърля дългия си език, за който храната залепва, и незабавно си прибира. После земноводното мига с очи, с цел да прекара хапката към храносмилателната си система. Те ловуват единствено движещи се инсекти, не виждат и не допират неподвижни жертви.
Жабите се хранят основно с инсекти - разнообразни буболечки, мухи, комари, молюски и други. В някои случаи ядат дребни рибки, охлюви или паяци. Те в никакъв случай не пият вода. Необходимата течност постъпва с храната или през кожата им.
Размножаване на жабите
С настъпването на размножителния интервал жабите се струпват покрай сладководни басейни. Първи идват мъжките и със мощно крякане стартират да викат женските. Женските дават отговор на апела и се доближават до водата. Колкото по-ниска и мощна е периодичност на звука на мъжкия, толкоз повече женски му дават отговор.
След чифтосването женските снасят яйца. От яйцата след 7 до 10 дни се излюпват ларвите на жабата, наречени попови лъжички. Те въобще не наподобяват на възрастните жаби. Живеят във водата, дишат с хриле, нямат крайници, само че пък имат опашки и повече наподобяват на рибки. Хранят се с водорасли. После те минават през трансформация, която трае към 4 месеца. Развиват се бели дробове, порастват крайници, а опашката пада и поповата лъжичка става жаба. Тя е полово зрял субект на 3 години.
Жабешкото крякане
За множеството хора най-забележителното в жабите е тяхното крякане. Когато една жаба стартира своята ария, незабавно към нея се причислява друга и скоро цялата околност се оглася от жабешко крякане. То смущава постоянно почивката и съня на индивида и по тази причина е толкоз известна привичка на безопашатите земноводни. Дали всички жаби обаче крякат?
Оказва се, че не всички са артисти. Най-напред женските са безмълвни, крякат главно мъжките. Но тази специфичност не е присъща на всички типове. Жабата голиат не кряка. В същото време някои японски жаби пеят като птици. Има и типове жаби, които крещят, както и други, които хъркат. Някои мърморят, други цъкат, а някои пък напряко гърмят. В това отношение те са забавни и много смешни, изключително в случай че извиват трели като пойните птички.
Някои забавни обстоятелства за жабите
Жабите се считат за безобидни животни, само че това не всеки път е правилно. Има типове жаби, които са мощно отровни. Отровата на една дребна жаба може да убие популацията на един град.
Трудно е да се дефинира какъв брой живеят жабите. Използва се премерване на растежа на фалангата на пръстите по сезоните и съгласно получените данни се допуска, че жабата може да доближи до 10 години живот, само че нормално въобще не доживяват толкоз дълго. Те имат прекалено много врагове.
Жабите са деликатес на трапезата на индивида. Ядат се задните крайници, а ястията са нормално доста истински.
Те са студенокръвни животни, температурата им зависи от околната среда.
Най-малката жаба живее в Папуа Нова Гвинея. Тя е единствено 7, 7 милиметра, а най-голяма е жаба голиат - дълга е 33 сантиметра и тежи до 3 килограма
Летящата жаба в действителност прави скокове от 15 метра, което си е съвсем като полет до друго дърво.
Жабите нямат добре развъртян слух, както и подушване, управляват се от зрението си при лов.
