Последствия от пандемията. Как китайският план за глобално влияние зацикли
През есента на 2020 година режимът в Пекин като че ли беше овладял доста преди Запада рецесията, породена от COVID-19, и се канеше да употребява това, с цел да усили световното си въздействие. Близо две години по-късно обаче китайският проект наподобява зациклил.
"Китай е първата огромна стопанска система, която се възвърне от гневната офанзива на вируса и води света в борбата против него и за стопанско възобновяване. "
Цитатът е от китайският президент Си Дзинпин, който през есента на 2020 година разгласи не просто успеха на Китай над вируса, само че и триумфа на китайския модел над Запада.
Докато западните общества обитаваха в локдаун, Пекин разпространяваше облиците на възобновения живот. Докато стопанските системи на останалия свят вървяха стремително надолу, китайските управляващи гордо популяризираха своето стремително възобновяване. Докато всички се състезаваха за достъп до ваксини, формален Пекин инициира своята „ дипломация на имунизациите “ и стартира да разпраща по света създадените в страната защитни инжекции.
След световната рецесия от 2008 година, президентът Си се надяваше на нов знаков миг, в който да наложи претенцията за предимство. Само две години след появяването на вируса обаче, светът наподобява по напълно друг метод и Китай осезаемо зацикли в своята борба за въздействие и утвърждение.
Срив на доверието към Китай
Процесът на срив в отношението към Китай в множеството общества е към този момент задоволително добре прочут. Той стартира преди към пет-шест години паралелно с възходящо нападателната агресия на Пекин. В рамките на напълно малко време, позитивното отношение към страната напряко се срина, в това число в Азия.
Обръщането на настройките към този момент доближава равнища на отрицание от към 80% в Австралия, Южна Корея и Япония. Нещо повече, данните за Малайзия и Сингапур демонстрират още една притеснителна наклонност за Китай - жителите от некитайския генезис също изпитват от ден на ден терзания от държанието на тамошния комунистически режим.
Още по-съществено за Пекин обаче е събитието, че от ден на ден китайци обезверено търсят способи да се измъкнат от страната. Скорошно изследване на консултантската компания Henley and Partners сподели, че над 10 000 заможни жители с активи от над 48 милиарда $ се пробват сега да си намерят нов дом. Миграционните консултанти и адвокати акцентират две съществени аргументи за възходящата вълна: "нулевият COVID-19 ", непрестанните затваряния и стягането на контрола на партията върху стопанската система и обществото.
Общата непоклатимост вътре в самата страна е все по-проблематична. След поредност усложнения и банкрути на огромни компании за недвижими парцели, през последните седмици се ускорява недоволството на милиони китайци с ипотечни заеми, които са принудени да заплащат за замразени, неслучващи се и провалени градежи на жилища. Към края на юли съществува информация за протести по ипотечните заплащания на най-малко 301 плана в 91 града.
Цензорите към този момент не смогват да удържат вълната от неодобрение в обществените мрежи. Проблемите могат бързо да ескалират, просто тъй като над 70% от благосъстоянието на китайската нация е затворено в недвижими парцели. И в това отношение обликът на спокойната, стабилната и добре ръководена страна се пропуква.
Неуспешна "дипломация на имунизациите "
В мисленето на политическия хайлайф на страната пандемията от COVID-19 трябваше да е главен дирек на възходящото китайско въздействие по света. Най-накрая Китай имаше опция да се ангажира с "глобално обществено богатство " и по едно и също време с това да се нарежда дипломатически в голям брой страни.
Още през април 2020 година започва акция в поддръжка на разнообразни страни посредством изпращането на защитни маски, съоръжение и медицински екипи. Mask diplomacy беше сложена в основата на новия "здравен път на коприната " и трябваше да обезпечи водачество на страната по световните въпроси на здравето. В знак на признателност сръбският президент Александър Вучич, даже целуна китайското знаме пред камерите на летището в Белград.
Месеци по-късно, Пекин трансформира още веднъж метода си и инициира "дипломацията на имунизациите " откакто Sinopharm и Sinovac стартираха произвеждане. Поне на хартия нещата потеглиха добре. Към ноември 2020 година Пекин към този момент разгръщаше акцията си, а на 21 декември същата година Египет стана първата страна, получила ваксини. Според китайски данни към март 2021 година страната е предоставила над милиард ваксини - гратис на 69 страни и по контракти на още 29.
Проблемите обаче стартират още с опитите на Пекин да блокира публикуването на данни в Бразилия за действителната успеваемост на имунизациите. В последна сметка, тя е потвърдено ниска и голям брой страни стартират да дават заден ход. Самите бразилци даже краткотрайно стопират производството и стартират да търсят други възможности.
Малайзия стопира слагането на Sinovac и стартира да купува западни други възможности. Тайланд, Индонезия, Турция и ОАЕ бързо предизвикват бустерни стратегии със западни ваксини, с цел да овладеят ситуацията със заболеваемостта. Допитване до обществото във Филипините демонстрира, че 63% от тях избират американските артикули. Подобни данни излизат и във Виетнам. Дори другарска Камбоджа употребява първата опция да измести китайските ваксини и продължава акцията си със западни.
В голям брой страни започват и следствия за нередности и корупция, свързани с разнообразни дейности на китайските институции. Постепенно, цялата дипломатическа интензивност затихна, чувството за преимущество в борбата против вируса изчезна и Пекин са отхвърли от тази атака.
"Нулев COVID-19 " и непрекъснати затваряния
Политиката на "нулевия COVID-19 " и обвързваните с нея рестрикции са обаче това, което удря най-тежко по репутацията на Китай. Страната продължава да е под драконови ограничения за ограничение на разпространяването на вируса, които непрекъснато водят до трагични локдауни, последвани от краткосрочни отваряния и нови ограничавания.
Докато целият свят се учеше "да живее с ковид " и възприе надалеч по-свободен режим на действие, страната на произхода на болестта остана главното изключение. Това към този момент удари по икономическия напредък на Китай и плануваното над 5% повишаване на Брутният вътрешен продукт няма по какъв начин да се случи.
Самите китайци постоянно биват третирани като пандизчии в личните си домове и обществените мрежи са цялостни с истории на конфликти с полицията, местни недоволства от непрестанните ограничавания, даже самоубийства. На моменти формалната цензура не смогва да овладее цифровото разпространяване на възходящото неодобрение.
В Шанхай и Хонконг голям брой компании губят стотици задгранични чиновници, които към този момент не устоят на нескончаемата политика на забрани. Все по-често се отхвърля преиздаването на паспорти, с цел да бъдат още по-ограничени пътуванията отвън страната.
Президентът Си непрестанно препотвърждава метода на "нулев COVID-19 " и малко на брой чакат някаква смяна преди 2023 година Този китайски модел на нападателен био авторитаризъм без времеви небосвод на либерализация е все по-отблъскващ.
Преблеми с "дълговите капани "
Последните няколко години проблематизираха съществено и визията за страната като доброжелателен източник на финансова поддръжка. Повечето колета с техника, маски и други материали към пандемията се оказаха търговски покупко-продажби, а шумните пиар интервенции просто ги маскираха.
Нарастват и проблемите с така наречен "дългова клопка ", която Пекин постоянно слага на страните, трупащи отговорности към него. Миналата година Черна гора едвам не банкрутира след старта на заплащанията по дълга от над милиард евро за част от автомагистралата към Сърбия, която се финансира и строи от китайската страна.
Натрупаните отговорности към Китай бяха значителен фактор и във банкрута на Шри Ланка след дълъг интервал на ускорено разпределяне за най-различни планове. През последните години на Пекин даже се наложи да отпуска средства, с цел да избегне колапс в Коломбо, само че безрезултатно. Пакистан към този момент пое китайски задължения на стойност 62 милиарда $.
Проблемите обаче са към този момент оттатък изброените страни. Наскоро изследване на Rhodium Group сподели, че единствено за 2020 и 2021 година на китайците се е наложило да предоговорят външни заеми на стойност 52 милиарда $. Това е сигурна индикация за възходящи проблеми с доста от прословутите планове по самодейността "Пояс и път ". За интервала от 2001 година насам, общата сума за преговаряне е към този момент 118 милиарда $ или съвсем 20% от всички външни заеми, предоставени от Китай.
Нещо повече, неотдавна AidData разкри съществуването на десетки избавителни заеми, предоставяни от китайски държавни институции с оглед отбягване на банкрути. Такива са получавали Пакистан, Аржентина, Беларус, Египет, Монголия, Нигерия, Турция, Украйна и Шри Ланка. Замбия банкрутира през 2020 година, а съвсем 40% от общия ѝ дълг е към Пекин.
Връщане на страната на запад
Поредицата от рецесии отслабиха и едно преимущество пред Запада, което постоянно се приписваше на Китай от разнообразни коментатори и политици. Това е силата на страната и нейната дарба да интервенира, да овладява бързо компликации, да генерира възприятие на предвидимост и сигурност.
Няма подозрение, че част от привлекателността на актуалния авторитаризъм произтича от мощта на държавната интервенция. Някои даже я показват за редовно преимущество на режими като тези в Русия, Китай, Турция и други.
Последното десетилетие обаче генерира голям брой рецесии, които върнаха мястото на националната страна в политическия развой и обществения живот на западния свят. Те включват пандемията към COVID-19, енергийните турбуленции и преход, първата огромна инфлационна вълна от десетилетия, войната в Украйна, завръщането на производства и други. И в това отношение Пекин губи инерция и прелест.
Въобще, единствено за няколко години привидно неспирната траектория на възходящо въздействие се пречупи и комунистическият режим в Пекин занапред ще би трябвало да овладява репутационните удари. А те следват един след различен.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
"Китай е първата огромна стопанска система, която се възвърне от гневната офанзива на вируса и води света в борбата против него и за стопанско възобновяване. "
Цитатът е от китайският президент Си Дзинпин, който през есента на 2020 година разгласи не просто успеха на Китай над вируса, само че и триумфа на китайския модел над Запада.
Докато западните общества обитаваха в локдаун, Пекин разпространяваше облиците на възобновения живот. Докато стопанските системи на останалия свят вървяха стремително надолу, китайските управляващи гордо популяризираха своето стремително възобновяване. Докато всички се състезаваха за достъп до ваксини, формален Пекин инициира своята „ дипломация на имунизациите “ и стартира да разпраща по света създадените в страната защитни инжекции.
След световната рецесия от 2008 година, президентът Си се надяваше на нов знаков миг, в който да наложи претенцията за предимство. Само две години след появяването на вируса обаче, светът наподобява по напълно друг метод и Китай осезаемо зацикли в своята борба за въздействие и утвърждение.
Срив на доверието към Китай
Процесът на срив в отношението към Китай в множеството общества е към този момент задоволително добре прочут. Той стартира преди към пет-шест години паралелно с възходящо нападателната агресия на Пекин. В рамките на напълно малко време, позитивното отношение към страната напряко се срина, в това число в Азия.
Обръщането на настройките към този момент доближава равнища на отрицание от към 80% в Австралия, Южна Корея и Япония. Нещо повече, данните за Малайзия и Сингапур демонстрират още една притеснителна наклонност за Китай - жителите от некитайския генезис също изпитват от ден на ден терзания от държанието на тамошния комунистически режим.
Още по-съществено за Пекин обаче е събитието, че от ден на ден китайци обезверено търсят способи да се измъкнат от страната. Скорошно изследване на консултантската компания Henley and Partners сподели, че над 10 000 заможни жители с активи от над 48 милиарда $ се пробват сега да си намерят нов дом. Миграционните консултанти и адвокати акцентират две съществени аргументи за възходящата вълна: "нулевият COVID-19 ", непрестанните затваряния и стягането на контрола на партията върху стопанската система и обществото.
Общата непоклатимост вътре в самата страна е все по-проблематична. След поредност усложнения и банкрути на огромни компании за недвижими парцели, през последните седмици се ускорява недоволството на милиони китайци с ипотечни заеми, които са принудени да заплащат за замразени, неслучващи се и провалени градежи на жилища. Към края на юли съществува информация за протести по ипотечните заплащания на най-малко 301 плана в 91 града.
Цензорите към този момент не смогват да удържат вълната от неодобрение в обществените мрежи. Проблемите могат бързо да ескалират, просто тъй като над 70% от благосъстоянието на китайската нация е затворено в недвижими парцели. И в това отношение обликът на спокойната, стабилната и добре ръководена страна се пропуква.
Неуспешна "дипломация на имунизациите "
В мисленето на политическия хайлайф на страната пандемията от COVID-19 трябваше да е главен дирек на възходящото китайско въздействие по света. Най-накрая Китай имаше опция да се ангажира с "глобално обществено богатство " и по едно и също време с това да се нарежда дипломатически в голям брой страни.
Още през април 2020 година започва акция в поддръжка на разнообразни страни посредством изпращането на защитни маски, съоръжение и медицински екипи. Mask diplomacy беше сложена в основата на новия "здравен път на коприната " и трябваше да обезпечи водачество на страната по световните въпроси на здравето. В знак на признателност сръбският президент Александър Вучич, даже целуна китайското знаме пред камерите на летището в Белград.
Месеци по-късно, Пекин трансформира още веднъж метода си и инициира "дипломацията на имунизациите " откакто Sinopharm и Sinovac стартираха произвеждане. Поне на хартия нещата потеглиха добре. Към ноември 2020 година Пекин към този момент разгръщаше акцията си, а на 21 декември същата година Египет стана първата страна, получила ваксини. Според китайски данни към март 2021 година страната е предоставила над милиард ваксини - гратис на 69 страни и по контракти на още 29.
Проблемите обаче стартират още с опитите на Пекин да блокира публикуването на данни в Бразилия за действителната успеваемост на имунизациите. В последна сметка, тя е потвърдено ниска и голям брой страни стартират да дават заден ход. Самите бразилци даже краткотрайно стопират производството и стартират да търсят други възможности.
Малайзия стопира слагането на Sinovac и стартира да купува западни други възможности. Тайланд, Индонезия, Турция и ОАЕ бързо предизвикват бустерни стратегии със западни ваксини, с цел да овладеят ситуацията със заболеваемостта. Допитване до обществото във Филипините демонстрира, че 63% от тях избират американските артикули. Подобни данни излизат и във Виетнам. Дори другарска Камбоджа употребява първата опция да измести китайските ваксини и продължава акцията си със западни.
В голям брой страни започват и следствия за нередности и корупция, свързани с разнообразни дейности на китайските институции. Постепенно, цялата дипломатическа интензивност затихна, чувството за преимущество в борбата против вируса изчезна и Пекин са отхвърли от тази атака.
"Нулев COVID-19 " и непрекъснати затваряния
Политиката на "нулевия COVID-19 " и обвързваните с нея рестрикции са обаче това, което удря най-тежко по репутацията на Китай. Страната продължава да е под драконови ограничения за ограничение на разпространяването на вируса, които непрекъснато водят до трагични локдауни, последвани от краткосрочни отваряния и нови ограничавания.
Докато целият свят се учеше "да живее с ковид " и възприе надалеч по-свободен режим на действие, страната на произхода на болестта остана главното изключение. Това към този момент удари по икономическия напредък на Китай и плануваното над 5% повишаване на Брутният вътрешен продукт няма по какъв начин да се случи.
Самите китайци постоянно биват третирани като пандизчии в личните си домове и обществените мрежи са цялостни с истории на конфликти с полицията, местни недоволства от непрестанните ограничавания, даже самоубийства. На моменти формалната цензура не смогва да овладее цифровото разпространяване на възходящото неодобрение.
В Шанхай и Хонконг голям брой компании губят стотици задгранични чиновници, които към този момент не устоят на нескончаемата политика на забрани. Все по-често се отхвърля преиздаването на паспорти, с цел да бъдат още по-ограничени пътуванията отвън страната.
Президентът Си непрестанно препотвърждава метода на "нулев COVID-19 " и малко на брой чакат някаква смяна преди 2023 година Този китайски модел на нападателен био авторитаризъм без времеви небосвод на либерализация е все по-отблъскващ.
Преблеми с "дълговите капани "
Последните няколко години проблематизираха съществено и визията за страната като доброжелателен източник на финансова поддръжка. Повечето колета с техника, маски и други материали към пандемията се оказаха търговски покупко-продажби, а шумните пиар интервенции просто ги маскираха.
Нарастват и проблемите с така наречен "дългова клопка ", която Пекин постоянно слага на страните, трупащи отговорности към него. Миналата година Черна гора едвам не банкрутира след старта на заплащанията по дълга от над милиард евро за част от автомагистралата към Сърбия, която се финансира и строи от китайската страна.
Натрупаните отговорности към Китай бяха значителен фактор и във банкрута на Шри Ланка след дълъг интервал на ускорено разпределяне за най-различни планове. През последните години на Пекин даже се наложи да отпуска средства, с цел да избегне колапс в Коломбо, само че безрезултатно. Пакистан към този момент пое китайски задължения на стойност 62 милиарда $.
Проблемите обаче са към този момент оттатък изброените страни. Наскоро изследване на Rhodium Group сподели, че единствено за 2020 и 2021 година на китайците се е наложило да предоговорят външни заеми на стойност 52 милиарда $. Това е сигурна индикация за възходящи проблеми с доста от прословутите планове по самодейността "Пояс и път ". За интервала от 2001 година насам, общата сума за преговаряне е към този момент 118 милиарда $ или съвсем 20% от всички външни заеми, предоставени от Китай.
Нещо повече, неотдавна AidData разкри съществуването на десетки избавителни заеми, предоставяни от китайски държавни институции с оглед отбягване на банкрути. Такива са получавали Пакистан, Аржентина, Беларус, Египет, Монголия, Нигерия, Турция, Украйна и Шри Ланка. Замбия банкрутира през 2020 година, а съвсем 40% от общия ѝ дълг е към Пекин.
Връщане на страната на запад
Поредицата от рецесии отслабиха и едно преимущество пред Запада, което постоянно се приписваше на Китай от разнообразни коментатори и политици. Това е силата на страната и нейната дарба да интервенира, да овладява бързо компликации, да генерира възприятие на предвидимост и сигурност.
Няма подозрение, че част от привлекателността на актуалния авторитаризъм произтича от мощта на държавната интервенция. Някои даже я показват за редовно преимущество на режими като тези в Русия, Китай, Турция и други.
Последното десетилетие обаче генерира голям брой рецесии, които върнаха мястото на националната страна в политическия развой и обществения живот на западния свят. Те включват пандемията към COVID-19, енергийните турбуленции и преход, първата огромна инфлационна вълна от десетилетия, войната в Украйна, завръщането на производства и други. И в това отношение Пекин губи инерция и прелест.
Въобще, единствено за няколко години привидно неспирната траектория на възходящо въздействие се пречупи и комунистическият режим в Пекин занапред ще би трябвало да овладява репутационните удари. А те следват един след различен.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ