Закон във Франция цели пестенето на храна с благотворителна цел
През август 2015 година във Франция беше признат закон, който цели прекъсването на изхвърлянето на храна от страна на огромните вериги супермаркети. Мярката е от въведена от страна на Социалистическата партия в съдействие с екологични и други неправителствени организации. В същността на закона стои задължението супермаркетите над 400 кв. м до април 2016 година да са сключили контракти с разнообразни благотворителни организации и банки за храна по този начин, че се спре изхвърлянето на годна за консумация храна.
Темата е доста настояща и не е чудно, че в доста развити страни ползата към мярката пораства. Всяка година се изхвърлят тонове храна от семейства, заведения за хранене и хранителни магазини, до момента в който благотворителните организации изнемогват с изхранването на групи в риск, бездомни, бежанци и приюти за небогати. Това е изцяло годна храна - с изтичащ период на валидност, недопустим търговски тип или нарушение на опаковката. Отделно заведенията за хранене изхвърлят както артикули, по този начин и сготвена храна, която, в случай че не за хора, може да бъде употребена в приюти за животни и зоологически градини.
Критиките обаче към закона порастват със същата скорост, както известността му. Управителите на магазини настояват, че те вършат задоволително, с цел да пестят храна и задължаването не е демократична мярка. То води след себе си разноски за всички по веригата - личен състав, превоз, документи, само че и недоволстват срещи отрицателния имидж, който се основава в обществото.
“ Големите вериги, съгласно статистиката, имат минимален дял от " хабенето " на храна - едвам 11%. Ресторантите " хабят " 15%, а семействата внушителните 67%. ”
Точно по тази причина шефовете считат, че в случай че би трябвало да има законови ограничения, те би трябвало да бъдат ориентирани към жителите, а не към тях и то с този метод - на обвързване.
Благотворителните организации също са разтревожени, тъй като идната частица по веригата с оптималното използуване на храната са те. Без да са упорствали за сходна мярка, те се притесняват, че няма да могат да смогнат с количеството храна, която ще се зададе към тях. Това ще значи в допълнение хладилници, инспекции за качеството на храната и други, което ще се показва в две направления - повече разноски и повече личен състав. Те са на мнение, че макар положителните планове, мярката е прибързана и недомислена.
До приемането на закона огромните супермаркети във Франция имат практики за работа с благотворителни организации - те подаряват 35% от негодната храна за щедрост, още повече, че употребяват и данъчни облекчения да го вършат. Имат облекчения още когато пазарят от локални фермери и по този начин в допълнение понижават изхвърлянето на храна пък от страна на прозводителите, които по този метод постоянно намират пазар за продукцията си.
Много заведения за хранене също са приели за идея пестенето на храната и изкупуват продуктите с недобър търговски тип, само че с чудесно вкусови качества. В Германия млади ресторантьори отвориха заведение единствено с " отпадъчна " храна, която по нищо не отстъпва на първокласните кухни. Интересът към това заведение в страната с доста мощно развито екологично съзнание е голям.
Въпреки рецензиите, законът има голям отзив за моментното положение в Европейския съюз във връзка с изхвърлянето на храна. За да влезе за разискване сходна мярка с годност на територията на съюза, би трябвало в най-малко 7 страни да се съберат 1 000 000 гласа в поддръжка на сходна самодейност, досега (септември 2015 година ) има 630 000 гласа " За " в онлайн петицията.
“Изхвърлянето на годна храна е срамна статистика - 1/3 от цялата създадена храна в света се изхвърля. Това в световен мащаб е 1,6 милиарда тона храна (данните са на Огранизацията по издръжка и земеделие към ООН), от които 1,3 милиарда тона е годна за консумация. ”
Това коства необикновено доста запаси на планетата - от една страна по произвеждане на тази храна (животновъдството заема 1/3 от цялата земя на планетата, която не е покрита с лед), излъчвания въглероден диоксид по пакетирането и превозването. От друга страна, след изхвърлянето на храната следва още веднъж превозване към сметища и култивиране на боклука. Като махнем икономическите данни, остава човешкият фактор. Докато развити страни изхвърлят приблизително 100-150 кг храна на човек за година, в Африка и Източна/Югозиточна Азия боклукът от храна е едвам 9-11 кг. На фона не презадоволените развити страни, има милиони гладуващи хора в целия свят.
Планетата ни е все по-размирно място, територия на контрасти и противоречащи си ползи. Дали мярката ще се наложи като добра, или не, това времето и методът й на реализиране ще покаже. Но с цел да стане това, да има закони, които да регламентират и озаптят хабенето на храна, смяната би трябвало да стартира с веки обособен член на всяко настрана домакинство.
Темата е доста настояща и не е чудно, че в доста развити страни ползата към мярката пораства. Всяка година се изхвърлят тонове храна от семейства, заведения за хранене и хранителни магазини, до момента в който благотворителните организации изнемогват с изхранването на групи в риск, бездомни, бежанци и приюти за небогати. Това е изцяло годна храна - с изтичащ период на валидност, недопустим търговски тип или нарушение на опаковката. Отделно заведенията за хранене изхвърлят както артикули, по този начин и сготвена храна, която, в случай че не за хора, може да бъде употребена в приюти за животни и зоологически градини.
Критиките обаче към закона порастват със същата скорост, както известността му. Управителите на магазини настояват, че те вършат задоволително, с цел да пестят храна и задължаването не е демократична мярка. То води след себе си разноски за всички по веригата - личен състав, превоз, документи, само че и недоволстват срещи отрицателния имидж, който се основава в обществото.
“ Големите вериги, съгласно статистиката, имат минимален дял от " хабенето " на храна - едвам 11%. Ресторантите " хабят " 15%, а семействата внушителните 67%. ”
Точно по тази причина шефовете считат, че в случай че би трябвало да има законови ограничения, те би трябвало да бъдат ориентирани към жителите, а не към тях и то с този метод - на обвързване.
Благотворителните организации също са разтревожени, тъй като идната частица по веригата с оптималното използуване на храната са те. Без да са упорствали за сходна мярка, те се притесняват, че няма да могат да смогнат с количеството храна, която ще се зададе към тях. Това ще значи в допълнение хладилници, инспекции за качеството на храната и други, което ще се показва в две направления - повече разноски и повече личен състав. Те са на мнение, че макар положителните планове, мярката е прибързана и недомислена.
До приемането на закона огромните супермаркети във Франция имат практики за работа с благотворителни организации - те подаряват 35% от негодната храна за щедрост, още повече, че употребяват и данъчни облекчения да го вършат. Имат облекчения още когато пазарят от локални фермери и по този начин в допълнение понижават изхвърлянето на храна пък от страна на прозводителите, които по този метод постоянно намират пазар за продукцията си.
Много заведения за хранене също са приели за идея пестенето на храната и изкупуват продуктите с недобър търговски тип, само че с чудесно вкусови качества. В Германия млади ресторантьори отвориха заведение единствено с " отпадъчна " храна, която по нищо не отстъпва на първокласните кухни. Интересът към това заведение в страната с доста мощно развито екологично съзнание е голям.
Въпреки рецензиите, законът има голям отзив за моментното положение в Европейския съюз във връзка с изхвърлянето на храна. За да влезе за разискване сходна мярка с годност на територията на съюза, би трябвало в най-малко 7 страни да се съберат 1 000 000 гласа в поддръжка на сходна самодейност, досега (септември 2015 година ) има 630 000 гласа " За " в онлайн петицията.
“Изхвърлянето на годна храна е срамна статистика - 1/3 от цялата създадена храна в света се изхвърля. Това в световен мащаб е 1,6 милиарда тона храна (данните са на Огранизацията по издръжка и земеделие към ООН), от които 1,3 милиарда тона е годна за консумация. ”
Това коства необикновено доста запаси на планетата - от една страна по произвеждане на тази храна (животновъдството заема 1/3 от цялата земя на планетата, която не е покрита с лед), излъчвания въглероден диоксид по пакетирането и превозването. От друга страна, след изхвърлянето на храната следва още веднъж превозване към сметища и култивиране на боклука. Като махнем икономическите данни, остава човешкият фактор. Докато развити страни изхвърлят приблизително 100-150 кг храна на човек за година, в Африка и Източна/Югозиточна Азия боклукът от храна е едвам 9-11 кг. На фона не презадоволените развити страни, има милиони гладуващи хора в целия свят.
Планетата ни е все по-размирно място, територия на контрасти и противоречащи си ползи. Дали мярката ще се наложи като добра, или не, това времето и методът й на реализиране ще покаже. Но с цел да стане това, да има закони, които да регламентират и озаптят хабенето на храна, смяната би трябвало да стартира с веки обособен член на всяко настрана домакинство.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ