В УМБАЛ „Чирков“ отбелязаха 20 години от първата ендопротеза на аорта у нас
През април 2023 година се навършват 20 години от имплантирането на първата торакална ендопротеза в България във връзка дисекация на аортата, оповестиха от УМБАЛ „ Проф. Александър Чирков “. Оттогава в УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “ са вградени ендопротези на аортата във връзка необятна гама аортни болести на над 200 пациента.
На 09.04.2003 първата ендоаортна протеза е сложена на 56-годишен пациент с остра дисекация на аортата – III вид Дебейки. Пациентът е бил комплициран, с потрес, остра бъбречна непълнота и заплашваща руптура на аортата. Процедурата е осъществена в УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “ ( тогава УМБАЛ „ Св. Екатерина “) от доктор Иво Петров, доцент Юлия Джоргова, доктор Диана Трендафилова и доктор Димитър Николов.
Пациентът е изписан от болничното заведение на 13 постоперативен ден, асимптомен във връзка с аортните болести в последващите 15 години.
Аортните аневризми и дисекации са релативно редки, само че живото-застрашаващи болести. Докладваната периодичност на аневризмите е 6-10/100 000 души годишно, а на дисекациите 5-30/1 000 000 в международен мащаб. Към острите аортни синдроми се числят и травматичните повреди на аортата в резултат на закрита гръдна контузия, интрамуралните хематоми и пенетриращите атеросклеротични аортни язви.
Хирургичното лекуване при тези пациенти е обвързвано с по-висока смъртност и периоперативни затруднения (достигащи до 40% при незабавна операция), спрямо ендоваскуларното лекуване (9.5-12%). TEVAR (ендоваскуларно възобновяване на торакалната аорта) е нова транскатетърна методика, която навлезе в клиничната процедура като опция на хирургичното лекуване при пациенти с аневризми и дисекации на аортата, които имат подобаваща за процедурата анатомия.
При тази намеса саморазгъващ се ендоваскуларен стент-графт се вгради в повредения сегмент на аортата, през катетърна система и друг съдов достъп според от самостоятелните анатомични особености при обособения пациент. Показанията и противопоказанията при всеки пациент се правят оценка въз основа на данните по одобрен от болничното заведение протокол от високо профилиран екип. Планира се подготовката на пациента, съдовия достъп, размера и типа на ендопротезата, правят оценка се процедурните, перипроцедурните и постпроцедурните затруднения.
TEVAR се наложи като добра опция на общоприетата хирургия при високо рисковата популация пациенти, изрично доказано от резултатите на многочислени изследвания и залегна в европейските управления на лекуване при тези пациенти като сполучлив и доста по-щадящ способ на лекуване, минимизирайки оперативната контузия, болничния престой, затрудненията от екстакорпоралното кръвообръщение ( ЕКК), продължителната упойка и други
Процедурата се прави в ангиографска/хибридна зала под рентгенов надзор с потребление на контрастна материя при строго съблюдаване на разпоредбите за септика и антисептика.
Транскатетърната имплантация се прави под обща упойка или седация. Така пациентът не усеща нищо по време на самата намеса. Дишането по време на цялата интервенция се прави посредством механична вентилация или на фона на непринудено дишане без интубация. Осигурява се артериален и венозен достъп.
След подробно разчистване на оперативното поле според от достъпа на имплантация се организира артериотомия на съда, през който ще се вгради протезата – феморална артерия, илиачна артерия, абдоминална аорта, артерия субклавия, или дребен 2 см прорез на гръдна стена при трансаортен достъп. Успоредно с хирургичния достъп се слагат венозен РМ (пейсмейкър) и артериални интродюсери с катетър за реализиране на впръскването на контрастната материя. След премнаваме през повредената част на аортата с катетър и лидер, по лидера се пласира ендопротезата, която се разгъва отвътре на повредения сектор на аортата на фона на краткотрайно високочестотно пейсиране. След процедурата съда се затваря по хирургичен метод или със затварящо устройство според от преценката на екипа. Средният болничен престой е 5-7 дни.
Транскатетърната процедура е с изключително висока трудност. Рисковете са по-високи, в случай че тя се организира в изискванията на усложнена аортна аневризма или аортна дисекация /руптурирала или със арестувана руптура, шоково положение, исхемия на витално значими органи, персистиращ болков синдром, мъчно следена артериална хипертония, тежка сърдечна декомпенсация и напреднала патология при съпътстващи болести на други органи и системи/.
Процедурата се прави от мултидисциплинарен екип (Heart team), включващ инвазивен кардиолог, кардиохирург, рентгенолог, кардиолог-ехографист, съдов хирург, анестезиолог с богат опит в ендоваскуларните и хибридни аортни процедури. Европейските и американските рекомендации за лекуване на аортните болести изискват лекуването на тези болести да бъде провеждано в болнични заведения с опция за сложно лекуване, по този начин наречените Аортни центрове.
На 09.04.2003 първата ендоаортна протеза е сложена на 56-годишен пациент с остра дисекация на аортата – III вид Дебейки. Пациентът е бил комплициран, с потрес, остра бъбречна непълнота и заплашваща руптура на аортата. Процедурата е осъществена в УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “ ( тогава УМБАЛ „ Св. Екатерина “) от доктор Иво Петров, доцент Юлия Джоргова, доктор Диана Трендафилова и доктор Димитър Николов.
Пациентът е изписан от болничното заведение на 13 постоперативен ден, асимптомен във връзка с аортните болести в последващите 15 години.
Аортните аневризми и дисекации са релативно редки, само че живото-застрашаващи болести. Докладваната периодичност на аневризмите е 6-10/100 000 души годишно, а на дисекациите 5-30/1 000 000 в международен мащаб. Към острите аортни синдроми се числят и травматичните повреди на аортата в резултат на закрита гръдна контузия, интрамуралните хематоми и пенетриращите атеросклеротични аортни язви.
Хирургичното лекуване при тези пациенти е обвързвано с по-висока смъртност и периоперативни затруднения (достигащи до 40% при незабавна операция), спрямо ендоваскуларното лекуване (9.5-12%). TEVAR (ендоваскуларно възобновяване на торакалната аорта) е нова транскатетърна методика, която навлезе в клиничната процедура като опция на хирургичното лекуване при пациенти с аневризми и дисекации на аортата, които имат подобаваща за процедурата анатомия.
При тази намеса саморазгъващ се ендоваскуларен стент-графт се вгради в повредения сегмент на аортата, през катетърна система и друг съдов достъп според от самостоятелните анатомични особености при обособения пациент. Показанията и противопоказанията при всеки пациент се правят оценка въз основа на данните по одобрен от болничното заведение протокол от високо профилиран екип. Планира се подготовката на пациента, съдовия достъп, размера и типа на ендопротезата, правят оценка се процедурните, перипроцедурните и постпроцедурните затруднения.
TEVAR се наложи като добра опция на общоприетата хирургия при високо рисковата популация пациенти, изрично доказано от резултатите на многочислени изследвания и залегна в европейските управления на лекуване при тези пациенти като сполучлив и доста по-щадящ способ на лекуване, минимизирайки оперативната контузия, болничния престой, затрудненията от екстакорпоралното кръвообръщение ( ЕКК), продължителната упойка и други
Процедурата се прави в ангиографска/хибридна зала под рентгенов надзор с потребление на контрастна материя при строго съблюдаване на разпоредбите за септика и антисептика.
Транскатетърната имплантация се прави под обща упойка или седация. Така пациентът не усеща нищо по време на самата намеса. Дишането по време на цялата интервенция се прави посредством механична вентилация или на фона на непринудено дишане без интубация. Осигурява се артериален и венозен достъп.
След подробно разчистване на оперативното поле според от достъпа на имплантация се организира артериотомия на съда, през който ще се вгради протезата – феморална артерия, илиачна артерия, абдоминална аорта, артерия субклавия, или дребен 2 см прорез на гръдна стена при трансаортен достъп. Успоредно с хирургичния достъп се слагат венозен РМ (пейсмейкър) и артериални интродюсери с катетър за реализиране на впръскването на контрастната материя. След премнаваме през повредената част на аортата с катетър и лидер, по лидера се пласира ендопротезата, която се разгъва отвътре на повредения сектор на аортата на фона на краткотрайно високочестотно пейсиране. След процедурата съда се затваря по хирургичен метод или със затварящо устройство според от преценката на екипа. Средният болничен престой е 5-7 дни.
Транскатетърната процедура е с изключително висока трудност. Рисковете са по-високи, в случай че тя се организира в изискванията на усложнена аортна аневризма или аортна дисекация /руптурирала или със арестувана руптура, шоково положение, исхемия на витално значими органи, персистиращ болков синдром, мъчно следена артериална хипертония, тежка сърдечна декомпенсация и напреднала патология при съпътстващи болести на други органи и системи/.
Процедурата се прави от мултидисциплинарен екип (Heart team), включващ инвазивен кардиолог, кардиохирург, рентгенолог, кардиолог-ехографист, съдов хирург, анестезиолог с богат опит в ендоваскуларните и хибридни аортни процедури. Европейските и американските рекомендации за лекуване на аортните болести изискват лекуването на тези болести да бъде провеждано в болнични заведения с опция за сложно лекуване, по този начин наречените Аортни центрове.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ