„Окаменяло“ бездомно куче мислело, че никога няма да бъде обичано
През април 2015 година в селски регион покрай Атина жена вижда куче с „ вкаменена “ зурла.
За да притегли вниманието на доброволци или просто грижовни хора, които могат да оказват помощ на животното, момичето снимало бедното животно и разгласило фотографията в интернет с молба за помощ.
В същия ден животът на пегодишното болно улично куче се трансформирал вечно.
Новото начало
Хващането на кучето се оказало доста мъчно. Тя в никакъв случай не е била в контакт с хора, тъй че не било допустимо да се приближат до нея незабавно – бедното куче всякога бягало от хората на треперещите си лапи.
Когато бездомницата въпреки всичко се озовала в приюта Save a Greek и получила името Петра, което на гръцки значи „ камък “.
Измършавялото болно куче попадна в ръцете на Валия Орфанид, доброволка, която по това време към този момент имала богат опит в лекуването и рехабилитацията на животни с разнообразни пострадвания, болести и равнища на социализация.
Виждайки Петра, тя незабавно осъзнала, че просто би трябвало да й помогне.
Лечението и любящи стопани
Кучето било в плачевно положение и било лекувано от доста болести, в това число краста и лайшманиоза, зараза, която се придвижва от комари и може да бъде съдбовна, в случай че не се лекува.
„ Вкаменелостите “ по кожата на животното се появили поради крастата. Ветеринарите почнали да лекуват физическите проблеми на Петра и нейното здраве последователно се подобрило. Психическото й положение обаче продължавало да бъде обезпокоително.
„ Тя към момента не може да се доверява на хората “, споделила Валия след следващия несполучлив опит да изведе кучето си на разходка.
Всеки път, когато някой от доброволците или ветеринарните лекари се приближавал до Петра, тя изръмжавала и се скривала в ъгъла на клетката.
Женската толкоз се страхувала от хората, че първото й запознанство с Орфанида довела до несъзнателно уриниране. Към своите космати събратя тя също се отнасяла с съмнение. Въпреки това никой от чиновниците в приюта не считал да се предава.
Втората среща сред доброволците и Петра била по-успешна – те съумели да я отдалечат на няколко метра от клетката, само че тази „ разходка “ траяла цялостен час. С всеки опит кучето ставало по-уверено и радостно, а изминатото от него разстояние се увеличавало.
Няколко месеца по-късно животното стартира да приема човешката любов, стартира да си играе с играчките си и да се сприятелява с други жители на приюта. Петра била подготвена да получи и да даде обич.
Мършаво болно куче с доста заболявания и цялостно съмнение към хората се трансформирало в отзивчива хубавица. След цялостното си възобновяване тя прекарва още към 10 месеца в приюта, до момента в който през 2017 година е взета от семейство от Германия.
Днес Петра е щастливо куче с любящи стопани и покрив над главата си.
Колко е хубаво, че има хора, които са подготвени търпеливо да оказват помощ на животните, които имат проблеми освен със здравето, само че и с доверието в хората.
