„5 минути София – кварталите“: Младост
През 60-те години на предишния век в международната архитектурна мисъл назрява нова философия за построяването на жилищни комлекси . Предполагаемият парадайс на земята би трябвало да излезе отвън спретнатата редица от улици и здания и да се насочи към парка, в сърцето на който се простират обособени жилища. Между тях има въздух, а слънцето огрява на всички места. В Берлин раят, който приближава индивида до природата, се споделя квартал „ Тиргартен “, у нас – „ Младост “, написа каналът във vbox7.
За основен проектант на супермодерния софийски квартал през 1964 година е избран Богдан Томалевски. Френски ученик, който добре познава трендовете в архитектирата, а името му се подрежда измежду създателите на столичния комплекс „ Заимов “, централата на Българска социалистическа партия на „ Позитано “ 20, Министерството на външните работи, вила „ Калина “ в Боянската резиденция, в която живеят президентите ни, и църквата на Ванга в Рупите. Върху така наречен Югоизточен регион – една от най-благоприятните елементи за жилищно строителство в София по това време – Томалевски проектира българския „ Тиргартен “. Младият столичен комплекс се строи върху землищата на тогавашните села Дървеница, Симеоново и Горубляне. Държавата изкупува на ниски цени нивите, благосъстоятелност на обособени шопи, в името на социалистическата фантазия. Една дребна част въпреки всичко е заета и от държавни терени – една казарама – там, където през днешния ден е пазарът „ Младост 1 “, и школата на Министерство на вътрешните работи.
Генералният проект на София планува новият жилищен регион, поместен в югоизточната част на града, да граничи с автомагистрала София – Пловдив, село Дървеница и улица 256. Замисълът бил кварталът да е наобиколен от плавателния канал на плана „ Мусман “ от 1938 година, съгласно който край града трябвало да бъде построен залесителен пояс в британски жанр.
Арх. Богдан Томалевски стартира градежа на първата част на „ Младост “ и първоначално всичко върви по проект – кварталът е рехаво застроен, има доста пространства сред жилищните блокове, а вижданията му, че в допира с природата човек става по-добър, са съвсем действителни. С времето обаче кварталът стартира да се уплътнява и той се отдръпва от плана. Към „ Младост 1 “ се оформят още четири микрорайона с по четири жилищни групи, с по към 7500 поданици. През 70-те години се построяват втората и третата част на регион „ Младост “, през 1980-а е признат проектът за четвъртата, а година по-късно и за петата част – „ Младост 1А “.
През 1988 година на територията му към този момент живеят 97 000 души. Мащабите на жилищния коплекс са невиждани до този миг в столицата. От дребен зелен квартал, който има за цел да опази гледките към Витоша, той се трансформира в регион с размери на огромен град. От синоним на новото жилищно строителство „ Младост “ става прочут като една от „ спалните на столичани “, в които те се прибират единствено с цел да преспят.
Години по-късно кметът на София за интервала 1978 – 1986 година Петър Междуречки споделя: „ Тогава нямахме пари да строим паркове. Беше нещо като „ кюнци имам, печка нямам… “. Ако имахме средства, щяхме да построим и парковете, и зоните за спорт, и плувните басейни, и зоните за отдих, но нямахме. Бързахме да създадем жилищата, с цел да има къде да се подслонят хората, само че я нямаше обслужващата част. Не можахме да вземем за пример да създадем паркинги и по тази причина хората си паркират колите и до ден сегашен на зелените площи “.
С времето „ Младост “, вторият по величина регион в София, става синоним и на митинги и гражданско неодобрение против застрояването на зелени площи. Повод за непрестанно връщане към закона „ Лучников “ за реставрация в действителни граници поради тези голи полета на обособени шопи. Заради едни декемврийски събития пък, при които неколкократно биват възпламени коли в региона, той си печели и прозвището „ Горящият квартал “.
„ Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта “, споделя Хенрик Ибсен. И това прави „ Младост “ в този момент – все по този начин жъне славата на един от най-модерните и бързо развивщи се столични квартали. Той е дом на Бизснес парк София – най-големият бизснес комплекс в Източна Европа. Както и на позабравения и безстопанствен Международен парк на децата от света. На колометър от квартала, в този парк се приютява и още по-забравеният монумент „ Камбаните “. Монументът като планета, който се извисява в покрайнините на София, произлиза от графиката на детската игра на дама и наброява 107 камбани – по-голямата част от тях са сложени от детските делегации, взели участие в асамблеята „ Знаме на мира “, като най-старата е от XI век. Поне в миналото е наброявал толкоз. Днес паметникът търси метод да се впише в актуалния свят на българите. И той, и „ Младост “ към момента носят едно и също обръщение – за съгласие, приемливост, креативност и едно постоянно бъдеще. Те са знак на това, което сплотява хората – концепцията за ново начало.
За основен проектант на супермодерния софийски квартал през 1964 година е избран Богдан Томалевски. Френски ученик, който добре познава трендовете в архитектирата, а името му се подрежда измежду създателите на столичния комплекс „ Заимов “, централата на Българска социалистическа партия на „ Позитано “ 20, Министерството на външните работи, вила „ Калина “ в Боянската резиденция, в която живеят президентите ни, и църквата на Ванга в Рупите. Върху така наречен Югоизточен регион – една от най-благоприятните елементи за жилищно строителство в София по това време – Томалевски проектира българския „ Тиргартен “. Младият столичен комплекс се строи върху землищата на тогавашните села Дървеница, Симеоново и Горубляне. Държавата изкупува на ниски цени нивите, благосъстоятелност на обособени шопи, в името на социалистическата фантазия. Една дребна част въпреки всичко е заета и от държавни терени – една казарама – там, където през днешния ден е пазарът „ Младост 1 “, и школата на Министерство на вътрешните работи.
Генералният проект на София планува новият жилищен регион, поместен в югоизточната част на града, да граничи с автомагистрала София – Пловдив, село Дървеница и улица 256. Замисълът бил кварталът да е наобиколен от плавателния канал на плана „ Мусман “ от 1938 година, съгласно който край града трябвало да бъде построен залесителен пояс в британски жанр.
Арх. Богдан Томалевски стартира градежа на първата част на „ Младост “ и първоначално всичко върви по проект – кварталът е рехаво застроен, има доста пространства сред жилищните блокове, а вижданията му, че в допира с природата човек става по-добър, са съвсем действителни. С времето обаче кварталът стартира да се уплътнява и той се отдръпва от плана. Към „ Младост 1 “ се оформят още четири микрорайона с по четири жилищни групи, с по към 7500 поданици. През 70-те години се построяват втората и третата част на регион „ Младост “, през 1980-а е признат проектът за четвъртата, а година по-късно и за петата част – „ Младост 1А “.
През 1988 година на територията му към този момент живеят 97 000 души. Мащабите на жилищния коплекс са невиждани до този миг в столицата. От дребен зелен квартал, който има за цел да опази гледките към Витоша, той се трансформира в регион с размери на огромен град. От синоним на новото жилищно строителство „ Младост “ става прочут като една от „ спалните на столичани “, в които те се прибират единствено с цел да преспят.
Години по-късно кметът на София за интервала 1978 – 1986 година Петър Междуречки споделя: „ Тогава нямахме пари да строим паркове. Беше нещо като „ кюнци имам, печка нямам… “. Ако имахме средства, щяхме да построим и парковете, и зоните за спорт, и плувните басейни, и зоните за отдих, но нямахме. Бързахме да създадем жилищата, с цел да има къде да се подслонят хората, само че я нямаше обслужващата част. Не можахме да вземем за пример да създадем паркинги и по тази причина хората си паркират колите и до ден сегашен на зелените площи “.
С времето „ Младост “, вторият по величина регион в София, става синоним и на митинги и гражданско неодобрение против застрояването на зелени площи. Повод за непрестанно връщане към закона „ Лучников “ за реставрация в действителни граници поради тези голи полета на обособени шопи. Заради едни декемврийски събития пък, при които неколкократно биват възпламени коли в региона, той си печели и прозвището „ Горящият квартал “.
„ Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта “, споделя Хенрик Ибсен. И това прави „ Младост “ в този момент – все по този начин жъне славата на един от най-модерните и бързо развивщи се столични квартали. Той е дом на Бизснес парк София – най-големият бизснес комплекс в Източна Европа. Както и на позабравения и безстопанствен Международен парк на децата от света. На колометър от квартала, в този парк се приютява и още по-забравеният монумент „ Камбаните “. Монументът като планета, който се извисява в покрайнините на София, произлиза от графиката на детската игра на дама и наброява 107 камбани – по-голямата част от тях са сложени от детските делегации, взели участие в асамблеята „ Знаме на мира “, като най-старата е от XI век. Поне в миналото е наброявал толкоз. Днес паметникът търси метод да се впише в актуалния свят на българите. И той, и „ Младост “ към момента носят едно и също обръщение – за съгласие, приемливост, креативност и едно постоянно бъдеще. Те са знак на това, което сплотява хората – концепцията за ново начало.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ