През тази година ще наблюдаваме няколко интересни явления
През 2023 година следим съединяване на Юпитер и Венера и четири затъмнения. Във вечерите на 1 и 2 март ще бъде кулминационната точка на доближаването на двете планети. Именно това събитие е и една от аргументите, които стоят зад сигналите на разтревожени консуматори, снимали странни светлини в небето.
Другата причина са спътниците на Илон Мъск. Всъщност те са толкоз забележими, тъй като се движат на 550 километра височина от земята в така наречен ниска орбита.
" След изстрелването от ракетата Фалкън 9, на веднъж с една ракета се извеждат към 55-60 спътника, които в първите няколко вечери се следят във тип на редички или както някои ги назовават " влакчета от светлини “, описа физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при Българска академия на науките пред bTV.
Постепенно спътниците се разреждат и с набирането на височина стават по-малко ярки. Те ще могат да бъдат следени още веднъж тази вечер сред 19:43 и 19:47 ч.
" Това са информационни спътници, които са за разпространяване на интернет и телефонни връзки. Предвижда се към 12 000 броя да бъдат изведени в ниска орбита. В момента над 3500 са към този момент дейни и изведени в орбита “, сподели още Пенчо Маркишки.
Какви астрономически събития да чакаме тази година?
През 2023 година се чакат четири затъмнения.
Първото слънчево затъмнение ще се случи на 20 април. Те се назовава хибридно, тъй като стартира като пръстеновидно, минава в цялостно и приключва още веднъж в пръстеновидно. Затъмнението обаче няма да бъде налично в България. То ще се следи от Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия.
На 5 май вечерта ще се следи лунно затъмнение от земната полусянка. В България то ще бъде очевидно по здрач в посока изток, когато луната ще изгрее затъмнена от земната полусянка.
На 14 октомври ще има пръстеновидно слънчево затъмнение. То ще се следи от Северна, Централна и Южна Америка и няма да бъде очевидно от България.
И на 28 против 29 ноември ще се случи отчасти лунно затъмнение с дребна фаза. То ще бъде очевидно от България, като оптималната му фаза ще бъде към 23:15 ч.
Другата причина са спътниците на Илон Мъск. Всъщност те са толкоз забележими, тъй като се движат на 550 километра височина от земята в така наречен ниска орбита.
" След изстрелването от ракетата Фалкън 9, на веднъж с една ракета се извеждат към 55-60 спътника, които в първите няколко вечери се следят във тип на редички или както някои ги назовават " влакчета от светлини “, описа физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при Българска академия на науките пред bTV.
Постепенно спътниците се разреждат и с набирането на височина стават по-малко ярки. Те ще могат да бъдат следени още веднъж тази вечер сред 19:43 и 19:47 ч.
" Това са информационни спътници, които са за разпространяване на интернет и телефонни връзки. Предвижда се към 12 000 броя да бъдат изведени в ниска орбита. В момента над 3500 са към този момент дейни и изведени в орбита “, сподели още Пенчо Маркишки.
Какви астрономически събития да чакаме тази година?
През 2023 година се чакат четири затъмнения.
Първото слънчево затъмнение ще се случи на 20 април. Те се назовава хибридно, тъй като стартира като пръстеновидно, минава в цялостно и приключва още веднъж в пръстеновидно. Затъмнението обаче няма да бъде налично в България. То ще се следи от Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия.
На 5 май вечерта ще се следи лунно затъмнение от земната полусянка. В България то ще бъде очевидно по здрач в посока изток, когато луната ще изгрее затъмнена от земната полусянка.
На 14 октомври ще има пръстеновидно слънчево затъмнение. То ще се следи от Северна, Централна и Южна Америка и няма да бъде очевидно от България.
И на 28 против 29 ноември ще се случи отчасти лунно затъмнение с дребна фаза. То ще бъде очевидно от България, като оптималната му фаза ще бъде към 23:15 ч.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ