Шефът на ДАНС: През 2022 г. България е обявила за персона нон грата 84 руски официални представители
През 2022 година България е оповестила за личност нон грата 84 чиновници на съветските публични представителства у нас. Това сподели в първото си изявление от назначението му на поста ръководителят на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) Пламен Тончев.
Справка в отчета на организацията показва, че през 2021 година за личност нон грата са оповестени трима чиновници на съветските представителства.
Пред Българска телеграфна агенция Тончев уточни, че сега няма директен риск за сигурността на популацията на България. Продължаването на военните дейности обаче може да докара до усилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последствия в стопански проект като растеж на цените и пораждане на предпоставки за спиране на вериги за доставки, сподели Тончев.
Войната в Украйна отразява упоритостите на Руската федерация за интервенция в международния ред и опълчване на Съединени американски щати и Запада. Събитията от миналата година сложиха на дневен ред тематиките за световната продоволствена сигурност и нуждата от превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Европейския съюз (ЕС) от Русия, счита ръководителят на ДАНС.
По думите на Пламен Тончев се следи и все по-засилен развой на интеграция сред публичните връзки и осведомителните технологии. В резултат на това отрицателното въздействие върху едната система рефлектира мощно върху другата. Тази среда постанова въвеждането на по-високи условия към ограниченията и методите за гарантиране надеждността на системите, уточни ръководителят на ДАНС.
Според него фактът, че редица страни развиват подобен вид принадлежности ще продължава да слага доста по-високи условия към прилаганите политики в региона на киберсигурността.
- Г-н Тончев, бяхте назначен за ръководител на ДАНС през май 2021 година С какви провокации се срещнахте до момента - както вие, като ръководител, по този начин и ДАНС като цяло, за този интервал?
- През този интервал и изключително през миналата година, по отношение на осъществяването на законовите си задания, ДАНС се изправи пред извънредно комплицирани провокации. Някои представляваха и нови, непознати тествания, които се редуваха с изключителна динамичност и изискваха съответна реакция, висока мотивация и морал от страна на работещите в ДАНС. Благодарение на високия професионализъм на чиновниците на организацията, отличното взаимоотношение с задграничните ни сътрудници и насъбрания опит, службата сполучливо извършва главната си задача за отбрана на жителите, националните ползи и държавността.
- Кибератаките ли остават най-честата опасност за сигурността?
- Кибератаките са инструмент, с който се влияе в началото върху осведомителните системи, а след това нарушават публичните връзки, оказват деструктивно влияние върху процесите в икономическата и финансовата сфера. Този инструмент става все по-разпространен, като повода за това е обвързвана със засиленото потребление на осведомителните технологии в обществените връзки и промишлеността, даването на разнообразни хакерски атаки като услуга в „ тъмната мрежа “ и потреблението на осведомителни системи, които не дават отговор на актуалните стандарти за киберсигурност.
Наблюдава се и все по-засилен развой на интеграция сред публичните връзки и осведомителните технологии. В резултат на това отрицателното въздействие върху едната система рефлектира мощно върху другата. Тази среда постанова въвеждането на по-високи условия към ограниченията и методите за гарантиране надеждността на системите. Кибератаките са универсални, с релативно ниска цена и висока скорост за реализация. При реализирането им рискът за атакуващия е невисок и не е привързан с избрана географска локация.
И не на последно място, съществуването на уязвимости в употребяваните осведомителни системи разрешава хакерските атаки да не престават да бъдат употребявани за реализация на деструктивно кибервъздействие.
- Вярно ли е изказванието, че точно хакерските атаки са най-модерното оръжие?
- Възможността за все по-лесно реализиране на хакерски атаки ще продължи да образува едва предвидима среда с възходящ капацитет за влияние върху сигурността на обществото. Фактът, че редица страни развиват подобен вид принадлежности ще продължава да слага доста по-високи условия към прилаганите политики в региона на киберсигурността.
- Какво се промени в световен проект, а и за България, след началото на войната в Украйна?
- Войната в Украйна отразява упоритостите на Руската федерация за интервенция в международния ред и опълчване на Съединени американски щати и Запада. Събитията от миналата година сложиха на дневен ред тематиките за световната продоволствена сигурност и нуждата от превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз от Русия.
Що се отнася до страната ни, формалните връзки сред София и Москва се изостриха и снижиха мощно с включването на България в листата на неприятелските страни на Руската федерация и подхванатите открити ограничения от българските институции за ограничение и секване на съветското въздействие на наша територия. Особена значимост получиха тематиките за скъсването с енергийната взаимозависимост от Руската федерация и енергийната диверсификация на страната ни.
- В отчета на ДАНС за 2021 година казвате, че Черно море се трансформира в изострена територия на конкуренция и опълчване. Как се промени тази наклонност от началото на войната?
- Черно море има значимо значение в публични сфери като сигурност и защита, интернационален превоз и транспорт на енергийни източници. Кризата сподели на света сериозния риск, който би зародил при вероятно възпрепятстване на експорта на зърно от Украйна – страна, водещ производител и експортьор на международния пазар.
Свободноплаващите мини от конфликтната зона доближиха и до нашето Черноморие, създавайки предпоставки за отлив на задгранични туристи от морските ни курорти. Сериозно предизвикателство беше и въпросът с прибирането на родна земя на българските моряци от кораба „ Царевна ”, който беше блокиран в Мариупол.
- Няма изгледи военните дейности да вървят към своя край. Това съставлява ли все по-сериозна опасност за страната и най-много за сигурността на живеещите у нас?
- Към момента директен риск за сигурността на популацията на България няма. Продължаването на военните дейности обаче може да докара до усилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последствия в стопански проект като растеж на цените и пораждане на предпоставки за спиране на вериги за доставки.
- Пак в отчета на ДАНС за 2021г. са посочени оповестените за личност нон грата дипломати, както и тези, оповестени за нежелани на територията на страната ни. Как наподобяват цифрите за 2022 година?
- Обявените през 2022 година за личност нон грата чиновници на съветските публични представителства в България са общо 84.
- В същия отчет са разказани проблемите и споровете в Западните Балкани. В последните месеци има обостряне в връзките сред Косово и Сърбия. Има ли опасности за страната ни?
- В Западните Балкани са налице зони с нараснало напрежение, което е обвързвано с открити въпроси сред някои страни в района. От страна на интернационалните фактори и засегнатите страни е налице воля за тяхното разрешаване, което е дълготраен развой. На този стадий няма директни опасности за сигурността на страната ни. Нерешените въпроси обаче основават спънки за евроатлантическата интеграция и привличането на вложения в района.
- Не стихва напрежението в Близкия изток. Държавите от района, както и тези от Африка, са причина за засилен бежански поток. Какво се промени за България?
- Динамиката на миграционните процеси през 2022 година има повтаряем темперамент, с интервали на повишение и на спад на натиска. Основен катализатор за тези процеси са нестихващите спорове в района на Близкия изток и Северна Африка, настъпилата политическа смяна в Афганистан. За утежняването на филантропичната конюнктура в тези райони способстват и климатичните промени, рискови естествени бедствия, стопански разтърсвания.
Натискът към България като външна граница на Европейски Съюз и директен пункт за Западна Европа продължава. През последните месеци бе установено внезапно нарастване на миграционния напън към България и надлежно на броя на арестуваните лица. В тази връзка в ДАНС е основана организация за осъществяване на всички законово регламентирани и спомагателни мероприятия по преодоляване на миграционната рецесия, в тясно взаимоотношение със службите за сигурност и публичен ред и правоохранителните органи.
- Обикновено при отбелязването на професионалния празник - 4 януари, се вършат равносметки. Каква е равносметката за работата на ДАНС в последната година?
- Тази година ДАНС навършва 15 години. Изискванията към организацията и към всеки чиновник нарастват с всяка минала година. Ние деликатно проучваме и триумфите, и неуспехите, и гъвкаво, и точно планираме идващите си дейности за реализиране на набелязаните цели. Стремежът на управителния екип на ДАНС е ориентиран към продължение на развиването на организацията като устойчива, надеждна и съответна на актуалните закани европейска работа за сигурност, която е способна да оправдае гласуваното й доверие. Стремежът ни е България да бъде просперираща и мощна страна, в която да живеят здрави, образовани, интелигентни и горди хора.
Истинският триумф обаче може да бъде реализиран единствено с общите старания на цялото общество. Националната сигурност е задача освен за малко на брой, директно ангажирани поради служебните им задължения. Националната сигурност е задача на всички - общо дело на всички българи, и се реализира с обединените ни старания и с доверие. Бурните времена не трябва да ни плашат – те ни дават мощ, каквато даже не допускаме, че притежаваме.
Биографична информация
Пламен Тончев е назначен на длъжността ръководител на Държавната организация „ Национална сигурност " с декрет № 148 от 26 май 2021 година на президента на Република България Румен Радев по предложение на Министерския съвет. Тончев е роден през 1970 година във Враца.
Той приключва висше обучение във ВВУАПВО „ Панайот Волов " - гр. Шумен с добита образователно-квалификационна степен " магистър " през 1994 г.
От 1994 година до 1997 година заема длъжността пълководец на взвод и пълководец на независима батарея в Националната работа „ Вътрешни войски " – Министерство на вътрешните работи.
През 1997 година е назначен за основен контрольор в Националната работа „ Сигурност " – Министерство на вътрешните работи в гр. София.
От 1999 година до 2005 година заема длъжността старши контрольор в Националната работа „ Сигурност " – Министерство на вътрешните работи в гр. Враца.
От 2005 година до 2009 година е шеф на бранш „ Борба с проведената престъпност " в ОД Министерство на вътрешните работи в гр. Враца.
От 2009 година до 2020 година е шеф на Териториалната дирекция „ Национална сигурност " в гр. Враца.
От 2020 година до назначението му за ръководител на ДАНС е шеф на Териториалната дирекция „ Национална сигурност " в гр. Кюстендил.
Завършил е курсове за развиване на управителна политика и управителни фрагменти в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща (Унгария) и Розуел (САЩ).
Награждаван е за чудесно осъществяване на професионалните си отговорности.
Справка в отчета на организацията показва, че през 2021 година за личност нон грата са оповестени трима чиновници на съветските представителства.
Пред Българска телеграфна агенция Тончев уточни, че сега няма директен риск за сигурността на популацията на България. Продължаването на военните дейности обаче може да докара до усилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последствия в стопански проект като растеж на цените и пораждане на предпоставки за спиране на вериги за доставки, сподели Тончев.
Войната в Украйна отразява упоритостите на Руската федерация за интервенция в международния ред и опълчване на Съединени американски щати и Запада. Събитията от миналата година сложиха на дневен ред тематиките за световната продоволствена сигурност и нуждата от превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Европейския съюз (ЕС) от Русия, счита ръководителят на ДАНС.
По думите на Пламен Тончев се следи и все по-засилен развой на интеграция сред публичните връзки и осведомителните технологии. В резултат на това отрицателното въздействие върху едната система рефлектира мощно върху другата. Тази среда постанова въвеждането на по-високи условия към ограниченията и методите за гарантиране надеждността на системите, уточни ръководителят на ДАНС.
Според него фактът, че редица страни развиват подобен вид принадлежности ще продължава да слага доста по-високи условия към прилаганите политики в региона на киберсигурността.
- Г-н Тончев, бяхте назначен за ръководител на ДАНС през май 2021 година С какви провокации се срещнахте до момента - както вие, като ръководител, по този начин и ДАНС като цяло, за този интервал?
- През този интервал и изключително през миналата година, по отношение на осъществяването на законовите си задания, ДАНС се изправи пред извънредно комплицирани провокации. Някои представляваха и нови, непознати тествания, които се редуваха с изключителна динамичност и изискваха съответна реакция, висока мотивация и морал от страна на работещите в ДАНС. Благодарение на високия професионализъм на чиновниците на организацията, отличното взаимоотношение с задграничните ни сътрудници и насъбрания опит, службата сполучливо извършва главната си задача за отбрана на жителите, националните ползи и държавността.
- Кибератаките ли остават най-честата опасност за сигурността?
- Кибератаките са инструмент, с който се влияе в началото върху осведомителните системи, а след това нарушават публичните връзки, оказват деструктивно влияние върху процесите в икономическата и финансовата сфера. Този инструмент става все по-разпространен, като повода за това е обвързвана със засиленото потребление на осведомителните технологии в обществените връзки и промишлеността, даването на разнообразни хакерски атаки като услуга в „ тъмната мрежа “ и потреблението на осведомителни системи, които не дават отговор на актуалните стандарти за киберсигурност.
Наблюдава се и все по-засилен развой на интеграция сред публичните връзки и осведомителните технологии. В резултат на това отрицателното въздействие върху едната система рефлектира мощно върху другата. Тази среда постанова въвеждането на по-високи условия към ограниченията и методите за гарантиране надеждността на системите. Кибератаките са универсални, с релативно ниска цена и висока скорост за реализация. При реализирането им рискът за атакуващия е невисок и не е привързан с избрана географска локация.
И не на последно място, съществуването на уязвимости в употребяваните осведомителни системи разрешава хакерските атаки да не престават да бъдат употребявани за реализация на деструктивно кибервъздействие.
- Вярно ли е изказванието, че точно хакерските атаки са най-модерното оръжие?
- Възможността за все по-лесно реализиране на хакерски атаки ще продължи да образува едва предвидима среда с възходящ капацитет за влияние върху сигурността на обществото. Фактът, че редица страни развиват подобен вид принадлежности ще продължава да слага доста по-високи условия към прилаганите политики в региона на киберсигурността.
- Какво се промени в световен проект, а и за България, след началото на войната в Украйна?
- Войната в Украйна отразява упоритостите на Руската федерация за интервенция в международния ред и опълчване на Съединени американски щати и Запада. Събитията от миналата година сложиха на дневен ред тематиките за световната продоволствена сигурност и нуждата от превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз от Русия.
Що се отнася до страната ни, формалните връзки сред София и Москва се изостриха и снижиха мощно с включването на България в листата на неприятелските страни на Руската федерация и подхванатите открити ограничения от българските институции за ограничение и секване на съветското въздействие на наша територия. Особена значимост получиха тематиките за скъсването с енергийната взаимозависимост от Руската федерация и енергийната диверсификация на страната ни.
- В отчета на ДАНС за 2021 година казвате, че Черно море се трансформира в изострена територия на конкуренция и опълчване. Как се промени тази наклонност от началото на войната?
- Черно море има значимо значение в публични сфери като сигурност и защита, интернационален превоз и транспорт на енергийни източници. Кризата сподели на света сериозния риск, който би зародил при вероятно възпрепятстване на експорта на зърно от Украйна – страна, водещ производител и експортьор на международния пазар.
Свободноплаващите мини от конфликтната зона доближиха и до нашето Черноморие, създавайки предпоставки за отлив на задгранични туристи от морските ни курорти. Сериозно предизвикателство беше и въпросът с прибирането на родна земя на българските моряци от кораба „ Царевна ”, който беше блокиран в Мариупол.
- Няма изгледи военните дейности да вървят към своя край. Това съставлява ли все по-сериозна опасност за страната и най-много за сигурността на живеещите у нас?
- Към момента директен риск за сигурността на популацията на България няма. Продължаването на военните дейности обаче може да докара до усилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последствия в стопански проект като растеж на цените и пораждане на предпоставки за спиране на вериги за доставки.
- Пак в отчета на ДАНС за 2021г. са посочени оповестените за личност нон грата дипломати, както и тези, оповестени за нежелани на територията на страната ни. Как наподобяват цифрите за 2022 година?
- Обявените през 2022 година за личност нон грата чиновници на съветските публични представителства в България са общо 84.
- В същия отчет са разказани проблемите и споровете в Западните Балкани. В последните месеци има обостряне в връзките сред Косово и Сърбия. Има ли опасности за страната ни?
- В Западните Балкани са налице зони с нараснало напрежение, което е обвързвано с открити въпроси сред някои страни в района. От страна на интернационалните фактори и засегнатите страни е налице воля за тяхното разрешаване, което е дълготраен развой. На този стадий няма директни опасности за сигурността на страната ни. Нерешените въпроси обаче основават спънки за евроатлантическата интеграция и привличането на вложения в района.
- Не стихва напрежението в Близкия изток. Държавите от района, както и тези от Африка, са причина за засилен бежански поток. Какво се промени за България?
- Динамиката на миграционните процеси през 2022 година има повтаряем темперамент, с интервали на повишение и на спад на натиска. Основен катализатор за тези процеси са нестихващите спорове в района на Близкия изток и Северна Африка, настъпилата политическа смяна в Афганистан. За утежняването на филантропичната конюнктура в тези райони способстват и климатичните промени, рискови естествени бедствия, стопански разтърсвания.
Натискът към България като външна граница на Европейски Съюз и директен пункт за Западна Европа продължава. През последните месеци бе установено внезапно нарастване на миграционния напън към България и надлежно на броя на арестуваните лица. В тази връзка в ДАНС е основана организация за осъществяване на всички законово регламентирани и спомагателни мероприятия по преодоляване на миграционната рецесия, в тясно взаимоотношение със службите за сигурност и публичен ред и правоохранителните органи.
- Обикновено при отбелязването на професионалния празник - 4 януари, се вършат равносметки. Каква е равносметката за работата на ДАНС в последната година?
- Тази година ДАНС навършва 15 години. Изискванията към организацията и към всеки чиновник нарастват с всяка минала година. Ние деликатно проучваме и триумфите, и неуспехите, и гъвкаво, и точно планираме идващите си дейности за реализиране на набелязаните цели. Стремежът на управителния екип на ДАНС е ориентиран към продължение на развиването на организацията като устойчива, надеждна и съответна на актуалните закани европейска работа за сигурност, която е способна да оправдае гласуваното й доверие. Стремежът ни е България да бъде просперираща и мощна страна, в която да живеят здрави, образовани, интелигентни и горди хора.
Истинският триумф обаче може да бъде реализиран единствено с общите старания на цялото общество. Националната сигурност е задача освен за малко на брой, директно ангажирани поради служебните им задължения. Националната сигурност е задача на всички - общо дело на всички българи, и се реализира с обединените ни старания и с доверие. Бурните времена не трябва да ни плашат – те ни дават мощ, каквато даже не допускаме, че притежаваме.
Биографична информация
Пламен Тончев е назначен на длъжността ръководител на Държавната организация „ Национална сигурност " с декрет № 148 от 26 май 2021 година на президента на Република България Румен Радев по предложение на Министерския съвет. Тончев е роден през 1970 година във Враца.
Той приключва висше обучение във ВВУАПВО „ Панайот Волов " - гр. Шумен с добита образователно-квалификационна степен " магистър " през 1994 г.
От 1994 година до 1997 година заема длъжността пълководец на взвод и пълководец на независима батарея в Националната работа „ Вътрешни войски " – Министерство на вътрешните работи.
През 1997 година е назначен за основен контрольор в Националната работа „ Сигурност " – Министерство на вътрешните работи в гр. София.
От 1999 година до 2005 година заема длъжността старши контрольор в Националната работа „ Сигурност " – Министерство на вътрешните работи в гр. Враца.
От 2005 година до 2009 година е шеф на бранш „ Борба с проведената престъпност " в ОД Министерство на вътрешните работи в гр. Враца.
От 2009 година до 2020 година е шеф на Териториалната дирекция „ Национална сигурност " в гр. Враца.
От 2020 година до назначението му за ръководител на ДАНС е шеф на Териториалната дирекция „ Национална сигурност " в гр. Кюстендил.
Завършил е курсове за развиване на управителна политика и управителни фрагменти в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща (Унгария) и Розуел (САЩ).
Награждаван е за чудесно осъществяване на професионалните си отговорности.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ