През 2019 г. в Европа ще се случи нещо, което

През 2019 година в Европа ще се случи нещо, което обичайно концентрира вниманието главно на политическите елити на континента. Изборите за европейски парламент не се посрещат с необикновен възторг измежду гласоподавателите, само че в това време те са един от най-ярките знаци за атмосферата оттатък илюзиите на Брюксел. И в случай че не сте усетили, подготовката за тях стартира някъде от момента, в който Европейски Съюз отстъпи пред упованията на Турция за преодоляването на мигрантската рецесия. А ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се приготвя за триумфалното слизане от трона под звуците на личната си лебедова ария.

С последния си отчет по Механизма за съдействие и инспекция Брюксел най-накрая даде на София това, което тя очакваше - потупване по рамото и хвалебствия. Особено на фона на унищожителните рецензии по отношение на върховенството на закона в Румъния, България наподобява като към този момент дисциплинирал се пубер след поредност от провали. А за послушните постоянно има подарък. И в тази ситуация със София - много великодушен като за край на една огромна игра, от която всички излизат изтощени, само че не и спечелили.
Друг образец, под звуците на който Юнкер несъмнено ще се отрупа със популярност, е отвореният път на Македония и изобщо Западните Балкани към Брюксел. Вярно, макар множеството брожения и продължаващото значително въздействие на тъмни субекти, въпреки всичко " барутният погреб " на Европа има късмет да надживее себе си и най-накрая да заживее неподвижен с другите в близост.
И Brexit по време на Комисията " Юнкер " наподобява все по-възможен да се случи - като че ли е нещо изцяло естествено, а не родено в невиждана вълна на популизъм и неистини. Тази Европейска комисия демонстрира, че към този момент няма сили да се конфронтира нито с високомерието на Унгария, нито със своеволията на Полша и Румъния за върховенството на правото, нито с Турция, за която никой не знае накъде отива. Нещо повече, Юнкер няма предпочитание за комерсиална война със Съединени американски щати, още по-малко с Китай и Русия, в противен случай - чака в добрина и ленивост към всички заника на своята политическа кариера. А тласък, че към този момент като че ли няма смисъл дава и Ангела Меркел с нейната безапелационна поръчка за отдръпване от поста на федерален канцлер и водач на Християндемократическия съюз.
Мигранти, Brexit, политически земетресения в националните страни, популизъм, киберзаплахи, подправени вести, нападателна изразителност - Европа претърпя толкоз доста във времето на Юнкер, че в този момент единственото, което ѝ остава, е да поправи на места някои неточности, като си затвори очите за други. А до момента в който трае лебедовата ария на един люксембурец, Старият континент още веднъж ще посрещне разграничен новите си водачи. Разделен и без илюзии за `единство в многообразието`.