Проф. Людмил Георгиев: Как да говоря за морето с жабата, която никога не е напускала локвата си?! -
През 2017 година Руският институт за стратегически проучвания разгласява книгата ми " Критическата логика на психиката на политиката и историята ", а в края на годината в Годишника на Института за социално-политически проучвания към Руската академия на науките и Международната социална славянска академия на науките, образованието, изкуството и
културата, отдаден на 100 годишнината от Великата октомврийска социалистическа гражданска война, бе отпечатана и моята студия: " Религиозно-идеологическая парадоксальность ВОСР "
( " Религиозно-идеологическата абсурдност на ВОСР " ).
Акцентът в студията беше обстоятелството, че социалистическата гражданска война в Русия побеждава с помощта на православната визия за света и индивида измежду съветските
хора, за които е повече от естествено страната да е притежател на предприятията, казано най-общо, за разлика от мнението на Маркс, че социализмът ще победи във високо развитите софтуерни страни от запада, за които пък частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане е повече от несъмнена. Парадоксът се свежда до това, че болшевиките, пристигнали на власт посредством православните настройки на съветските хора, след това се обръщат против самото православие в опитите си да
заменят религиозното отношение с идеологическата догматика на ленинизма.
Интересно е, че семинаристът Сталин схваща невъзможността да бъде изкоренено православието в съветската душа и през Втората международна война тихомълком " реваншира " Църквата и даже моли свещениците да активизират съветския народ против фашистите, изключително в борбата за Москва. Разбира се, православието в никакъв случай не е напускало съветските показа, а през последните 32 години Руската православна черква си възвърна фундаменталните позиции в обществото, даже освен това - съветските политически елити през тези години постоянно са се съобразявали с мнението на Църквата. Не е инцидентно, че на времето Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински оповестиха точно православието, а не " комунизма ", като първокачествен зложелател на Запада, т.е. Русия като дирек на православния свят би трябвало да бъде унищожена, с цел да се успокои западният свят.
Споделям всичко това, с цел да стане по-ясна картината на днешното опълчване, на актуалните западни нервности във връзка с Русия - цялата западна агитация, а и нашите български пишман анализатори и политици, приказват нелепости за всевъзможни политически, стопански, военни и не знам още какви аргументи за тази обстановка. Да, може и да имат известни учредения, само че центърът на казуса е напълно различен - папа Бенедикт 16 още като кардинал Ратцингер споделяше в своите лекции, че " Европа и Западът в действителност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната ". Ще рече, драги, че конфликтът Съединени американски щати (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен конфликт, конфликт сред секуларния западен идеологически свят, за който от дълго време " Бог е мъртъв и той повече не взе участие в човешките каузи! ", по диагнозата на Фридрих Ницше, и днешният съветски християнски православен свят. И този конфликт ще се изостря от ден на ден, тъй като джендър-идеологията, превзела през днешния ден университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма по какъв начин да бъде
припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и индивида. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие създание и биологичен факт, а единствено " обществен конструкт ", заради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече, няма по какъв начин да откри почва освен в православна Русия, само че и в конфуциански Китай. Няма по какъв начин Руската православна Църква и конфуциански
Китай да одобряват за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв взор опълчването може да наподобява икономическо и политическо, както смяташе положителният остарял Карл Маркс, а това, колкото и парадоксално да звучи прави ортодоксални марксисти днешните западни апологети, само че зад тази симулативност се откроява действителността - конфликт сред идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска (будистка, даоистка и т.н.) цивилизация, въпреки това.
Къде сме ние, българите, през днешния ден и в бъдеще?
По традиция днешният български политически хайлайф направи следващия " цивилизационен избор " не за друго, а тъй като се усеща некадърен да обезпечи съществуването и възпроизводството на личната си страна, прехвърляйки отговорността през днешния ден това да вършат Вашингтон и Брюксел, а " народът " тихомълком се съгласи с това, както постоянно е ставало в историята ни (Людмил Георгиев, Критическата логика на психиката на българската история, Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", 2018). Ужасното в тази обстановка е фактът, че по този метод България се изправя против своята лична цивилизация - България, която прочее посредством своята книжовност, Българицата, и православието, в исторически
проект прави допустима Русия и Руската православна цивилизация, през днешния ден е на
страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър-идеологията?!? Каква по-отвратителна драма от това, да се изправиш против това, което те е съхранило епохи наред като народ и страна - твоята лична книжовност, твоето лично православие, твоята лична цивилизация?!? Надявам се да съм жив и да дочакам три години до пенсия, тъй като не ми се мисли какво ще става и в българските университети, сходно на американските и европейските, в които белият хетеросексуален учител се оказва зложелател номер 1?!? Е, в случай че би трябвало,
а ще би трябвало, да се удрям, няма по какъв начин другояче!...
Знам, че жабите няма по какъв начин да схванат всичко това, а и не ме интересува, почтено казано. Апелът ми е към към момента останалите рационални българи, които, сигурен съм, надълбоко в себе си схващат действителните измерения на днешната обстановка!
Това е ситуацията, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и приятели!...
Проф. Людмил Георгиев, лекар на психическите науки, СУ " Св.
Климент Охридски " автентичен член-академик на Международната социална славянска академия - Москва
културата, отдаден на 100 годишнината от Великата октомврийска социалистическа гражданска война, бе отпечатана и моята студия: " Религиозно-идеологическая парадоксальность ВОСР "
( " Религиозно-идеологическата абсурдност на ВОСР " ).
Акцентът в студията беше обстоятелството, че социалистическата гражданска война в Русия побеждава с помощта на православната визия за света и индивида измежду съветските
хора, за които е повече от естествено страната да е притежател на предприятията, казано най-общо, за разлика от мнението на Маркс, че социализмът ще победи във високо развитите софтуерни страни от запада, за които пък частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане е повече от несъмнена. Парадоксът се свежда до това, че болшевиките, пристигнали на власт посредством православните настройки на съветските хора, след това се обръщат против самото православие в опитите си да
заменят религиозното отношение с идеологическата догматика на ленинизма.
Интересно е, че семинаристът Сталин схваща невъзможността да бъде изкоренено православието в съветската душа и през Втората международна война тихомълком " реваншира " Църквата и даже моли свещениците да активизират съветския народ против фашистите, изключително в борбата за Москва. Разбира се, православието в никакъв случай не е напускало съветските показа, а през последните 32 години Руската православна черква си възвърна фундаменталните позиции в обществото, даже освен това - съветските политически елити през тези години постоянно са се съобразявали с мнението на Църквата. Не е инцидентно, че на времето Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински оповестиха точно православието, а не " комунизма ", като първокачествен зложелател на Запада, т.е. Русия като дирек на православния свят би трябвало да бъде унищожена, с цел да се успокои западният свят.
Споделям всичко това, с цел да стане по-ясна картината на днешното опълчване, на актуалните западни нервности във връзка с Русия - цялата западна агитация, а и нашите български пишман анализатори и политици, приказват нелепости за всевъзможни политически, стопански, военни и не знам още какви аргументи за тази обстановка. Да, може и да имат известни учредения, само че центърът на казуса е напълно различен - папа Бенедикт 16 още като кардинал Ратцингер споделяше в своите лекции, че " Европа и Западът в действителност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната ". Ще рече, драги, че конфликтът Съединени американски щати (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен конфликт, конфликт сред секуларния западен идеологически свят, за който от дълго време " Бог е мъртъв и той повече не взе участие в човешките каузи! ", по диагнозата на Фридрих Ницше, и днешният съветски християнски православен свят. И този конфликт ще се изостря от ден на ден, тъй като джендър-идеологията, превзела през днешния ден университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма по какъв начин да бъде
припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и индивида. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие създание и биологичен факт, а единствено " обществен конструкт ", заради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече, няма по какъв начин да откри почва освен в православна Русия, само че и в конфуциански Китай. Няма по какъв начин Руската православна Църква и конфуциански
Китай да одобряват за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв взор опълчването може да наподобява икономическо и политическо, както смяташе положителният остарял Карл Маркс, а това, колкото и парадоксално да звучи прави ортодоксални марксисти днешните западни апологети, само че зад тази симулативност се откроява действителността - конфликт сред идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска (будистка, даоистка и т.н.) цивилизация, въпреки това.
Къде сме ние, българите, през днешния ден и в бъдеще?
По традиция днешният български политически хайлайф направи следващия " цивилизационен избор " не за друго, а тъй като се усеща некадърен да обезпечи съществуването и възпроизводството на личната си страна, прехвърляйки отговорността през днешния ден това да вършат Вашингтон и Брюксел, а " народът " тихомълком се съгласи с това, както постоянно е ставало в историята ни (Людмил Георгиев, Критическата логика на психиката на българската история, Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", 2018). Ужасното в тази обстановка е фактът, че по този метод България се изправя против своята лична цивилизация - България, която прочее посредством своята книжовност, Българицата, и православието, в исторически
проект прави допустима Русия и Руската православна цивилизация, през днешния ден е на
страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър-идеологията?!? Каква по-отвратителна драма от това, да се изправиш против това, което те е съхранило епохи наред като народ и страна - твоята лична книжовност, твоето лично православие, твоята лична цивилизация?!? Надявам се да съм жив и да дочакам три години до пенсия, тъй като не ми се мисли какво ще става и в българските университети, сходно на американските и европейските, в които белият хетеросексуален учител се оказва зложелател номер 1?!? Е, в случай че би трябвало,
а ще би трябвало, да се удрям, няма по какъв начин другояче!...
Знам, че жабите няма по какъв начин да схванат всичко това, а и не ме интересува, почтено казано. Апелът ми е към към момента останалите рационални българи, които, сигурен съм, надълбоко в себе си схващат действителните измерения на днешната обстановка!
Това е ситуацията, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и приятели!...
Проф. Людмил Георгиев, лекар на психическите науки, СУ " Св.
Климент Охридски " автентичен член-академик на Международната социална славянска академия - Москва
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ