Защо древните евреи нарушават Тората на трапезата
През 2017 година археологът Йонатан Адлер и другари отдават респект на собствен сътрудник, който излиза в пенсия, като всеки описват за това по какъв начин съответната им работа в региона на археологията е повлияна един от различен. След като Адлер приказва за своето проучване на микве – еврейската ритуална баня – Омри Лернау, старши теоретичен помощник в университета Хайфа и най-висшия престиж на Израел във връзка с всичко за рибите – приказва за остатъци от водни същества, открити в античните юдейски селища. Той загатна сом, склон и акула.
Адлер, който работи в израелския университет Ариел, неотложно е заинтересован. Съгласно еврейските закони на кашрут – набора от правила, написани в Тората (еврейската Библия), които обрисуват храни, подобаващи за консумация от индивида – тези типове се смятат за некашерни и затова за негодни за консумация. И по този начин, за какво античните юдеи ги ядат? Нима не са знаели тези правила? Доколкото е известно на Адлер, никой в археологията не се е опитвал да проучва за какво остатъци от некашерни риби съществуват в античните юдейски селища. И по този начин, когато Лернау приключва речта си, Адлер се доближава до него и показва своя интерес към любопитните реликви. Двойката се съгласява да се потопи по-дълбоко в тематиката.
Сега, в проучване, оповестено в списание Tel Aviv, двойката разкрива, че античните юдеи, в интервал, който обгръща по-голямата част от първото хилядолетие прочие н. е., са се наслаждавали на диета, която не съблюдава изцяло еврейските закони за кашер. Според изследването археолозите откриват остатъци от три некашерни типа в двете антични юдейски селища – Давидовото царство на север от района и Юдейското царство на юг. Особено жителите на второто ядат доста сомове. Тези открития оказват помощ на учените и историците да изградят по-пълна картина за това по какъв начин античните юдейски култури се развиват и одобряват тези правила.
Равин в магазин за кашер вино
Според равинската традиция, Мойсей, най-важният оракул в юдаизма, получава заповедите, които обрисуват по какъв начин да се живее като евреин някъде към 13 век прочие н. е. Учените не знаят по кое време тъкмо тези правила и практики са записани в Тората, само че в своя книга Адлер твърди, че доказателства за нейното съблюдаване се появяват едвам в интервала на Хасмонеите, който продължава от 140 година прочие н. е. до 37 година прочие н. е. Моментът в историята, в който юдейските жители възприемат диетичните правила, предписани в Тора, в своя метод на живот, като всъщност стават кашерни, също не е сигурен.
Адлер работи по археологическия план за произхода на юдаизма, чиято цел е да разбере по кое време античните юдеи стартират да съблюдават законите на Тора, в това число диетичните правила. Той се надява, че вековните останки от риба, изхвърлени след вечеря, може да оказват помощ да се отговори на някои въпроси. „ Мога да схвана доста за хората, като проверявам боклука им “, споделя той.
Когато и двете царства се развиват, средностатистически юдейски гражданин живее под властта на цар и е фермер, който оре ниви и прибира годишна продукция. С изключение на публичния хайлайф, множеството хора са необразовани. Така че, до момента в който образованите интелектуалци по това време пишат закони (върху скотски кожи или папируси), по-голямата част от юдеите не знаят за тях и не могат да ги прочетат. Затова даже и интелектуалците да одобряват кашрут, масите евентуално още не са.
Двамата учени не би трябвало да копаят надълбоко за останките от рибите – Лернау има сбирка от към 100 000 такива, събрани от десетки обекти в Израел, които обгръщат 10 000 години, от времето на неолита до наши дни. Първоначално стартирана от татко му, всяко парче от сбирката е прибрано в плик и подредено в щателно отбелязани кутии. Колекцията се намира в избата на дома му, която по време на война е по едно и също време и бомбоубежище. Отнема на Лернау три години да прекара кутиите и да разпознава рибните типове – храна в античните юдейски селища преди епохи. „ Важно е да не ги назоваваме кости “, отбелязва той, „ защото до момента в който сомовете имат кости, скелетите на акулите и скатовете са формирани от хрущяли. Тези същества не оставят след себе си кости, а по-скоро калцирани фрагменти от хрущялните си прешлени, както и инцидентни зъби. “
Двамата сътрудници откриват, че по време на персийския интервал, траял от 539 до 332 година прочие н. е., епохи откакто се счита, че Моисей е получил заповедите, античните юдеи ядат доста сомове, както и скатове и акули, два други некашерни типа. (Причините за тяхната табу природа са извънредно комплицирани, само че са свързани с неналичието на подобаващ вид хриле.)
Лидар Сапир-Хен, археозоолог от университета в Тел Авив, която също учи историята на диетичните ограничавания на юдеите, само че не взе участие в това изследване, открива сходни доказателства, че юдеите не са спазвали законите на кашрута в сходни времеви диапазони, които Адлер отбелязва. Тя изследва свински кости, открити в античните юдейски селища – свинското месо е различен тип некашерна храна, само че все пак някои разкопки дават костите на редица свине. Древното Юдейско царство, ситуирано в южната част на района, има доста малко свински кости, само че Давидовото царство на север има много.
„ Изглежда, че в Давидовото царство доста хора са яли свинско през 8 век прочие н. е. “, споделя Сапир-Хен. „ Така че ние считаме, че тези диетични забрани са се случили по-късно. “ По този метод новото изследване прибавя към към този момент възходящите доказателства, че античните юдеи не са били строго кашерни. „ Бях щастлива да видя, че Йонатан и Омри стигат до доста сходно умозаключение като нас “, споделя Сапир-Хен.
