Защо е необходимо създаването на по-екологични слънцезащитни кремове
През 2016 година Крейг Даунс, екотоксиколог в лабораторията за запазване на околната среда Haereticus, излиза пред публиката на теоретичен симпозиум в Хонолулу, Хавай, с цел да показа своето и на сътрудниците си изобретение: оксибензонът, напълно елементарна блокираща ултравиолетовите (UV) лъчи съставна част в слънцезащитните артикули, вреди на ларвите на коралите и прави рифовете по-податливи на избелване. Съобщението кара вълната от безпокойствие към сигурността на слънцезащитните артикули да се трансформира в цунами.
“Проучването на доктор Даунс “, споделя сенатор Майк Габард от Хавай, „ всъщност е катализатор за интернационално придвижване за възбрана продажбата на слънцезащитни артикули, които съдържат оксибензон “. Габард се причислява към напъните на елементарните хора против замърсяването съв слънцезащитни артикули и вкарва законодателство, което не разрешава оксибензона и октиноксата в Хавай. Оттогава по целия свят, от Аруба до Тайван, се одобряват сходни закони.
Но контролът на законодателите върху химията на слънцезащитните артикули не стопира дотук. През декември 2021 година Мауи подхваща още по-големи ограничения: островът към този момент ще позволява единствено слънцезащитни артикули, които употребяват филтри за UV лъчи, които са включени в листата на веществата, общопризнати за безвредни от Агенцията за надзор на храните и медикаментите на Съединени американски щати (АКХЛ, FDA). Агенцията също стяга разпоредбите като предлага по-строги критерии, които в последна сметка може да забранят доста сегашни филтри за UV лъчи.
Повишеното внимание подтиква учените, които търсят идващото потомство слънцезащитни артикули – такива, които са по-екологични и вероятно по-ефективни. Търсенето ги кара да гледат под блестящата повърхнина на океана към животните, които филтрират суровата слънчева светлина по натурален метод със личните си мощни UV-абсорбиращи щитове.
Един от най-добре проучените класове съединения, обсъждани от производителите на слънцезащитни артикули, са микоспориноподобните аминокиселини (MAA). Открити за първи път в океана преди 60 години, MAA са повсеместни: водорасли, гъбички и цианобактерии вършат тези съединения на основата на азот, след което ги употребяват за слънцезащита. Текущите проучвания демонстрират също, че те обезпечават и антиоксидантни, антибиотични и противовъзпалителни свойства.
Може би ще прозвучи изненадващо, само че доста постоянно срещани слънцезащитни съставки не са изключително постоянни на слънчева светлина, изключително химическите филтри като авобензон. MAA обаче са доста по-малко податливи на фоторазграждане. Аминокиселините също по този начин улавят свободните радикали – молекули с несдвоени електрони, които могат да увредят протеините и ДНК. Те също са водоразтворими и по-малко чувствителни към киселинност от филтрите на минерална основа, като титанов диоксид, което ги прави по-лесни за формулиране в слънцезащитни артикули.
Prochlorococcus, цианобактерия, които създават по-голямата част от кислорода на планетата
Но MAA не са единствената алтернатива; Океанът гъмжи от решения за грижа за слънцето. Много микроводорасли и цианобактерии създават каротеноиди, които защищават от UVА лъчите. Някои цианобактерии отделят уловители на свободните радикали и физически бариери за UV светлина като цитонемин. След това има полифеноли срещу фотостареене, абсорбиращи UVB лъчи, създадени от морски краставици, водорасли, морска трева и мангрови гори.
