Анна Ахматова и Амедео Модилиани – една тайна любов
През 1964 година Анна Ахматова разгласява своите мемоари и в тях за първи път споделя за връзката си с Модилиани.
Двамата се срещат в Париж през 1910 година, където Ахматова е на сватбено странствуване. Една година по-късно тя отива в Париж сама и прекарва доста време с художника, за който написа, че наподобява на Антиной с искрици в очите. Антиной – красивият като провидение млад ухажор на император Адриан. Амедео Модилиани, който с дни седи в кафетата на Париж и търси забавни модели за изобразяване, бил обаян от странната хубост на Ахматова. Намерени са доста рисунки на поетесата, на съвсем всичките тя е гола. Има и още повече, за които единствено се допуска, че Ахматова е била модел. В музея Метрополитан има статуя, която също наподобява на нея.
Модилиани бил безпаричен, незачитан художник. В спомените си Ахматова споделя, че двамата даже не ходели на кафе, а седели в Люксембургската градина на пейките и си говорели за лирика или рецитирали на глас. Модилиани я водел в Лувъра да преглеждат експонатите от античен Египет – съгласно него нищо друго в музея не си заслужавало. Ахматова му купувала цветя, а той й подарил за спомен 16 рисунки с молба да ги рамкира и окачи в дома си.
Разбира се, Ахматова в никакъв случай не посочила рисунките, направени й от един незнаен художник в нейната младост. Едва след гибелта на Модилиани, когато из пресата почнали да пишат за него като за Ботичели на XX век, тя потърсила забравените рисунки, само че при преместванията от град в град бил останал единствено един портрет.
В своето творчество Ахматова загатва Модилиани единствено в един стих, само че множеството откриватели считат, че тя е измислила сама всички писма от художника – знае се, че той не пишел на никого, даже на сестра си.
След толкоз доста години е мъчно да се реши какви са били същинските връзки сред тези двама гениални създатели, кой е оказал повече въздействие върху живота и творчеството на другия. Но каквато и да е истината, сигурно това е обогатило изкуството им, останало и до през днешния ден.
Двамата се срещат в Париж през 1910 година, където Ахматова е на сватбено странствуване. Една година по-късно тя отива в Париж сама и прекарва доста време с художника, за който написа, че наподобява на Антиной с искрици в очите. Антиной – красивият като провидение млад ухажор на император Адриан. Амедео Модилиани, който с дни седи в кафетата на Париж и търси забавни модели за изобразяване, бил обаян от странната хубост на Ахматова. Намерени са доста рисунки на поетесата, на съвсем всичките тя е гола. Има и още повече, за които единствено се допуска, че Ахматова е била модел. В музея Метрополитан има статуя, която също наподобява на нея.
Модилиани бил безпаричен, незачитан художник. В спомените си Ахматова споделя, че двамата даже не ходели на кафе, а седели в Люксембургската градина на пейките и си говорели за лирика или рецитирали на глас. Модилиани я водел в Лувъра да преглеждат експонатите от античен Египет – съгласно него нищо друго в музея не си заслужавало. Ахматова му купувала цветя, а той й подарил за спомен 16 рисунки с молба да ги рамкира и окачи в дома си.
Разбира се, Ахматова в никакъв случай не посочила рисунките, направени й от един незнаен художник в нейната младост. Едва след гибелта на Модилиани, когато из пресата почнали да пишат за него като за Ботичели на XX век, тя потърсила забравените рисунки, само че при преместванията от град в град бил останал единствено един портрет.
В своето творчество Ахматова загатва Модилиани единствено в един стих, само че множеството откриватели считат, че тя е измислила сама всички писма от художника – знае се, че той не пишел на никого, даже на сестра си.
След толкоз доста години е мъчно да се реши какви са били същинските връзки сред тези двама гениални създатели, кой е оказал повече въздействие върху живота и творчеството на другия. Но каквато и да е истината, сигурно това е обогатило изкуството им, останало и до през днешния ден.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ