Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата?
През 1931 година в хасковския вестник „ Утринна поща “ локални хумористи разгласяват една шепа мъдри препоръки по отношение на тогавашната рецесия и върлуваща инфлуенца. Съхранен в архивите на Регионалния исторически музей, текстът „ Кому какво можем да кажем по случай рецесията и инфлуенцата “, уместно съответствува с сегашния исторически миг. Та, във връзка бедствията и заболяванията по хората, ето няколко къси и умни упътвания към високопоставените люде без отминалост.
♥ Кому какво можем да кажем по случай рецесията и инфлуенцата?
На Министър Моллов (Владимир Моллов, министър на финансите през 1926-1931)
Да изплати януарските заплати на служителите и да даде в задатък февруарските и мартенските заплати за облекчение на рецесията.
На бирника:
Какво си тръгнал от къща на къща като инфлуенция от човек на човек.
На бакалина:
Давай на вересия, па когато страната ни си върне заема удържан от заплатите от януари, февруари и март по 10%, ще ти си платим всички вересии.
На кръчмаря:
Не слагай вода във виното, тъй като в нея се въди бацила на инфлуенцията.
На домопритежателите:
Да понижи наема на квартирантите си, та да има по-малко да взема.
На поповете:
Да използват спиртни напитки, тъй като тогава ще поумнеят и тогава ще схванат, че алкохола не е никакво зло, а в противен случай – и въздържателите лекари почнаха да предписват на болните от инфлуенция коняк с чай.
На кмета:
Да бъде харно със съвета и си гледа рахата, с цел да няма рецесия и да не го гази политическа инфлуенция.
На бай Юрдана:
Да заобикаля режисирането на въздържателски пиеси, въпреки и против хонорар кило мастика, тъй като ще го хване инфлуенцата.
На Българска народна банка:
Да дава към този момент заплатите, че без тях инфлуенцата се обръща в скоротечна туберкулоза.
