Антверпен и Игрите на VII олимпиада, които носят отпечатъка на войната
През 1916 година за първи път в модерната епоха олимпийски игри не се организират поради военни дейности. Първата международната война прекъсва актуалното летоброене, а определеният за хазаин Берлин приема спортистите на света едвам 20 години по-късно - през 1936. Игрите на VII олимпиада през 1920 носят отпечатъка на войната. Приема ги белгийският град Антверпен, който разполага с по-малко от две години, с цел да се оправи с организацията.
За следвоенните игри за първи път са приложени наказания - не са поканени за присъединяване страните - агресори - Унгария, Германия, Австрия, България, както и Османската империя. Съветска Русия, която е претърпяла Гражданска война, взема решение да не се включи.
Между 23 и 30 април шампионат по хокей на лед бележи ранния старт на игрите - това е и първо включване на този спорт в публична олимпийска стратегия.
Когато игрите стартират на 14 август, олимпийският стадион към момента не е изцяло приключен - има скелета и строителни материали, правят се довършителни работи. Началото афишира Крал Алберт и това са едни от най-слабо посетените игри. Зрителите не могат да си разрешат скъпите билети. Едва в последните дни оборудванията са отворени гратис за групи от възпитаници. Белгийците регистрират загуба от 600 милиона франка след края на събитието.
Най-много трофеи печелят представителите на Съединени американски щати - 41 златни медала. Американският боен Уилис Лий взе участие в 14 старта в спортната пукотевица и приключва със 7 оценки - 5 златни и по едно сребърно и бронзово - всички в отборните надпревари, с цел да стане най-успешният състезател на игрите. Едва двама са първенците, триумфирали с по 5 трофеи - вторият е най-виртуозният фехтовач на това време - италианецът Недо Нади, който печели злато с всяко от трите оръжия - самостоятелно на рапира и сабя, оказва помощ и за отборните трофеи на рапира, сабя и шпага.
Антверпен бележи олимпийския дебют на “летящия ” финландец Пааво Нурми, който взе участие в 4 атлетически старта, като губи единствено в бягането на 5 хиляди метра, печели по-дългата отдалеченост 10 хиляди метра, както и самостоятелната и отборна купа на крос-кънтри.
В Антверпен дебютират някои съществени за олимпийската визия протоколни детайли и знаци. По време на церемонията по откриването за първи път е повдигнат олимпийският байрак с петте преплетени кръга изобразени върху бялото платно. Знамето е основано под управлението на Барон Пиер дьо Кубертен още през 1913 година.
Цветните кръгове съставляват петте обитаеми континента на земята, като Северна и Южна Америка се възприемат като един континент. Според френския аристократ посредством шестте цвята (белият декор, наследник, черен, червен, жълт и зелен кръг) е показана всяка страна от олимпийското семейство, тъй като всеки народен байрак съдържа някой от тези цветове. Любопитен факт е, че в края на игрите уредниците не могат да открият олимпийското знаме, издигнато на откриването. Налага се незабавно да се създаде ново, с цел да бъде предадено на идващия хазаин Париж по време на церемонията по закриването.
През 1920 година за първи път се произнася олимпийската клетва - от фехтовача Виктор Боен. Идеята още веднъж е на Пиер дьо Кубертен, който дава предлагането през 1906 година. Заимствана е от Древните игри, когато спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс. Този акт в актуалния прочит на игрите съставлява заричане за почтена игра, като през годините тексът е претърпял някои промени - с цел да се избегне национализма да вземем за пример, включен е и откъс, обвързван с неупотребата на допинг. В наши дни клетва произнасят още арбитър - от 1972 година и треньор - от 2010 година.
На последните летни игри в Токио 2020 всяка клетва се произнася от двама души - мъж и жена, като акт на тъждество сред половете.
" Обещаваме да участваме в тези олимпийски игри, като почитаме и съблюдаваме разпоредбите в дух на феър плей и тъждество. Ние заставаме дружно солидарни в името на спорт без допинг, без измами, без каквато и да било форма на дискриминация. Ние го вършим за достойнството на нашите тимове като съблюдаваме фундаменталните правила на олимпизма, посредством спорта да създадем света едно по-добро място. "
/Откъс от предаването " Истории от Олимпийските игри ", което се излъчва всеки петък от 15:30 ч. по Българска национална телевизия 1 и от 19:00 ч. по Българска национална телевизия 3!/
За следвоенните игри за първи път са приложени наказания - не са поканени за присъединяване страните - агресори - Унгария, Германия, Австрия, България, както и Османската империя. Съветска Русия, която е претърпяла Гражданска война, взема решение да не се включи.
Между 23 и 30 април шампионат по хокей на лед бележи ранния старт на игрите - това е и първо включване на този спорт в публична олимпийска стратегия.
Когато игрите стартират на 14 август, олимпийският стадион към момента не е изцяло приключен - има скелета и строителни материали, правят се довършителни работи. Началото афишира Крал Алберт и това са едни от най-слабо посетените игри. Зрителите не могат да си разрешат скъпите билети. Едва в последните дни оборудванията са отворени гратис за групи от възпитаници. Белгийците регистрират загуба от 600 милиона франка след края на събитието.
Най-много трофеи печелят представителите на Съединени американски щати - 41 златни медала. Американският боен Уилис Лий взе участие в 14 старта в спортната пукотевица и приключва със 7 оценки - 5 златни и по едно сребърно и бронзово - всички в отборните надпревари, с цел да стане най-успешният състезател на игрите. Едва двама са първенците, триумфирали с по 5 трофеи - вторият е най-виртуозният фехтовач на това време - италианецът Недо Нади, който печели злато с всяко от трите оръжия - самостоятелно на рапира и сабя, оказва помощ и за отборните трофеи на рапира, сабя и шпага.
Антверпен бележи олимпийския дебют на “летящия ” финландец Пааво Нурми, който взе участие в 4 атлетически старта, като губи единствено в бягането на 5 хиляди метра, печели по-дългата отдалеченост 10 хиляди метра, както и самостоятелната и отборна купа на крос-кънтри.
В Антверпен дебютират някои съществени за олимпийската визия протоколни детайли и знаци. По време на церемонията по откриването за първи път е повдигнат олимпийският байрак с петте преплетени кръга изобразени върху бялото платно. Знамето е основано под управлението на Барон Пиер дьо Кубертен още през 1913 година.
Цветните кръгове съставляват петте обитаеми континента на земята, като Северна и Южна Америка се възприемат като един континент. Според френския аристократ посредством шестте цвята (белият декор, наследник, черен, червен, жълт и зелен кръг) е показана всяка страна от олимпийското семейство, тъй като всеки народен байрак съдържа някой от тези цветове. Любопитен факт е, че в края на игрите уредниците не могат да открият олимпийското знаме, издигнато на откриването. Налага се незабавно да се създаде ново, с цел да бъде предадено на идващия хазаин Париж по време на церемонията по закриването.
През 1920 година за първи път се произнася олимпийската клетва - от фехтовача Виктор Боен. Идеята още веднъж е на Пиер дьо Кубертен, който дава предлагането през 1906 година. Заимствана е от Древните игри, когато спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс. Този акт в актуалния прочит на игрите съставлява заричане за почтена игра, като през годините тексът е претърпял някои промени - с цел да се избегне национализма да вземем за пример, включен е и откъс, обвързван с неупотребата на допинг. В наши дни клетва произнасят още арбитър - от 1972 година и треньор - от 2010 година.
На последните летни игри в Токио 2020 всяка клетва се произнася от двама души - мъж и жена, като акт на тъждество сред половете.
" Обещаваме да участваме в тези олимпийски игри, като почитаме и съблюдаваме разпоредбите в дух на феър плей и тъждество. Ние заставаме дружно солидарни в името на спорт без допинг, без измами, без каквато и да било форма на дискриминация. Ние го вършим за достойнството на нашите тимове като съблюдаваме фундаменталните правила на олимпизма, посредством спорта да създадем света едно по-добро място. "
/Откъс от предаването " Истории от Олимпийските игри ", което се излъчва всеки петък от 15:30 ч. по Българска национална телевизия 1 и от 19:00 ч. по Българска национална телевизия 3!/
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ