Старозагорското въстание - 6 селски чети на бой с Империята
През 1875 година Българският централен революционен комитет взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с началник Стефан Стамболов.
Въстанието избухва на 16 септември 1875-а. 800 души вземат участие в образуваните шест огромни селски чети. Някои от тях идват в покрайнините на Стара Загора в очакване да се причислят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения към селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в покрайнините на село Елхово. По същото време в Шуменско и Русенско работят две дребни чети, които обаче скоро се разпадат, когато става явен неуспехът на въстанието.
Старозагорското въстание дава очевиден знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е инспекция на силите за идната по-мащабна освободителна акция - Априлското въстание през идната 1876 година, което ще притегли вниманието на Великите сили. В 1875 година в Одеса се основава комитет за помощ на балканските нации за избавление.
Въстанието е последвано от огромни репресии от страна на турските управляващи. Около 600 души са задържани, сред които и част от уредниците на протеста.
Видни участници и уредници на въстанието са Иван Владиков-Владиката, Колю Ганчев, Стефан Стамболов, Иван Хаджидимитров, който е ръководител на Търновския революционен комитет. Сред тях са и Руси Аргов, Никола Райнов- Пантата, Захари Стоянов, Тома Кърджиев, Георги Икономов и Панайот Волов.
Въстанието избухва на 16 септември 1875-а. 800 души вземат участие в образуваните шест огромни селски чети. Някои от тях идват в покрайнините на Стара Загора в очакване да се причислят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения към селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в покрайнините на село Елхово. По същото време в Шуменско и Русенско работят две дребни чети, които обаче скоро се разпадат, когато става явен неуспехът на въстанието.
Старозагорското въстание дава очевиден знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е инспекция на силите за идната по-мащабна освободителна акция - Априлското въстание през идната 1876 година, което ще притегли вниманието на Великите сили. В 1875 година в Одеса се основава комитет за помощ на балканските нации за избавление.
Въстанието е последвано от огромни репресии от страна на турските управляващи. Около 600 души са задържани, сред които и част от уредниците на протеста.
Видни участници и уредници на въстанието са Иван Владиков-Владиката, Колю Ганчев, Стефан Стамболов, Иван Хаджидимитров, който е ръководител на Търновския революционен комитет. Сред тях са и Руси Аргов, Никола Райнов- Пантата, Захари Стоянов, Тома Кърджиев, Георги Икономов и Панайот Волов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ