Денят 7 септември в българската история
През 1862 година българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. 1869 година - солунската българска община тържествено открива ново смесено българско учебно заведение. Училището се обитава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се образоват 110 деца, разграничени в две отделения – за момчета и за девойки. За преподавател е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно сменен от Стоян Божков. 1877 година - със засилена артилерийска подготовка стартира първият стадий на Третата офанзива на Плевен, по време на Руско турската освободителна война 1877-1878 година Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца. 1883 година - формирано е първото в българската история съдружно държавно управление от умерени либерали и консерватори отпред с Драган Цанков. 1913 година - избухва Охридското въстание на българското и албанското население против сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е взаимна акция на българското и албанското население против сръбския режим във Вардарска Македония, открит след Междусъюзническата война 1913 година Обхваща Дебърско, Стружко и Охридско.
1916 година - военачалник Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася пагубен удар на 47-и съветски корпус. По време на Първата международна война ген. Иван Колев е контрольор на конницата и шеф на Конната дивизия. Под негово управление тя взема присъединяване в настъплението на Трета войска в Добруджа по време на Първата международна война 1914–1918. 1940 година – България и Румъния подписват Крайовския контракт. С този контракт се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия кротичък контракт - 1913 г.; оставена за нея съгласно Ньойския кротичък контракт 1919 г.). 1954 година - открит е Паметникът на Съветската войска в центъра на София. 1968 година - във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. 1978 година – в Лондон, на моста " Ватерло ", е осъществен атентат против писателя Георги Марков. На идващия ден положението му се утежнява и той постъпва в болница, където умира. На 7 септември са родени: Виолета Кирилова Донева –театрална и кино актриса; Иван Димитров Сестримски –историк и критик; Стефан Любомиров Каракостов –историк, театровед и философ; Тодор Христов Живков – политически и държавен деятел. На тази дата умират: Богдан Миланов Ковачев –балетмайстор, балетист, бележит хореограф; Иванка Дочева Касабова –драматична артистка; Свети Понгарц – маджарски католически светец, българин по генезис.
2004 година
В Пловдив е открита юбилейна ретроспективна галерия отдадена на 70 годишнината от рождението на художника Йоан Левиев. Експозицията е озаглавена “Ангели, фарисеи и ахилесовци ". Йоан Исаков Левиев e роден на 31 октомври 1934 година в Пловдив. Завършва през 1958 година Художествената Академия в София, компетентност “Декоративно - монументална живопис " при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив " (1970 година, НХГ), “Спомен за Паша Христова " (1972 година, НХГ), “Баща ми " (1974 г.), “Къща на Главната улица " (1978 г.) и други Автор е на огромни фрески и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт ( “Земята и индивидът, 1960 година, 1967 г.), в хотел “Марица " ( “Из икономическия живот на Пловдив ", 1966 г.) и други Прави театрално оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ " и други Умира на 11 март 1994 година в Пловдив.
1978 година
В Лондон, на моста " Ватерло ", е осъществен атентат против писателя Георги Марков. На идващия ден положението му се утежнява и той постъпва в болница, където умира. Георги Иванов Марков е български публицист белетрист, драматург, журналист; бежанец. Роден е на 1 март 1929 година в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа ", откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България " (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България ", са издадени след 1989 г.). Георги Марков е създател на “Цезива нощ " (1957 г.); “Победителите на Аякс ", научно-фантастичен разказ (1959 г.); “Анкета. Новели " (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази " (1961 г.); “Мъже. Роман " (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник " (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса " (1963 г.), “Последният патент. Комедия " (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса " (1966 г.); “Кафе с рекламация. Комедия " (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса " (1967 г.), “Калай. Пиеса " (1967 г.), “Атентат в затворената улица " (1968 г.); “Жените на Варшава " (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия " (1969 г.); “Комунисти. Пиеса " (1969 г.); “The Archangel Michael ", пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България " (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета " (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed " (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България " (1991 г.).
1968 година
Във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. По предложение на арх. Никола Ганчев е разгласен конкурс за план, в който вземат присъединяване тринадесет колектива показаха свои планове. Ръководството на Варненската проектантска организация разпорежда изработването на работния план на арх. Стефан Колчев и неговия екип. Строителството е предоставено на варненската строителна организация с началник инж. Стамат Стаматов. На 26 октомври 1966 година е направена първата копка.
1954 година
Открит е Паметникът на Съветската войска в центъра на София.
1940 година
България и Румъния подписват Крайовския контракт. С този контракт се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия кротичък контракт - 1913 г.; оставена за нея съгласно Ньойския кротичък контракт 1919 г.). Според Крайовския контракт границата сред двете страни още веднъж се възвръща такава, каквато е била през 1913 година Договорена е замяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг против румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която би трябвало да се реализира до 3 месеца след утвърждението на контракта. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България отвън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според контракта българското държавно управление се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски парцели. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички зародили във финансово и правно отношение въпроси.
1916 година
Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася пагубен удар на 47-и съветски корпус. По време на Първата международна война ген. Иван Колев е контрольор на конницата и шеф на Конната дивизия. Под негово управление тя взема присъединяване в настъплението на Трета войска в Добруджа по време на Първата международна война 1914–1918. Иван Колев е боен деятел, генерал-лейтенант. Роден е 15 септември 1861 в с. Бановка, Бесарабия. Взема присъединяване в Сръбско-българската война 1885 година като доброволец. След това приключва Военното учебно заведение в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 година е началник-щаб на Трета войска, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета войска.
1913 година
Избухва Охридското въстание на българското и албанското население против сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е взаимна акция на българското и албанското население против сръбския режим във Вардарска Македония, открит след Междусъюзническата война 1913 година Избухва през септември и обгръща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подкрепят от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците съумяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойствие в Белград и с цел да не се разрасне още повече, против него са изпратени обилни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многочисления в количествено отношение и по-добре въоръжен съперник въстаниците.
1896 година
На конгрес в София либералите на Петко Каравелов одобряват името Демократическа партия и преименуват органа си на в. " Пряпорец ".
1883 година
Съставено е първото в българската история съдружно държавно управление от умерени либерали и консерватори отпред с Драган Цанков. Драган Цанков е български държавник, политик, журналист. Роден е на 28 октомври 1828 година в Свищов. Създател е и лидер на Либералната партия. Драган Цанков заема два пъти министърпредседателския пост - в интервала 24 март – 28 ноември 1880 година и 7 септември 1883 година – 29 април 1884 година Бил е министър на външните каузи и изповеданията и на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия през 1884 година оглавява дясното й крило, оформило през 1899 година като Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 година емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България през 1894 година след рухването на държавното управление на Стефан Стамболов. Неколкократно е избиран за депутат. Изявява се като журналист във в. “България ". Член е на редколегията на в. " Независимост ". Автор е на “Българска история " (Виена, 1866 г.), дружно с М. Балабанов издава книга “България " (1876 година, на британски и френски език), превежда “Тъмниците ми " (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език " (1852 г.). Умира на 11 март 1911 година в София.
1877 година
Със засилена артилерийска подготовка стартира първият стадий на Третата офанзива на Плевен, по време на Руско турската освободителна война 1877-1878 година
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца.
1869 година
Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско учебно заведение. Училището се обитава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се образоват 110 деца, разграничени в две отделения – за момчета и за девойки. За преподавател е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно сменен от Стоян Божков.
1863 година
Георги Раковски напуща Сърбия и минава във Влашко. Георги Раковски (истинско име Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович, а по-късно - на Георги Ст. Раковски) е роден в Котел през февруари 1821 година Той e първият идеолог на националното революционно придвижване. Георги Раковски взе участие в битките за църковна и политическа независимост на българите. Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания. Автор е на “Горски пасажер " (1857 г.), на “Показалец или ръководство… " (1859 г.), “Няколко речи о Асеню първому… " (1860 г.) “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите " (1860 г.), “Българските хайдути " (1867) и други
1862 година
Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското държавно управление пристъпва към тази мярка, с цел да не се компрометира пред европейската дипломация, която става поръчител за съблюдаване на подписаното сред Белград и Цариград съглашение.
На тази дата са родени:
1943 година
Родена е Виолета Кирилова Донева – българска театрална и кино актриса. Снима се в: " Двама под небето " (1962 г.), " Обич " (1972 г.), " Допълнение към Закон за задълженията и договорите " (1976 г.), " Руският консул " (ТВ, 1981 г.). Театрални функции: " Любовни писма " (ТВ, 1993 г.), " Жена от морето " (ТВ, 1996 г.). Автор е на пиесата " Последната и първата жена " (1999 г.).
1916 година
Роден е Иван Димитров Сестримски – български историк и критик. Завършва гимназия в Пазарджик (1935 г.) и стопански науки в София (1943 г.). Библиотекар е на читалище “Виделина " в Пазарджик (1936-1942 г.). Редактор е във в. “Освобождение " (Пазарджик, 1944-1948 г.), сп. “Сердика " (1948-1949 г.), Студията за научнопопулярни филми (1955-1958 г.), сп. “Българо-съветска дружба " (1958-1960 г.;), в. “Литературен фронт " (1961-1965 г.), редактор (1966-1968 година, 1976-1979 г.), завеждащ отдел (1970-1971 г.), заместник-главен редактор е (1972 г.) в издателство “Български публицист ", заместник-директор е на Българския културен център в Берлин (1973-1975 г.). Член е на Съюз на българските писатели. За първи път печата през 1932 година във в. “Ученически порив " (Пловдив). Автор е на съчиненията: “Лопушанска тайфа " (историческа студия, 1953 г.), “Тодор Каблешков " (биографичен очерк), 1955 година, “Мария Грубешлиева " (литературно-критичен етюд, 1963 г.), “Отражения " (литературно-критични очерци и портрети, 1969 г.), “Цветан Спасов " (литературно-критически етюд, 1970 г.), “Литературни беседи. Етюди и портрети " (1971 г.), “Крум Велков ". (литературно-критичен етюд, 1972 г.), “Етюди " (1976 г.), “Елин Пелин " (1978 г.), “Портрети и мемоари " (1978 г.), “Димитър Бояджиев " (1980 г.), “Български претекстове. Портрети. Спомени " (1982 г.), “Нешо Бончев. Литературно -критичен етюд " (1982 г.), “Литературни акварели " (1985 г.), “Никола Фурнаджиев ", литературна студия (1986 г.), “Избрани творби ", в 2 т. (1986 г.), “Земя и слово. Портрети и очерци " (1987 г.), “Мемоарни етюди " (1996 г.).
1915 година
Роден е Стефан Любомиров Каракостов – български историк, театровед и мъдрец. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1941 година Работи като редактор във в. “Литературен глас " (1941-1944 г.), секретар е на Общинския комитет в Бургас (1944-1945 г.). Преподавател е в Държавното театрално учебно заведение, професор е във ВИТИЗ “Кр. Сарафов " (1951-1970 г.), професор в Института по философия при Българска академия на науките (от 1970 г.). Редактор и основен редактор е във в. “Култура " (1937-1940 г.), сп. “Социалистическа битка " (1946 г.), в. “Народ " (1945-1946 г.) и други Изследва активността на видни възрожденски дейци (Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.). Издава книги “Българският спектакъл. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858 " (1872 г.), “Българският възрожденски спектакъл … " (1973 г.), “Революция и сцена " (1975 г.) и други Умира на 28 февруари 1988 година в София.
1911 година
Роден е Тодор Христов Живков – политически и държавен деятел. От 9 юли 1971 година до 17 ноември 1989 година е ръководител на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 година става Първи секретар, а през 1981 година общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1942 година е член на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. От 1950 година е кандидат-член на Политбюро и секретар на Централен комитет, от 1951 година – член на Политбюро. През ноември 1962 година става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 година С решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 8 декември 1989 година, а няколко дни по-късно е изключен от Българска комунистическа партия. На 4 септември 1992 година Върховният съд на България постанова на Живков 7 години затвор, сменен с домакински арест, за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, на жилища и коли. Осъден е да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на някогашен държавен глава и приключва делото против него. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София.
На тази дата умират:
1978 година
Умира Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, бележит хореограф. Роден е на 18 август 1924 година в Пловдив. Учи в балетната школа при Софийската национална опера (1947 г.). Работи като балетист (1947-1961 г.) и балетмайстор в Държавния музикален спектакъл в София (1969-1977 г.), балетмайстор в Пловдив (1961-1968 г.) и в Националния научен спектакъл за опера и балет (1977-1978 г.). Един от основателите е на телевизионния шоуспектакъл в България.
1963 година
Умира Иванка Дочева Касабова – българска трагична артистка. Родена е на 30 април 1883 година в Плевен. Работи в “Съвременен спектакъл " на М. Икономов (1906-1912 г.), в разнообразни провинциални и пътуващи театри. От 1944 година до 1956 година е в Бургаския спектакъл.
1619 година
Умира Свети Понгарц – маджарски католически светец, българин по генезис. Роден е през 1582 година в Бунгард до Сибиу (днешна Румъния). Учи в йезуитския лицей в Клуж. През 1602 година постъпва в ордена на йезуитите в Бърно. През 1619 година е изпратен в Кошице, където се трансформира в най-непримиримия бранител на католицизма против настъпващото по това време протестантство. Канонизиран е през 1995 година от папа Йоан Павел II.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус " са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България " - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика " (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse " ;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ", 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ", 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times " ;
Исторически бюлетин – на “The History Channel " ;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes " ;
Исторически списък на Агенция “Фокус " - отдел “Архив и бази данни " и други.;
1916 година - военачалник Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася пагубен удар на 47-и съветски корпус. По време на Първата международна война ген. Иван Колев е контрольор на конницата и шеф на Конната дивизия. Под негово управление тя взема присъединяване в настъплението на Трета войска в Добруджа по време на Първата международна война 1914–1918. 1940 година – България и Румъния подписват Крайовския контракт. С този контракт се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия кротичък контракт - 1913 г.; оставена за нея съгласно Ньойския кротичък контракт 1919 г.). 1954 година - открит е Паметникът на Съветската войска в центъра на София. 1968 година - във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. 1978 година – в Лондон, на моста " Ватерло ", е осъществен атентат против писателя Георги Марков. На идващия ден положението му се утежнява и той постъпва в болница, където умира. На 7 септември са родени: Виолета Кирилова Донева –театрална и кино актриса; Иван Димитров Сестримски –историк и критик; Стефан Любомиров Каракостов –историк, театровед и философ; Тодор Христов Живков – политически и държавен деятел. На тази дата умират: Богдан Миланов Ковачев –балетмайстор, балетист, бележит хореограф; Иванка Дочева Касабова –драматична артистка; Свети Понгарц – маджарски католически светец, българин по генезис.
2004 година
В Пловдив е открита юбилейна ретроспективна галерия отдадена на 70 годишнината от рождението на художника Йоан Левиев. Експозицията е озаглавена “Ангели, фарисеи и ахилесовци ". Йоан Исаков Левиев e роден на 31 октомври 1934 година в Пловдив. Завършва през 1958 година Художествената Академия в София, компетентност “Декоративно - монументална живопис " при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив " (1970 година, НХГ), “Спомен за Паша Христова " (1972 година, НХГ), “Баща ми " (1974 г.), “Къща на Главната улица " (1978 г.) и други Автор е на огромни фрески и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт ( “Земята и индивидът, 1960 година, 1967 г.), в хотел “Марица " ( “Из икономическия живот на Пловдив ", 1966 г.) и други Прави театрално оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ " и други Умира на 11 март 1994 година в Пловдив.
1978 година
В Лондон, на моста " Ватерло ", е осъществен атентат против писателя Георги Марков. На идващия ден положението му се утежнява и той постъпва в болница, където умира. Георги Иванов Марков е български публицист белетрист, драматург, журналист; бежанец. Роден е на 1 март 1929 година в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа ", откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България " (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България ", са издадени след 1989 г.). Георги Марков е създател на “Цезива нощ " (1957 г.); “Победителите на Аякс ", научно-фантастичен разказ (1959 г.); “Анкета. Новели " (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази " (1961 г.); “Мъже. Роман " (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник " (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса " (1963 г.), “Последният патент. Комедия " (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса " (1966 г.); “Кафе с рекламация. Комедия " (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса " (1967 г.), “Калай. Пиеса " (1967 г.), “Атентат в затворената улица " (1968 г.); “Жените на Варшава " (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия " (1969 г.); “Комунисти. Пиеса " (1969 г.); “The Archangel Michael ", пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България " (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета " (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed " (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България " (1991 г.).
1968 година
Във Варна е открит Дворецът на спорта и културата. По предложение на арх. Никола Ганчев е разгласен конкурс за план, в който вземат присъединяване тринадесет колектива показаха свои планове. Ръководството на Варненската проектантска организация разпорежда изработването на работния план на арх. Стефан Колчев и неговия екип. Строителството е предоставено на варненската строителна организация с началник инж. Стамат Стаматов. На 26 октомври 1966 година е направена първата копка.
1954 година
Открит е Паметникът на Съветската войска в центъра на София.
1940 година
България и Румъния подписват Крайовския контракт. С този контракт се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия кротичък контракт - 1913 г.; оставена за нея съгласно Ньойския кротичък контракт 1919 г.). Според Крайовския контракт границата сред двете страни още веднъж се възвръща такава, каквато е била през 1913 година Договорена е замяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг против румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която би трябвало да се реализира до 3 месеца след утвърждението на контракта. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България отвън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според контракта българското държавно управление се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски парцели. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички зародили във финансово и правно отношение въпроси.
1916 година
Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася пагубен удар на 47-и съветски корпус. По време на Първата международна война ген. Иван Колев е контрольор на конницата и шеф на Конната дивизия. Под негово управление тя взема присъединяване в настъплението на Трета войска в Добруджа по време на Първата международна война 1914–1918. Иван Колев е боен деятел, генерал-лейтенант. Роден е 15 септември 1861 в с. Бановка, Бесарабия. Взема присъединяване в Сръбско-българската война 1885 година като доброволец. След това приключва Военното учебно заведение в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 година е началник-щаб на Трета войска, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета войска.
1913 година
Избухва Охридското въстание на българското и албанското население против сръбската власт в Македония. Охридско-Дебърското въстание е взаимна акция на българското и албанското население против сръбския режим във Вардарска Македония, открит след Междусъюзническата война 1913 година Избухва през септември и обгръща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подкрепят от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците съумяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойствие в Белград и с цел да не се разрасне още повече, против него са изпратени обилни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многочисления в количествено отношение и по-добре въоръжен съперник въстаниците.
1896 година
На конгрес в София либералите на Петко Каравелов одобряват името Демократическа партия и преименуват органа си на в. " Пряпорец ".
1883 година
Съставено е първото в българската история съдружно държавно управление от умерени либерали и консерватори отпред с Драган Цанков. Драган Цанков е български държавник, политик, журналист. Роден е на 28 октомври 1828 година в Свищов. Създател е и лидер на Либералната партия. Драган Цанков заема два пъти министърпредседателския пост - в интервала 24 март – 28 ноември 1880 година и 7 септември 1883 година – 29 април 1884 година Бил е министър на външните каузи и изповеданията и на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия през 1884 година оглавява дясното й крило, оформило през 1899 година като Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 година емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България през 1894 година след рухването на държавното управление на Стефан Стамболов. Неколкократно е избиран за депутат. Изявява се като журналист във в. “България ". Член е на редколегията на в. " Независимост ". Автор е на “Българска история " (Виена, 1866 г.), дружно с М. Балабанов издава книга “България " (1876 година, на британски и френски език), превежда “Тъмниците ми " (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език " (1852 г.). Умира на 11 март 1911 година в София.
1877 година
Със засилена артилерийска подготовка стартира първият стадий на Третата офанзива на Плевен, по време на Руско турската освободителна война 1877-1878 година
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца.
1869 година
Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско учебно заведение. Училището се обитава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се образоват 110 деца, разграничени в две отделения – за момчета и за девойки. За преподавател е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно сменен от Стоян Божков.
1863 година
Георги Раковски напуща Сърбия и минава във Влашко. Георги Раковски (истинско име Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович, а по-късно - на Георги Ст. Раковски) е роден в Котел през февруари 1821 година Той e първият идеолог на националното революционно придвижване. Георги Раковски взе участие в битките за църковна и политическа независимост на българите. Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания. Автор е на “Горски пасажер " (1857 г.), на “Показалец или ръководство… " (1859 г.), “Няколко речи о Асеню първому… " (1860 г.) “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите " (1860 г.), “Българските хайдути " (1867) и други
1862 година
Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското държавно управление пристъпва към тази мярка, с цел да не се компрометира пред европейската дипломация, която става поръчител за съблюдаване на подписаното сред Белград и Цариград съглашение.
На тази дата са родени:
1943 година
Родена е Виолета Кирилова Донева – българска театрална и кино актриса. Снима се в: " Двама под небето " (1962 г.), " Обич " (1972 г.), " Допълнение към Закон за задълженията и договорите " (1976 г.), " Руският консул " (ТВ, 1981 г.). Театрални функции: " Любовни писма " (ТВ, 1993 г.), " Жена от морето " (ТВ, 1996 г.). Автор е на пиесата " Последната и първата жена " (1999 г.).
1916 година
Роден е Иван Димитров Сестримски – български историк и критик. Завършва гимназия в Пазарджик (1935 г.) и стопански науки в София (1943 г.). Библиотекар е на читалище “Виделина " в Пазарджик (1936-1942 г.). Редактор е във в. “Освобождение " (Пазарджик, 1944-1948 г.), сп. “Сердика " (1948-1949 г.), Студията за научнопопулярни филми (1955-1958 г.), сп. “Българо-съветска дружба " (1958-1960 г.;), в. “Литературен фронт " (1961-1965 г.), редактор (1966-1968 година, 1976-1979 г.), завеждащ отдел (1970-1971 г.), заместник-главен редактор е (1972 г.) в издателство “Български публицист ", заместник-директор е на Българския културен център в Берлин (1973-1975 г.). Член е на Съюз на българските писатели. За първи път печата през 1932 година във в. “Ученически порив " (Пловдив). Автор е на съчиненията: “Лопушанска тайфа " (историческа студия, 1953 г.), “Тодор Каблешков " (биографичен очерк), 1955 година, “Мария Грубешлиева " (литературно-критичен етюд, 1963 г.), “Отражения " (литературно-критични очерци и портрети, 1969 г.), “Цветан Спасов " (литературно-критически етюд, 1970 г.), “Литературни беседи. Етюди и портрети " (1971 г.), “Крум Велков ". (литературно-критичен етюд, 1972 г.), “Етюди " (1976 г.), “Елин Пелин " (1978 г.), “Портрети и мемоари " (1978 г.), “Димитър Бояджиев " (1980 г.), “Български претекстове. Портрети. Спомени " (1982 г.), “Нешо Бончев. Литературно -критичен етюд " (1982 г.), “Литературни акварели " (1985 г.), “Никола Фурнаджиев ", литературна студия (1986 г.), “Избрани творби ", в 2 т. (1986 г.), “Земя и слово. Портрети и очерци " (1987 г.), “Мемоарни етюди " (1996 г.).
1915 година
Роден е Стефан Любомиров Каракостов – български историк, театровед и мъдрец. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1941 година Работи като редактор във в. “Литературен глас " (1941-1944 г.), секретар е на Общинския комитет в Бургас (1944-1945 г.). Преподавател е в Държавното театрално учебно заведение, професор е във ВИТИЗ “Кр. Сарафов " (1951-1970 г.), професор в Института по философия при Българска академия на науките (от 1970 г.). Редактор и основен редактор е във в. “Култура " (1937-1940 г.), сп. “Социалистическа битка " (1946 г.), в. “Народ " (1945-1946 г.) и други Изследва активността на видни възрожденски дейци (Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.). Издава книги “Българският спектакъл. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858 " (1872 г.), “Българският възрожденски спектакъл … " (1973 г.), “Революция и сцена " (1975 г.) и други Умира на 28 февруари 1988 година в София.
1911 година
Роден е Тодор Христов Живков – политически и държавен деятел. От 9 юли 1971 година до 17 ноември 1989 година е ръководител на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 година става Първи секретар, а през 1981 година общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1942 година е член на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. От 1950 година е кандидат-член на Политбюро и секретар на Централен комитет, от 1951 година – член на Политбюро. През ноември 1962 година става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 година С решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 8 декември 1989 година, а няколко дни по-късно е изключен от Българска комунистическа партия. На 4 септември 1992 година Върховният съд на България постанова на Живков 7 години затвор, сменен с домакински арест, за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, на жилища и коли. Осъден е да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на някогашен държавен глава и приключва делото против него. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София.
На тази дата умират:
1978 година
Умира Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, бележит хореограф. Роден е на 18 август 1924 година в Пловдив. Учи в балетната школа при Софийската национална опера (1947 г.). Работи като балетист (1947-1961 г.) и балетмайстор в Държавния музикален спектакъл в София (1969-1977 г.), балетмайстор в Пловдив (1961-1968 г.) и в Националния научен спектакъл за опера и балет (1977-1978 г.). Един от основателите е на телевизионния шоуспектакъл в България.
1963 година
Умира Иванка Дочева Касабова – българска трагична артистка. Родена е на 30 април 1883 година в Плевен. Работи в “Съвременен спектакъл " на М. Икономов (1906-1912 г.), в разнообразни провинциални и пътуващи театри. От 1944 година до 1956 година е в Бургаския спектакъл.
1619 година
Умира Свети Понгарц – маджарски католически светец, българин по генезис. Роден е през 1582 година в Бунгард до Сибиу (днешна Румъния). Учи в йезуитския лицей в Клуж. През 1602 година постъпва в ордена на йезуитите в Бърно. През 1619 година е изпратен в Кошице, където се трансформира в най-непримиримия бранител на католицизма против настъпващото по това време протестантство. Канонизиран е през 1995 година от папа Йоан Павел II.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус " са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България " - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика " (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse " ;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание " ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ", 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ", 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times " ;
Исторически бюлетин – на “The History Channel " ;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes " ;
Исторически списък на Агенция “Фокус " - отдел “Архив и бази данни " и други.;
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ