Как да почетем най-непрежалимия?
През 1837г. на 18-ти юли се ражда най-чистият и уважаван наследник на България - Васил Иванов Кунчев - Левски.
Той е безподобен визионер, отдал мислите, физическата мощ и живота си на делото на Освобождението. Така стартира текстът на , отдаден на Апостола, който представяме без редакторска интервенция.
От опита в легиите в помощ на Сърбия персонално се убеждава, че съседите няма да ни оказват помощ да отхвърлим Османското господство. И че би трябвало сами и вътре в поробените земи - чрез Вътрешна Революционна Организация (ВРО) и частни комитети - да подготвим почвата за отстраняването на гнета. От 1870г. до гибелта си през 1873г. той основава гъста мрежа от комитети из българските земи, разпалвайки пламъка на вярата у обезверените и най-силно мачкани, последни освободили се от Цариград балканския нации - българите.
А това изисква доста рискова организационна и културно-просветителска активност. Която е много неблагодарна по дифолт - липса на средства, непрекъснато бягство и живот в конспиративност, изменничества и клопки, боязън у популацията от османска отплата, публично съмнение и яд, колабориращи с турските управляващи и гръцките църковни дейци родни чорбаджии. Препятствията пред националноосвободителното придвижване са не едно и две.
Априлското въстание от 1876г., стъпващо на делото на Апостола, притегля вниманието на Западната общност със зверствата против българското население. Русия, смазана след Кримската война, търси да си върне престижа и да се приближи до заветните цели - надзор над Проливите и изход на топли морета, както и културно-политическо въздействие над славянското население на Балканите. Следва руско-турската освободителна война от 1877-1878г. А Балканите - очевидно за тренираното геополитическо око още преди време - са съсредоточие на конфликта за въздействие сред Русия и Австро-Унгария. И евентуален детонатор на международен спор, който се материализира през 1914г. с експлоадирането на Първата международна война след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево.
Разбира се, заради мегаломанските и шовинистични държавни планове на съседите ни, те по-скоро имат иск към нас като опция за нови територии. И по-скоро са спънка пред освобождението на етно-географското землище на българите, в сравнение с опция. За разлика от някои днешни общественици обаче, Левски чудесно знае кое в действителност е това етно-географско землище, както самичък написа във вестник “Свобода ” през 1872г.: Мизия, Тракия и Македония. В писма до К. Робев той приказва за идна негова аудиенция в Македония - Щип, Охрид и Скопие.
![Роден е Васил Левски]( "Роден е Васил Левски")
Роден е Васил Левски
На 18 юли се навършват 184 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли остарял жанр...
Заветната му фантазия и цел се осъществят отчасти - през 1885г. Княжество България се съединява с Източна Румелия, побеждавайки изревнувалите сърби. Това обаче слага началото на борба с тях и гърците за македонските земи - наследството на разлагащата се империя на османците.
След частичното избавление на родината Вътрешната революционна организация (ВРО) на Левски се преобразува с нова цел и прибавя във времето едно “македоно-одринска ” към себе си - ВМОРО или Вътрешна македонска революционна организация след Първата международна война. Де факто Гоце Делчев, Даме Груев, както Тодор Александров, Иван (Ванчо) Михайлов и доста други национални герои възприемат себе си точно като приемниците на делото на Апостола. Огромна част от дейците на организацията са родом от съединените земи на Княжеството и Източна Румелия, а идеята е безапелационно общобългарска. Влизаме в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войни, водени от концепцията, заложена в битката за българщината в поробените земи. Символ веруюто на Левски.
Снабдени идеологически с книги и разкази от баби и дядовци тъкмо за Левски, със “Записките ” на Захари Стоянов, с песните на Стамболов, провел Кресненско-разложкото въстание в Македония след трагичния Берлинския конгрес - представителите на вътрешната организация доразвиват и осъществят замисъла точно на Апостола на свободата. Негови най-достойни наследници и български герои от най-висш порядък са точно борците за свободата на македонските българи - без значение от историческия подтекст и инструментите, с които са принудени да си служат.
Как да почетем най-непрежалимия? Като помним, зачитаме и отстояваме делото му. Вероятно изисква старания, само че на фона на жертвата и персоналния му образец - мисля, че му го изискуем. А и на нас самите.
Той е безподобен визионер, отдал мислите, физическата мощ и живота си на делото на Освобождението. Така стартира текстът на , отдаден на Апостола, който представяме без редакторска интервенция.
От опита в легиите в помощ на Сърбия персонално се убеждава, че съседите няма да ни оказват помощ да отхвърлим Османското господство. И че би трябвало сами и вътре в поробените земи - чрез Вътрешна Революционна Организация (ВРО) и частни комитети - да подготвим почвата за отстраняването на гнета. От 1870г. до гибелта си през 1873г. той основава гъста мрежа от комитети из българските земи, разпалвайки пламъка на вярата у обезверените и най-силно мачкани, последни освободили се от Цариград балканския нации - българите.
А това изисква доста рискова организационна и културно-просветителска активност. Която е много неблагодарна по дифолт - липса на средства, непрекъснато бягство и живот в конспиративност, изменничества и клопки, боязън у популацията от османска отплата, публично съмнение и яд, колабориращи с турските управляващи и гръцките църковни дейци родни чорбаджии. Препятствията пред националноосвободителното придвижване са не едно и две.
Априлското въстание от 1876г., стъпващо на делото на Апостола, притегля вниманието на Западната общност със зверствата против българското население. Русия, смазана след Кримската война, търси да си върне престижа и да се приближи до заветните цели - надзор над Проливите и изход на топли морета, както и културно-политическо въздействие над славянското население на Балканите. Следва руско-турската освободителна война от 1877-1878г. А Балканите - очевидно за тренираното геополитическо око още преди време - са съсредоточие на конфликта за въздействие сред Русия и Австро-Унгария. И евентуален детонатор на международен спор, който се материализира през 1914г. с експлоадирането на Първата международна война след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево.
Разбира се, заради мегаломанските и шовинистични държавни планове на съседите ни, те по-скоро имат иск към нас като опция за нови територии. И по-скоро са спънка пред освобождението на етно-географското землище на българите, в сравнение с опция. За разлика от някои днешни общественици обаче, Левски чудесно знае кое в действителност е това етно-географско землище, както самичък написа във вестник “Свобода ” през 1872г.: Мизия, Тракия и Македония. В писма до К. Робев той приказва за идна негова аудиенция в Македония - Щип, Охрид и Скопие.
На 18 юли се навършват 184 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли остарял жанр...
Заветната му фантазия и цел се осъществят отчасти - през 1885г. Княжество България се съединява с Източна Румелия, побеждавайки изревнувалите сърби. Това обаче слага началото на борба с тях и гърците за македонските земи - наследството на разлагащата се империя на османците.
След частичното избавление на родината Вътрешната революционна организация (ВРО) на Левски се преобразува с нова цел и прибавя във времето едно “македоно-одринска ” към себе си - ВМОРО или Вътрешна македонска революционна организация след Първата международна война. Де факто Гоце Делчев, Даме Груев, както Тодор Александров, Иван (Ванчо) Михайлов и доста други национални герои възприемат себе си точно като приемниците на делото на Апостола. Огромна част от дейците на организацията са родом от съединените земи на Княжеството и Източна Румелия, а идеята е безапелационно общобългарска. Влизаме в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войни, водени от концепцията, заложена в битката за българщината в поробените земи. Символ веруюто на Левски.
Снабдени идеологически с книги и разкази от баби и дядовци тъкмо за Левски, със “Записките ” на Захари Стоянов, с песните на Стамболов, провел Кресненско-разложкото въстание в Македония след трагичния Берлинския конгрес - представителите на вътрешната организация доразвиват и осъществят замисъла точно на Апостола на свободата. Негови най-достойни наследници и български герои от най-висш порядък са точно борците за свободата на македонските българи - без значение от историческия подтекст и инструментите, с които са принудени да си служат.
Как да почетем най-непрежалимия? Като помним, зачитаме и отстояваме делото му. Вероятно изисква старания, само че на фона на жертвата и персоналния му образец - мисля, че му го изискуем. А и на нас самите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ