На този ден: Обсадата на Виена
През 1529 година стартира Обсадата на Виена, откакто Сюлейман I атакува града.
Прочетете още
Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 година е първият опит на Османската империя, водена от султан Сюлейман I, да завладее столицата на Австрия Виена. Обсадата е крайната точка на османското навлизане в Европа и отблъскването на турците поставя завършек на разширението на империята им в Европа, въпреки през 1683 година те да вършат втори опит за завладяването на Виена.
През август 1526 година султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в борбата при Мохач. В резултат на това османците превземат Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява искания към унгарския трон от името на брачната половинка си Ана, сестра на бездетния Лайош II. Фердинанд обаче е приет за крал единствено в Западна Унгария. В Трансилвания благородникът Йоан Заполя желае короната за себе си и е приет за крал от Сюлейман I, в подмяна на което Заполя му става васал. След законодателното заседание (Диета) в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 година Фердинанд е приет за крал, потегля на поход, с цел да си възвърне контрола над Унгария и в 1527 година освобождава Буда, само че османците контраатакуват и до 1529 му лишават извоюваното през 1527 и 1528 година
На 10 май 1529 година Сюлейман I потегля на поход от Константинопол за да завладее изцяло Унгария и да обезврежда опасността в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I разполага с към 120 000 бойци, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията му включва молдовци и сърби. Като висш главнокомандващ през април назначава Великия си везир, някогашен гръцки плебей на име Ибрахим паша, за сераскер.
Още през цялото време на похода Сюлейман среща доста спънки. Пролетните дъждове, присъщи за Югоизточна Европа, са изключително значителни през тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки елементи от пътя непристъпен. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и би трябвало да бъдат изоставени, а огромен брой камили умират. Сюлейман идва в Осиек на 6 август, а на 18 август го посрещат забележителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава респект, причислява се към него и му оказва помощ да си върне изгубени територии след борбата при Мохач, в това число Буда, която пада на 8 септември. Единствено при Пресбург е посрещнат със забележителна опозиция, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел.
С напредването на османците виенчани се приготвят за защита, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда при започване на септември. Фердинанд се отдръпва в Бохемия откакто брат му Карл V може да отдели единствено малобройни испански пехотинци в отговор на молбата на брат си за помощ, заради войната си против Франция под ръководството на Франсоа I.
Способният австрийски военачалник Вилхелм декор Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното управление е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас граф Салм, който се отличава в борбата при Павия през 1525 година Салм идва във Виена отпред на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехти) и 700 испански мускетари, носещи на врата си „ Единадесетте апостола “, единадесет патрона и барут за тях, под командването на Луис де Авалос и се заема с укрепването на 300-годишните стени към катедралата Св. Стефан, където открива основната си квартира. За да подсигури дълготрайна защита на града той барикадира четирите врати и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1,8 m и издига земни укрепления и вътрешен земен защитителен вал, сривайки здания със земята, където е нужно, в това число отвън стените, с цел да не могат турците да се крият в тях. Гарнизонът на Виена наброява към 17 000 бойци и 75 оръдия, а с цел да се освободят бойците от пожарогасене, създаване на укрепления и други действия е основано гражданско опълчение.
На 27 септември турската армия идва в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, несъответствуващи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да договарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава стартира да обстрелва стените, само че им нанася дребни провали, а стрелците му не реализират по-голям триумф.
С разполагането на турската войска гарнизонът на Виена стартира нападения за да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември съвсем пленява Ибрахим паша. Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените съставлява по-голяма заплаха от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели чрез ведра с вода, грах и други на повърхността, при чието придвижване австрийците прокопават тунели против турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен пердах с тях, а от време на време се взривяват и бурета с барут, при което умират бойци и от двете страни.
На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 бойци в нахлуване против турските окопи против Каринтската врата. Първоначално набегът реализира огромен триумф и разгромява турците, само че на връщане бойците се струпват пред портата, заради което турците убиват мнозина. На 10 октомври голяма турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, само че опитът на еничарите да нахлуят в града е отхвърлен в огромно клане, а дупката е запълнена с дървени греди, готови за подобен сериозен миг.
На 11 октомври още веднъж завалява дъжд и с неуспеха на минната тактика възможностите за османска победа се стопяват. Фуражът за конете на турците също е на привършване, а рани, заболявания и дезертьорство водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари показват недоволството си от положението на нещата. С оглед на ситуацията Сюлейман е заставен да обмисли оттегляне. Той привиква боен съвет на 12 октомври, на който взема решение да се направи последно нахлуване, с заричане за спомагателни награди за бойците. Две мини избухват при Каринтската врата, само че пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците още веднъж са отблъснати от аркебузите и дългите копия на бранителите. На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от бранителите, които не предвиждали друго с изключение на предаване, изтълкували отстъплението на турците като знамение. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е още веднъж атакуван при Пресбург. Ранен мощен снеговалеж (на 17 октомври) и гонене от страна на австрийците трансформира турското оттегляне в злополука, в която те губят доста бойци, снабдяване, животни и оръдия.
През 1918г. се организира Владайското въстание . Това е въоръжен протест на дезорганизирани формирования от българската войска, дезертирали след провалянето при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 година
На 14 септември Антантата стартира нахлуване на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е продънен и в българската защита зейва междина от стотина километра. Претърпелите проваляне войски при Добро поле отстъпват към старите лимити на България.
Недоволството на бойците е огромно. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите размирен отряди. Сред тях се заражда концепцията за поход към София за да се смъкна държавното управление и да се санкционират виновниците за войната. На 24 септември размирен отряд доближава Кюстендил и арестува офицерите от откритата в града основна квартира на Действащата войска. На път за Радомир се събират към 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и държавното управление търсят излаз от основаното състояние.
На 25 септември водачите на Българския аграрни национален съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от пандиза. На идващия ден отпътуват за Радомир, дружно с военния министър военачалник Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, с цел да се опитат да разрешат спора с мирни средства. Идеята е да се употребява тяхната известност измежду бойците, с цел да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче взема решение да оглави тяхното въстание. След известно съмнение трансформира своята линия на държание и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите бойци е оповестено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За ръководител на краткотрайното ѝ държавно управление въстаниците прогласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото управление бързо и трескаво приготвя настъплението против София. Неговите съществени сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време държавното управление провежда своите сили за опозиция. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, множеството от тях от юнкери от Военното учебно заведение. През идващите дни идват подкрепления, измежду които елементи на 217-а немска дивизия, трансферирани от Крим - 4 роти и артилерийска батарея. Частите са ситуирани сред скатовете на Витоша при с. Княжево и региона на кв. Захарна фабрика.
На 26 септември военачалник Савов дава обещание да даде на отстъпващите елементи влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На идващия ден няколко влака и обособени придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, само че на 28 септември събитията получават трагичен темперамент. Насочилите се към София към 10 000 въстаници нападат държавните сили по линията Княжево - Горна Баня - Бояна, само че срещат сериозен отпор. По железопътната линия при Захарна фабрика идва трен с отстъпващи бойци. Офицерите, командващи разположените там юнкери, вършат опит да стартират договаряния, само че в това време от влака откриват огън. Малко след началото на почналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по скатовете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до огромен брой убити и ранени, след което бойците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без произшествия.
На идващия ден Даскалов желае ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след приключване на дадения период, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с пердах завладява село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите държавни войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го нападат от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава опция на държавните елементи да се провеждат и приготвят. Рано сутринта на 30 септември минават в контранастъпление. Тяхното предимство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите бойци са разгромени. На 2 октомври е високомерен Радомир, с което протестът е дефинитивно сподавен.
Общият брой на жертвите измежду бунтовниците е към 400 души, а от страна на държавните елементи – 30 убити и 98 ранени.
Тристранният пакт е основан след започването на Втората международна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 година в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.
На процедура Пактът формализира съдействието на трите страни във военната област и поделя света на сфери на въздействие – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда основаването на Нов международен ред. Отправя и самобитно предизвестие към Съединени американски щати да запазят неутралитет, с цел да не бъдат принудени да водят война на два фронта.
Пактът планува 10-годишно съдействие и е самобитно продължение на подписания през 1936 година антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи още веднъж Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „ Молотов – Рибентроп “, подписан през август 1939 година
С Тристранния пакт се обезпечава взаимоотношението сред тези страни при обезпечаването на ползите им в европейски и международен мащаб, окончателното унищожаване на Версайската мирна система и преразпределението на международните сили. В специфичен конфиденциален протокол е набелязано основаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и стопански въпроси.
Родени са футболната легенда Клаудио Джентиле , българският футболист Спас Джевизов , актрисата и режисьор Боряна Пунчева , актрисата уинет Полтроу , както и артистите Лил Уейн и Аврил Лавин .
Прочетете още
Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 година е първият опит на Османската империя, водена от султан Сюлейман I, да завладее столицата на Австрия Виена. Обсадата е крайната точка на османското навлизане в Европа и отблъскването на турците поставя завършек на разширението на империята им в Европа, въпреки през 1683 година те да вършат втори опит за завладяването на Виена.
През август 1526 година султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в борбата при Мохач. В резултат на това османците превземат Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява искания към унгарския трон от името на брачната половинка си Ана, сестра на бездетния Лайош II. Фердинанд обаче е приет за крал единствено в Западна Унгария. В Трансилвания благородникът Йоан Заполя желае короната за себе си и е приет за крал от Сюлейман I, в подмяна на което Заполя му става васал. След законодателното заседание (Диета) в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 година Фердинанд е приет за крал, потегля на поход, с цел да си възвърне контрола над Унгария и в 1527 година освобождава Буда, само че османците контраатакуват и до 1529 му лишават извоюваното през 1527 и 1528 година
На 10 май 1529 година Сюлейман I потегля на поход от Константинопол за да завладее изцяло Унгария и да обезврежда опасността в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I разполага с към 120 000 бойци, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията му включва молдовци и сърби. Като висш главнокомандващ през април назначава Великия си везир, някогашен гръцки плебей на име Ибрахим паша, за сераскер.
Още през цялото време на похода Сюлейман среща доста спънки. Пролетните дъждове, присъщи за Югоизточна Европа, са изключително значителни през тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки елементи от пътя непристъпен. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и би трябвало да бъдат изоставени, а огромен брой камили умират. Сюлейман идва в Осиек на 6 август, а на 18 август го посрещат забележителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава респект, причислява се към него и му оказва помощ да си върне изгубени територии след борбата при Мохач, в това число Буда, която пада на 8 септември. Единствено при Пресбург е посрещнат със забележителна опозиция, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел.
С напредването на османците виенчани се приготвят за защита, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда при започване на септември. Фердинанд се отдръпва в Бохемия откакто брат му Карл V може да отдели единствено малобройни испански пехотинци в отговор на молбата на брат си за помощ, заради войната си против Франция под ръководството на Франсоа I.
Способният австрийски военачалник Вилхелм декор Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното управление е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас граф Салм, който се отличава в борбата при Павия през 1525 година Салм идва във Виена отпред на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехти) и 700 испански мускетари, носещи на врата си „ Единадесетте апостола “, единадесет патрона и барут за тях, под командването на Луис де Авалос и се заема с укрепването на 300-годишните стени към катедралата Св. Стефан, където открива основната си квартира. За да подсигури дълготрайна защита на града той барикадира четирите врати и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1,8 m и издига земни укрепления и вътрешен земен защитителен вал, сривайки здания със земята, където е нужно, в това число отвън стените, с цел да не могат турците да се крият в тях. Гарнизонът на Виена наброява към 17 000 бойци и 75 оръдия, а с цел да се освободят бойците от пожарогасене, създаване на укрепления и други действия е основано гражданско опълчение.
На 27 септември турската армия идва в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, несъответствуващи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да договарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава стартира да обстрелва стените, само че им нанася дребни провали, а стрелците му не реализират по-голям триумф.
С разполагането на турската войска гарнизонът на Виена стартира нападения за да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември съвсем пленява Ибрахим паша. Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените съставлява по-голяма заплаха от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели чрез ведра с вода, грах и други на повърхността, при чието придвижване австрийците прокопават тунели против турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен пердах с тях, а от време на време се взривяват и бурета с барут, при което умират бойци и от двете страни.
На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 бойци в нахлуване против турските окопи против Каринтската врата. Първоначално набегът реализира огромен триумф и разгромява турците, само че на връщане бойците се струпват пред портата, заради което турците убиват мнозина. На 10 октомври голяма турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, само че опитът на еничарите да нахлуят в града е отхвърлен в огромно клане, а дупката е запълнена с дървени греди, готови за подобен сериозен миг.
На 11 октомври още веднъж завалява дъжд и с неуспеха на минната тактика възможностите за османска победа се стопяват. Фуражът за конете на турците също е на привършване, а рани, заболявания и дезертьорство водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари показват недоволството си от положението на нещата. С оглед на ситуацията Сюлейман е заставен да обмисли оттегляне. Той привиква боен съвет на 12 октомври, на който взема решение да се направи последно нахлуване, с заричане за спомагателни награди за бойците. Две мини избухват при Каринтската врата, само че пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците още веднъж са отблъснати от аркебузите и дългите копия на бранителите. На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от бранителите, които не предвиждали друго с изключение на предаване, изтълкували отстъплението на турците като знамение. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е още веднъж атакуван при Пресбург. Ранен мощен снеговалеж (на 17 октомври) и гонене от страна на австрийците трансформира турското оттегляне в злополука, в която те губят доста бойци, снабдяване, животни и оръдия.
През 1918г. се организира Владайското въстание . Това е въоръжен протест на дезорганизирани формирования от българската войска, дезертирали след провалянето при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 година
На 14 септември Антантата стартира нахлуване на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е продънен и в българската защита зейва междина от стотина километра. Претърпелите проваляне войски при Добро поле отстъпват към старите лимити на България.
Недоволството на бойците е огромно. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите размирен отряди. Сред тях се заражда концепцията за поход към София за да се смъкна държавното управление и да се санкционират виновниците за войната. На 24 септември размирен отряд доближава Кюстендил и арестува офицерите от откритата в града основна квартира на Действащата войска. На път за Радомир се събират към 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и държавното управление търсят излаз от основаното състояние.
На 25 септември водачите на Българския аграрни национален съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от пандиза. На идващия ден отпътуват за Радомир, дружно с военния министър военачалник Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, с цел да се опитат да разрешат спора с мирни средства. Идеята е да се употребява тяхната известност измежду бойците, с цел да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче взема решение да оглави тяхното въстание. След известно съмнение трансформира своята линия на държание и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите бойци е оповестено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За ръководител на краткотрайното ѝ държавно управление въстаниците прогласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото управление бързо и трескаво приготвя настъплението против София. Неговите съществени сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време държавното управление провежда своите сили за опозиция. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, множеството от тях от юнкери от Военното учебно заведение. През идващите дни идват подкрепления, измежду които елементи на 217-а немска дивизия, трансферирани от Крим - 4 роти и артилерийска батарея. Частите са ситуирани сред скатовете на Витоша при с. Княжево и региона на кв. Захарна фабрика.
На 26 септември военачалник Савов дава обещание да даде на отстъпващите елементи влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На идващия ден няколко влака и обособени придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, само че на 28 септември събитията получават трагичен темперамент. Насочилите се към София към 10 000 въстаници нападат държавните сили по линията Княжево - Горна Баня - Бояна, само че срещат сериозен отпор. По железопътната линия при Захарна фабрика идва трен с отстъпващи бойци. Офицерите, командващи разположените там юнкери, вършат опит да стартират договаряния, само че в това време от влака откриват огън. Малко след началото на почналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по скатовете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до огромен брой убити и ранени, след което бойците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без произшествия.
На идващия ден Даскалов желае ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след приключване на дадения период, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с пердах завладява село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите държавни войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го нападат от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава опция на държавните елементи да се провеждат и приготвят. Рано сутринта на 30 септември минават в контранастъпление. Тяхното предимство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите бойци са разгромени. На 2 октомври е високомерен Радомир, с което протестът е дефинитивно сподавен.
Общият брой на жертвите измежду бунтовниците е към 400 души, а от страна на държавните елементи – 30 убити и 98 ранени.
Тристранният пакт е основан след започването на Втората международна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 година в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.
На процедура Пактът формализира съдействието на трите страни във военната област и поделя света на сфери на въздействие – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда основаването на Нов международен ред. Отправя и самобитно предизвестие към Съединени американски щати да запазят неутралитет, с цел да не бъдат принудени да водят война на два фронта.
Пактът планува 10-годишно съдействие и е самобитно продължение на подписания през 1936 година антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи още веднъж Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „ Молотов – Рибентроп “, подписан през август 1939 година
С Тристранния пакт се обезпечава взаимоотношението сред тези страни при обезпечаването на ползите им в европейски и международен мащаб, окончателното унищожаване на Версайската мирна система и преразпределението на международните сили. В специфичен конфиденциален протокол е набелязано основаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и стопански въпроси.
Родени са футболната легенда Клаудио Джентиле , българският футболист Спас Джевизов , актрисата и режисьор Боряна Пунчева , актрисата уинет Полтроу , както и артистите Лил Уейн и Аврил Лавин .
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ