През 14 и 15 век в Англия, докато във Франция

През 14 и 15 век в Англия, до момента в който във Франция бушува Стогодишната война, градовете и селата чуват за събития посредством „ публична тирада “ – най-вече посредством своите свещеници. Църквата оповестява на популацията за триумфите (или неуспехите) на своя цар: те изискват от масите или шествия за признателност в светлината на победа, или молебствия и подкрепа в началото на акциите, както и при проваляне. Това оказва помощ да се построи социална поддръжка за войните и по този начин да се оправдаят налозите за тяхното заплащане.

Официалните вести могат да се дават както в джука, по този начин и в писмена форма. Градовете на късносредновековните Ниски страни (съвременна Белгия и Холандия) се ръководят от могъщите херцози на Бургундия. Хартите, издадавани от тези херцозите, са писмени известия, в които се излагат нови права, закони или налози, само че те също носят и доста звуково качество: хартите са прочитани на избрани места в градовете, известни като бретове, или в църкви или на значими цивилен събития.

Селско въстание в Англия

Съобщаването на законодателството е значимо за средновековните владетели, само че както и през днешния ден хората също съумяват да популяризират клюки и злословия. Не постоянно е ясно от кое място стартират средновековните или актуалните клюки, само че няма подозрение, че те могат да се разпространят бързо.

През втората половина на 14 век Англия претърпява огромно разтърсване и доста провокации: войната с Франция върви зле и у дома Черната гибел, почнала през 1348–9 година, убива най-малко една-трета от популацията. Оцелелите може да се надяват на по-добри условия, защото по-малка работна мощ е в позиция да изисква по-високи заплати, само че това се стопира от Наредбата и Устава на служащите, които бетонира заплатите на равнището им преди чумата.

През 1381 година това става причина за експлоадирането на Селско въстание в Англия, само че още през 1377 година към този момент има признаци на неодобрение, проявени в „ Големия слух “. Това протестно придвижване, популяризирано от уста на уста из Южна Англия, кара служащите в селските региони да отхвърлят да работят, като настояват, че Книга на Страшния съд ги освобождава от феодалната им работа.

Страница на Книгата на Страшния съд

В Англия от 12 век кралете не са си седели в Лондон, а са пътували из земите си. Това постанова проведена и ефикасна работа от пратеници, която да подсигурява, че кореспонденцията доближава до царя и че кралските писма, дарения, патенти и заповеди идват, както би трябвало. Следователно вестоносците се трансформират в непрекъснат кралски разход.

Английската система е ефикасна и разрешава бързо да се популяризират вести: през 1290 година Едуард I привиква парламент, с цел да наложи нови налози. Заповедта за тези налози е издадена на 22 септември в ловната хижа на Едуард в Кингс Клипстоун в Мидландс. Тя е пренесена в Службата за секрети печати, а по-късно в Бароните на държавната хазна в Уестминстър. След това държавната хазна издава свои лични писма на шерифите като им заповядва да стартират събиране сред 18-то и 29-то число на месеца.

Едуард I 

Освен че изпращат писмени известия, слушат официални вести от своите свещеници или клюки, популяризирани от село в село, средновековните хора също могат да виждат известия. Късното средновековно облекло носи пластове смисъл и може да се смята за мощно средство за връзка – това до известна степен важи и в актуалния свят – черен цвят за погребения или значки и ленти в поддръжка на дела.

На бойното поле флагове и гербове демонстрират кой е другар на армиите и кой е зложелател, а кралските флагове дават опция на бойците да видят къде се намира техният цар. Гербовете в допълнение означават кой е от благороден сан и следователно си заслужава да бъде хванат, а не непосредствено погубен, и кой не, което значи, че да бъдеш добре облечен е доста повече от суетност.

Носенето на значки и ливрея – дрехи със знак или избрани цветове или дизайн – сочат лоялност и общественост. Въпреки че оцеляването им е рядко, значките на поклонниците са доста чести: те означават тези, които са били на религиозно пътешестване, и работят като сувенир, носен, с цел да покаже, че някой е благоверен и е посетил Кентърбъри или даже Рим.

Гилдиите използваха значки или ливреи, с цел да маркират своите членове, като подсигуряват, че всеки, който желае да купи артикули или услуги в средновековния град, ще разграничи членовете на гилдията от по-малко реномираните занаяти – образните форми на идентификация демонстрират принадлежност и комуникирани идентификация и статус.