Отбелязваме празника на Света Петка
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благоверен живот, следвайки Христовата заръка за обич и състрадание към нуждаещите се, а след гибелта ѝ нейните мощи се трансформират в знак на битката за запазване на християнството от асимилацията на Исляма. Цар Иван Асен IІ придвижва мощите на светицата през 1238 година в Търновград, където се съхраняват близо два века до завладяването на старопрестолната ни столица от османците. След вековни странствания, през 1641 година мощите на св. Петка били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където през днешния ден притеглят поклонници от целия свят.
Съществуват безчет митове и предания за чудотворните лечителски сили на света Петка, считана за настойничка на раждането и плодовитостта както при хората, по този начин и при животните. Затова в националния календар Петковден се счита за свършек на лятото и есента, а също по този начин и на дейния икономически цикъл. Това е и времето за заплождане на домашните животни, известно в някои райони като " овча женитба " или мърлене.
На този ден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият от тях се назовава на светицата. Хлябът и къщата се поръсват със светена вода и цялото домочадие се покланя трикратно на хляба. Обредната софра включва също овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
В Трън се намира единственият пещерен параклис в България, който е отдаден на света Петка.
В нейна чест на Петковден дамите месят специфична пита, която отнасят в пещерата, където съгласно локалното поверие е живяла светицата. Там е непокътнат огромен камък с формата на кръговиден самун, а всяка година на 14 октомври свещеникът отслужва водосвет, благославя донесения самун и от него се раздава за здраве на всички присъстващи. Водата, която се процежда през скалите в пещерния параклис, се събира в специфични панички, тъй като съгласно вярващите тя оказва помощ за излекуване на заболявания.
Множество са църквите, ситуирани в някои от най-красивите и мистични кътчета на България, отдадени на света Петка Българска. Един от тях е старинният храм „ Света Петка Стара " в столицата.
БНР>
Съществуват безчет митове и предания за чудотворните лечителски сили на света Петка, считана за настойничка на раждането и плодовитостта както при хората, по този начин и при животните. Затова в националния календар Петковден се счита за свършек на лятото и есента, а също по този начин и на дейния икономически цикъл. Това е и времето за заплождане на домашните животни, известно в някои райони като " овча женитба " или мърлене.
На този ден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият от тях се назовава на светицата. Хлябът и къщата се поръсват със светена вода и цялото домочадие се покланя трикратно на хляба. Обредната софра включва също овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
В Трън се намира единственият пещерен параклис в България, който е отдаден на света Петка.
В нейна чест на Петковден дамите месят специфична пита, която отнасят в пещерата, където съгласно локалното поверие е живяла светицата. Там е непокътнат огромен камък с формата на кръговиден самун, а всяка година на 14 октомври свещеникът отслужва водосвет, благославя донесения самун и от него се раздава за здраве на всички присъстващи. Водата, която се процежда през скалите в пещерния параклис, се събира в специфични панички, тъй като съгласно вярващите тя оказва помощ за излекуване на заболявания.
Множество са църквите, ситуирани в някои от най-красивите и мистични кътчета на България, отдадени на света Петка Българска. Един от тях е старинният храм „ Света Петка Стара " в столицата.
БНР>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ